Играта - Светлини сред сенките

[kalein]

Честит, честит!

Видях аз какви ги е насътворил Емо за "Играта"; после огледах какви ги е насътворил за другите рецензирани неща. И реших, че опитът е бил удовлетворителен.

(За опита "Играта" става дума. )

Натрапиха ми се три неща:

1) думата "опит" - бройте в колко рецензии се появява...

2) шестиците - всичко е шест, дето има един лаф

3) ей този пасаж:

Някъде в един от ужасно изнервящите моменти с тяхно участие ме осени прозрението, че възрастта на авторите от едни години надолу всъщност има значение и че да си на възрастта на своите герои-тийейджъри невинаги е плюс, когато ги описваш в книгата си. Като на човек, излязъл от тийнейджърска възраст преди три години, поведението на някои от героите ми се стори откровено пресилено, неадекватно (не по правилния, психологически обоснован начин) на ситуацията около тях

Ако можеш да дадеш конкретни примери - цена няма да имаш, Емо. Може и другата сряда в Ефремов.

(Така хем ти спестя критиката, че това, дето на тебе ти се струва пресилено и неадекватно, е взето почти едно към едно от реалната среда на авторите - реплики, реакции, начин на мислене на съучениците им... Не вярваш, че има такива бг тийнейджъри ли? Като ти остане време, ще те разведем със Светлинките из казанлъшките училища...

За тая критика специално мога да ти меля още много - защо принципно не бива да се прекалява с отсъждането "това е убедително човешко поведение. онова - не". С другите съм като цяло съгласен и... няма да се повтори, както се казва.)

П.П. Цената на "Играта", както си пише и на гърба й, е 9 лева, не 7. 7 е, ако си я намерите маправо от Човешката библиотека (а не от книжарница).

[Trip]

Натрапиха ми се три неща:

1) думата "опит" - бройте в колко рецензии се появява...

2) шестиците - всичко е шест, дето има един лаф

3) ей този пасаж:

Някъде в един от ужасно изнервящите моменти с тяхно участие ме осени прозрението, че възрастта на авторите от едни години надолу всъщност има значение и че да си на възрастта на своите герои-тийейджъри невинаги е плюс, когато ги описваш в книгата си. Като на човек, излязъл от тийнейджърска възраст преди три години, поведението на някои от героите ми се стори откровено пресилено, неадекватно (не по правилния, психологически обоснован начин) на ситуацията около тях

1. Ами за съжаление така виждам 95% от бг-фантастиката, знаеш

2. Шестици - шестици. Някъде леко съм понадувал оценката даже, понеже знам, че не абсолютно всичко в едно ревю (особено такова с число накрая ) трябва да е субективно

3. Позицията ми по този въпрост: "Ама то наистина е така!" не е оправдание за това, че "то" не стои добре в художествено произведение. Освен това "стори ми се" не е точно встъпление към категорично отсъждане, нито пък за прекаляване с него, нали?
Поведението на герои, които принципно би трябвало да са ти относително симпатични, не би трябвало да ме дразни толкова. Така го усещам.
Не искам човешкото поведение в книгите, които чета, да ми е убедително по някакъв real-life, real-world аршин, а да го усещам такова в книгата, която чета. Люк беше твърде дебилен в твърде голяма част от времето, тийн-цветът в диалозите особено на неговата групичка ми беше в повече. Лично усещане, разбира се

Колкото до конкретни примери, по-удобно ми е да пусна някакви тук, когато имам възможност

[kalein]

Поведението на герои, които принципно би трябвало да са ти относително симпатични, не би трябвало да ме дразни толкова. Така го усещам.

Аха... ето къде било разковничето.

(Такива моменти, в които сякаш виждаш мислите в главата на другия - те са си малко усещане за чудо.)

А ако авторите всъщност не са искали героите да са симпатични?

(Специално първообраза на Тика Харт не може да го диша никой от петнайсетимата... )

Постигнали ли са задачата си тогава?

Що се отнася до дебилността на Люк (...тука се смях с глас) - ела да видиш Теньо, който го е измислял, какви ги ръси - на живо, в реално време... (Той е и от най-малките, де.)

Неееее - героите в "Играта" са само бледо подобие на действителността. Да дойде следващият "Аурелион", че тогава да видите новите аватари на Светлинките...

Иначе - опитвам се да ти подскажа, че в една литературна оценка не е хубаво да се смесват житейски позиции с коментар по самите литературни качества на творбата.

(И сигурно пак не съм обяснил добре - ще оставя репликата ти да ми покаже.)

За цитатите - изчакай засега. Нека се до-разберем; може да се окаже, че става дума за противоречия във възприятията за света, не за литературата. Тогава няма да ни трябват цитати.

[Morwen]

Калине, много те ценя и се надявам да не се обидиш на това, което ще кажа. Просто на мен ми звучи като ти да смесваш житейската позиция с коментар по литературните качества на творбата. Емо казва, че героят не му стои добре именно като литературен герой, в творба, а ти го убеждаваш, че и на живо е такъв, значи си е добре. Просто двете нямат общо. Героят може да е много добре описан истински човек и въпреки това като литературен герой да не се връзва.

