Преводачески проблеми

Marfa · Post by **Marfa** » Sun Mar 29, 2009 7:50 pm

Търся спешно!!!!!!

Оня текст, в който някакъв пич, май строителен работник, разказваше неволите си - как е паднал от скелето, как за щастие не знам кое желязо смекчило удара, после не знам какво точно паднало отгоре му и пр. и пр. Ужасно ми трябва! ПОМОЩ!!!

RAT400 · Post by **RAT400** » Sun Mar 29, 2009 10:06 pm

@Marfa: ето един нередактиран от мен вариант на нещото (този, който най-често срещам):

Spoiler: show: Писмо до засрахователна компания/текста ви предавам със съкращения/

Уважаеми господине,
Пиша Ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т.3 от доклада ми за злополуката.Причината за инцидента бе наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".Вие помолихте за по обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.

По професия съм зидар.В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда.Когато приключих работата си установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230кг.За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.След това слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така,че тухлите да бъдат спуснати бавно.
В т.11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60кг.Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост.Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата.За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката.Горе долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 15кг.
Отново Ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.КЪМ ТРЕТИЯ ЕТАЖ ОТНОВО СЕ СРЕЩНАХ С ВАРЕЛА, КОЙТО ТОЗИ ПЪТ СЕ ИЗКАЧВАШЕ НАГОРЕ.ТОВА МИ ДОНЕСЕ ФРАКТУРИ НА ДВАТА ГЛЕЗЕНА, ИЗБИТИ ЗЪБИ И НЯКОЛКО РАЗКЪСНИ РАНИ по краката и долната част на тялото.Тук късметът започна леко да ми изневерява.Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на крайщата се стовари върху мене.Това обяснява и двата счупени крака.Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.

@Roland: Хм, на мене интуицията ми казва, че във вселената на Ерагон наистина няма богове и това, което те са видели, е било просто някакво създание, евентуално контролирано от жреците с магия - може би без дори те самите да знаят колко бъркат. Разбира се, не съм чел книгата, та може да съм на километри встрани от истината...

Marfa · Post by **Marfa** » Mon Mar 30, 2009 8:37 am

Да! Това е! Много ти благодаря!

Работата е там, че в текста ми го има и това нещо, само че на испански. Авторът е написал: "ето ви едно писмо, дето циркулира доста време из интернет и не знам истина ли е или не, ама прочетете го". И дет ше го превеждам, пък като знам, че го има и на нашенски готово преведено... Та такам...

Post by **Roland** » Tue Mar 31, 2009 12:32 am

Едно много хубаво и информативно ревю на онуй нещо...

I'm not your typical Eragon basher. I find the professional Eragon detractors tiringly obsessive, and every time someone clogs up a message board with another hey-this-is kinda-like-Star Wars post he's SURE is pure unprecedented genius insight, I'm certain an angel loses his wings.

Unfortunately, the series is growing into the complaints. Paolini does have talent, but his sales figures and incredible life story have allowed his manuscripts to go unchecked, and his writing flaws are getting worse, not better.

Three major problems with "Brisingr":

1) It's way too violent. It opens on a group of fanatics who slice off their own limbs to prove their faith, whose rituals we observe in loving detail. (The head priest has lopped himself down to just a torso.) We soon continue to a torture victim whose eyes have been pecked - eaten - out of his face. "Gore" is Paolini's favorite word, particularly when it is "smeared" on something, and we get endless graphic depictions of Roran's hammer smashing an enemy soldier's skull/throat/arm/spine, its owner rejoicing in the carnage. I don't expect war to be bowlderized, but the book revels in charnel for its own sake and is too bloody for readers under thirteen.

2) Eragon has become a bit of a sociopath. A reunion with one of his childhood bullies - who's just been through horrific torture - becomes a control-and-humiliate fantasy that's disturbing. When the typically closed Arya touchingly recounts her love's recent death and how it stole all joy from her world, Eragon's heart is unmoved; he feels only irritation and jealousy, fuming that he will "not be discouraged in his suit". (Has he been reading "The Game"?) The book's ruminations on the morality of killing reach only the uninspired conclusion that it's unavoidable in war, and we're thus meant to take a certain satisfaction when Eragon joyfully dispatches even those ordinary men forced into service by Galbatorix. I guess the debate was meant only to free us from our nagging moral reservations.

As in "Eldest", Eragon's praised to high heaven by every single soul, given credit for every achievement. At points, the book seems to have other characters only so that they can sing of their inferiority to its shining star.

3) As nearly every other commenter has noted, it's too bloated, with deadly pacing. Galbatorix's nightmarish Ra'zac servants are dealt with early, leaving Eragon to dither with rebel leader Nasuada and go off on a few preparatory errands for about 600 pages. (A 200-page detour into dwarf politics is particularly deadening.) We keep waiting for the meat to arrive, for some crisis or confrontation, and (save for a quick and inconsequential early battle with Murtagh) it never comes. There is no real climax, save for the easily-accomplished sacking of one city and a death we all long saw coming, albeit not in such meaningless circumstances.

The lack of individual voices in the story makes things drag all the more; every character has an identical manner of speaking, all bloviation and overexplanation in high-fantasy Olde Englishe. Paolini too often substitutes scads of meaningless proper names for the little moments that make bring a fantasy world to life.

