Да поспамим още малко ;) - They come in great numbers!
Moderator: Moridin
Къде ги видя тези хубави образи и взаимоотношения в "Селото"? Виж ако става въпрос за "Шесто Чувство" съм по-съгласен, аз бях напълно наясно какво ще стане накрая и въпреки това филмът много ми хареса.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
-
Tasselhoff Krakundel
- Scholar
- Posts: 117
- Joined: Sun Oct 31, 2004 10:01 pm
- Location: Plovdiv
Мат: за "Селото" и образите... ще кажа елементарни неща, объркани неща и такива, които имат смисъл само за мен самата, така че да се чете на собствена отговорност.
Също както в "Следите" - едно семейство. Само че тук семейството е общност. Повече хора, но по същество е същото. Детайли някакви, които изграждат представата, точно колкото и каквито трябва. Началото е пълно с тях и затова за мен не е безсмислено, развлечено и каквото още там. Смъртта на едно дете, която е могла да бъде предотвратена. (последното се разбира по-късно, и тогава се питаш какво са загубили старите до този момент.) Девойките, които си ираят, докато метат верандата, представа за невинност. Младежите, които стоят с гръб към гората - пак невинност, само че различна. Дъщерята възторжено съобщава на бащата, че ще се жени - и двамата са толкова концентрирано изчистени, толкова ясни, чак предвидими, но не и банални, удоволствие е да ги гледаш, цялата сцена, толкова са хубави - дъщеря, която се радва и плаче като бебе и баща, който познава и разбира така детето си. Появява се и "обектът на желание" - излъчва невероятно вътрешно напрежение, стената му е едва ли не видима, и за мен е удоволствие да го наблюдавам. "Блаженият" Ноа, ролята като че ли е създадена за Броуди. Единственият, който се смее на гласовете от гората, гласът на бога и всичките онези вярвания за лудите. Червенокосо момиче (с всичките асоциации), което е сляпо, но има много добро зрение - смелостта й, дързостта, красотата, младо и възхитително същество. Хора, които се разбират без думи (знам, че го казвам за н-ти път), връзките между тях - видими линии - доверие, власт, изградена върху обич, мир. По-късно Айви казва "ти си мой баща и ще те послушам" - и за пръв път тези думи не ми звучат абсурдно или фалшиво. Винаги съм се противяла на идеята да оставиш решението на живота си в ръцете на друг, но това е като историята с Исак в Хиперион (да ми има човек сравненията :) - той няма да заслужи тези думи, ако не е същият човек. Започвам да разбирам как са живели хората или как никога не са, в случай, че това е наистина утопия (както каза Елейн).
И т.н. :)
Бтв, Айви (Брайс Далас Хауърд) смътно ми напомняше на някого - и сега разбрах чия дъщеря е. Страшно си приличат :)
Също както в "Следите" - едно семейство. Само че тук семейството е общност. Повече хора, но по същество е същото. Детайли някакви, които изграждат представата, точно колкото и каквито трябва. Началото е пълно с тях и затова за мен не е безсмислено, развлечено и каквото още там. Смъртта на едно дете, която е могла да бъде предотвратена. (последното се разбира по-късно, и тогава се питаш какво са загубили старите до този момент.) Девойките, които си ираят, докато метат верандата, представа за невинност. Младежите, които стоят с гръб към гората - пак невинност, само че различна. Дъщерята възторжено съобщава на бащата, че ще се жени - и двамата са толкова концентрирано изчистени, толкова ясни, чак предвидими, но не и банални, удоволствие е да ги гледаш, цялата сцена, толкова са хубави - дъщеря, която се радва и плаче като бебе и баща, който познава и разбира така детето си. Появява се и "обектът на желание" - излъчва невероятно вътрешно напрежение, стената му е едва ли не видима, и за мен е удоволствие да го наблюдавам. "Блаженият" Ноа, ролята като че ли е създадена за Броуди. Единственият, който се смее на гласовете от гората, гласът на бога и всичките онези вярвания за лудите. Червенокосо момиче (с всичките асоциации), което е сляпо, но има много добро зрение - смелостта й, дързостта, красотата, младо и възхитително същество. Хора, които се разбират без думи (знам, че го казвам за н-ти път), връзките между тях - видими линии - доверие, власт, изградена върху обич, мир. По-късно Айви казва "ти си мой баща и ще те послушам" - и за пръв път тези думи не ми звучат абсурдно или фалшиво. Винаги съм се противяла на идеята да оставиш решението на живота си в ръцете на друг, но това е като историята с Исак в Хиперион (да ми има човек сравненията :) - той няма да заслужи тези думи, ако не е същият човек. Започвам да разбирам как са живели хората или как никога не са, в случай, че това е наистина утопия (както каза Елейн).
