Не спирам да се очудвам колко странен човек съм. Сега ми е едно такова депресирано. Ходих до Варна днес и ми дойде освежаващо хубавия град и прекрасните хора. Прибрах се след това и дремнах малко. И от там всичко се срива. Обажда ми се един приятел, че имало гигантска опашка за билети, за Новолуние. Е к'во да се прави... Казах му да вземе за утре вечер. Обажда ми се и ми казва, че билетите са 8 лева и вече ги е взел идиота. След това другия човек, с който ще ходя ми казва, че не може да дойде утре вечерта.
Качвам се горе да сложа едно ново настолно PC на сестра ми. Включвам машината. Цялата система е насрана от ненужни програми. Махам ги. Тъкмо се зарадвах, че има Офис 2003 и няма да ми се налага да свалям и осъзнавам, че няма звук. Оказва се, че системата изобщо не вижда Sound Blaster Audigy картата, която до последното пускане на машината си е работела. Видео драйверите на АТИ дават грешки. Трия ги и свалям АГП драйвер за 2600, но при инсталацията му компа се ресва. Обаждам се на най-добрия си приятел, който ми даде машинката(момчето с билетите), а той ми вика, че не му пукало и да съм се оправял.

А за това пикливо старо ПЦ му дадох моята стара Хай Енд система, която поостаря малко, но е все така прилична и добре поддържана от МЕН. Не ме депресира замяната. Депресира ме факта, че от няколко месеца е с новата си приятелка и изведнъж почваме да си хвърляме реплики от сорта на "оправяй се" и "не ми пука".
Унил доизтрих останалите глупости от машината и казах на сестра си, че ще и сложа един Офис на старата машина, а тая ще трябва да я отварям и да си играя с нея докато заработи пълноценно, ако изобщо стане.
И ся си седя тука пред компа и не ми се прави нищо. Чудя се к'во ще става утре щото оня папагал с билетите ще е с приятелката си, а тя милата не иска да дойде с нас на кино. И трябва да ходя до Меден Рудник за да взема билетите, щото 11:00-11:30 явно им е прекалено рано да дойдат към центъра. И изобщо цялостното им отношение е все едно съм някакъв дразнител.
А това моме много го одобрявах и съм му казвал на нашия, че е късметлия. Ся седя тука и се чудя дали си внушавам, че ме отритват. И не ми се прави нищо.