Споделете
Moderator: Moridin
- Maledictus
- Warmage
- Posts: 1190
- Joined: Sat Feb 23, 2008 10:27 am
- Location: In the middle of the Danse Macabre
- Contact:
Тъжно. ...
Ние си имаме съседка с ударна шизофрения. Входния фолклор за нея е леко.....
Пример - (вещицата е 60 и кусур) когато синът й е бил дете го е вързала на въже и го спускала през терасата.
Неотдавна (горе долу година) беше съвсем пощръкляла - изхвърли си буквално цялото имущество през терасата, счупи бая околни прозорци, включително един от моите, със парчета от някакъв перваз (а мраморът как е успяла да начупи така не ми побира акъла). Полицията, разбира се, няма право да й влиза с взлом в жилището, та се наговорихме с комшията ако се наложи да си платим глоба и двамата с Влади й изкъртихме вратата, пред погледа на пет полицая, за да могат последните да влязат и да я арестуват. После изчезна за около два месеца и сега пак си е във входа и надушвам скорошни проблеми, защото обикаля по стълбищата безцелно и такива подобни.
Въпрос: защо тази гадина (която не е виновна всъщност - болна е и има нужда от помощ) все още е извън специализираните заведения след всички тия години на демонстрации на собствената й лудост.
Отговор: защото за да бъде освидетелствана (това го разбрах след консултация с адвокат) трябва ЦЕЛИЯ вход да подаде жалба. А на някои съседи явно им е по-лесно веднъж годишно да си сменят стъклата на прозорците.... Обаче какво ще стане ако реши да хване ножа? Който и да е от момците да се случи там ще я озапти с бой, от опит знаем че два шамара са достатъчни. Обаче ако скочи на някоя жена? Моята примерно? Или на дете? Във входа има три малки деца, на които обаче родителите не искат и пръста да си мръднат по въпроса, "за да не им вдигне мерника". И
Въпрос: Ние двамата със съседа Влади ли трябва да се бъркаме с много пари и да се опитваме да направим това, което всички съкооператори биха могли да постигнат много по лесно? И защо се получава така, че ние да трябва да полагаме кански усилия за хоспитализирането й? И как да не се получава така.....
Отговор:.............
Ние си имаме съседка с ударна шизофрения. Входния фолклор за нея е леко.....
Пример - (вещицата е 60 и кусур) когато синът й е бил дете го е вързала на въже и го спускала през терасата.
Неотдавна (горе долу година) беше съвсем пощръкляла - изхвърли си буквално цялото имущество през терасата, счупи бая околни прозорци, включително един от моите, със парчета от някакъв перваз (а мраморът как е успяла да начупи така не ми побира акъла). Полицията, разбира се, няма право да й влиза с взлом в жилището, та се наговорихме с комшията ако се наложи да си платим глоба и двамата с Влади й изкъртихме вратата, пред погледа на пет полицая, за да могат последните да влязат и да я арестуват. После изчезна за около два месеца и сега пак си е във входа и надушвам скорошни проблеми, защото обикаля по стълбищата безцелно и такива подобни.
Въпрос: защо тази гадина (която не е виновна всъщност - болна е и има нужда от помощ) все още е извън специализираните заведения след всички тия години на демонстрации на собствената й лудост.
Отговор: защото за да бъде освидетелствана (това го разбрах след консултация с адвокат) трябва ЦЕЛИЯ вход да подаде жалба. А на някои съседи явно им е по-лесно веднъж годишно да си сменят стъклата на прозорците.... Обаче какво ще стане ако реши да хване ножа? Който и да е от момците да се случи там ще я озапти с бой, от опит знаем че два шамара са достатъчни. Обаче ако скочи на някоя жена? Моята примерно? Или на дете? Във входа има три малки деца, на които обаче родителите не искат и пръста да си мръднат по въпроса, "за да не им вдигне мерника". И
Въпрос: Ние двамата със съседа Влади ли трябва да се бъркаме с много пари и да се опитваме да направим това, което всички съкооператори биха могли да постигнат много по лесно? И защо се получава така, че ние да трябва да полагаме кански усилия за хоспитализирането й? И как да не се получава така.....
Отговор:.............