И т.н. :)
Бтв, Айви (Брайс Далас Хауърд) смътно ми напомняше на някого - и сега разбрах чия дъщеря е. Страшно си приличат :)
Last edited by Ghibli on Tue Nov 23, 2004 11:12 pm, edited 1 time in total.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
-
armageddon
- Forsaken
- Posts: 2936
- Joined: Tue Jan 13, 2004 10:24 am
Ghib, тия неща може би щяха да ме трогнат донякъде, стига да не бях включил циник-режима 
и не се оглеждах постоянно за изненадващия финал(tm). Там е работата, че аз по същия начин мога да опиша и героите от Доктор Куин, цялата работа не изглеждаше леко идеализирана, а абсолютно невъзможна (псевдо)утопия, ерго трудно ми беше да гледам сериозно на филма. Твоята тирада повече ме разчувствеа от самия филм, няма майтап.
и не се оглеждах постоянно за изненадващия финал(tm). Там е работата, че аз по същия начин мога да опиша и героите от Доктор Куин, цялата работа не изглеждаше леко идеализирана, а абсолютно невъзможна (псевдо)утопия, ерго трудно ми беше да гледам сериозно на филма. Твоята тирада повече ме разчувствеа от самия филм, няма майтап.Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
-
The Dragon
- Elder God
- Posts: 9061
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Част първа
(Грешките в Дневника са показател за неговата автентичност)
Ден 1. Блъснахме се в дърво. Май е плашещата върба. Само да опита нещо Галфон ще я убие.
Ден 2. (12:33) Първи ден от училището. В междучасията се разхождам безгрижно слушайки си магическия плейър. Някакъв човек идва и ми казва, че това не е разрешено на територията на училището. Не му обръщам внимание – чешити всякакви.
Ден 2. (12:35) Човекът се оказа директора. След малко спор и показване на лекето на темето ми ЛъмбърДоор се смили и ме пусна. Продължавам да си слушам музика и забелязвам, че косата ми прилича на четка за дъски. Още не съм победил Зъл-Кат’-Пор.
Ден 3. Имахме час по магическо рисуване. Темата беше свободна и затова моята картина представляваше една река, в която се вижда да се дави човек, който съмнително прилича на МръфЛой. Учителката каза, че картината имала дълбочина. Ама реката също – хехе. Още не съм победил Зъл-Кат’-Пор.
Ден 4. От Грифинджофр тренирахме разглобяване и сглобяване на метли. От три Галфон сглоби нещо такова, от което инструкторите ахнаха. Информация за мен – още не съм победил Зъл-Кат’-Пор.
Ден 5. Имахме Квидич мач. Нищо не се получи – цигани откраднаха Златния Пич.
Ден 6. Учим се да местим предмети. С телекинеза. Учителят каза, че с магия всеки идиот можел. След 2 часа тренировки ХърМърЯни успешно нарежда пасианси с надгробните плочи в близкото гробище. За сметка на това с обикновена магия не може да повдигне химикалката на чина пред себе си.
Ден 7. Почиваме.
Ден 8. Час по тревомания. Отглеждаме някакви странни растения, които много ми напомнят на тези в градината на вуйчо ми, който наскоро беше арестуван за нелегално притежание на забранени растения. Инстртукторката каза, че най-добрите херболози можели да отгледат такива, които даже се движат и издават звуци. Моето растение в момента увещава тези на ХърМърЯни и Галфон да ходят да се напият вечерта.
Ден 9(?). Събудихме се на непознато място и в началото се чуваха коментари от сорта на: “Аз кой съм?” и “Тази река Дунав ли е?”. По-късно се разбра от спомените на ХърМърЯни, че сме отишли на запой с растенията ни. За съжаление по-късно паметта й се губи. Прибрахме се по метода на българските спец-части – пеша.
