The Happening & The Best of Shyamalan

[Roland]

Нищо общо нямат, доколкото знам става дума за екранизация на ей това долнопробно американско сериалче.

[tigermaster]

Нищо общо нямат, доколкото знам става дума за екранизация на ей това долнопробно американско сериалче.

Точно за това става дума. Не е толкова долнопробно, де... Колко серии си му гледал?

[Silver]

(Няма да маркирам мнението като спойлеристко - който не е гледал някой от филмите, ако иска да пропуска съответния параграф.)

Първо за концепцията. Тъй като като не се ебавах като казах, че съм спец по Шиамалан, колкото и да е смешно, мога да ти гарантирам, че около 95% от хората, които мразят Шиамалан (или еквивалента, каквото там го правиш - да не изместваме темата заради думи), го правят заради това - one trick pony, което разчита единствено на някакъв шокиращ финален туист, няколко визуални фокуса и толкова. Правилно, това е елементарно.

Преди да се стигне до туиста като TM при Шиамалан, е много по-честно да се мине през сума ти други неща. Примерно:

Всеки негов филм има някаква повърхностна свръхестествена концепция, която реално има единствено функцията да продаде филма и да движи сюжета по най-тривиалния начин:

Шесто чувство - филм за духове
Неуязвимият - филм за супергерои
Знаци - филм за извънземни
Селото - филм за зли горски същества
Жената - детска приказка за лека нощ (наблъскана със същества с идиотски названия)
Явлението - филм за някаква еко-катастрофа

Обаче какво се оказва в действителност?

Шесто чувство - абсолютно уникално изследване на детските страхове, каквото само някакъв перверзен и изолиран от традиционното хлапе в себе си Спилбърг би могъл да съчини; + просто учебник по детска психология (да, тука се налага да се повтарям от други форуми, сори); + може би най-добрата детска роля в историята на киното; + страшна поддържаща такава на Тони Колет, лишена от всякакви баналности; + няколко уникални кадъра, които сами по себе си осмислят филма и показват какво всъщност е (там, когато майка му го кара с пазарската количка - какво повече да поиска човек); + Брус Уилис, който не успява да съсипе филм ; + ненормално добра игра с цветовете (виж само функцията на червеното - кога се появява, каква роля играе по-нататък във филмите му); и чак на финала след тези плюсове идва шокът "omg, ма чакай, то Брус бил мъртъв, бе" и влюбването на куцо и сакато във филма. Ми не е честно така.

Неуязвимият - отново уникално изследване, този път на супергеройската тематика, при това на корените й; (пак се повтарям от друг форум, но) инверсията - как лошият тук търси добрия, за да го създаде (докато в традиционните филми е обратното - добрият търси лошия, за да го унищожи) е без аналог до момента - въобще, продължавам да твърдя, че това е най-якия некомиксов филм за комикси - просто по-добър не може да бъде направен по дефиниция. И пак, това е повърхността - в основата си филмът е за събирането на едно разпадащо се семейство. Технически пък няма какво да говорим - виж му симетрията в кадрите, пак цветовете, дори заиграването с филтрите, което е крайно необичайно за Шиамалан, но го е направил с вкус. Почти Син Сити 5 години преди Син Сити. И пак чак след тези неща идва туиста, който тук е просто перфектен от всякаква гледна точка - сюжетна, емоционална, чисто като наратив... квото се сетиш.

Знаци - цялата ала-бала за вярата пак е повърхността, колкото са това и извънземните. Отново центърът е разпадщо се семейство след трагичен инцидент. И отново това е прокарано перфектно - просто е факт, няма друг, който да работи с деца-актьори на такова ниво. Коя сцена от този филм си спомняш? Аз си спомням как Гибсън им хваща ръцете и ги прегръща, след като им се е накарал едно хубаво преди последната вечеря. Сещам се как обяснява на децата си какво е почувствал когато са се раждали, докато заковава вратите и прозорците си. Сещам се и за сцената, в която момчето получава пристъп и започва да диша заедно с баша си. И пак, чак след всичко това идва "туиста", който всички са чакали - Хоакин размахва бейзболна бухалка и трепе извънземни с чаша вода на фона на най-якото нешо, което Джеймс Нютън Хауърд някога е писал. Да, има да чакате... Филмът се превърна в комерсиален успех не заради истинските си качества, а заради това, че малоумната американска аудитория го обърка с християнската пропаганда, от която има нужда. По подобен начин и Аз съм легенда успя да се класира напред, но както и да е...

