Итилон, извинен си.
От горното ти твърдение прозира абсолютна убеденост в несъстоятелността на религията - оттам може да се извади заключението, че си убеден, че няма Бог (разбира се, аз правя силна разлика между религия и вяра, така че и тук приемам, че заключението ми би могло да е резултат на сгрешено усещане). Това се подсилва от доста хъм... избирателния начин, по който разговаря с РСС преди няколко страници.
Как точно стигаш до това заключение? Ще потретя - както сам си ме цитирал, атеизмът е осъзнато несъгласие с идеята, че има бог
поради липса на убедителни доказателства. Ако такива бъдат представени съм готов да приема, че бог има. Това означава да се обясни с "бог" нещо, което науката нито сега, нито някога би могла да обясни по друг начин. А тъй като с течение на времето науката обяснява все повече неща, имам повече доверие на нея. Нека бог ми се открие, направи "чудеса", възкреси мъртви и прочие, тогава ще се позамисля.
Между другото, ако се върнем към горното ти твърдение, какво правим, ако човек, комуто цял живот са втълпявани атеистични ценности, се отрече от атеизма в резултат на "осъзнато несъгласие с тази идея поради липса на убедителни доказателства"?
Ще поставиш ли знак на равенство между осъзнат атеизъм и осъзната вяра?
Важна дума в случая е втълпявани. Ако въпросният човек постави знак за равенство между схващанията на атеизма и някои грозни прояви на човешкото поведение, разбираемо е да потърси утеха в религията. Една от причините религията да е толкова популярна според мен е, че дава утешение на два от основните човешки страхове - страх от смъртта и страх от неизвестното. В тази тема имаше показателни изказвания в стил "Добре де, ама ако няма бог, не бих го понесъл/понесла". Затова и дадох примера с Кант и слугата му.
И айде пак да повторя нещо - за мен е важно дали един човек е свестен и мога да разчитам на него. Някои от най-близките ми хора са дълбоко вярващи в идеята, че има бог и не желая да ги разубеждавам, защото това би ги направило нещастни. Ако са щастливи по този начин, радвам се за тях. И аз бях така едно време, сега ми е органично невъзможно.
И няколко души тук се изказаха много точно за фанатизма. Ако не ми налагаш убежденията си със сила, не ми пречиш. Ако обаче тръгнеш да ми ги налагаш "за мое добро", ставам неприятен.
И между другото, не разбрах какво имаш предвид с "избирателния начин", по който съм бил разговарял с РРС. Така бих разговарял с всеки, който твърди, каквото твърдеше той. Нито имам лоши чувства към него, нито приемам тази дискусия чак толкова навътре, нито съм тръгнал да убеждавам някого в нещо, просто споделям мнението си. Религиозните убеждения са нещо дълбоко вкоренено, знам го от личен опит.
(добави смайли по избор)