Ден 10. Имаме нови ученици. В кулата на Слътерин (SLUTerin) е ново момче – стройно, красиво, с руса коса и сини очи. При нас е малко, тихо и скромно момиче. Казва се Елеонора – на кратко: Ели. Тя е примерна и без пороци. Силно вярва в Господ.
Ден 15. Момиченцето вече пие и пуши. ХърМърЯни й направи такава прическа и грим, че и то не можа да се познае. В момента се опитваме да се сетим точно на кой фотомодел ни напомня тя. Относно другия нов – казва се Ганчо и се оказа много отворен и се мисли за голямата работа. Ще поработим по въпроса.
Ден 16. Новото момче отиде при директора с много треперещи ръце. По негови думи зли сили са върлували в неговата стая миналата вечер, като са съсипали повечето му дрехи, нарязали са косата му и са нанесли още сумати поразии, при положение, че в стаята е имало трима човека и никой не е усетил нищо. Включително и спящият до леглото Булдог. Кой точно е сменил контактните му лещи с розови такива остава тайна и за нас. Странно, но Ели изглежда недоспала.
Ден 17. Елеонора хвърляше хартиени ракетки, направени от библията й, по минаващи слътеринци. Като цяло е доста неточна, но ХърМърЯни тренира телекинезата си. Вече може да уцели летяща муха с ракетката.
Ден 20. Имаме почивен ден и затова с Галфон решихме да пообиколим училището. Е една стая намерихме някакво голямо старо огледало. Явно е някакъв вид капан, защото ако застанеш срещу него показва картини, които те карат да се връщаш отново и отново. В нашия случай – голи каки.
Ден 21. Почивката свърши. Отново сме на училище. По изключение – учим.
Ден 25. Явно не сме единствените, които са намерили огледалото. Посряд нощ се чу шум от счупване. Когато слязохме долу го намерихме счупено а в стъклените парчета се въргаляха МръфЛой и новият ученик. Всеки от тях имаше много професионално избарана татуйровка “МръфЛой + Ганчо = ВНЛ”. Личеше си, че татуировките са направени със стъкло. Когато двамата се свестиха, казаха, че някой ги е блъснал в огледалото с такава сила, че са припаднали. За татуйровките си нямаха и идея. Нещо, което ми се стори странно, беше, че Ели се е порязала. Почвам да я харесвам – кафява коса, зелени очи и стройна фигура. Иначе е дребосъче. Също е учудващо тиха, когато иска. Случвало се е в часовете да не я забележат.
Ден 26. Ама наистина е трудно да я забележиш! Стоим си в стаята с ХърМър и Галфон и си приказваме... по някое време се оказа, че и тя е там... Четяла книга и не искала да ни пречи...
Ден 30. Вече сме един месец на училище. Отпразнувахме го като подобава. Събудихме се на следващата седмица със страшно главоболие.
Ден 37. Медицинската сестра отказва да ни издаде извинителни бележки за това, че сме се напили и не сме ходили на училище. След като споделихме с нея за какво количество алкохол става дума, тя само ахна, прекръсти се и с треперещи ръце подписа бележките.
Ден 38. Много странно, но в цялото училище няма Интернет. Как ли живеят тези хора? Откраднахме металния жезъл на Мрънконагъл и една метална купа от кухнята. От наличните материали сглобихме имповизирана сателитна чиния, с която се свързахме с един метерологичен спътник. Интернетът е на ниво. Лаг почти няма.
Ден 39. Вързахме още няколко стаи с нашата за да имаме LAN с учебни цели. Предимно за да се научим да играем Counter Strike. Смътно напомня на Quake, но мелето не е същото. Quake ми липсва.
Ден 40. Вече имаме връзка с цялото училище. Как успяхме да прекараме оптичен кабел до колибата на Хагрид остава тайна за ЛъмбърДоор.
Ден 41. Цялото училище чати. От кухнята спряха да готвят – казаха, че никой не ходел. Информация за Counter Strike играта: Елеонора е най-добрата в училището. Доста хора я обвиняват в измама (чийтърство), защото дори по сървърите е трудно забележима.
Ден 42. Направихме си отбор. Като пети играч взехме домашното духче, което преди ни препречи пътя на идване към училището преди 41 дни – Деби. Решихме да кръстим отбора си “Срамежливите Келеши” – или накратко: [SK].
