Става ли Стивън Кинг за чеп за зеле?

[Trip]

Ами... да, има го и този момент. Но все пак, колкото и да не съм някакъв специалист по фантастика, обичам да изказвам мнението си гласно, дори и да е строго негативно и крайно. Все пак литературата не се пише само за специалисти и разбирачи, нали?

Лекият проблем, както аз го виждам, не е в това как изказваш мнението си, а какво е то. Щом постоянно повтаряш, че не разбираш много-много, значи си го мислиш, да?

Щом си го мислиш, трябва да си наясно, че мнението на един човек, който не разбира много-много (т.е. твоето), но и който съзнава, че не разбира много-много, не може да бъде "Това е боза!" Поне според мен. Би могло да бъде: "Не ми допада" или "Не е мой тип", например.

Понеже хората, които не разбират много-много обикновено харесват/не харесват разни работи най-вече и основно на базата дали това, дето го пише в книжката, им е близко или далечно - на чисто life-experience ниво, или на морално ниво, или нещо такова.

Но те рядко харесват/не харесват разни работи на литературно ниво, а и рядко са достатъчно наясно с литературното ниво, за да видят, че то влияе и на това как ще възприемат творбата и на морално, и на life-experience ниво.

Не знам ти колко разбираш от литературното ниво - било то съзнателно и несъзнателно (хората, които несъзнателно са чувствителни към литературата като литература, обикновено могат доста добре да споделят впечатленията си, нищо, че никога не са учили това и не знаят разни терминологии и завъртяни фрази). Всъщност, това е странно , защото съм чел доста твои постове на доста места, а не съм успял да си изградя ясно впечатление....

Та, във връзка с горното. Защо, конкретно, Стивън Кинг е боза - дори абсолютна такава?

[bgspace]

Окей, приемам забележката, отсега нататък, когато твърдо не харесвам някого, ще кажа, че не е мой тип или не ми допада.

Освен това една молба - към всички, които харесват Тери Пратчет - това офтопик, защото темата не е за него - осъзнавам, че е един-единствен, че стилът му е уникален. Тогава нека всеки, който го харесва и има свободно време, да ми прати на ЛС кои са според него най-добрите книги - и може да си преразгледам мнението за него.

Да кажем, че Стивън Кинг не ми харесва на морално ниво, точно поради болното му съзнание и склонноста му към едни ей-такива описания, които хич не ми се нравят.

Забележи - не правя оценка на литературно ниво.

[Trip]

Не беше забележка, по-скоро споделяне на виждания

Няма да те ям всеки път за това как си си формулирал мнението, но ЩЕ изисквам НЯКАКВА конкретика зад него, доколкото го правя винаги и с всеки. Това е идеята на дискусиите, все пак, тия теми не са лексикони, нали така?

[Roland]

Важно е човек да знае *защо* чете един автор/книга и *какво* представлява той/тя. Ако Стивън Кинг не ти харесва като тематика, това е нещо, което е БЕЗКРАЙНО далеч от каквито и да било негови качества и е въпрос единствено на твоята нагласа.

А болното съзнание в крайна сметка е плюс, когато пишеш ужаси.

[Ghibli]

Иначе Стивън Кинг, ЕСТЕСТВЕНО, е много добър автор. Човек не остава толкова десетилетия на върха, ако не прави нещо като хората.

Принципно съм несъгласна с постановката "щом е на върха (= има комерсиален успех), значи е добър", както си и ти, доколкото си спомням, та не виждам откъде го извади това "ЕСТЕСТВЕНО". Че е успял, успял е, не го отричам.

[Demandred]

Ако Стивън Кинг, който е продал стотици милиони бройки от книгите си и е се задържал поне в Топ 5 по популярност над 30 години няма право на коментари за Роулингс, Майер и другите най-продавани автори от последните години, просто не знам кой има право.

И да, не е особено впечатляващ стилист, но това само по себе си не го прави посредствен писател. За мен лично това е компенсирано многократно от таланта му на разказвач (дори и по-слабите му книги са много увлекателни) и от умението му да изгражда и развива образите на героите си.

[Trip]

А болното съзнание в крайна сметка е плюс, когато пишеш ужаси.

А то всъщност обикновено си е съвсем нормално създание, просто в творчески режим. Който е един много различен режим от този, в който функционира мисленето ни по принцип

Принципно съм несъгласна с постановката "щом е на върха (= има комерсиален успех), значи е добър", както си и ти, доколкото си спомням, та не виждам откъде го извади това "ЕСТЕСТВЕНО". Че е успял, успял е, не го отричам.

Успял е, както каза Дем, вече много дълго време, което и аз мисля, че е някакъв показател за някакви негови качества

[Roland]

Които определено не са САМО комерсиални.

[Ghibli]

Ако Роулинг, която е продала х квинталиона от книгите си в продължение на толкова години... Усещате ли накъде бия? При нея само годините са по-малко, но има време

[Trip]

Е, по-малко са, това е важно А и книгите са по-малко, да не говорим, че всъщност от определена гледна точка е ЕДНА книга

А и Кинг в крайна сметка много, много години е продавал КНИГИ, а не филмови права и филми. Филмите по негови книги така и така са ги гледали я има, я няма 100 човека, щото са ужасни

[Roland]

Има ли време? Колко книги има Роулинг? Колко книги има Кинг? Или мислиш, че седем-книги-и-край може да се мери с творческа кариера, простираща се в над четири десетилетия? Пак питам - някой тук очаква ли Роулинг да повтори успеха си? Или изобщо да сътвори нещо ново и качествено, пък било то и не толкова масово успешно, колкото Потър?

Щото на Стивън Кинг човек може да посочи поне десет свръхобичани книги, които нямат много общо една с друга.

[passer-by]

Това за моралното ниво леко ме изненадва - и почти ми напомня една друга дискусия.
Та във въпросната друга дискусия Торн каза нещо кратко и ясно:

Плс не слагайте морални категории на литературата, супер субективно е, а и те говорят само за човека, който ги слага и не казват нищо за произведението. Има добре написани и лошо написани книги. Това е.

Та въпросът според мен е добре ли са написани книгите на Кинг. И преди да е възникнал методологичният въпрос какво значи "добре/зле написани", казвам - за мен това значи да ми въздействат или не.

Сюжетите на Кинг не са ми от най-приятните, но той е един от малкото автори, чиито книги се стремя да прочета на един дъх. И едва когато съм полузаспал, неохотно оставям книгата за дочитане. Още си спомням това с "Needful things". Тя, "Сиянието" и "Сейлъмс Лот" са сред книгите, които са ми въздействали. Не в посока да стана по-добър и морален човек, не. А в смисъл на чудесно описание за човешкия характер и това как се променят някои хора в дадени обстоятелства. Като в "Бурята на века" - неприятно е, но поведението на жителите на островчето е напълно възможно и вероятно.

Кинг за мен е песимист за човешката природа в мнозинството случаи, но не мога да не се съглася с него, че често пъти човешкото поведение може да е такова, каквото той го описва. В този смисъл го смятам за добър автор. И със сигурност автор, който може да оценява колегите си. Той умее да въздейства на читателите си - не във всичките си книги, но има достатъчно силни заглавия, че да бъде изслушван, когато дава мнение кой как пише.

[tigermaster]

Щом постоянно повтаряш, че не разбираш много-много, значи си го мислиш, да?

Когато аз пиша, че не се имам за разбиращ, в повечето случаи е наистина така. В останалите е някакъв вид презастраховане.

Колкото до Кинг - всъщност не знам дали имам да кажа нещо съществено. Трите му книги, които съм чел, са страхотни - "Мъртвата зона", Живата факла" и "Очите на дракона" имам предвид. Но пък са само три. Фактът е, обаче, че ги прочетох за отрицателно време, а това все би трябвало да говори нещо.

[bgspace]

Това за моралното ниво леко ме изненадва - и почти ми напомня една друга дискусия.
Та във въпросната друга дискусия Торн каза нещо кратко и ясно:
Quote:
Плс не слагайте морални категории на литературата, супер субективно е, а и те говорят само за човека, който ги слага и не казват нищо за произведението. Има добре написани и лошо написани книги. Това е.
Та въпросът според мен е добре ли са написани книгите на Кинг. И преди да е възникнал методологичният въпрос какво значи "добре/зле написани", казвам - за мен това значи да ми въздействат или не.

Сюжетите на Кинг не са ми от най-приятните, но той е един от малкото автори, чиито книги се стремя да прочета на един дъх. И едва когато съм полузаспал, неохотно оставям книгата за дочитане. Още си спомням това с "Needful things". Тя, "Сиянието" и "Сейлъмс Лот" са сред книгите, които са ми въздействали. Не в посока да стана по-добър и морален човек, не. А в смисъл на чудесно описание за човешкия характер и това как се променят някои хора в дадени обстоятелства. Като в "Бурята на века" - неприятно е, но поведението на жителите на островчето е напълно възможно и вероятно.

Кинг за мен е песимист за човешката природа в мнозинството случаи, но не мога да не се съглася с него, че често пъти човешкото поведение може да е такова, каквото той го описва. В този смисъл го смятам за добър автор. И със сигурност автор, който може да оценява колегите си. Той умее да въздейства на читателите си - не във всичките си книги, но има достатъчно силни заглавия, че да бъде изслушван, когато дава мнение кой как пише.

Аз не съм съгласен с това твърдение. Има ценности и ценности. Бай Ганьо се изучава в училище по определена причина.



Има обаче универсални ценности, които няма как да се отрекат.


Едит: Извинявам се много, все забравям, че съм и модератор тук и съм кликнал edit вместо quote. Сори, Светльо БЕз да искам изтрих средния ти абзац, дано можеш да го възпроизведеш отново

[passer-by]

Само че всяка книга ти въздейства и в ценностен смисъл, защото често пъти неизбежно си задаваш - дори несъзнателно - въпроса "Аз така ли бих постъпил в тази ситуация или другояче?" И това ти помага да се самоопознаеш. И колкото повече ми въздейства дадена книга, толкова по-мотивиран съм да се замисля за това.

Не е нужно авторът да сипе първосигнални нравоучения с големия черпак - това често пъти даже ме дразни и може дори да постигне обратния ефект. Ако авторът описва някаква ситуация/сюжет/персонажи/взаимоотношения достатъчно качествено, аз се замислям за тях и това ми действа и в ценностен смисъл, както вече казах.

Споменатият Пратчет например ми действа великолепно в този смисъл - кара ме да се замисля без да ми натяква каквото и да било. Кинг също го прави, но с различни похвати. И двамата са някак реалисти/песимисти за човешката природа (така поне ги възприемам аз от творбите им, нямам претенцията да им чета мислите). Само дето Кинг го заявява по-директно, а Пратчет по-шеговито, но и двамата го правят майсторски.