Брой 56 Ревюта

 съдържание

Меч на съдбата (Вещерът #2) Автор: Анджей Сапковски Издател: ИК ИнфоДАР Цена: 12 лв. Ревю: Моридин

     Последното желание беше едно от най-свежите скорошни попълнения на българския пазар. Както и предполагахме отнапред, Сапковеца се оказа изключително увлекателен писател с желязно чувство за хумор. Да кажа, че Меч на съдбата предлага още от същото, би било откровено подценяване. Определено надграждайки усещанията от първата книга, вторият том от поредицата за Вещера е доста по-пълнокръвна и уверена компилация. Изчезнали са свързващите откъсчета, които придвижваха историята в Последното желание. Те сякаш вече не са нужни, понеже тази партида разкази не страда от такива видими разлики в качеството и в опита на автора.
     Хронологично историята като че ли продължава от времето, което въпросните откъсчета показваха, макар да е трудно да се определи. Гералт отдавна се е разделил с Йенефер (те се запознаха в последния разказ от първия том, но той беше по-назад във времето) и малкото поръчки са проблем за издъхващите му финанси. Принуден да приема задачи против волята си, той се сблъсква с доста интересни хора… и зверове.
     Въпреки че са много различни като тематика (което за мен беше откровено положително), разказите сега носят по-изчистено и по-утвърдено чувство, атмосферата, с която вече се понаучихме да свързваме света на Гералт. И сами по себе си, и като цяло, те са крачка напред, като последният разказ намеква за сюжетната линия, която вероятно ще е централна и за пенталогията истински романи за Вещера. Стискам палци ИнфоДАР да не спрат дотук, стискам палци българските читатели да оценят качествената развлекателна литература и да дадат шанс на един видимо ерудиран автор, с интелигентно чувство за хумор, с прекрасни поетични забежки и достатъчно епика, за да се хареса на всеки. Така че да видим и романите. От вас зависи!

Плюсове:
+ Разнообразни, увлекателни, зрели разкази. Удоволствие е, наистина.
+ Кимванията към приказките просто вече бият рибата. Малката русалка и Дивите лебеди си вземат доста солиден ре-аранжимент. Цвилех от кеф на второто.
+ Гералт показва някои по-различни чувства. Малко.
+ Лютичето е доста по-развит и приятен персонаж от предния път. Той е реално централен за един-два разказа, които по съвместителство са по-интересните в книгата.
+ Дзверюги на килограм. Включително огромно чудовище с пипала и вендузи. In your face, hentai scum!

Минуси:
– В първата книга Гералт правеше леко впечатление на еднопластов, но уж се запознавахме с него, та му беше простено. Сега обаче развитието е твърде малко, при все третия ми плюс. Тук-таме го виждаме раним и толкоз. Вярно, че и това са още разкази... да разчитаме на романите.
– Йенефер е абсолютна коза, а за съжаление огромна част от книгата е отделена на взаимоотношенията й с Гералт, включително цял един разказ (гачели един не стигаше вече). Слава Богу, има и други жени, и то какви!
– Йада-йада частите за човека, който изтиквал и унищожавал дивата природа, започват да стават досадни. Не че не съм съгласен с основното послание, но нека да не го натякваме във всяка втора реплика, моля.
– Последният разказ е доста зле откъм причинно-следственост, краят е силно претупан, а средата е адски хаотична. Хубавото е, че има и доста ценни моменти тип "равносметка" и в крайна сметка не разваля цялостното впечатление, поне при мен.

     Поредицата твърдо си заслужава, изобщо не го мислете. Достатъчно е просто да имате афинитет към фентъзито и Сапковски вече ви е спечелил.

