2.
Всеки читател ли има нужда да си казва "ей тоя е пич, баш като мен"? (Това го питам заради себе си, не
толкова заради "Играта".

Мойте въпроси повече клонят към "Това звучи ли ми достоверно? ...А желание за развитие
има ли?")
Всеки читател на този роман би трябвало поне в един момент да си зададе първия въпрос, да. При все тона на голяма
част от книгата, както и насочеността й, един симпатичен герой е много важен. Вместо това имаме angsty-пияница
(Ил'ниер), три момичета, които са почти placeholder-и (Ера, Мая и канадката), двама angsty-младежи (по неприятен
начин - Лукас, и по приятен и недоразвит начин - Елириан), един злодей с пропилян потенциал да е нещо повече
(Антарес), един подходящ кандидат за симпатичен герой (Кардам), отново недоразвит, и три хлапета, които варират
между дразнещи и plain nasty (Тика, Люк и Ити).
4. Какво значи да убиеш герой ефектно? Ако авторите не искат да наблягат на убиването, какво да правят с героите,
които вече няма кой да ги "води"?
Героите, които няма кой да ги води и водят до задънена улица, биват изхвърлени от книгата, защото й развалят
структурата с неособено домисленото си развитие.
Или - ако основното в случая е role-playing импулсът, който ражда тия герои - авторите си ги запазват и биват наясно
с това, че после могат да получат критики от хора, които не са наясно с процеса на колаборация на колектива.
Още повече, че една от много важните стъпки за всеки автор/автори е да спрат да се диктуват от това, което ги
"кефи", а и от това, което им е нужно. В някакъв момент някой трябва да си зададе въпроса: "Иий, много як тоя герой,
ама чий го дири в тоя роман?" Антарес и Елириан явно не са били интересни за доста хора. Е, на мен ми бяха
интересни.
Антарес в сцената с портретите и някои моменти с дъщеря му - за съжаление първото бе недоизведено, а второто бе
трансформирано в стандартна "тираничен татко" ситуация. Елириан, с личната му дилема, както и с идеята за това какво
представляват способностите му, както и с някои негови размишления край езерото в края. Тези неща са добри, те би
трябвало да въодушевяват авторите, не толкова техните собствени (или на техните съученици) художествени портрети.
П.П. Не Светлинките си го наричат "ню уиърд". Аз, armydreamer и sol_lam го разпознахме като такова. (Говоря
за "Монетата". "Играта" е чисто фентъзи.) Сега вече съжалявам, че изобщо споменахме тоя поджанр - само неразберии и
повдигнати вежди ни донесе.
Жанрът е лесен за разпознаване и обяснение, не виждам какви вежди носи и защо ги носи. Но hellside имаше предвид
конкретно "Играта", която всички се съгласяваме, че е фентъзи от "excursion into an unknown realm" типа - бтв
основният тип детско-юношеско фентъзи.