passer-by wrote:Moridin wrote:Говоря за това да си вярваш, че щом преди си постигнал нещо голямо, можеш да го постигнеш и сега, стига да не си гъз и да си седнеш на такъвия.
Само дето тия неща преди не си ги постигнал ти.
Отъждествяването с други хора по географски признак е другото, което не мога да проумея. Първото е гордеенето с чужди постижения. Затова казах по-назад, че мога да се радвам на други хора и други постижения (без значение откъде са), но да се гордея мога само с това, което аз лично съм постигнал.
А аз пък проумявам спокойно и двете. Първо не става дума за "отъждествяване", защото за непознаващите точните науки обяснявам, че този термин означава пълно приравняване. В случая можем да говорим за чувство на близост с други хора по географски признак - все пак това е нещо, което ви свързва. както те свързва с други хора това, че харесваш Спайдърмен. Ти поставяш едни тежести на двата вида свързване, но други хора поставят други тежести.
останалото е въпрос на дефиниции за гордост. но доколкото гордост е по-скоро чувство, отколкото някаква речникова концепция, то не мисля, че можем да си държим сметка с какво и от какво се гордеем. Всичко, с което си свързан, за мен може да бъде повод за гордост. Симеон не е участвал в направата на сестра си, нито и е пъхал талант в ръцете, но е горд, че тя може да рисува. Което бтв и Морви призна - че се гордее не само с личните си постижения, но и с тези на близките си. Е, тъй като за мен разликата между "близки" по роднински и приятелски признак, и "близки" по географски, исторически, общностен, вкусов или какъвто и да е признак, е само в степента на близост, то тази разлика ми е тотално ирелевантна. Особено когато си поставен в чужда среда, националността и постиженията на държава ти ЩЕШ НЕ ЩЕШ стават част от твоята собствена идентичност. В стаята на Амелия са "индийката", "мексиканката" и т.н. Усещаш ли колко дори подсъзнателно човек бива идентифициран с произхода си. И в това няма нищо лошо.
и пак казвам, гордостта е чувство и не се подчинява на някакви логически директиви. все едно да си казваш - не бива да ревнувам за приятел, а само за жена. ми дивотии са, то си е до човека.
Roland wrote: Но да се биеш в гърдите с България на три морета, а да не можеш да се научиш да си спираш колата на червено, да си изхвърляш боклука в указаните места и да не мислиш само за собствения си краткотраен кяр, предизвиква у мен усещане за смехотворна дисхармония. За да е здравословно националното самосъзнание на един човек, трябва да му е здравословен манталитетът. Нашият не е.
И затова сме по-назад от ония, дето били тръгнали по същото време от същото ниво, а не щото те са патриоти, а ние не сме.
Абсолютно съгласен с първия абзац, но не и с втория, тъй като нещата са свързани. Формирането на манталитета по мое мнение СИЛНО ЗАВИСИ от националната гордост. Как като не обичаш родното си място ще го пазиш и ще искаш да го развиваш и да го правиш по-хубаво? Ами никак. Звучи като съвсем естествен подтик, но когато твоят съвсем естествен подтик е да се махнеш оттук, защото мразиш българите и не виждаш повод да се гордееш, че си тук, то естествено нещата влизат в затворен кръг. Затова според мен КОНКРЕТНО в този случай е по-разумно да не се гледа изцяло философски и отдалечено на нещата - от родолюбието има ПРАКТИЧЕСКА полза за подобряване стандарта и манталитета на нацията, и това го вярвам твърдо.
Ghibli wrote:Аз наскоро изпаднах в затруднение, когато един чужденец ме помоли да му кажа нещо за България и аз не можах да измисля нищо хубаво за похвалване пред хората. Историята я отписвам като вече случила се и без особено значение в настоящето. Природата - за нея нямаме заслуга, а и се опитваме усилено и доста успешно да я унищожим, та не виждам как можем да се хвалим с нея. Култура - ми те и другите държави си имат. ("Нашата е повече и по-добра" някак ми звучи смешно.) Кухнята ни не е забележителна с нищо, има много привнесени от съседите ястия. Мусака например правят и в Гърция, даже не съм сигурна дали не е гръцко ястие поначало. Кисело мляко... банално е и в крайна сметка е обикновен хранителен продукт с рязък вкус, който иска свикване, за да се хареса. Уникално е като някой от хилядите други уникални хранителни продукти по света. Всичките неща, които ми идваше да кажа на оня човечец, бяха отрицателни и неприятни.