Ден 48. След една седмица играта вече ни омръзна. С такива играчи в нашия отбор е безинтересно да се играе. За да разнообразим ежедневието си се промъкнахме в тайната стая на ЛъмбърДоор, където намерихме телескоп. Я гледай ти – нашият директор се оказа Звездоборец... а-а-а-а така де – Звездоброец. Монтирахме оптичен сензор при лещите на телескопа и вече имаме поделен електронен телескоп в мрежата на училището. Картината ползваме за screensaver.
Ден 49. Из училището бродят бледи призраци със зачервени очи. Някакъв спътник препречва картината на телескопа. За какво ни е някакъв си спътник, ако ще ни пречи на screensaver-a??? Споделихме тревогата си с руснаците от съседната кула.
Ден 50. Цялата нощ интернетът беше доста лош, но за сметка на това спътникът вече го няма. Както и официалната страница на НАСА. Помолихме руснаците да оставят поне сървърите на Yahoo, защото имаме пощи там. Братушките изглеждат тъжни и почнаха да мислят върху нещо мърморейки неодобрително.
Ден 51. Сървърите на Yahoo въпреки всичко ги няма, но на тяхно място има инсталиран скрипт, който ни позволява да влезем в пощите си. Даже като допълнение сме с увеличен лимит – от 4 мегабайта вече разполагаме с по 4 терабайта.
Ден 52. С компанията ми взехме решението за разнообразие да отидем и на училище. Учителите много се зарадваха като ни видяха – откакто инсталирахме интернета рядко се случвало да имат ученици. Вършихме отговорната работа да пием кафе и да си приказваме с учителите.
Ден 53. Гаднярите от Слътерин се опитаха да ни пратят троянец. Поговорихме с нашите приятели руснаците по въпроса.
Ден 54. Един от компютрите на Слътерин забил. Останалите са изгорели от раз, както беше предвидено в програмата на нашите съседи. По-късно се оказа, че забилият компютър е бил с Linux. Създателите на програмата вече с уважение гледат неговия собственик.
Ден 60. Вече е краят на втория месец от пребиваването ни тук и още не сме направили нищо интересно. За целта решихме да се поразходим из мазето.
По-късно. Намерихме празна стая с един единствен голям триглав пес вътре. От ТАЗИ мастия ли ме предупреждаваше агентът да се пазя? За да можем да минем го приспахме, четейки му програмата за театрите от “Литературен Вестник”.
Още по-късно. Когато скочихме в шахтата, която кучето охраняваше, попаднахме на някакво растение. Пусна ни още като видя, че имам намерение да го пробвам как е на цигара.
Малко по-късно. Гледай ти – това стая с летящи ключове ли е? Хмммм... явно някой от тях трябва да е истинският. Има и оставена метла, но тя явно е само за такива, които не си носят магнит.
Лейтър. Попаднахме в нещо като шахматна партия с истински фигури. Явно трябва да изиграем партия за да минем. Древната магия и идея си нямаше, че пуснахме срещу нея да играе Deep Blue – най-добрият компютърен шах за момента. Загуби от наша страна: три пешки и един офицер.
По-късно: Хммм. На масата пред нас има наредени бутилки с неизвестна течност – очевидно една от друга по-силни алкохолни напитки, защото за да продължим нататък трябва да минем през някакви огньове. Предполага се, че някои от питиетата са прекалено силни и могат да те погубят... ХА! Нас ли ще плашат с алкохол?
Малко по-късно... Добре де – може и много по-късно да е. Не помним. Както и да е – когато се поосъзнахме, видяхме Зъл-Кат’-Пор да стои пред огледалото с каките (залепено с безцветно тиксо). Явно доста народ бива привлечен от това нещо – няма да е лоша идея да монтираме и тук фотосензори за да можем да пуснем изображението в интернет страницата ни. Когато ни видя, врагът се опита да направи магията Куцузиус. Ами негов си проблем – да се надяваме, че разбитата статуя в главата, вдигната с помоща на телепатичните способности на ХърМърЯни, не му е направила прекалено голяма черепна фрактура.
Ден 61. Разхождаме се безгрижно по зелените поляни на градината на училишето. Освободени сме от училище. Буквално. Кой би предположил, че това всъщност не е Зъл-Кат’-Пор ами Мрънконагъл с маска за лице против бръчки? Е, в крайна сметка ще си пробваме късмета следващата година пак. До скоро!
(Грешките в Дневника са показател за неговата автентичност)
Ден 1. Блъснахме се в дърво. Май е плашещата върба. Само да опита нещо Галфон ще я убие.
Ден 2. (12:33) Първи ден от училището. В междучасията се разхождам безгрижно слушайки си магическия плейър. Някакъв човек идва и ми казва, че това не е разрешено на територията на училището. Не му обръщам внимание – чешити всякакви.
Ден 2. (12:35) Човекът се оказа директора. След малко спор и показване на лекето на темето ми ЛъмбърДоор се смили и ме пусна. Продължавам да си слушам музика и забелязвам, че косата ми прилича на четка за дъски. Още не съм победил Зъл-Кат’-Пор.
Ден 3. Имахме час по магическо рисуване. Темата беше свободна и затова моята картина представляваше една река, в която се вижда да се дави човек, който съмнително прилича на МръфЛой. Учителката каза, че картината имала дълбочина. Ама реката също – хехе. Още не съм победил Зъл-Кат’-Пор.
Ден 4. От Грифинджофр тренирахме разглобяване и сглобяване на метли. От три Галфон сглоби нещо такова, от което инструкторите ахнаха. Информация за мен – още не съм победил Зъл-Кат’-Пор.
Ден 5. Имахме Квидич мач. Нищо не се получи – цигани откраднаха Златния Пич.
Ден 6. Учим се да местим предмети. С телекинеза. Учителят каза, че с магия всеки идиот можел. След 2 часа тренировки ХърМърЯни успешно нарежда пасианси с надгробните плочи в близкото гробище. За сметка на това с обикновена магия не може да повдигне химикалката на чина пред себе си.
Ден 7. Почиваме.
Ден 8. Час по тревомания. Отглеждаме някакви странни растения, които много ми напомнят на тези в градината на вуйчо ми, който наскоро беше арестуван за нелегално притежание на забранени растения. Инстртукторката каза, че най-добрите херболози можели да отгледат такива, които даже се движат и издават звуци. Моето растение в момента увещава тези на ХърМърЯни и Галфон да ходят да се напият вечерта.
Ден 9(?). Събудихме се на непознато място и в началото се чуваха коментари от сорта на: “Аз кой съм?” и “Тази река Дунав ли е?”. По-късно се разбра от спомените на ХърМърЯни, че сме отишли на запой с растенията ни. За съжаление по-късно паметта й се губи. Прибрахме се по метода на българските спец-части – пеша.
Ден 10. Имаме нови ученици. В кулата на Слътерин (SLUTerin) е ново момче – стройно, красиво, с руса коса и сини очи. При нас е малко, тихо и скромно момиче. Казва се Елеонора – на кратко: Ели. Тя е примерна и без пороци. Силно вярва в Господ.
Ден 15. Момиченцето вече пие и пуши. ХърМърЯни й направи такава прическа и грим, че и то не можа да се познае. В момента се опитваме да се сетим точно на кой фотомодел ни напомня тя. Относно другия нов – казва се Ганчо и се оказа много отворен и се мисли за голямата работа. Ще поработим по въпроса.
Ден 16. Новото момче отиде при директора с много треперещи ръце. По негови думи зли сили са върлували в неговата стая миналата вечер, като са съсипали повечето му дрехи, нарязали са косата му и са нанесли още сумати поразии, при положение, че в стаята е имало трима човека и никой не е усетил нищо. Включително и спящият до леглото Булдог. Кой точно е сменил контактните му лещи с розови такива остава тайна и за нас. Странно, но Ели изглежда недоспала.
Ден 17. Елеонора хвърляше хартиени ракетки, направени от библията й, по минаващи слътеринци. Като цяло е доста неточна, но ХърМърЯни тренира телекинезата си. Вече може да уцели летяща муха с ракетката.
Ден 20. Имаме почивен ден и затова с Галфон решихме да пообиколим училището. Е една стая намерихме някакво голямо старо огледало. Явно е някакъв вид капан, защото ако застанеш срещу него показва картини, които те карат да се връщаш отново и отново. В нашия случай – голи каки.
Ден 21. Почивката свърши. Отново сме на училище. По изключение – учим.
Ден 25. Явно не сме единствените, които са намерили огледалото. Посряд нощ се чу шум от счупване. Когато слязохме долу го намерихме счупено а в стъклените парчета се въргаляха МръфЛой и новият ученик. Всеки от тях имаше много професионално избарана татуйровка “МръфЛой + Ганчо = ВНЛ”. Личеше си, че татуировките са направени със стъкло. Когато двамата се свестиха, казаха, че някой ги е блъснал в огледалото с такава сила, че са припаднали. За татуйровките си нямаха и идея. Нещо, което ми се стори странно, беше, че Ели се е порязала. Почвам да я харесвам – кафява коса, зелени очи и стройна фигура. Иначе е дребосъче. Също е учудващо тиха, когато иска. Случвало се е в часовете да не я забележат.
Ден 26. Ама наистина е трудно да я забележиш! Стоим си в стаята с ХърМър и Галфон и си приказваме... по някое време се оказа, че и тя е там... Четяла книга и не искала да ни пречи...
Ден 30. Вече сме един месец на училище. Отпразнувахме го като подобава. Събудихме се на следващата седмица със страшно главоболие.
Ден 37. Медицинската сестра отказва да ни издаде извинителни бележки за това, че сме се напили и не сме ходили на училище. След като споделихме с нея за какво количество алкохол става дума, тя само ахна, прекръсти се и с треперещи ръце подписа бележките.
Ден 38. Много странно, но в цялото училище няма Интернет. Как ли живеят тези хора? Откраднахме металния жезъл на Мрънконагъл и една метална купа от кухнята. От наличните материали сглобихме имповизирана сателитна чиния, с която се свързахме с един метерологичен спътник. Интернетът е на ниво. Лаг почти няма.
Ден 39. Вързахме още няколко стаи с нашата за да имаме LAN с учебни цели. Предимно за да се научим да играем Counter Strike. Смътно напомня на Quake, но мелето не е същото. Quake ми липсва.
Ден 40. Вече имаме връзка с цялото училище. Как успяхме да прекараме оптичен кабел до колибата на Хагрид остава тайна за ЛъмбърДоор.
Ден 41. Цялото училище чати. От кухнята спряха да готвят – казаха, че никой не ходел. Информация за Counter Strike играта: Елеонора е най-добрата в училището. Доста хора я обвиняват в измама (чийтърство), защото дори по сървърите е трудно забележима.
Ден 42. Направихме си отбор. Като пети играч взехме домашното духче, което преди ни препречи пътя на идване към училището преди 41 дни – Деби. Решихме да кръстим отбора си “Срамежливите Келеши” – или накратко: [SK].
Ден 48. След една седмица играта вече ни омръзна. С такива играчи в нашия отбор е безинтересно да се играе. За да разнообразим ежедневието си се промъкнахме в тайната стая на ЛъмбърДоор, където намерихме телескоп. Я гледай ти – нашият директор се оказа Звездоборец... а-а-а-а така де – Звездоброец. Монтирахме оптичен сензор при лещите на телескопа и вече имаме поделен електронен телескоп в мрежата на училището. Картината ползваме за screensaver.
Ден 49. Из училището бродят бледи призраци със зачервени очи. Някакъв спътник препречва картината на телескопа. За какво ни е някакъв си спътник, ако ще ни пречи на screensaver-a??? Споделихме тревогата си с руснаците от съседната кула.
Ден 50. Цялата нощ интернетът беше доста лош, но за сметка на това спътникът вече го няма. Както и официалната страница на НАСА. Помолихме руснаците да оставят поне сървърите на Yahoo, защото имаме пощи там. Братушките изглеждат тъжни и почнаха да мислят върху нещо мърморейки неодобрително.
Ден 51. Сървърите на Yahoo въпреки всичко ги няма, но на тяхно място има инсталиран скрипт, който ни позволява да влезем в пощите си. Даже като допълнение сме с увеличен лимит – от 4 мегабайта вече разполагаме с по 4 терабайта.
Ден 52. С компанията ми взехме решението за разнообразие да отидем и на училище. Учителите много се зарадваха като ни видяха – откакто инсталирахме интернета рядко се случвало да имат ученици. Вършихме отговорната работа да пием кафе и да си приказваме с учителите.
Ден 53. Гаднярите от Слътерин се опитаха да ни пратят троянец. Поговорихме с нашите приятели руснаците по въпроса.