Много е тъжно и доста плашещо масовото разпространение на местни идиоти и входни вещици, най-вече и мен ме ужасява това какво може да се случи при среща на въпросните раздразнени субекти с някое дете 
Преди време имах разговор с психиатърка, майка на позната, която ми беше казала нещо от сорта, че повечето луди са по улиците, защото държавата няма къде да ги държи, т.е. дори да докажеш в съда че някой е опасно луд и уж го приберат нейде, до два, три месеца ще е пак на улицата. Това беше преди 4-5 години, но като наблюдавам колко откровенно превъртели субекти има по улиците, не мисля че ситуацията се е променила.

Преди време имах разговор с психиатърка, майка на позната, която ми беше казала нещо от сорта, че повечето луди са по улиците, защото държавата няма къде да ги държи, т.е. дори да докажеш в съда че някой е опасно луд и уж го приберат нейде, до два, три месеца ще е пак на улицата. Това беше преди 4-5 години, но като наблюдавам колко откровенно превъртели субекти има по улиците, не мисля че ситуацията се е променила.
и защото трябва да мине производство пред съда с участието на прокурор, да се изслушат вещи лица, да се разпита лично човекът (това често не е лесна работа) и така... Подозирам, че делата за запрещения на прокурорите в районен съд са около половината от общия брой. Понеже всички престъпници са осъдени, нали.Maledictus wrote: защото за да бъде освидетелствана (това го разбрах след консултация с адвокат) трябва ЦЕЛИЯ вход да подаде жалба. А на някои съседи явно им е по-лесно веднъж годишно да си сменят стъклата на прозорците....
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Ами това е благодарение на поредната недомислица в българското, как да го река, правораздаване.
Имахме един комшия, който вследствие на алкохолизъм завъди истинска параноидна шизофрения. Тоест, той вероятно си го е имал латентно туй чудо, но откак се пропи и работата излезе извън пътя. То извънземни зад дивана му ли нямаше, то ходеше с "портмоне от еврейска кожа", на бой налита... Що зор видяха неговите, докато го въдворят, не е истина. Собственото му семейство. И когато го пуснаха след време, брат му се поболя от брохнопневмония. И той алкохолик, брата, ама поне не и откачен. Слагат го на системи, по едно време нашия решава, че тези системи са плод на конспирация и лекарите искат да уморят брат му. Маха системите, вкъщи става джабула, накрая брат му предаде Богу дух. Историята е значително по-дълга, предавам я тук в извънредно кратък и сбит вариант.
И в момента семейството му пак се чуди как да го въдвори в психиатрията...
Имахме един комшия, който вследствие на алкохолизъм завъди истинска параноидна шизофрения. Тоест, той вероятно си го е имал латентно туй чудо, но откак се пропи и работата излезе извън пътя. То извънземни зад дивана му ли нямаше, то ходеше с "портмоне от еврейска кожа", на бой налита... Що зор видяха неговите, докато го въдворят, не е истина. Собственото му семейство. И когато го пуснаха след време, брат му се поболя от брохнопневмония. И той алкохолик, брата, ама поне не и откачен. Слагат го на системи, по едно време нашия решава, че тези системи са плод на конспирация и лекарите искат да уморят брат му. Маха системите, вкъщи става джабула, накрая брат му предаде Богу дух. Историята е значително по-дълга, предавам я тук в извънредно кратък и сбит вариант.
И в момента семейството му пак се чуди как да го въдвори в психиатрията...
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Ще ми се да се намеся, като истински експерт участвал в няколко дела за настаняване на задължително лечение...
Значи това, че трябвало целия блок да подаде жалба не знам кой адвокат го е казал, но просто не е вярно. Истината е, че ако по някакъв начин съдът назначи изготвянето на СПЕ човекът най- вероятно ще бъде настанен на задължително лечение (ако експертите кажат, че трябва). А за да се назначи изготвяне на СПЕ трябва да се подават жалби и някой в полицията да им обърне внимание. Или да стане някаква голяма простотия и полицаите и без жалби да обърнат внимание. Не знам процедурата в детайли, но мисля, че е достатъчно един дознател да разгледа случая и да се назначи изготвяне на СПЕ в някакъв срок в някакво психиатрично заведение. След което полицията взема съответния болен (може и да се използва сила) води го там и му се изготвя СПЕ, минава се през съда и се настанява съответния болен в съответната лудница...
Относно трите месеца. По принцип настаняваме хората за 3 месеца на лечение. Законът позволява и за повече, но болниците обикновено са препълнени, а и 3 месеца са достатъчно време за да се повлияе заболяването... Често това повлияване не е достатъчно, ама... Такава е реалността. Лудите са много, парите за тази сфера на здравеопазването са малко. Законът е абсурден! На места има такива недоумици, че сме се хващали за главата...