Селото - много ми е трудно да кажа кой филм на Ш. ми харесва най-много, но със сигурнот Селото е този, от който ми стана ясно, че няма случайности и тоя верно е пич. Какво имаме тук, преди да стигнем до туиста, който разгневи хората, защото бил леймърски и го познали още на десетата секунда на трейлъра? Имаме следното: класическа, романтична (и все пак нетрадиционна в поднасянето си, основно заради начина, по който са подбрани и режисирани Брайс и Хоакин) любовна история - тъжна, драматична, много болезнена, особено на общия фон. Който е изолирано общество, стараещо се да избяга от пороците си и живеещо с илюзията, че е достатъчно просто да им обърне гръб и да ги боядиса в червено. Освен това, имаме съвършена персонификация на лудостта и злото - Ейдриън Броуди (изброявам само: сцената, в която намушква *тихомълком* Лушъс; сцената, в която лежи на дъното на ямата изпочупен). И кво става накрая? Ми не, накрая не става толкова туиста, колкото побеждава гадната лъжа. Щото Айви си спасява любовта, обаче тая група психопати-перверзници ще продължи да съществува по този начин. Това е един от най-най-тъжните и безнадеждни филми, които съм гледал. И никой не го оцени това - те просто познаха туиста...

Жената - ...което доведе до Жената от водата. Личеше си и от интервюта, че Шиамалан наистина го е приел лично. Той наистина е егоцентричен маниак и осъзнава, че това което прави е оригинално, свежо и глътка въздух в холивудския буламач. Това му е и грешката, че не може да се примири с критиката. В резултат - ако не си го гледал и смяташ все пак да го правиш, можеш да спреш дотук, въпреки, че няма туистове и кой знае какви шокове вътре - та, в резултат, той направи филм, в който се е самокастнал в ролята на гений, чиито истории ще спасят света, освен това единственият герой, който умира във филма е тесногръд кинокритик. Просто някакъв ад. Ако жената беше това (както го приеха всички, без изключение) - просто начин да си го върне на гадните критикари, Шиамалан просто умираше за мен. Напълно нелепо е основен стимул за творческия ти процес да бъде подобно детско цупене. Обаче Жената от водата не е това. Нито е историята за скрънтовете и тартутиците. Филмът е за това как един човек събира парче по парче изпочупената си психика и се "излекува" след преживяна драма. Отново позната тема, обаче похватите са жестоки - всеки елемент от тази приказка, всеки герой в къщата, е метафора за дял от мозъка на Кливлънд Хийп (образно казано). Това е класическа психоанализа и психотерапия по Фройд, филмирана със съвършена точност - дори на ниво терминология. Аз примерно за пръв път видях подобно нещо реализирано на екран и това е причината да простя на Шиамалан личната драма, която е инфилтрирала филма му, и дори да я намеря за по-обоснована от преди. Може много да се пише за Жената, в случай, че някой прояви желание.

Явлението - тук ще ти отговоря и какво съм харесал, бтв. Значи, специално уточнение - от 6-те му филма, 3 са с туист и 3 без туист на финала, тва като проста математика го давам с желание да спрем тук с точно тоя тип аргументация против. Затварям скобата. Та Явлението привидно е филм за някаква еко-катастрофа. В него, разбира се, няма нищо "еко". Растенията са бесни на хората не защото им димят с комините и ауспусите си, а защото хората се държат като пълни задници един с друг. Вендетата е заради това и по този въпрос няма две мнения. Другите хипотези - терористични акции, ставащото на финала в Париж (единствената грешка в целия филм, но простима) и пр. булшит са просто следствие от това, че в един момент Шалала си е казал - "чакай, аз ги ебавах преди, че правя филми за духове и извънземни, сега ще им врътна един номер, че правя B-movie по правилата му". Разбира се тук преувеличавам, но, да, Шиамалан е решил intentionally Явлението да е B-movie, защото се връзва перфектно с основното, което иска да каже с тоя филм. А то е простичко - "обичайте се, бе, мамка ви". Да, на финала Елиът и Алма идват на себе си, престават да се държат като деца (оттук и актьорската игра - напълно оправдана е) и дават ясен израз на чувствата си, които казват през тръбата между къщите. Растенията ги чуват, трогват се и спират акцията. Това е простата приказка тук. Абсолютно типичен Шиамалан. Това ми хареса, разбира се, но не е само това. Първо - вижте рейтинга. R. И на нито едно място, където имаше шокиращо самоубийство не почувствах грам погнуса или нещо от рода. По-скоро ми ставаше смешно с театралността и показността на всичко, което се случва (тва, специално за хората, които намират сценката с iPhone за смешен product placement - да, разбирам ви ). Истинският шок и ефект от R-рейтинга дойде в момента, в който в този филм две деца бяха застреляни в главите, защото искат чаша вода. На фона на всички патетични самоубийства до момента, тва беше просто jaw-dropping. Ето това обяснява защо растенията искат да минимизират хорската популация. После - бабата. Тази беше пълно фрийк-шоу (поднесено много внимателно и пестеливо обаче - евала на актрисата за изпълнението и на Шиамалан за измислянето точно на подобен герой в подобен филм) и едно от попаденията на филма. И едно от връщанията към старите теми от селото - че изолацията не може да ти помогне. И т.н. и т.н. все неща, които ми харесаха, но и това не е всичко. Тук, за втори (очевиден) път Шиамалан си позволява метакоментари към зрителя. (Сега почти ще преразкажа един пост на imdb, където един пич го беше хванал перфектно.) Неговата роля тук е ограничена - Шиамалан е просто Джоуи от телефона, който непрекъснато е отрязван от Алма. По същия начин, по който хейтърите искат Шиамалан да е отрязан от филмите си. И той им показва какво може да се случи, ако им се сбъдне мечтата - "неориентирана" актьорска игра, "кофти" диалог, просто бягане от място на място и нищо-не-случване. В един момент героите минават покрай табела - You deserve this! В един друг момент бабата крещи срещу камерата на Марк Уолбърг, но всъщност на публиката - LEAVE! Да, изнесете се от киното. И не, плс, без евтинията - ето, ти признаваш, че филмът всъщност е кофти, па макар и нарочно. Точно това е, че всичко е перфектно вплетено едно с друго - намеренията на Шиамалан да прави катастрофично B-movie, постепенното израстване на инфантилизма при героите (в началото Марк Уолбърг се крие от директорката, а после говори на пластмасово растения, за бога), и за десерт - истинското послание на Шиамалан към зрителите. Такова нещо, така реализирано също виждам за пръв път и може да ви звучи богохулно, но го намирам за по-интересно от това да гледам за n-ти път хора, маскирани като прилепи, където всичко ти се сервира на тепсия.

И тук изобщо не отварям толкова дума за техническата страна на нещата - за това, че Шиамалан винаги работи с top notch оператори - Роджър Дийкинс, Так Фуджимото, Кристофър Дойл, Ерик Сера, а сега за новия Аватар и с Андрю Лесни от Властелините. За това, че всеки божи път той успява да изстиска най-доброто на което е способен най-добрия композитор в момента в Холивуд. За безкрайните чисто технически препратки от филм във филм, които му дефинират стила (примерно това е нещо, от което Нолан страда много сериозно). И т.н. и т.н.

Та така, голямо оливане стана, хаотично, без особено внимание към граматиката - квото-такова, дано да е имало смисъл.

[BaYa]

Rol, tigermaster благодаря! Доста се стреснах, в първия момент.
Silver, много ме кефи мнението ти, макар и да не мога да ти кажа дали смятам че си напълно прав, прав, прав с уговорки или грешиш - по моe мнение де. Ще ми трябват още поне 2 прочитания, за да проникна в съшността му!
Но ти признавам, че си личи че го харесваш и задълбаваш във филмите ми. И явно, дори в характера и човека зад режисьора, така да се каже

Да си призная:
На мен Жената... много ми хареса. Като приказка дори за големи, с Пол Джямати; не като шедьовър. Но много се кефих на този му филм.
Селото така и не го гледах. Трябва да наваксам.
На Знаци, заспах преди края. Изпитвам чревна нетърпимост към Мел Гибсън (Странното е че същите мили чувства поражда у мен Марк Уалберг. ), на което може да се дължи временната ми нарколепсия докато го гледах.
А ако има нещо подобно на явлението-Шямалан, то определено е 6-то чувство!!

