Специално за Амелия
"Наряд" е друга дума за дежурство. С други думи, нещо, което си длъжен да вършиш за определен период от време (24 часа). Това може да е караул (охраняваш сгради, машини, и т.н.), пост на КПП (контролно-пропусквателен пункт), противопожарна охрана (имахме двама, които обикаляха цялото съединение с едни лопатки, голям смях беше), дежурен по разни станции (радар, радиовръзка, какво ли не още).
"Дневален" е войник, който отговаря за чистота на общите помещения, раздаването на храната в столовата, и т.н. Обикновено са 4 души, водени от младши сержант (т.нар. дежурен по рота), макар че броят зависи от размера на ротата и сградите.
"Непоряд" е да ти сложат по-дълъг или направо последователен наряд. По устав, не може да даваш два наряда подред, трябва да има поне 24 часа пауза (за някои наряди дори беше повече, ма за кои точно не помня).
Видове сгради - под "рота" (извън смисъла на военна единица) обикновено се разбира сградата, където спи съответната рота. "Щаб" мисля че е ясно, главното помещение на офицерите, вкл. командира на поделението. "Арест" също мисля, че е ясно, намира се в същата сграда, където е караулното помещение. "Стационар" се нарича медицинския център в едно поделение (на практика медицински кабинет), "лазарет", за който говореше Алекс всъщност е медицински център в полеви условия (може да е палатка, навес, времен център в сграда и т.н.). "Артелната" представлява склада с храната, човекът който отговаря се нарича артелчик (директно взето от руски), може и да е наборен войник (едно приятелче стана такъв в Кърджали).
Военни единици - отделение (около 10 души), взвод (около 30 души, но може да зависи; взводът обикновено е в 3 колони, всяка от тях е едно отделение); рота (около 90 души, или 3 взвода, макар че броят може да варира); батальон (3-4 роти, или 300-350 души, но пак може да зависи от целта на подразделението). В зависимост от функциите, може да има много специализирани роти или взводове. В учебния център в Кърджали имаше три учебни роти и една рота по подръжката (всички спомагателни дейности, техници, електричари, готвачи, дърводелци, и каквото там е нужно). В София, понеже беше съединение (т.е. две поделения на едно място), имаше 6 охранителни роти, група по поддръжка (2 роти и един свързочен взвод), гранична рота и рота към главния щаб, общо да са били близо 700 души сигурно.
Чинове - отдолу нагоре: редник, ефрейтор, младши сержант, сержант, старши сержант, старшина; офицерски - младши лейтенант, лейтенант, старши лейтенант, капитан, майор, подполковник, полковник, бригаден генерал, генерал-майор, генерал-лейтенант, генерал. В структурите на МВР (където е жандармерията, в която бях), вместо старшина се казва главен сержант.
Като функция, обикновено командирите на отделение са младши сержанти (може и ефрейтори, но по-рядко). Наборните войници по-високо от младши сержант не стигат (за последното се ходи в специална школа), иначе могат да те повишат до ефрейтор (като моя милост). Разните сержанти се грижат за спомагателни дейности, или ръководят войниците, които се занимават с техника и подобни (но на ниско ниво; на високо вече е офицер). Старшините се водят заместник ротен командир, и отговарят за техническо-продоволствени въпроси.
Командирите на взвод са офицери, лейтенанти или старши лейтенанти, по-рядко капитани; командирите на рота са старши лейтенанти или капитани, доста рядко майори. Званията от майор нагоре обикновено са за по-важна работа, като шефове на отдели (например шефът на всички, свързани с превозните средства), или заместник-командири на цялото поделение (макар че по-често са подполковници или полковници). Генералите са вече командири на бригада, т.е. няколко батальона (всъщност бригада е НАТО-вското название, преди се казваше армия).
Всичко това е за пехотата, вече във флота и авиацията е различно, но там не знам вече как точно стоят нещата. Та мисля за начало стига, ако имаш други въпроси, питай