Ден 54. Един от компютрите на Слътерин забил. Останалите са изгорели от раз, както беше предвидено в програмата на нашите съседи. По-късно се оказа, че забилият компютър е бил с Linux. Създателите на програмата вече с уважение гледат неговия собственик.
Ден 60. Вече е краят на втория месец от пребиваването ни тук и още не сме направили нищо интересно. За целта решихме да се поразходим из мазето.
По-късно. Намерихме празна стая с един единствен голям триглав пес вътре. От ТАЗИ мастия ли ме предупреждаваше агентът да се пазя? За да можем да минем го приспахме, четейки му програмата за театрите от “Литературен Вестник”.
Още по-късно. Когато скочихме в шахтата, която кучето охраняваше, попаднахме на някакво растение. Пусна ни още като видя, че имам намерение да го пробвам как е на цигара.
Малко по-късно. Гледай ти – това стая с летящи ключове ли е? Хмммм... явно някой от тях трябва да е истинският. Има и оставена метла, но тя явно е само за такива, които не си носят магнит.
Лейтър. Попаднахме в нещо като шахматна партия с истински фигури. Явно трябва да изиграем партия за да минем. Древната магия и идея си нямаше, че пуснахме срещу нея да играе Deep Blue – най-добрият компютърен шах за момента. Загуби от наша страна: три пешки и един офицер.
По-късно: Хммм. На масата пред нас има наредени бутилки с неизвестна течност – очевидно една от друга по-силни алкохолни напитки, защото за да продължим нататък трябва да минем през някакви огньове. Предполага се, че някои от питиетата са прекалено силни и могат да те погубят... ХА! Нас ли ще плашат с алкохол?
Малко по-късно... Добре де – може и много по-късно да е. Не помним. Както и да е – когато се поосъзнахме, видяхме Зъл-Кат’-Пор да стои пред огледалото с каките (залепено с безцветно тиксо). Явно доста народ бива привлечен от това нещо – няма да е лоша идея да монтираме и тук фотосензори за да можем да пуснем изображението в интернет страницата ни. Когато ни видя, врагът се опита да направи магията Куцузиус. Ами негов си проблем – да се надяваме, че разбитата статуя в главата, вдигната с помоща на телепатичните способности на ХърМърЯни, не му е направила прекалено голяма черепна фрактура.
Ден 61. Разхождаме се безгрижно по зелените поляни на градината на училишето. Освободени сме от училище. Буквално. Кой би предположил, че това всъщност не е Зъл-Кат’-Пор ами Мрънконагъл с маска за лице против бръчки? Е, в крайна сметка ще си пробваме късмета следващата година пак. До скоро!
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.
-
Drizzt Do`Urden
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1829
- Joined: Thu Jan 15, 2004 1:33 pm
-
Dilvish the Damned
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
-
armageddon
- Forsaken
- Posts: 2936
- Joined: Tue Jan 13, 2004 10:24 am
-
Daggerstab
- Arcanist
- Posts: 860
- Joined: Wed Feb 04, 2004 6:31 pm
- Contact:
Това пък е стопроцентово крадено от "Тайният дневник на Ейдриън Моул".The Dragon wrote:Ден 3. Имахме час по магическо рисуване. Темата беше свободна и затова моята картина представляваше една река, в която се вижда да се дави човек, който съмнително прилича на МръфЛой. Учителката каза, че картината имала дълбочина. Ама реката също – хехе.
Дагърстаб. Точка.
Предупреждение: Имам лошия навик да споря. Освен това страдам от черен хумор и изблици на сарказъм.
Предупреждение: Имам лошия навик да споря. Освен това страдам от черен хумор и изблици на сарказъм.
-
Drizzt Do`Urden
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1829
- Joined: Thu Jan 15, 2004 1:33 pm
http://doctor.hit.bg/
Във връзка с предстоящия купон... На мен ми излезе това:
Пациент: Morw
Доза гр.: 525
Питие: Червено вино
Да се спазва предписанието точно! При нужда лицето да се третира орално с кисело мляко до изчезване на симптомите. В тежки случаи да се търси лекарска помощ.
Във връзка с предстоящия купон... На мен ми излезе това:
Пациент: Morw
Доза гр.: 525
Питие: Червено вино
Да се спазва предписанието точно! При нужда лицето да се третира орално с кисело мляко до изчезване на симптомите. В тежки случаи да се търси лекарска помощ.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 4 guests