
Иначе точно този мач ме спечели обратно за каузата. Особено ако сме предимно наши хора, както сега. В смисъл: бройте ме за всякакви бъдещи срещи, най-вече щото сега с топлото почвам наново безкрайната серия гладове, а колкото и странно да изглежда, по време на глад имам неизтощима енергия - пък и е несравнимо по-голям кеф да движа 80 кила мускули вместо настоящите 110.


Въпреки тва бях принуден да пропусна с почести бомбения шут на Емо, щото иначе щеше да ми отнесе главата - вече трижди чупена.


Имаше я и драмата, да. Адашът падна в двубой за топката и се опасява, че е с изкълчен глезен.

Наистина хубава вечер.