[kalein]

Няма да се обидя, Морве - нали си говорим, за да се разберем.

Критиката на Емо в случая не ми звучи да е на литературно основание - аз по-скоро я чета като "мойто тийнейджърство не беше такова, ерго авторите са се улели".

ЕДИТ: конкретно по тоя пасаж съдя:

Като на човек, излязъл от тийнейджърска възраст преди три години, поведението на някои от героите ми се стори откровено пресилено

А въпросът за умишлено несимпатичния герой си остава... Нека чуем и Емо.

[Trip]

@ Калин - ок, начи, има два аспекта на проблема ми с героите

1. Наистина смятам, че се държат пресилено спрямо реалния свят. Леко театрално пресилено, а изблиците им са по-начесто и по-невъздържани (и по не в подходящи ситуации), отколкото ми се харесва. Това е субективно и е базирано на наблюденията ми, разбира се Но е първият лакмус. Не бих му обърнал внимание, ако нямаше 2.

2. Такъв тип поведение просто не ми стои добре на лист хартия, в литературна творба. Не съм го срещал у тийнейджъри в други творби, и това не ми е пречело да ги възприема като такива. Следователно не е нужен в такива количества. В Монетата нямах такива проблеми, например. Освен това се разчита твърде много на тези дразнещи маркери за характеризацията на героите - постоянното сравняване на нещата с игра (дори когато вече няма нужда от това); постоянните ненужни закачки, все едно нещата си остават на ниво "ЛАРП сесия в класната стая" до самия край (те не остават така). Освен това са едноизмерни в сравнение с всички останали герои в книгата, като изключим разни второ- и третостепенни герои.

Умишлено несимпатичните герои са такива in order to bring home a certain point, а не просто защото такива деца има и наистина, или просто за разнообразие. Люк, Тика, Ити - просто дразнещи от начало до край. Едноизмерни от начало до край. No point to be brought that I could see. Освен това - пасивни. Не обичам да чета за такива герои освен ако:
Щеше да е сравнително добро решение да бъдат просто очи, през които да наблюдаваме събитията в замъка на Антарес, а той самият и дъщеря му да бъдат по-добре развити. Но това значи да не привличат внимание към себе си, което те правят отчайващо често. Общуването им е лишено от разнообразие. Те са затворени в тоя замък и в общи линии си говорят един с друг, с едно-две изключения. А не е като да има какво да си кажат като че ли.

П.С. Критиката ми *винаги* е преди всичко на литературно основание Така де, никога не бих тръгнал с елементарен аргумент като "ми аз не познавам такива тийнове". И да познавах, и да не познавах - в крайна сметка няма значение, както вече казах

[kalein]

П.С. Критиката ми *винаги* е преди всичко на литературно основание

Да почна от края, че може и да си се засегнал:

Знам.

Ето затова исках да кажеш повече (както правиш в момента). Понеже като ти прочетох рецензията, в първия момент се стъписах - "Това литературана забележка ли е, или вопъл по светогледа?" Не бих очаквал второто от тебе - затова се стъписах.

Сега по другите неща:

За 1. мога само да кажа "За мен не е пресилено, виждал съм го, виждал съм и по-лошо". Така или иначе, това ще е спор по светогледа - а и двамата не искаме такъв.

По 2. имам сериозни проблеми. Ето такъв аргумент просто няма как да приема:

"Не съм го срещал у тийнейджъри в други творби, и това не ми е пречело да ги възприема като такива. Следователно не е нужен в такива количества."

Че колко от всичките автори, които си чел, пишат за съвременни тийнейджъри? ЕДИТ: И (това по забележката за прекалените препратки към игри) съвременни геймъри?

И колко от тях са ги срещали наистина?

Никакво "следователно" не виждам аз тук... поне докато не ми го покажеш по-ясно, де.

"В Монетата нямах такива проблеми, например. "

"Монетата" е:

1) роман, писан от по-големи хора (първата версия на "Играта" е завършена преди три години - т.е. повече от една преди "Монетата" - и колкото и да е чистена от недомислия впоследствие, в основата си остава по-тийнейджърска, каквито са били авторите й);

2) роман, в който героите са по-големи хора (и други гадини).

Накратко - едното е тийнейджърски роман, другото - не.

Ето това ми хареса:

"Умишлено несимпатичните герои са такива in order to bring home a certain point"

(Превеждам за четящите, които не разбират английски - "...са такива, за да демонстрират определена идея.")

А ти не виждаш идея - нито в сцената със секса, нито на самия завършек, - така ли?

За малкия обем спрямо многото герои - напълно съгласен. Замислена е и следваща част - но авторите май няма да искат да се занимават. Сега много повече ги вълнуват по-"зрелите" книги като "Аурелион". Стига толкоз пубертет, не само на теб.

Бягам сега, че (пак) ще закъснея за лекции с доцент Пенчева...