Един от най- големите абсурди е, че в последно време стремежът да се правим на европейци ни кара да се стремим към интеграция на психично болните в обществото, което от своя страна не е готово за тази интеграция, както и държавата не осигуява нужните дневни центрове и амбулаторни грижи...
И така...
Между другото след 2 години работа в една от най- големите психиатрии в страната наистина съм наясно с тези неща и ако искате питайте, току виж съм бил от полза...
Само не питайте защо напуснах... Все пак това беше работа в сфера за която винаги съм мечтал....
Значи това, че трябвало целия блок да подаде жалба не знам кой адвокат го е казал, но просто не е вярно. Истината е, че ако по някакъв начин съдът назначи изготвянето на СПЕ човекът най- вероятно ще бъде настанен на задължително лечение (ако експертите кажат, че трябва). А за да се назначи изготвяне на СПЕ трябва да се подават жалби и някой в полицията да им обърне внимание. Или да стане някаква голяма простотия и полицаите и без жалби да обърнат внимание. Не знам процедурата в детайли, но мисля, че е достатъчно един дознател да разгледа случая и да се назначи изготвяне на СПЕ в някакъв срок в някакво психиатрично заведение. След което полицията взема съответния болен (може и да се използва сила) води го там и му се изготвя СПЕ, минава се през съда и се настанява съответния болен в съответната лудница...
Относно трите месеца. По принцип настаняваме хората за 3 месеца на лечение. Законът позволява и за повече, но болниците обикновено са препълнени, а и 3 месеца са достатъчно време за да се повлияе заболяването... Често това повлияване не е достатъчно, ама... Такава е реалността. Лудите са много, парите за тази сфера на здравеопазването са малко. Законът е абсурден! На места има такива недоумици, че сме се хващали за главата...
Един от най- големите абсурди е, че в последно време стремежът да се правим на европейци ни кара да се стремим към интеграция на психично болните в обществото, което от своя страна не е готово за тази интеграция, както и държавата не осигуява нужните дневни центрове и амбулаторни грижи...
И така...
Между другото след 2 години работа в една от най- големите психиатрии в страната наистина съм наясно с тези неща и ако искате питайте, току виж съм бил от полза...
Само не питайте защо напуснах... Все пак това беше работа в сфера за която винаги съм мечтал....
Е така е като държавата си пише социални функции... на чужд гръб, както и простотията са с инсулина. Малко са лудите аптеки дет ше го дават без печалба.
„Dim dam talélam vacarme
S'en va dans Lumi éternam
Et Gustave dôme guardéam
Dilim dili lili lam
Lutece séra
Dolilom séram
Dim dim dam dada dim dim da dada dim da lilam
Dim dim dam dada dim dim da dada dam di didam”
S'en va dans Lumi éternam
Et Gustave dôme guardéam
Dilim dili lili lam
Lutece séra
Dolilom séram
Dim dim dam dada dim dim da dada dim da lilam
Dim dim dam dada dim dim da dada dam di didam”
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
Красива ли е цъфналата слива?
Ето този въпрос си задавах, докато с едното си око спорадично следях една определена тема в books forum. С другото си око следях съдбата на женски орки (и се опитвах да я превеждам), а с третото, вътрешното си око надничах през прозореца. Ми. Към цъфналата слива.
И се чудех. В смисъл, за мен тя беше красива, но беше ли обективно такава? Ако си затворех очите, преставаше ли да бъде красива? Ако покрай нея минеха сто души, колко от тях щяха да я приемат за красива, да й се възхитят, и колко щяха просто да я подминат пренебрежително?
Защо си задавах този въпрос? Защото преди време, в родната ни марксистка философия се беше развихрил един подобен спор. За обективността, респективно – субективността на красивото и естетичното. Едното крило, ортодоксалните марксисти во главе с акад. Т. Павлов твърдяха, че естетичното е обективна даденост. Т.е. - съществува вън и независимо от моето съзнание. И, следователно, то, естетичното, като всяко обективно нещо, е описуемо, измеримо, подлежащо на квалифициране.
Опонентите им, представени главно от П. Данчев (ако не се лъжа), и обвинявани в куп идеологични грехове от първите твърдяха, че не, естетичното и красивото не са обективни категории, тъй като са продукт на субективна оценка.
