Ми то мнението не е абсолютно негативно, а е разочаровано, за което са си виновни до голяма степен и завишените очаквания, каквито имах. Същото ме сполетя и с "Летете с Росинант", например. Сега с малко по-умерен позитивизъм, но с все така голямо желание, смятам да дам шанс и на "Светът е голяма и спасение дебне..." Аз между другото обичам бъларското кино и винаги, когато нещо се появи, което си заслужава вниманието, го гледам. Всъщност, се радвам на успеха на Дзифт и се надявам той да се превърне в стимул за още повече или по-малко успешни опити, но това не ме прави сляп към очевидните недостатъци, отбивания на номера и залитания към някои крайности и "българщини" в киноизкуството. Така или иначе, ако преобладаващото мнение за филма беше отрицателно, моето мнение от предния пост щеше да звучи по-различно и втория абзац щеше да е по-дълъг, по-развит и най-отпред, но след като "повечето хора", така или иначе го харесват, аз трябваше да изтъкна слабостите.
А когато правиш филм за 60-те в София и единственото, за което ти стига бюджета за външни снимки, е да покажеш фасадата на 2-3 знакови сгради отвън, и да опразниш част от жълтите павета, тогава е крайно неразумно да снимаш една съвременна стая, една съвременна тоалетна или един съвременен оркестър и като окичиш това с едно старо радио да кажеш "ето ви шейсетте". Мен това ме дразни, а аз не съм от хората, дето превъртат филмите кадър по кадър, за да откриват фактологични грешки в тях. Биха ли постъпвали по еди кой си начин героите в една реална ситуация, би ли звучала такава песен в такъв бар през шестедесетте по време на соц режим (edit: с голяма изненада установих, че песента е на Йосиф Цанков и наистина е била популярна по онова време и то с одобрението на Политбюро), би ли изглеждал душа в баня на къща, непипвана от 40-те години като моя вкъщи в момента, би ли столяо едно тебеширено очертание 20 години, бих ли правил грозен специален ефект на търкалящо се пластмасово топче, вместо просто да го търкулна... аз си задавам тези въпроси, а не ми се ще да мисля върху тях, когато гледам филм.
Ох и още ми се пише за българските филми ама съквартиранта ме събуди да му отключвам вратата и сега пак ще си лягам, щото ми се спи. Като ми кажете утре, че съм дребнав и заядлив, ще пиша още

Лека!