Да, аз го проверих още след предишния ти пост и именно понеже си е така, бях доста озадачен.Току-що говорих с редакторката си. Тя настоява, че "Одисей" е преведен от Иглика Василева, даже уточни, че си спомня нейно интервю във в. "Дневник".

Не се съмнявам, че Сидер Флорин е добър преводач. Продължавам обаче да смятам, че добрият преводач не бива да изневерява на стила на автора. Ако последният използва много тагове, така да бъде (дори преводачът да споделя защитаваното от Роланд, Трип, мен и още няколко човека - съжалявам не съм изчел всички страници - мнение, че в общия случай те са ненужни). Ако авторът се придържа към say, защо да вкарваме кимна, извика, посочи, усмихна се, намръщи се и т.н.?
Същата логика може да използва за почти всяко изразно средство от оригиналното произведение. Авторът използва твърде много go. Да се замени! Този Castle що да не стане Дворец на едно място, после Палат, след това Замък, накрая Крепост (а може и още), нищо че е с главна буква.
В крайна сметка, когато говорим за превод, всичко опира до това, че той е преди всичко интерпретация (не случайно думата идва от английската за устен превод), и едва на второ място творчески процес.
EDIT: Чак сега се сетих, че интерпретация далеч не е думата, която търся за това, което искам да кажа, обаче... Абе схващате идеята, надявам се.
