Връщам се в този форум за този един-единствен пост, надявайки се, че не се сещате предните ми писаници (човек като порасне поумнява, все пак, и му иде акълеца в главата).
Та такаааам... Филмът адски много ми хареса! Не мисля, че е номер 1, защото просто винаги съм се въздържал да сравнявам "Амели Пулен" и "Властелина", да кажем.
Но това означава, че ще трябва да го сравнявам със себеподобните му. Хъм... комиксова адаптация, така ли? Е, досега бях виждал подобни филми, които да са толкова зле, че да са ме отказвали от комиксите, по които са направени. "Батман в началото" и "Черният рицар" са уникални с това, че ме отказаха от всички комикси за Човека-прилеп именно с това, че са прекалено яки и не ща да си развалям мнението за Батман с онези карикатури (както ми изглеждат сега), по които са правени въпросните два филма на Кристофър Нолан.
И сега, малко мои размисли и страсти за спорните моменти на филма, които видях, че се дискутират тук:
- Spoiler: show
- На първо време, да кажа нещо, което го намирам много важно за единия Лошко в този филм. Жокера е уникален гад в историята на комиксовите адаптации по отношение на това, че победата над него не се постига чрез "физически методи", като в първия "Батман", да кажем.
Поради тази причина "излишният патос" във филма не е никак излишен. Като да кажем, че Джак Никълсън нямаше нужда да се претрепва на края на филма на Бъртън от '89. Цивилните в своя ферибот не трябваше да унищожават другия. Иначе филмът по-натам става безмислен. Самия Батман се обезмисля - каква е идеята да се бориш за спокойното съществуване на такива хора, които биха активирали въпросния детонатор? Че жени и деца, от горе на всичкото, дето уж са "невинни" и "беззащитни". Ако те го бяха допуснали, то те се превръщаха в хора на Жокера, искат или не.
И тук всъщност разбрах, че не съм уточнил нещо друго, което е много важно: във филмите на Нолан главният герой не спасява "бройки". Той прави повече - спасява цял град и по-точно неговия дух, както бе изразено във филма. За да се покаже, че е успял, хората от "цивилния" ферибот трябваше да не активират своя детонатор.
От много места чух мнения от типа "сакън, да няма любовна история във филма!". Е точно тук, любовната история беше на място. Трябваше да се покаже, че Батман се превръща в символ, а не маскирания Брус Уейн. В това отношение образът на Харви Дент е на точното място в точния момент. За хората, които не са разбрали, той беше от добрите. Само задето загуби като герой от древногръцка трагедия. Именно заради любовта, която изпитваше.
"Патосът" на Гордън накрая е нужен, от своя страна, именно за да подчертае това, което разграничава Батман от Харви Дент и от всички други комиксови герои, междувпрочем. Защото, за съжаление вие май не забелязахте, Батман не тръгна да мъсти подир загубената си любов. Онзи Батман, на Бъртън, да кажем, щеше да попилее Жокера, който щеше да се гърчи от Болка. Но Батман на Нолън и компания сценаристи е герой, предизвикван от Жокера да си отмъсти, да не бъде Батман, а "Харви Дент номер 2". За него Рейчъл Доус беше жертва, но не и непоносима. Посланието на Гордън беше очевидно, ама доколкото схващам, за някои хора от този форум посланията си заслужават само когато са написани между редовете с невидимо мастило, по възможност наобратно, закриптирани с най-непробиваеми методи и записани на одавна забравен африкански диалект. Не, Гордън искаше да каже: "Batman has no limits". Единственото нещо, което можеше да замести този патос беше евентуалната материализация на Алфред, след която комисарят трябваше да се обърне към иконома и да каже "He told you so". Е, аз предпочитам вариянта, избран от сценаристите. Вие?
И накрая, да защитя едно предно-изказано мнение (не помня, от кого, съжалявам, не ви знам много добре, но май е на Роланд), по-конкретно за символите във филма. Искате да дам конкретни примери за конкретно иносказателно авторово говорене, чрез героите от филма?
Батман - героят, същинското неподкупно правосъдие, спасителят на "духа на Готъм".
Харви Дент - героят, онзи Ахил, на когото са се възхищавали елините навремето. "Добрия Батман"
Двуликия - "падналия ангел"
Рейчъл Доус - Жертва. Смъртта й всъщност е истинското препятствие пред героите в този филм. Единият "умира" при това изпитание, другият оцелява, доказвайки се.
Жокера - остава и да не сте разбрали...
Фокс и Алфред - не толкова символи, колкото архетипни роли, но пък съвсем на място. И двамата до голяма степен са в ролята на ментора за героя.
Та така. За финал - образът на Бейл рулира. Този на Леджър - кърти мивки. Героинята на Гиленхал лепи плочки. Колкото до Екхарт, спомаган от Нолан и всички останали сценаристи, е свършил нещо чудовищно: чрез ролята си на този Харви Дент/Двулик обезглавява образа на Дарт Вейдър, а Двуликия, изигран от Томи-Лий Джоунс, по-добре да не се бе пръквал на бял свят.
- Spoiler: show
- И наистина за финал - не, и на мен ми дойде на ум при първото гледане, но нямаше да е хубаво цивилните да се самодетонират. Ако щяха да вдигат някого във въздуха, то това трябваше да са затворниците. И после цял живот да живеят с мисълта, че са били не по-малко престъпници от другите и не са заслужавали да живеят повече от останалите
.