A few of those moments slip through, though, like the dotty old man who roosts in the majestic ruins of a half-toppled, tree-like tower, harvesting peas. Or when Arya, on a whim, braids a miniature ship from wild grasses and breathes into it magic that will allow it fly for perpetuity; Eragon wonders what stories people will tell of it in the years to come. I laugh at the self-important magicians' society Du Vrangr Gata, whose study of the ancient language is not as complete as they think and whose name therefore translates into the Alagaesian equivalent of Engrish. I like the atypically crusty elven smith, intolerant of how "too polite, too refined, too precious" her Tolkien-influenced race has become, or the touches of culture (family totems, bedtime stories) Paolini has given his orc race. For those who like dragons, Saphira's a sparkling specimen.

And there are *dwarf ninjas*. That's gotta count for something, with someone.

My point is that the books need less Gary Stu carnage and more gems like these. Show us why this world is worth fighting (and fighting and fighting) for.

And we need some actual change to come out of all these pages. Roran's love soothes his anxiety over his battlefield casualities by opining that he'd be evil only if he actually enjoyed killing. Later - whaddaya know - Roran DOES come to love killing, quite enthusiastically, but the book forgets to look at him any differently. Eragon makes a few crucial mistakes in dwarfland due to arrogance and petulance, but he is still lavishly praised from here to Valinor. Nasuada endures a (naturally) bloody duel for leadership of the rebel faction, yet she is viewed no differently by her people afterward. Murtagh's horrific tragedy, the king who hosts the rebel Varden yet resents being pushed to the sidelines in his own country, the new hot elf guardsman who's really a lion-type furry and whose musk gets all the females...er, in heat - nothing comes of any of it. (The waste of Murtagh, who now apparently exists only to be ruthlessly dispatched, is particularly criminal.) C'mon, Rowling introduced and destroyed seven whole Horcruxes in the same space! Pick a story and develop it!

Also, are we gonna SEE Galbatorix before this series ends? There is an evil EMPEROR in this evil empire, correct?

Enough sarcasm, though. Again, it's senseless to waste your life hating these books as some do, all anti-Shur'tugal; better simply to move on to other stories. Myself, I just wish someone would guide Paolini - edit him down, focus him - so the rest of us got more out of his talent.

Amikae · Post by **Amikae** » Tue Mar 31, 2009 2:12 am

The Bilstein suspension system is all new and was developed specifically for this car. "Mercedes' Airmatic system can't cope above 200 mph," says Gramm, "because it can't react fast enough." Apparently, one of the Brabus test drivers had "a huge moment" while testing an Airmatic car on the open road. Nice.

Как трябва да се разбира маркираното в червено. Ще рече, че пича е вдянал за какво става въпрос докато е тествал ли?

Roamer · Post by **Roamer** » Tue Mar 31, 2009 2:28 am

Аз лично го разбирам като да е имал някакво страховито, незабравимо, сърцетупно преживяване за момент, вероятно свързано с това, че въпросното окачване Airmatic замалко да не се справи с негов опит да завие или да ускори или просто да държи колата на пътя. Един вид, преживяване в стил "цял живот ще помня как щях да се пребия с тоя Airmatic, окачването на Brabus-а си е друго нещо, с него това не може да ми се случи!"

Amikae · Post by **Amikae** » Tue Mar 31, 2009 5:30 pm

Звучи логично. Благодаря за разяснението

Post by **Roland** » Mon Apr 06, 2009 1:59 am

Четиридесет и две шибани страници днес, а за капак шибаният меч, дето го коваха в последните двадесет от тях (преди туй говориха с дърво), накрая се оказа СВЕТЛИНЕН!!! Като Ерагон му каже името (Брисингр, за който се чуди), острието се възпламенява!

ЩЕ ПОМЕТНА!

...

...

...пометнах...

Marfa · Post by **Marfa** » Mon Apr 06, 2009 8:44 am

Добре де, а дървото какво им каза? Подозирам, че е важно, а ти не щеш да споделиш с алдиторията.

Itilon · Post by **Itilon** » Mon Apr 06, 2009 10:04 am

Превел си 42 страници за един ден?

Машина

!

Post by **Roland** » Mon Apr 06, 2009 10:30 am

Marfa wrote:Добре де, а дървото какво им каза? Подозирам, че е важно, а ти не щеш да споделиш с алдиторията.

Дървото трябваше да им даде метала за меча, ама първо не им обръщаше внимание (щото е дърво, нали), после Сапфира го опърли с пламък, то заплаши, че ще ги убие, те много му се примолиха и накрая останах с впечатление, че в замяна на метала взе яйчниците на Ерагон...

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Mon Apr 06, 2009 10:32 am

дъврото им дава метала?

Post by **Roland** » Mon Apr 06, 2009 10:32 am

Той е "звезден метал" и просто се намираше под корените му.

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Mon Apr 06, 2009 10:41 am

Roland wrote:Той е "звезден метал" и просто се намираше под корените му.

И как го изкопаха е въпроса и какво е това дърво което вирее на метал?
Тази книга май ще си я купя само за да чета антилогика и да се смея .

Post by **Roland** » Mon Apr 06, 2009 10:46 am

Глей ся, дървото е "хиляди стъпки" високо и корените му покриват "десетки акри". Металът беше неква буца половин метър дълга. И дървото е живо, така че им я извади услужливо с корени.

Преводачески проблеми

Who is online