"Антипапата" на Робърт Ранкин. Силно четивна, с лек и забавен стил на автора, макар на моменти да прекалява в старанието си всяко съществително да е придружено с определение и всеки глагол - с наречие.
Много добре ми действа след почти двата месеца, през които се борих с
"Игра на дама" на Хулио Кортасар. Борбата беше неравностойна и накрая, прочитайки и последната страница (която разбира се не съвпада със страницата предхождаща задната корица - не че не съм я прочел цялата, просто авторът е решил да се скача от глава на глава, разпръснати из книгата), осъзнах, че съм загубил битката. И морален победител не съм, в никакъв случай. Много различна литература, истински модернизъм. На моменти се кефех; понякога побеснявах от безсилие пред факта, че не мога да схвана или почуствам еднозначно (което може би е било една от целите на романа - да избяга от стереотипа и да предложи нов начин на четене) това, което Кортасар предлага. Преливаща от идеи, това е книга, която определено си струва четенето.
Подхванах и "The Blind Watchmaker" на Ричард Докинс, време е да се дообразовам
За хората с интерес към идеите на атеизма:
http://atheistmovies.blogspot.com/
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!