Post
by Benedict » Tue Nov 16, 2004 1:24 pm
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея.
Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да
заработвам, за да храня семейството си.
Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал:
- Това ли е брадвата ти?
- Hе, това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал:
- Може би, това е твоята брадва?
- Hе, и това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва.
- Да, това е моята брадва, - зарадвал се дървосекачът.
- Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, - казал
Господ, - затова вземи със себе си за награда и трите брадви.
Дървосекачът започнал да си живее в добрина и
охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново
горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, като в реката падна жена ми...
Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал:
- Това ли е жена ти?
- Да, това е моята жена, - pадостно отговорил дървосекачът.
Господ се разгневил:
- Ти ме излъга, защо направи това?
- Виждаш ли, о Господи, - отговорил дървосекачът, - тук стана малко
недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава
щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа,
че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и
аз щях да ти кажа, че точно това е тя - моята жена. Ти щеше да ми
дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога
да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни.
Моpал: Когато мъжете лъжат, то те го правят достойно и за общото
благо.
Sad But True - бaджакът ти ме натъжава истински