Аз не мисля, че историята е без значение в настоящето. В нашия случай това е повече в негативен аспект, но голяма част от манталитета на други нации е силно формиран от историческото им превъзходство и това дава пряко отражение в настоящето. Факит, английският език се говори по целия свят главно по исторически причини, те нямат ли повод да се гордеят с това, въпреки че е исторически факт и (ако съдим морално) дори негативен (колониализмът).
Защо трябва да имаме заслуга за природата да се гордеем с нея? Гибли, японците се гордеят, че имат ЧЕТИРИ СЕЗОНА. Не дори с нещо, което е на тяхна територия, която са си завладяли, пазили и обичали (както ние нашата.. до някое време), а ПРОСТО ЗАЩОТО СЕ НАМИРАТ НА ТАЯ ГЕОГРАФСКА ШИРИНА. И на нас може да ни звучи смешно, но трябва да ти кажа, че един японец е МНОГО щастлив от това колко е горд с държавата и нацията си. Естествено те имат много повече поводи да се гордеят с постиженията си, но тия постижения - пак казвам - са в голяма степен продуктувани именно от обединяването от идеята за един народ, една нация, нещо, което те правят за общото си добро - оттам са големите им постижения, а не заради американските пари, не заради работническото им мислене и т.н.
Естествено, че и другите държави си имат култура. И затова е интерсно всеки да разказва и да се гордее със своята - за да ги има много. А не да слушаме единствено за културите на тези, които са силните на деня все едно само те имат повод да се гордеят, понеже са такива в настоящето. Това е просто смешно.
Това че има много уникални неща по света не прави всяко едно от тях по-малко уникално. НАПРОТИВ, аз лично изпитвам стремеж да науча колкото може повече за тях и не мисля, че съм единствен. И на чужденците, с които съм бил, им е било бая интересно. Както и постът на Амелия показва бтв.
А киселото мляко е гениално. Престъпно е изобщо да се поставя това в разговора!!!!!!!!!
Последно - аз съм силно космполитен човек. Аз вярвам, че всеки е на първо място човек, на второ мъж/жена, на трето музикант, на четвърто харесва Карл Май и на едикоеси - българин. Това че съм българин, не ме определя. Но да се твърди, че то не ми дава нищо, че не е повод за гордост или срам, че няма никакво отношение към мен - това ми е смешно.
И даже не ми е смешно, а ми е тъжно, щото светът е тръгнал тъкмо натам. Щото Банкок и Мексико Сити не са пълни със златни храмове и ацтекски пирамиди, а са пълни с мотори, фабрики и небостъргачи. Защото с шибаната си напредничава култура ние ИЗЛИЧАВАМЕ разнообразието и за мен това никак никак не е на хубаво ама никак. И предпочитам да има характерна българска кухня, ако ще част от нея да е балканска, откоклото целия свят да е покрит с пици и китайски ресторанти.
Защото освен всичко друго културите също са свързани с националната гордост. Нашите уникални песни и танци можеха да са на МНОГО по-голяма почит, ако ни пукаше за тях. Ама никой не го ебе, честно казано. Дори в селата, където като бях малък, имаше тлаки и събори, сега няма ХОРА, камо ли някой да танцува. Ей това е шибаното.
За останалите ползи от родолюбието вече говорих.
Да, българите смучат доста. Но нещата не са толквоа причинни-следствени, колкото кръговратни.
This is it. Ground zero.
. 
.
То малко офтопик де, но - ситуация: дъжд, лазиш в калта на полигона, а трябва да опазиш оръжието сухо, разделили са те от гаджето, а отзад гадовете ти дънят по уредбата ей това: