Гледано напоследък, Part IV

pnv_Creator · Post by **pnv_Creator** » Thu Mar 26, 2009 11:41 am

The Wrestler
От началото до края изпитвах силна симпатия и тъга за главния герой, така че намирам филма за успешен в тази си насока. Актьорската игра е гигантска и двете номинации за оскарите са напълно заслужени. Въпреки това, твърдо съм на мнение, че Шон Пен игра по-уникално и много повече ме впечатли със своите неубедителни гейски движения, физиономии и със начина, по който изигра ораторските сцени.
Относно Аронофски, по никакъв начин не видях бурния експресионизъм от останалите му филми, които съм гледал. За сметка на това тъгата и самотата се усещат с дълбочина, характерна за него.
Относно края - намирам го за наистина брилянтен.

Scourge · Post by **Scourge** » Thu Mar 26, 2009 12:34 pm

Roland wrote:. И след още няколко филма на Вендерс твърдо мога да заявя, че с тоя режисьор силно и категорично не си пасваме...

ранните и късните му неща са доста различни, та принципно покрива голям диапазон. не знам кво точно си гледал, но можеш да семплираш в различните периоди, преди да го отпишеш съвсем. : )

Jen · Post by **Jen** » Thu Mar 26, 2009 1:25 pm

Късен, ранен, мен ме приспива почти безотказно. Макар че този филм дето го представяха сега на Феста - "Снимки в Палермо" изглежда интригуващ, особен след едно интервю на Вендерс. Пък и красив беше на трейлърите.

А Милк е чудесен филм, всъщност. Но изобщо не съм съгласна с това:

Demandred wrote: Обаче не мога да не спомена, че изпълнението на Шон Пен тук, макар и да е впечатляващо (многократно по-добро от в Mystic River)... [/b]

Мисля си, че колкото повече характерност и различност има в определен образ – разни дребни жестове, фрази, движения – толкова по-лесно е на един добър актьор да го пресъздаде. Защото има за какво да се залови, някакво скеле, което само трябва да се запълни. На зрителя му изглежда много богат и плътен тоя пърформънс, но то не е толкова въпрос на актьорско майсторство според мен, колкото на изначална цветност и сила на самия герой.

Героят на Шон Пен в Реката на тайните е абсолютно рандъм мъж, когото срещаш всеки ден на улицата без да забележиш. Обикновен баща от някакво малко градче. Да си естествено обикновен не е лесна работа. А начинът, по който се изграждат образите на двама опустошени по тотално различен начин тотално обикновени мъже (Тим Робинс е буквално, визуално смачкан) в Mystic River, e великолепен просто.

Maledictus · Post by **Maledictus** » Thu Mar 26, 2009 1:45 pm

Както казахме въпрос на харесване на такъв тип филми е - малко като да харесваш символизма в поезията ли, не зная как да го кажа точно. Аз и бащата примерно умираме за такъв стил, докато дядо ми (който пък при литературата обича изчанчени неща) не може да го изгледа без главобол накрая.

А за ролите бтв не съм съгласен. Естествено, че персонажът и сценарият, около който е завъртян имат значение, но ако актьорът е некадърен - нищо не може да спаси положението. Вживяването в образ е едно от най-трудните неща и според мен само където получаваш малко свобода да изградиш образът такъв, какъвто ти самия (ако ти си актьорът) го виждаш и си го представяш, само там можеш да имаш пълнокръвен и гениален образ.

Post by **Roland** » Thu Mar 26, 2009 2:29 pm

Мне, от всякакви периоди съм гледал Вендерс, ужасен ми е винаги. Варира ми между скучен и приспивен (Криле на желанието), когато все пак оценявам кое му е доброто, но просто не ми влиза; до откровено тъп (Алената буква), когато се чудя защо съм си губил времето...

Jen · Post by **Jen** » Thu Mar 26, 2009 3:43 pm

Maledictus wrote: А за ролите бтв не съм съгласен. Естествено, че персонажът и сценарият, около който е завъртян имат значение, но ако актьорът е некадърен - нищо не може да спаси положението. Вживяването в образ е едно от най-трудните неща и според мен само където получаваш малко свобода да изградиш образът такъв, какъвто ти самия (ако ти си актьорът) го виждаш и си го представяш, само там можеш да имаш пълнокръвен и гениален образ.

Не разбрах с какво точно не си съгласен, но пък аз съм напълно съгласна с теб за горното.

Ghibli · Post by **Ghibli** » Thu Mar 26, 2009 6:13 pm

@Роланд: А изобщо кои от филмите на Вендерс си заглеждал? Аз съм гледала много малко като бройка, не от най-ранните, и все са ми харесвали (Криле на желанието; До края на света; Париж, Тексас; The Million Dollar Hotel). Теоретично човек може да се настрои да ги харесва, ако първоначално не са му интересни, все пак са достатъчно добри и оправдават усилието, но предполагам че на някои хора наистина просто не им допада такъв стил и няма надежда

Post by **Roland** » Thu Mar 26, 2009 6:19 pm

Гледал съм общо взето тези, които изброи, плюс Алената буква и не помня какво още, един-два. Нали на единия СФФ имаше негова панорама, та погледаха бая.

Еми не можах да се настроя. Такава чудовищна нарколепсия, каквато изстрадах на Криле на желанието, не ме е тресла и в най-лютите годиноминути на Падение на "звездата на немското кино" Фред Келемен...

Ок, не, може би все пак са сравними

tigermaster · Post by **tigermaster** » Thu Mar 26, 2009 7:18 pm

Jen wrote: Героят на Шон Пен в Реката на тайните е абсолютно рандъм мъж, когото срещаш всеки ден на улицата без да забележиш. Обикновен баща от някакво малко градче. Да си естествено обикновен не е лесна работа. А начинът, по който се изграждат образите на двама опустошени по тотално различен начин тотално обикновени мъже (Тим Робинс е буквално, визуално смачкан) в Mystic River, e великолепен просто.

Тим Робинс беше феноменален в "Реката на тайните" и заслужено си получи наградата. Шон Пен, от друга страна, преиграваше брутално и според мен изобщо не трябваше да получава "Оскар" за тази си роля. Виж, да беше взел съответната награда за "Сладък и гаден", по щях да съм доволен.

Demandred · Post by **Demandred** » Thu Mar 26, 2009 10:12 pm

Да, и за мен определено преиграваше в Реката на тайните.

За Вендерс - Париж, Тексас е един от най-любимите ми филми. Криле на желанието също е много добър, но него харесвам по-скоро от естетическа гледна точка, не можа да ми въздейства емоционално толкова, въпреки че и той има силни моменти в това отношение.

Anyway, по темата - преди малко гледах Revolutionary Road. Като цяло добър филм, Ди Каприо и Кейт Уинслет в главните роли, особено първия, макар и че и двамата са били и по-добри неведнъж. Визията е наистина впечатляваща, което не е изненада, защото все пак оператор e Roger Deakins. Проблемът обаче е доста скучноватия и банален сюжет и абсолютно недоразвитите второстепенни герои, които са или тотални карикатури, или абсолютни клишета. А и цялостната идея и послание не са нищо особено.

Jen · Post by **Jen** » Fri Mar 27, 2009 12:29 pm

На мен Revolutionary Road ми е май любимият филм за тази година.
Изобщо... силно съм скандализирана от последните две изказвания...

Morwen · Post by **Morwen** » Fri Mar 27, 2009 12:36 pm

На мен няма да ми стане любим, имаше си разни кусури, но не мога да отрека, че ме трогна неочаквано много. И донякъде точно заради клишираната история, която обаче точно затова изглеждаше жестока и правдоподобна.

Vivian · Post by **Vivian** » Fri Mar 27, 2009 6:36 pm

Revolutionary Road за мен се оказа огромна изненада. За втори път ми се случва режисьор да филмира роман, точно както аз съм си го представяла кадър по кадър.

И то точно Сам Мендес да го направи!!! (дето смятам, че варира между ок и леко посредствен) А и изпълненията бяха толкова зрели и непосредствени, което се получава така трудно в жанра семейна драма.

Post by **Roland** » Sat Mar 28, 2009 10:33 am

Снощи гледах Ju-On: The Grudge за втори път. Понеже предния път го бях гледал в рамките на същия ден след като бях видял американския римейк, а двата някакси се допълват сюжетно, тогава като че ли ми беше по-ясен, но така или иначе установявам, че много се кефя на игралните японски хоръри. Има нещо странно сюрреалистично в тях, а и някои сцени са

Тази със завивките все още е едно от най-ужасяващите неща, които съм виждал във филм...

pnv_Creator · Post by **pnv_Creator** » Sat Mar 28, 2009 11:08 am

мда, това го гледах на тъмно и на слушалки...
останалите хора в стаята вече спяха...
направо ми пръсна нервите

бих ти препоръчал Shutter, ако не си го гледал, тайландския (май има usa remake)
още по-добър е според мен, макар че може би плаши малко по-малко

Гледано напоследък, Part IV

Who is online