[Roland]

Добреееее. Ами спорът тук приключва някак от самосебе си всъщност. Прочетох всичко, което си написал (без половината за Жената във водата, все пак някога може и до него да стигна), с много неща съм съгласен, за някои мисля, че преувеличаваш силно качеството/важността им, с няколко определено не съм съгласен. Което обаче е ирелевантно всъщност. Моето общо усещане от филмите на Ш. не е достатъчно нито добро, нито силно, за да се впусна в толкова задълбочен анализ, колкото ти си им правил както поотедлено, така и като част от творчеството му, тъй че не мога да съм ти адекватен събеседник.

И все пак най-силно не съм съгласен с начина, по който оправдаваш всички "дефекти" в Явлението. Нито съм съгласен, дори в странния случай, в който си изцяло прав, да харесам подобен филм. По същия начин, по който не харесвам претенциозните изпълнения на Линч например. Подобен род кино мога да оценя (веднъж щом бъда убеден, че там наистина се крият пластовете, които този или онзи по-наблюдателен фен вижда) единствено интелектуално и дотам. без харесване.

Така че по живо по здраво, просто с подобно мнение не си струва много да се палиш където и да е в защита на Шаямалан, според мен Пък аз може да им дам на филмите му един шанс-маратон по някое време. Дип, че Шесто чувство тъй и не излезе оригинален тук, но пък другите ги имам, така че...

[Silver]

Всъщност, за Жената от водата съм споменал двете неща, които масово вбесиха всичко живо, така че просто е невъзможно да не ги знаеш, ако си чел дори едно ревю за филма.

Знам, че изглежда, че преувеличавам значимостта на някои неща, но това би било така, ако коментирах отделен филм, без връзка с останалите. Шиамалан има най-консистентната филмография на света (дори като включа първия му - Wide Awake). Изобщо не си правя илюзиите, че ей сега някой като ми прочете вдъхновния пост и ще плясне с ръце, ще каже "ах" и ще се влюби до уши в Шиамалан. Единственият начин е точно това - маратон от-до, ако ще през зъби. Пост от този род може само да ти даде насоки къде да търсиш, ако ти се прииска. Между другото, аз не харесах Шесто чувство като го гледах първия път - точно заради нахалността на туиста, някак всичко ми се стори подчинено на него и го намерих за манипулативно. После всеки нов гледан филм (всеки нов гледан път) подобряваха експириънса на предните. Btw, точно преди малко разцъфтя предпремиерен blu-ray rip на Шесто чувство.

Дефектите на Явлението изглежда, че ги оправдавам, но всъщност просто ги посочвам и казвам, че са "поставени" вътре с определена цел, т.е. те не са там защото Шиамалан съкс кокс и, милия, толкова си може, а точно обратното - защото може повече. Така че Явлението не ми харесва като "добър филм" в смисъла на "добротата" на TDK. Явлението ми хареса като оригинално поднесен казващ нещо (много неща) филм, което автоматично го прави добър по моите стандарти.

Точно това ти казвам - преди да напишеш подобно ревю, което нормално ще piss-off-не такива като мен, сам виждаш защо (но все тая, далеч съм от мисълта да не спя заради това ), можеш просто да го подминеш - не е твой тип кино, точно както Линч не е твой тип кино (макар Шиамалан и Линч да имат точно 0 общо) и така. Аз примерно съвсем честно си признавам, че нямам идея за какво се говори в Одисеята на Кубрик (неслучайно я споменах) и през ум не ми е минавало да давам мнение по въпроса. Просто то по дефиниция ще бъде неадекватно - носещо се само на повърхността - и някой, който наистина е "схванал" филма ще дойде и ще ми се смее. И ако ми разясни какво всъщност се случва вътре, какви са тия ебаси-символите-ебаси-чудото, може би ще си кажа "ми ок" или ще му дам втори шанс или ще се разхиля на глас... Такива работи...

[Roland]

Е, аз основно писах, защото нямаше кой друг, а ревю трябва да има. Но ВСЕ пак мисля, че оувъринтерпретираш мащабно.