Обратното, според тях, би означавало да признаем, че е възможно да въоръжим определен, подбран и образован подходящо елит със съответните инструменти и те да могат да дефинират, от името на всички нас, останалите, кое е красиво, кое – естетично, и кое – не толкова.
Оттук до тоталния терор, разбира се, разстоянието е много късо.
После вятърът духна и отвя цвета. На сливата.
Сега тя е зелена.
Ето този въпрос си задавах, докато с едното си око спорадично следях една определена тема в books forum. С другото си око следях съдбата на женски орки (и се опитвах да я превеждам), а с третото, вътрешното си око надничах през прозореца. Ми. Към цъфналата слива.
И се чудех. В смисъл, за мен тя беше красива, но беше ли обективно такава? Ако си затворех очите, преставаше ли да бъде красива? Ако покрай нея минеха сто души, колко от тях щяха да я приемат за красива, да й се възхитят, и колко щяха просто да я подминат пренебрежително?
Защо си задавах този въпрос? Защото преди време, в родната ни марксистка философия се беше развихрил един подобен спор. За обективността, респективно – субективността на красивото и естетичното. Едното крило, ортодоксалните марксисти во главе с акад. Т. Павлов твърдяха, че естетичното е обективна даденост. Т.е. - съществува вън и независимо от моето съзнание. И, следователно, то, естетичното, като всяко обективно нещо, е описуемо, измеримо, подлежащо на квалифициране.
Опонентите им, представени главно от П. Данчев (ако не се лъжа), и обвинявани в куп идеологични грехове от първите твърдяха, че не, естетичното и красивото не са обективни категории, тъй като са продукт на субективна оценка.
Обратното, според тях, би означавало да признаем, че е възможно да въоръжим определен, подбран и образован подходящо елит със съответните инструменти и те да могат да дефинират, от името на всички нас, останалите, кое е красиво, кое – естетично, и кое – не толкова.
Оттук до тоталния терор, разбира се, разстоянието е много късо.
После вятърът духна и отвя цвета. На сливата.
Сега тя е зелена.
Изненадващо добре си закусих преди малко. Бабите и дядовците ми бяха горе в всекидневната с майка ми и сестра ми и ми бяха сложили да хапна точно до големия прозорец с приятен изглед навън. Изненадах се колко приятно си побъбрих с всички. Може би се дължи на това, че баща ми го нямаше. Ако беше там със сигурност щях да получа няколко презрителни погледа, което щеше да ме натвари и щях да чопна малко грах и някой картоф, и да изчезна.
Айде бягам да вадя колата от двора. Днес ще е чудесен ден!
Айде бягам да вадя колата от двора. Днес ще е чудесен ден!

Това "обратното" обаче никога няма да го признаем. Понеже една от характеристиките на демократичността е точно тая. Никой никога нищо не признава, освен ако не си мисли, че е НЕГОВОТО ЛИЧНО МНЕНИЕ! Колкото и да е добронамерено и смислено другото мнение, то е ДРУГО! И съответно няма да го признаем. Особено като ни говорят с разни сложни думички за някакви отвлечени понятия като "естетика". Заеби я тая работа!Обратното, според тях, би означавало да признаем, че е възможно да въоръжим определен, подбран и образован подходящо елит със съответните инструменти и те да могат да дефинират, от името на всички нас, останалите, кое е красиво, кое – естетично, и кое – не толкова.
Оттук до тоталния терор, разбира се, разстоянието е много късо.
После вятърът духна и отвя цвета. На сливата.
Сега тя е зелена.
А няма и да го признаем, защото просто не е вярно. Естетическото не е даденост извън нас.
Но не мога да нарека "естетически" възприятията на човек, който гледа цъфналата вишна и чака да изпопадат цветовете й и да върже, че и да опадат вишните, че да се налапа хубаво и лесно с тях - какво като са смачкани и никакви. Или на човек, който гледа вишната и вижда "някакъв там пън с клони. колко по-як си е колецът, и доматче можеш да вържеш на него, па за подпирачка можеш да го ползваш, че и да бучнеш тоя оня, ако те дразнят. КОЛЕЦЪТ Е ИСТИНСКАТА ВИШНА, СПОРЕД МОЕТО ЛИЧНО СУБЕКТИВНО МНЕНИЕ!"
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests