щом Dragon ги слага като поредици и аз ще добавя - Doom 1 + doom 3.
Иначе Doom отпада само при положение че считам Undying и Riddick.
Half-Life имаш crowbar, с който можеш спокойно да измлатиш половината гадове, ZOMG
пробвай да я превъртиш с crowbar и ела се обади как си убил хеликоптера:) (или последния бос) (или паяка) (или нинжите) (или войниците с автомати)--единствените които реално можеш да пребиеш с лоста са зомбитата които не са половината, нали?
За Биошока ще приема че си прав- като намеря време ще я изиграя и пак ще кажа. Аз бях останал с впечатление че става дума за нещо като System shock но карай да върви.
НЯМА DOOM, DOOM баце
тук съм се поддал на емоцията че са сложили супер тъпия Wolf а не са сложили Doom. Още на времето когато 93-94 година за пръв път ирха на Wolf на компютъра на бащата на един приятел - още тогава ми беше безмислена- едни и същи немци, едни същи коридори- скука,
Doom беше нещо съвсем друго. Пак го има синдрома- намери шибания ключ за асансьора ама е много по разнообразно.
Doom 3- абсолютно лично мнение! Знам че се смята за еднообразна и .т.н ОК съгласен съм. Обаче специално за нея това хич не ме интересуваше. Това което Doom 3 ми е дала е някаква специфична атмосфера която не съм видял в нито една друга игра а от филмите- неща като пришълеца.
Аз от екшъните като се обърна помня само някави моменти които са ми направили впечатление, които са ми въздействали. (не говоря за мулти- там търся геймплей)
Има игри като Call of duty които са много добри- обаче сега като се замисля се сещам само за безкрайните битки в сградите и за 2-3 масовки които си бяха чист скрипт и сценарий и лично на мене ми се сториха малоумни. Doom 3 може да е адски тъпа в голяма част но е една игрите които са ме накарали да ги изиграя докрай и в които имам доста спомени. Освен това мене ме стряскаше- аз съм човек който по принцип не играе хорър- само Undying и Doom 3 съм играл.
(AvP 2 го играх с пришълеца и предатора ама с маринеца издържах до второ ниво).
Имаше един момент- влизам в новото ниво, празно момещение - отдясно голямо , матово стъкло към марс. Стъмва се и пясъка бие с глух шум по прозореца. И все пак да видиш външноста беше някакво сигурно, познато. А пред мен се очаква да вляза в тясна шахтичка с нездрава червена светлина. На това място се почуствах все едно съм в базата от пришълеца. Няма друга такава игра която да предаде атмосферата на изоставена космическа база. И много други такива моменти съм имал. Ешкъна остава за заден план в тоя случай. Затова и казвам че това е лично мнение- не всеки е усетил това - повечето са гледали екшъна и повторяемоста и линейността на геймплея.
Доколкото ви чета постовете Биошок има подобно усещане но там нещо не можах да го усетя, може би защото бях на гадна графика и не бях сам посред нощ когато я пробвах.
Ще си кажа и моментите за другите от списъка:
Call of Duty 4- Припят! от там нататък няма за какво да се говори. Едни ниво по запомнящо се от всичките на първите две игри. Атомния взрив! Самолета. Мисията в кораба.
Undying- един момент в който си вървя чувайки писъците на гадовете (коит винаги пищят). Те не се появяват. Стигам до стена и се обръщам и си тръгвам. Пред мен се чувай пак вой. И в един момент както си вървя гледайки напред чувам 2-3 бързи стъпки- обръщам се за да видя как един гад се мята на мен (без да вие както винаги правят). Чак си паднах от стола тогава. Момента в който се върви в другото измерение а плочките се оформят под мен.
IGI 2 - уникална игра, адски подценена- предлагаше широки нива години преди FarCry- има една култова мисия в която трябва да минеш границата докато патрулират граничарите. Не мога да я опиша.
Ridick- едно нещо ми се случи в Ридик което не ми се е случвало в нито една друга игра изобщо. Имаше един момент в който бях 100% уверен че тук се превърта играта- бях бил бос , имаше гадни стражи, бях избягал от най- гадния затвор- при недрата и целта беше Ридик да влезе в кораба си- просто бях абсолютно уверен че тук е бягството и че я превъртам. Каква беше изненадата ми когато видях че пак го хващат и има още нива! Туториала също няма да го забраявя.
Painkiller- има нива по 20-30 пъти само заради кефа. Лудницата, Венецията, Нивото с тамплиерите, Моста, Храма в началото, ПОСЛЕДНОТО НИВО. Няма нито една друга игра в момента в която изкувството да убиваш да е издигнато до такъв култ. Помня как един го обесих като Левски с кола- без да исках го стрелнах за крака и то увисна на една стена люлеейки се.
Half Life- там пък толкова работи са ми направили впечатление че няма да ми стигне. Вечната ми номер едно в списъка.
Мултито си е мулти- тама става дума за геймплей.
Сега малко хляб за игрите които НЕ съм изиграл до края и не са ми в списъка:
Far Cry- както казах издържах до мутантите - оттам ми стана прекалено досадно без да усетя някаква атмосфера
FEAR- заебах я към 70% минаване- стана ми дотолкова досадна и явно на мен Алма хич не ми влияше за страх.
Serious Sam- на първата издържах до Тива след което нулевото разнообразие във враговете ми стана много. На експанда- минах първия епизод и до там. Стигнах втория епизод- с едно блато и ми се отврати.
Duke nukem 3D- тая игра никога не ме е кефила. Особено факта че 70% от времето там прекарвах не в престрелки а в обикаляне по празни коридори в търсене на пикселизиран бутон или карта за врата. Никога не по тия търсения - затова и направо се родих в жанра с Half-Life.
Quake 1 и 2, освен за мулти не съм ги ценял с нищо
П.С. Ако беше за всякави шутъри щях да включа Pax Payne и Gears of War която засега ми е като усещане Doom 3 + Call of duty.