Кой какво чете, part IV

[Amelia]

"Сияние". Бог да ми е на помощ...

Хаха. Аз преди години като го четох влизах в банята с ракета за тенис на корт за известно време...

Бът дат ис джъст ми. Като бях малка и гледах То, пък седмици наред ходих окичена с цялото сребро на семейството и бях инструктирала брат ми да ме чака пред кенефа, в случай че онова излезе от канала...

А покрай Туин Пийкс си лягах в леглото със засилка и скок, да не би Боб да е под него и да ме хване за краката.

[gal.eon]

Прочетох първият разказ от "Одет Тулмонд и други истории" на Ерик-Еманюел Шмит. Много четивен; не казва нищо ново, но го прави много умело и крайният резултат е повече от добър.

[Lubimetz13]

Свършвам The Devil You Know на Майк Кери (за тези от вас, чиито антенки притрепват в мътно разпознаване - да, авторът на мегаякия спиноф на Геймъновия The Sandman и The Unwritten) и се гърча от изумление от четивността и зарибителния фактор на писането му. Просто не очаквах автор на комикси да има толкова полиран и плавен стил. Явно който си го може, си го може, както доказва и самият Геймън.

Та. Иде реч за пропаднал екзорсист в един Лондон, където отвъдното и светът на живите са свързани прекалено тясно, чиято последна поръчка му носи съмнителното удоволствие да се потопи (освен в борбата срещу демони, духове и пр. познати нам клиширани фентъзи тропи) в света на нелегалната проституция и трафика на хора.

Ако ви звучи като евтино криминално романче, разнообразено от неуместни фентъзи елементи, то това не е случайно - наистина звучи така.

Обаче. Много се радвам, че преглътнах резервациите си и почнах книгата единствено и само заради автора - нещо, което обикновено не правя - защото е неизмеримо по-добра, отколкото звучи. Наистина увлекателна, зарибяваща и приятна за четене.

Определено мисля да налазя тази поредица като хлебарка върху недоядена торта.

[Devoted of Slaanesh]

Камъните на силата на Гемел - доста добро фентъзи.

[RRSunknown]

Аз пък съм отдаден на наваксване на класики и изчетох (като казвам изчетох аз такива книги ги чета по два пъти подред за да ги запомня по- добре и да забележа детайли които съм изпуснал първото четене) "Фермата" и "1984" на Джордж Оруел като втората е една от най-добрите неща които съм въобще. Поне сега така ми се струва в момента докато ми е прясна.
Прочетох и ревюто в Shadowdance - много силно ревю, сигурно един от най-добрите материали в списанието.

[Amikae]

Мисля да си взема 1984. Даже още сега ще я поръчам.

[tigermaster]

Довърших "Сияние". Кърти.

Подхванах "В името на светлината" на Марион Зимър Брадли. Беше ми доста интересно да видя книга на тази авторка с главен герой мъж, затова я отворих. В първите няколко страници обаче налетях на обясненията на някаква, хм, лелка, която не е много сигурна обичала ли е този мъж. Беше странно. Честно казано, четенето върви изключително бавно, не знам на какво се дължи това, но е леко неприятно.

[Roland]

Аз няма да кажа какво чета, че ше ми се подиграват

[passer-by]

Ти понеже си един притеснителен...

[Roland]

Еми ей на, че се свеня

[Mushu]

Кажи си, кажи си Аз тъкмо прочетох Треска за бебе на Шинейд Мориарти(или A perfect match), което си е абсолютен чиклит, ама много забавен и приятен. Доста се посмях и определено и дойде добре след Станция Пердидо, която прочетох преди няколко дни и тотално се скапах. Някакси много тежка ми стана в последната си част, не че не ми хареса пак. Сега съм се наточила на Робин Хоб, след това имам Лукяненко, и какво ли още не. Само време нямам, а и място вече за тези книги, ама какво да се прави

[Demandred]

Чета The World Inside на Силвърбърг. Вероятно не знаете, но части от тази книга (3 от 7-те свързани разказа, от които се състои), са издавани в небеизвестния сборник "еротична фантастика" от зората на демокрацията Няма нищо по-опасно от една амазонка. Няма спор, заслужава си мястото, бая секс има, все пак, както би трябвало да знаете от новия брой на ШД, наш Робърт има доста опит в писането на еротични романи и ги разбира тия неща. Преводът е умопомрачително зле, БТВ, преводачът явно е бил твърде ентусиазира от текста, за да си свърши както трябва работата.

Обаче оставяйки секса настрана, който дори не е чак толкова много, книгата е много добра засега, обществото, описвано от Силвърбърг е наистина интересно и добре представено. В общи линии годината е 2381, на Земята живеят 70 милиарда души, почти всички от които в огромни 1000 етажни сгради, които никога не напускат, и където населението живее на определено ниво в зависимост от ранга си - пролетариите долу, елита горе. Основната идеология е "плодете се и се множете" в екстремна степен - да имаш под 6 деца е срамно. Поради липсата на място и ресурси обичаите повеляват всичко да се споделя, включително сексуалните партньори - всеки е свободен и дори поощряван да спи с чуждите съпруги и да пробва възможно най-много партньори, а да се окаже предложение за секс се счита за много сериозно прегрешение. Както може и да се очаква, за да се постигне стабилност и възможност за съвместно същестуване на толкова хора толкова нагъсто, конформизмът е налаган безмилостно и всеки, отклоняващ се от нормата, бива екезекутиран по бързата процедура или тотално brainwashed.
Въобще много добре описано антиутопично общество, макар и да си има и плюсовете, заради подробното описание на които беше частично издадена творбата на български.

[cordelia]

Национален план за регионално развитие, Стратегия за ускорено развитие на България. Искам да се застрелям...

[Yan]

Национален план за регионално развитие, Стратегия за ускорено развитие на България. Искам да се застрелям...

Искрени съчувствия. Знам какво е.

[Interpreter]

само ускорено ли е, или и устойчиво