И да, естествено, че между Линч и Шаямалан няма общо, споменах го просто като типа режисьор "вижте какви неща мога да си позволя да направя ОТ вместо ВЪВ филм". Това не ме кефи, намирам го за самоцелно, особено при положение, че м се искат пари и ме превръщат в някаква част от статистически експеримент и фаланга от средния пръст на поредния недоразбран велик творец (може и такъв да е, бтв, инфантилното лаш-аутване си е инфантилно лаш-аутване). Подобни неща ми пречат да нарека филма "добър", независимо че може да е умишлено "лош".

[Demandred]

Все пак никой ревюиращ не е длъжен да е изгледал цялата филмография на даден режисьор, за да може да дава мнение за някой негов филм. Творбата трябва да се оценява по собствените й качества, а не по това как се връзвала с предишните (освен ако не e продължение) или какво разкрива за личноста на режисьора или сценариста (защото 99,9 % от зрителите въобще не ги интересува това).

[Ludmila76]

...искат пари и ме превръщат в някаква част от статистически експеримент и фаланга от средния пръст на поредния недоразбран велик творец

тъй де. Не че някой би тръгнал да плюе Шаямалан ей така за принципа. Но малко или много зрителят се потапя в света създаден от твореца на един филм, става част от нещо, което творецът е искал да сподели със зрителя. И ако аз след едно такова изживяване си остана с неприятно усещане и филма ме издразни, всякакви коментари от рода "не разбирате дълбоката идея" няма да реабилитират въпросното изживяване.

[Silver]

Е, хубава работа, нямаше кой. Що не свирна, щях да ударя едно рамо.

Ама всичко е ВЪВ филма при Шиамалан. Дори нещата, които в нормалните "добри" филми не ги има - нали в това е проблема. Да, казах за това - последните два филма са негов експеримент след тежко и оправдано боледуване след краха на Селото. Също, мисля, че ясно споменах, че бих го намразил ако бяха САМО това. Неговите коментари не само, че не са само това във филмите му, но и са почти органически вплетени в стандартните компоненти.

Демандред, моля ти се, какво беше това? Разбира се, че никой ревюиращ не е длъжен да е изгледал филмографията на даден режисьор, за да му оценява филмите. Искам да кажа, че - да, всеки може да сгреши. Аз в момента не искам обяснение от Роланд, ма как може да е пуснал такова ревю за филм, който е извадил от контекста и е направил на нищо. Напротив, мисля, че ревюто му ще е полезно за хората - повечето ще мислят така след като гледат филма. Просто искам да се тегли чертата "заслужено"/"незаслужено".

[Vivian]

На мен, обаче, ми стана супер-любопитно да разбера къде се крие дълбоката и важна самоирония в The Happening, както и где точно са неповторимите елементи. А и как е постигнат култовият сатиризиращ момент във филма. И ми е истински интригуващо поради следните причини:

1. Нима едно самоиронизиране би трябвало да струва 60 милиона на студио, за да бъде направено и близо 12, за да бъде промотирано? Не е ли това малко егоцентрично и скъпо изживяване?

2. Дали масата фактологически грешки във филма също е плод на пародийния му елемент?

3. Дали ако аз създам сценарий, който има за цел да ме иронизира, аз все пак няма да го споделя с хората, на които се пробвам да го продам? А също, като им го споделя, защо те биха ме накарали да го пренаписвам до болка?

Не на последно място: Зоуи Дешанел е кошмарна актриса, когато не играе себе си (подобно на доста от актьорите и актрисите, чиито майки и татковци са еди-кой-си в шоубизнеса). Уолбърг почти винаги е безизразно дърво, особено когато работи със съмнителен режисьор или с кофти сценарий.

Аз харесвам М. Найт, уважвам го. Но приемането на Явлението за пародия на жанра или сатиризиране на зрителската реакция към неуспехите му ми звучи безумно. Най-вече поради простичкия факт, че съм чела и гледала достатъчно интервюта на човека и той е толкова далеч от въпросния жанр, както и от подобен подход, че няма накъде. Но тръгвайки да се извинява любим режисьор по такъв начин, че е потрошил толкова пари, заради простото удоволствие да се изсмее в лицето на публика и студия граничи с моя евентуална постъпка декември тази година, ако след като излезе Аватар на Камерън и той се провали тръгна да твърдя, че пичът е унищожил 250 милиона и е накарал хората да чакат с години продукта му, за да си направи ебавка. Come on.