Spoiler: show

(Който познае тя с кого е рода - ще черпя Жоро. *хихик*)

[Roland]

Ъм, всичко, което казваш, не ни ли насочва към

възрастта на авторите от едни години надолу всъщност има значение и че да си на възрастта на своите герои-тийейджъри невинаги е плюс, когато ги описваш в книгата си.

???

В смисъл, в един момент казваш, че са реални, после ги оправдаваш с това, че са писани отдавна. Кое от двете е? И що за въпрос е

колко от всичките автори, които си чел, пишат за съвременни тийнейджъри?

??!

В смисъл, една сюрия автори пишат за съвременни тийнейджъри, а някои четем и комикси, където това е основният фокус.

Не съм чел още книгата, не знам и дали ще го направя. Говоря като страничен наблюдател на спора ви.

[Moridin]

След като всички се ориентират в сплитването, плз модераторите да преместят тази тема в книжния форум

[kalein]

Spoiler: show

Съм. Най. Големият...

Идиот.

Това - без връзка с дискусията. Просто трябваше да го кажа, за не ме рита толкова отвътре.

Рол:

1. Аз поне не виждам как ни насочва - дай някакви цитати, да се ориентирам.

(Иначе - героите са реални, а романът е тийнейджърски, и в двата смисъла, които дадох по-горе. Никъде не оправдавам нищо, само добавям контекст.)

2. Казваш, че има много автори, чиито герои са съвременни тийнейджъри - нали така?

(Понеже моето, като го чета пак, може да се разбере и като "автори, чиято публика са съвременните тийнове". Не ми беше това идеята. )

Ще си уточня въпроса:

Колко автора, които Емо е чел (питам него, щото той прави сравнението), пишат за:
1) тийнейджъри
2) българи
3) тийнейджърстващи през последните 5 години
4) (във връзка с многото препратки към ролевите игри) запалени геймъри

[Roland]

Е аз не съм Емо, ама да отговоря - вероятно никой. Което само по себе си не ни казва нищо.

[RRSunknown]

Аз се сещам за Драганов но той май е специален случай

[hellside]

Всъщност Играта не е толкова лоша, колкото недовършена някак си книга. Имам всичко от Светлинките ( Въже от светлина, Шахтата, Монетата, Играта ) и ми е пределно ясно как се развиват, но може би бе по-уместно да се пусне първо Играта после Монетата, че в този си ред на издаване наистина Играта бледнее и наприличва на стъпка назад. Самите светлинки и "Валънс Демориел" си признават, че не им е най-доброто. Може би трябваше да се пообработи още книгата, да отлежи, да се допълни от вече попорасналите светлинки. Може и да е достоверна откъм характери, ама това не пречи да е дразнеща в твърде много моменти. Чакам следващия Аурелион.

[kalein]

Може и да е достоверна откъм характери, ама това не пречи да е дразнеща в твърде много моменти

Давай конкретни примери. Моля. И Светлинките също. (Всичко тук стига до тях, в една или друга форма.)

Книгата Е обработена от попорасналите Светлинки. Точно затова Емо почти никъде не се е подразнил от стила. Решили са обаче да не пренаписват изцяло характерите, за да остане все пак нещо от първоначалните идеи. И те са част от автентиката, да?

(А дали е могло да бъде завършена+издадена преди "Монетата" е дълга история... Към три години дълга.)

[hellside]

Примери много, но НАЙ-НАЙ-НАЙ дразнещия е самия финал... Никой не се държа адекватно, ама съвсем никой и по никои параметри - нито по тези за фентъзи, нито по тези за тийнейджърски роман. Това беше най-претупаното, повърхностно и недоработено нещо, което светлинките са раждали. И най-огромното ми разочарование от тях... А аз съм фен, мамка му, гигантически фен на българско фентъзи, Калине и ако нещо ме подразни в българска книга, то значи наистина това нещо се е мега скапало някъде в процеса на работа.
Хубаво е, че така защитаващ децата, Калине, ама в един момент наприличваш "ужасително" много на един пич от Цитаделата и неговите пледоарии в защита на дребноватото му посредствено книжле. Говорила съм с Валя по въпроса за Играта и съм и казала каквото имах за книгите, тъй че светлинките точно моето мнение знаят.
Просто тази книга има нужда от още повече редакция от умерено възрастен човек - автор никога, ама никога не може да си направи сносна редакция. И аз си харесвах стиховете от 4 клас , с които станах звездата на училищния вестник, ама ако взема сама да си ги преработвам сега няма да стана втори Кийтс. Просто разграничете автори от редактори и по тип, и по възраст, и по занимания ако щеш. Книгата си е продукт на много хора, авторите създават само историята. А истории много.
И само да уточня нещо - харесвам страшно много Светлинките и всичко, което правят. Но критиката никога не бива да бъде приемана така на нож и да бъде отхвърляна така яростно. Все пак - това си е детска книжка по същността си, за бога, не е новата версия на Майстора и Маргарита, не са нужни литературни разбори с конкретни примери и догадки "какво си е мислил автора".
Давайте насам следващия Аурелион, че му се "изнадих" да видя как продължава историята...