На мен Atonement пък ми хареса, и то много - просто рядко забележителен филм, който напълно си заслужава овациите, които събира. Прекрасна актьорска игра, особено на Саорсе Ронан (или както там се чете), играеща Брайъни на 13 г. Противно на опасенията ми, филмът почти няма нищо общо със стила, използван в "Гордост и предразсъдъци", въпреки че черпи от романтиката в "Английският пациент". Това, което ми хареса много, обаче, е че въпреки бурните времена, през които се развива, филмът успява да не залитне в епичност, и си остава сравнително камерен, концентриращ се върху героите.
За последното до голяма степен има операторската работа, която смея да кажа е на изключително високо ниво. Решението да се използва широка бленда (т.е. обектите на фокус са в изключително тесен диапазон, така че фонът винаги е размазан) приковава вниманието изцяло върху главните действащи лица. Дори в такава сцена, като изтеглянето на англо-френските войски от Дюнкерк, фокусът остава върху героят на Джеймс МакАвой, което за мен е голямо постижение.
Говорейки за актьорите, отново искам да наблегна на Саорсе Ронан, която прави много убедителна роля, и до голяма степен засенчва Ромола Гарай (Брайъни на 18), докато Ванеса Редгрейв (възрастната Брайъни) се появява колкото да постави край на историята. Все повече се убеждавам, че Джеймс МакАвой е много добър актьор, и се надявам да продължи да ни радва с прекрасни актьорски изпълнения. Кийра Найтли също се представя добре, и бих искал да я виждам в повече такива филми.
Колкото до историята, спойлерът на Алекс е изключително подвеждащ, затова моля ви не си създавайте погрешно впечатление от него. Като го прочетох, малко се учудих, защото излиза че едва ли не сме гледали различни филми, нищо че бяхме заедно на прожекцията.
- Spoiler: show
- Това, което е измислено е само една от последните сцени, когато героите на Джеймс МакАвой и Кийра Найтли са се събрали след всички перипетии, след изтеглянето на войските от Франция, а Ромола Гарай иска прошка. Всичко останало се случва, и според мен това далеч не е в минус на историята. Идеята е, че Брайъни се опитва да постигне изкупление, давайки шанс за щастието което сестра и и нейния любим заслужават, и което тя е отнела, дори и това да се случва само на книга. Така че точно тъжната констатация на възрастната Брайъни, че тя никога не е имала възможност да се реваншира, е една от силните страни на филма.
Но всеки си има право на мнение, явно въпросния похват на Алекс не му допада, негово право е. Аз лично съм доста скъперник с оценките, но бих дал на този филм 9/10.
Не че щях го гледам на кино. 
). Вярно си е друго нещо озвучаването там, но това не пречи на филма пак да си е тъпня - звукът хич не му помага.