P.S. Кои са дефинитивно оригиналните елементи във филма, които не са срещани в никой друг?

[Silver]

Вивиан, не знам колко истински интригуващо ти е, след като 1, 2 и 3 са някакви абсолютно ирелевантни точки. Например:

1. Чакай, какво значение има бюджета? Интересното ми е как гледаш на факта, че приходите по света на Явлението надвишават 3 пъти бюджета му. Кратък отговор: едно иронизиране (а не самоиронизиране) трябва да струва точно толкова, колкото е необходимо.

2. Какви маса фактологически грешки? Такива, каквито колекционират на movie-mistakes ли? Тва предлагаш да ми е някакъв критерий, когато говоря за B-movie ли? Помня едно време Демандред май беше, на форума на ГВ критикуваше Двете Кули заради това, че роханската конница се движела по твърде сериозен наклон и не можело така конете да не се препънат. Сериозно, толкова лоу ли искаш да паднем?

3. Какво значи пък това? 3а) Откъде ти хрумна мисълта, че Шиамалан иронизира себе си и 3б) ти чела ли си първоначалния драфт, който беше отхвърлен от студията?

Личното ти мнение по повод Зоуи Дешанел и Марк Уолбърг е несъществено. Дори да бяха ужасa, който описваш, ето че имаме пример как този тип ужас може да се впрегне в нещо креативно и да функционира.

Явлението не е пародия на жанра.

Явлението няма за цел да сатиризира зрителската реакция към неуспехите на режисьора (както намекнах още два пъти горе).

Говориш за жанр и неопитност на Шиамалан в него - обясни ми в какъв жанр според теб попада Явлението.

Примерът ти с Аватар, честно, не го разбрах - какво да тръгнеш и защо? ...Аха, сещам се, явно го даваш, защото не си разбрала, че аз в никакъв случай не оправдавам егоцентризма на Шиамалан. Толерирам го САМО защото не е самоцелен, а както и в Жената от водата е вплетен неразривно в тъканта на филма.

P.S. По принцип се изказвам внимателно, когато говоря за дефинитивно оригинални неща, защото за да си абсолютно убеден в оригиналността на нещо, трябва да си изгледал ВСИЧКО съществуващо до момента, което очевидно не съм направил. Преформулирай си въпроса, плс.

[Roland]

Личното ти мнение по повод Зоуи Дешанел и Марк Уолбърг е несъществено. Дори да бяха ужасa, който описваш, ето че имаме пример как този тип ужас може да се впрегне в нещо креативно и да функционира.

Освен дето не са. И не функционира.

[Super M]

За Зуи или добро или нищо. Толкова е изразителна, нежна и красива, че я обожавам във всичките и роли. Искам я за гадже и тва е...

[Vivian]

@ Silver:

Мисля, че най-лесно ще бъде ако аз обясня защо съм неспособна да приема, че има нещо отвъд Явлението като идея и че въобще в него има заряда, който му се приписва. Така ще можеш после да се опиташ да ми разясниш къде греша, защото аз наистина изпитвам любопитство в случая.

Бюджетът го споменах, защото подобни експерименти, които ти визираш обикновено са най-евтиният жанр в киното, но изглежда според теб Найт е мегаломан, който изпитва нуждата да влага колкото му се даде и тъй като е човек на скъпи вкусове, поддава се на желанията си да иска много.

Фактологическите грешки, които имам предвид са свързани с начина, по който пътуването с влак в района около Филаделфия работи във филма. Имайки предвид, че неточностите са потресаващи, поне за човек, който малко е пътувал там с влаковете им, аз съм изненадана. Особено ако приемем факта, че М. Найт влага толкова много размисли върху детайлите и съдържанието на филмите си. Нима ако беше планирал тъй внимателно Явлението като добре конструирано произведение, щеше да се запусне дотам, че да съществуват неточности в местоположенията на местност, където е прекарал детството си?

Частично се досещам откъде ти е хрумнала идеята, че Явлението е това, което описваш. Вероятно си изгледал The Buried Secret of M. Night Shyamalan, което наистина беше ужасно удачна промо-техника на Тъчстоун, а и винаги съм смятала, че мокюментарито е великолепен жанр. Въпросният беше част от супер-скъпата рекламна кампания на Тъчстоун за The Village, което впоследствие около съдебните претенции за плагиатство им излезе още по-скъпо начинание. От компанията-майка, Дисни, се ядосаха дотам, че дори Нина Джейкъбсън, която ‘откри’ Шаямалан и го поддържаше за всичките му предходни проекти, го отряза за The Lady in the Water. Реакцията на Шаямалан? Той получи своето ‘манифесто’, ако мога да се изразя така, в лицето на дребна книжка, написана по негова поръчка от спортен журналист, защитаваща ‘творческата неразбраност’, която получил от големите зли демони, а именно шефовете на Дисни (пък оплюването по Джейкъбсън беше така грозно, че аз взех да се червя, не знам за него, имайки предвид, че жената не веднъж и два пъти си е залагала задника за негови проекти). Когато това се случи, бях шокирана. Не защото съдържанието на въпросната книга беше кой знае колко шокиращо, а защото режисьор, мъж на съответната възраст, глава на семейство, всъщност се беше нацупил като малко дете на чичковците, които не му бяха дали пари. Бих разбрала ако подобно нещо се случи с актьор, все пак те са емоционални и обичат да предраматизират, но подобни навици са винаги вредни за един режисьор. После взех да връщам назад предходни негови реакции, свързани с цялата му филмография и на мен ми стана ясно, че колко и як режисьор да е, наистина е човек с крехко, уязвимо его, който предимно се стреми да бъде харесван, което вече го прави поставя в рамка, различна от тази, която му приписваш, според мен.

Проби с 6-то чувство, един от най-касовите филми за всички времена. Беше номиниран за Оскар в съвсем ранна възраст. Започна да говори за себе си в трето лице в интервюта и да обяснява как ще промени лика на киното за вечни времена. Как всеки негов филм ще бъде култова класика и бокс-офис хит, защото ‘знае как работи системата и какво искат зрителите’. Пусна Неуязвимият. Критиците го пооплюха, част от зрителите изказаха недоволство, студиото се наежи. М. Найт леко се обиди, като каза, че малко се е объркал, защото филмът ‘станал леко хладен и му липсвал емоционален заряд’. Медиите се вързаха на обяснението и се изсипаха маса статии как ако семейният елемент бил засилен (накъде повече се питам аз в случая), филмът щял да сработи. Как най-силното нещо в 6-то чувство било ‘семейното чувство’. Какво направи М. Найт? Реши да засили въпросния елемент като го издигна до сантиментални висини в Следите, който взе че се оказа хит. Имаше дребен детайл, който беше дискутиран нон-стоп, обаче в медиите –липсваше неочакваният край, ужким запазената марка на режисьора. Маймуните от Дисни си се израдваха, защото им светна, че нашето момче още го бива и му пуснаха щедър бюджет за The Village, комбиниран с пълна свобода относно проекта. Всичко течеше отлично до момента с първата тестова прожекция, за която се носят оди, че същисала дотолкова шефовете на компанията, че те му поставили ултиматум, че ако не преработи филма, най-вероятно няма да получи автоматично зелена светлина за следващия си проект. М. Найт не преработил нищо, като съобщил, че не желае да прави компромис с творческото си виждане. След пускането на филма, стана ясно, че лоялен към недоволните от липса на ‘неочакван край’, той е изръсил такъв по поръчка. Много се изписа за филма (който аз харесвам) какво не му е наред и кое как ще повлияе на М. Найт в творческо отношение. Този път изписаното имаше необичайно злостен стил и първите идеи за това как той е желателно да поработи с друг автор ако не иска да продължи да се дъни, се прокраднаха. Прокраднаха се и твърденията, че той няма да може никога повече да направи нещо като 6-то чувство, нещо...изненадващо и свежо. Очевидно, пичът реши да рискува с всичко или нищо под формата на Жената от водата. Не сработи, а и раздялата с Дисни беше доста публично грозна. В доста голяма част от критиките към филма съществуваше идеята, че М. Найт е сгрешил като е тръгнал да се занимава с ‘приказки’ и трябва да се върне към това, което прави най-добре, а именно класическия съспенс-хорър...и после Найт сътвори The Happening...

