Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6591
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Подхванах "Драконът и джорджът" на Гордън Диксън. Едно такова, приятно долнопробно някак. Готинко е.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
The House Next Door на Anne Rivers Siddons. Баси, толкова е изумително добра дотук, не е за вярване. А може би просто не очаквах, че тя може да пише тъй добре хоръри...
Абе да спориш с Вивиан за филми е като да ловиш пираня с патката си - нито много риба ще наловиш нито члена ти ще става за нещо след това .... --The Dragon
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib

Ian McDonald - Desolation Road
Някъде малко след средата съм и засега се кефя максимално, макар книгата да не е ултимативно увличаща. Но за това е виновна структурата - вместо да разказва историята на един герой, романът развива историята на едно малко градче чрез нещата, случващи се с жителите му. Действието се развива около хиляда години в бъдещето, на тераформирания и поддържан от колосални орбитални машини "Арес" (да се чете Марс) и е някакъв брутален микс от тайм-травъл, фентъзи мистицизъм, киберпънк, стиймпънк и колонизаторски адвенчър.
Да, несъвместимо е, но работи, мамка му. И можеш от една страна да имаш Най-Великия Играч на Билиард, Който Вселената Някога Е Виждала, изправен в турнира на живота си срещу Дявола, а от друга - Др. Алимантандо, който, след срещата си със Зеления Човек от бъдещето, измисля теорията за пътуване във времето и се пуска по таймстрийма, за да намери отново Зеления Човек. Или града на Корпорацията Витлеем Арес, който представлява огромен метален куб, където всеки се казва просто Шеърхолдър Номер... и всичко се подчинява на антиутопичната робска юпи-чиновническа философия на Индустриалния Феодализъм. И разбира се да не забравяме Света Екатерина, която предпочита да й викат Кати (никога не позволявай да те наричат с титла, която не си си избрал сам!) - светица и богиня на машините, създателка на седемте поколения механични Ангели, покровителка на всяка технология и на хората, прегърнали свещената чистота на механичното, бдяща от орбиталния си град на генетично променени човеци. А го има и бебето, отраснало в стъкленица на прозореца, клонираните тризнаци, влюбени и женени за една и съща жена, градината, която се променя всеки път, когато влезеш в нея и където можеш да се изгубиш завинаги..
На който му се е завило свят, да свирка. Но книгата е брутална и работи. И на всичкото отгоре е дебют на автора, писана е преди 15-тина години...
And you can't dance with a devil on your back...
Чета "Замъкът на Лорд Валънтайн".
Приятна и увлекателна книга. Другите две части от издателство "Камея", залужават ли си? И придават ли някакво чувство за завършеност? Знам, че има още няколко книги по поредицата, неиздавани в България.
Приятна и увлекателна книга. Другите две части от издателство "Камея", залужават ли си? И придават ли някакво чувство за завършеност? Знам, че има още няколко книги по поредицата, неиздавани в България.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
- Roamer
- Ascendent
- Posts: 4895
- Joined: Wed Jan 03, 2007 5:25 pm
- Location: Hier ist hier und jetzt ist jetzt doch jetzt ist jetzt schon nicht mehr da...
- Contact:
Рандъм, точно тази книга би трябвало да ги оправдае. Не знам как успях да допусна да я прочета едва преди две седмици (когато пък бях подбутнат наааааай-накрая да я почна, след като прочетох блог-постинг на програмист с малко разсъждения за това какво означава това, че в повечето човешки езици е почти немислимо да нямаш притежателна форма на всичко), ама като я захванах, не я пуснах 

Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
- beliefcontrol
- Paragon
- Posts: 532
- Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm
Чудя се, що ли при мен тази книга хич не сработи. Така и не успях да я довърша.
Уж имам социологическо образование и като цяло фантастики със социална насоченост чета с кеф. Освен да пробвам пак някой път.
*
А напоследък чета изключително малко, на компютър в офиса, и то ако ми остане свободно време. Конкретно в случая: F. Paul Wilson - The Tomb (първата от Repairman Jack серията).
Уж имам социологическо образование и като цяло фантастики със социална насоченост чета с кеф. Освен да пробвам пак някой път.

*
А напоследък чета изключително малко, на компютър в офиса, и то ако ми остане свободно време. Конкретно в случая: F. Paul Wilson - The Tomb (първата от Repairman Jack серията).
Disillusion is common place.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
След като минах Бас Лаг поредицата на Чайна Миевил, реших да си почина с нещо по-стандартно и съм на две трети от The Name of the Wind.
Приятно-зарибяваща е, което сигурно обяснява успехът й, но определено не ме впечатлява с нещо друго. Квоут е сравнително интересен, но друг развит персонаж няма. Светът е доста рандъм, освен някои интересни детайли като магията например. Стилът е увлекателен, но на моменти теърде... мек за моя вкус. Особено се дразня на някои диалози, изглеждат ми като взети от приказка. Знам, че е търсен ефект, но не ми допада.
В крайна сметка не съжалявам, че си я взех де. Като я мина сигурно ще започна новата за Локи Ламора.
Приятно-зарибяваща е, което сигурно обяснява успехът й, но определено не ме впечатлява с нещо друго. Квоут е сравнително интересен, но друг развит персонаж няма. Светът е доста рандъм, освен някои интересни детайли като магията например. Стилът е увлекателен, но на моменти теърде... мек за моя вкус. Особено се дразня на някои диалози, изглеждат ми като взети от приказка. Знам, че е търсен ефект, но не ми допада.
В крайна сметка не съжалявам, че си я взех де. Като я мина сигурно ще започна новата за Локи Ламора.
"It was an octopus, centipede, spider kind o' thing, but they was a haff-shaped man's face on top of it..."
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests