Току що гледах един от най-покъртителните документални филми, които някога съм гледала. Разтърси ме жестоко да си призная. Нали съм си глупавичка и понеже досега никога не ме е и интересувало, че да попрочета някоя и друга новина в някоя и друга медия, не подозирах, че нещата в САЩ стоят така, че се случват такива неща и то по този начин.
Вероятно начинът, по който случаите във филма са разказани и представени, е тенденциозен и самоцелен, но след това, което видях хич и не ми пука. Такава ярост насъбрах и толкова ги мразя всичките американски властимащи, които са взимали решенията, които са довели до това, че няма накъде повече. Ебаси нехуманните алчни, гнусни, тлъсти животни. Бтв, не съм запозната много, но в България как стоят точно нещата със здравното осигуряване. Ще те изхвърлят ли на улицата, ако имаш 41 градуса температура и нямаш осигуровка?
Пропуснах да кажа, филмът се казва
'Sicko' и разказва за чутовно абсурдната и извратена здравноосигурителна система в САЩ. Два часа филм, в който един американец разказва (по-скоро показва, тъй като той е просто интервюира различни хора и показва документи, в подкрепа на всичко, което казва) различни случаи за хора, на които е отказана лекарска помощ, хора, които са изхвърляни на улицата, защото са нямали финансова възможност да постъпят в болница и да им бъде оказана спешна медицинска помощ. Разказва за умиращи деца, заради бюрократични пречки, умиращи хора заради други хора, които 'уж' са си вършили работата, а именно - да трупат милиарди долари приход на здравноосигурителните компании.
Вероятно на повечето от вас всичко това ви е ясно, защото, за разлика от мен, сте се интересували повече, чели сте повече, знаете, аз нямах точно такава представа и тези кадри, разкази и интервюта, сравненията със здравното осигуряване и лекарска помощ във Великобритания, във Франция, в Канада, наистина ме хвърлиха в джаза.
Що сме толкоз алчни, а...
. Бтв, наистина препоръчвам да видите филма, дори да не сте по документалните поредици (аз гледам много документални филми, всеки ден, та не ми беше трудно да си пусна този и да не ми е скучно), мисля, че ще ви трогне, въпреки
що-годе тенденциозното представяне.
Едит: Мислех си, че сега се възмущавам и направо не мога да повярвам на очите си как е възможно да бъде отказана лекарска помощ. В моите представи човек има фундаменталното право да получи всяка възможна здравна помощ, която му е необходима. Това да откажеш на някого помощ за здравето, е като да забраниш на някого да диша, защото държавният въздух се заплаща. Вероятно е вярно и някой ще каже, че всеки разход повлича със себе си още и решаването на един проблем, вероятно ще произведе друг. Така например, ако здравната помощ стане достъпна за всички, безплатна и не се отказва болничен престой и т.н. и т.н. на никого, то тези средства (за поддръжката, лекарствата, всякакви консумативи и прочие) трябва все отнякъде да дойдат, да бъдат 'компенсирани'. Вероятно това трябва да стане с по-високи такси, данъци и т.н. Та пак е един скапаняшки порочен кръг... колкото повече плащаш - толкова си по-сигурен, че няма да ти кажат 'нищо ти няма, прибирай се и се самолекувай' или 'дай 200лв. за 3 дена в болница'. Та все ще те цицат отнякъде.
Моята баба, да ми е жива и здрава, беше много, много зле преди време и в три скапани болници не искаха да я приемат, ЗАЩОТО БИЛА ТВЪРДЕ СТАРА. Да ги питам техните майки като тръгнат да умират дали ще ги отпратят също по същия начин. Мразим ги всичките заради това... много ги мразим.
Просто разговора между професора и студента ми беше много интересен и ме накара да се замисля за някой неща от живота си. 