Това, което се пробвам да демонстрирам по-горе е, че си дадох сметка, че Найт е човек, който не е вътрешно ужасно самоуверен и изключително често слуша какво се иска от него като механично го прилага във всеки следващ филм. Avatar the Last Airbender, примерно, най-сетне е израз на препоръките изсипани към него, че трябва да се заеме с чужда идея и да даде малко почивка на своите оригинални такива. Разбира се, ако Airbender се окаже малоумен, винаги можем да се пробваме да докажем, че всъщност иронизира по един много интелигентен начин Робин Худ и Принцът на Персия, които ще бъдат пуснати догодина преди него и да си кажем, че и това заглавие има обяснение да се намира във филмографията му. Частично разбирам подобно желание, тъй като съм го изпитвала на собствен гръб; ако става въпрос далеч по-трудно се търси извинение и оправдание за Always на Спилбърг, примерно.

Имайки предвид тази вътрешна неувереност на Шаямалан, обаче, не съм способна да му припиша това, което ти търсиш и намираш. За мен никой нормален човек не би рискувал толкова много от кариерата и името си в общественото пространство (защото факт е, че Явлението излезе на екран в неособено розов период за него), за да получи удовлетворение, че се е изгаврил (особено ако иде реч за толкова суетен, самовлюбен и несигурен човек). Просто ако го приема, трябва да започна да си преобръщам представата за него и новата ми визия да вземе да граничи с представа за средностатистически лабилен психопат.

Освен заради личностните му характеристики, не мога да възприема Явлението като нещо различно от стандартен негов филм, защото то съдържа теми, с които той винаги се е занимавал. Семейство, обвързано в интимна връзка, но преминаващо през труден момент, поставено на свръхестествено изпитание от сили, които остават не съвсем разбрани, но което успява да се справи с тях и да излезе от цялата работа по-силно и по-сплотено, етц. Въпросните свръхестествени сили маскират глобален, значим проблем по символичен начин, а демонстрирането на пораждаща се опасност става посредством повтаряне на стар хорър филм (в случая Птиците на Хичкок). Аз лично мислено аплодирах избора на Хичкок филм в случая, защото ако има нещо, в което М. Найт да е безкомпромисно добър, то това е Хичкоковския подход, лошото е, че той продължава да смята, че Спилбърговата сантименталност е нещото, на което трябва да заложи и нещата придобиват кошмарни размери като е кръстосал двата похвата. А краят ни отвежда към вечната му идея, че любовта, търпението и разбирането преборват всичко отрицателно. На нито едно ниво не мога да отчета грам ирония или стаена мета или интертекстуалност в произведението, тъй като то просто е съставено от типичните за режисьора/ сценарист компоненти.

В избора му на актьори също не намирам нищо особено. Като изключим Жената от водата, той ужасно често избира екшън актьори с отчетливо мъжкарско излъчване, които поставя в емоционално по-обагрени ситуации от типичните им филми.

Не знам относно изпълненията на Дешанел (която си харесвам, но определено си давам сметка, има ограничения като актриса, колкото и да е мечтаното гадже за всеки пълноценен мъж) и Уолбърг колко са ‘работели’ и как точно, ако според един човек те работят, а според всички останали не работят. По същата логика, аз мога да започна да твърдя, че Парис Хилтън притежава неустоимата способност да прави така, че изпълненията й да...работят в разните филми, в които е участвала. Но както и друг път сме обсъждали, актьорството като оценяване подлежи на много интерпретации, фактът, че ти намираш тези изпълнения за ‘работещи’ само те превръща в по-рядък, неординарен типаж.

И не на последно място защо смятам, че точно М. Найт е способен да роди конспирацията срещу зрителите, която описваш – все пак говорим за човек, според чийто сценарий извънземен интелект, за който водата е смъртоносна решава, че ще завладее планета, която е 2/3 вода...


P.S. Не съм чела първият вариант на сценария, но знам, че това, което е махано впоследствие от него са сцени с караници и сближавания между Уолбърг и Дешанел, демек 'семейна' част.