Мета се кат скумрия на сухо, дет викат у Бургаз. Тоя човек просто нема страх.Иначе точно този мач ме спечели обратно за каузата. Особено ако сме предимно наши хора, както сега. В смисъл: бройте ме за всякакви бъдещи срещи, най-вече щото сега с топлото почвам наново безкрайната серия гладове, а колкото и странно да изглежда, по време на глад имам неизтощима енергия - пък и е несравнимо по-голям кеф да движа 80 кила мускули вместо настоящите 110.
Те поне ми позволяват да съм непробиваем като вратар, де - най-малкото щото физически закривам половината врата, дори да не мърдам. 
Въпреки тва бях принуден да пропусна с почести бомбения шут на Емо, щото иначе щеше да ми отнесе главата - вече трижди чупена.
Но един пропуснат гол за цял мач с/щу един вкаран (след ювелирна асистенция на Жоро) си е далавера. (Жоро&Бро бяха бахси демоничното дуо. 
)Имаше я и драмата, да. Адашът падна в двубой за топката и се опасява, че е с изкълчен глезен.
Закарахме го до Пирогов, надявайки се, че е само навехнат. После аз останах сам на студената улица и червените светлини на Велвет (с/у Пирогов) ме притеглиха към себе си. Отидох да си доизразходвам адреналина и току що се върнах, подсвирквайки. Наистина хубава вечер.
