Току що д-р Жеко ми изряза една бучка от крака и беше много интересно.

Заши ме като рокля, с някакъв много гъзарски естетичен шев, който изобщо не се вижда - някак през ръбовете по дължина на раната го направи, много е добър!!! И ми позволи да гледам по време на интервенцията, макар че баш рязането го пропуснах, щото сестрата категорично ми нареди да легна. В такива моменти ми е малко мъчно, че не записах да следвам медицина - много е интересно, ама какво да се прави като го няма призванието? Нищо, тя и химията е интересна, даже в излишък
Проклетата буца ми я рязаха миналата година, но тя рецидивира и тоя път явно беше притиснала някое нервно окончание, щото ме сърбеше до смърт. Сега тази гадост я няма - бахти колко ми е гот!
Въпреки, че упойката ми минава и нещо спира да ми е толкова весело...
П. Днес ще накарам Сашко да ме глези