Оценка: 8.5/10 Моридин

Вековен дъжд Автор: Алистър Рейнолдс Издател: ИК ИнфоДАР Цена: 18 лв. Ревю: Опасна Тиква

     Вековен дъжд е първата книга на Рейнолдс, излязла на български език извън познатата на читателите вселена от Пространството на откровенията. За радост на едни и за нещастие на други, засега книгата е самостоятелна и авторът не предвижда продължаването й. Пак нееднозначна е и цялостната смяна на фона на действието и тласкащите го събития по отношение на вече излезлите на българския пазар книги. Тук сме се откъснали изцяло от екзотиката на далечното бъдеще и непознатия космос, за да се озовем в Париж на Земята от средата на ХХ век и в Слънчевата система през не толкова далечния ХХІІІ век.
     Сюжетът следва добре познатия на читателите на Рейнолдс двупластов ход, който от определен момент нататък се обединява и се устремява без заобикалки към финала. Разликата между тази и предишните му книги обаче е в липсата на обрати. На героите са им почти напълно спестени неудобствата от травмиращо противоречиви събития, които да ги принуждават да проявяват повече от стандартната гама реакции. Самите герои са доста фрагментарни – нахвърляни като скици и хванати в прекалено тесен отрязък от време, за да претърпят някакво развитие. За щастие поне не са твърде контрастно оцветени, което ги спасява, поне до степен да не дразнят вниманието на читателя, съсредоточено върху развитието на историята. Последната се отличава с типичната за Рейнолдс добре балансирана динамика, която я прави идеално смилаема, и все пак в тази книга не успява да избяга от недостатъците.

Плюсове:
+ Добре предадената атмосфера на ужасяваща заплаха, която витае около военните бебета при всяка тяхна поява.
+ Идеята за паралелните земи, замразени в различни времеви отрязъци.
+ Познатият отпреди четивен и увличащ стил и новото му развитие в преплитането на де факто два жанра в един фантастичен роман.
+ Прекрасната завършеност на историята, която все пак с лекота може да бъде продължена.

Минуси:
– Твърде малкият мащаб. Вероятно разглезено от предишните книги, съзнанието ми просто отказа да се примири с идеята, че Вековен дъжд ще се занимае със събития, които са само част от много по-дълъг разказ, с напълно неизвестни детайли.
– При все типичното за автора сюжетно разтакаване през по-голямата част от книгата, развръзката започва да се случва твърде бързо и едва към края, и също страда от горепосочената праволинейност и предсказуемост.
– Реакциите на героите са на доста места твърде неубедителни. Представете си един чичко от средата на алтернативен ХХ век, непомирисал каквато и да е космическа програма, който преживява тежко пътуване през червеева дупка при примитивни условия за екипажа, справя се с управлението на кораба, озовава се извън своето време, в орбитата на Марс, с неработещи двигатели, и се притеснява единствено от етични въпроси с тристагодишна давност.
– Липсват ярки, доминиращи образи; героите са някак недовършени; дори воените бебета, които са второстепенни персонажи, изглеждат по-пълнокръвни.
– Двете сюжетни линии са небалансирани; вниманието е съсредоточено повече върху "нефантастичната" и се отклонява до степен да изгуби цялата инерция на завръзката и леко да доскучае.
– Много неща си остават мистерия и въпросите, породени в хода на книгата, остават висящи и в края, което ме кара да се чудя защо определени детайли са ми били толкова силно натрапвани в определени моменти.

     За финал искам да обърна особено внимание на това, че във Вековен дъжд контрастът на двете сюжетни линии се задълбочава допълнително и от различната времева рамка, в която са поставени, и от различния съответстващ им стил. Париж от средата на ХХ век е сцена на детективска история, която се преплита с последиците от нанотехнологичния апокалипсис от ХХІІІ век и новите конфликти между двете създадени човешки фракции. Успешно 2 в 1 и макар че няма да ви държи будни до среднощ, си заслужава.

Оценка: 8/10 Опасна Тиква

Гибелта на царете (Троя #3) Автор: Дейвид и Стела Гемел Издател: ИК ИнфоДАР Цена: 15 лв. Ревю: Бенедикт

     Последната част от трилогията за Троя представлява своеобразен завършек на творческия път на един от най-обичаните писатели на фентъзи – Дейвид Гемел. Гибелта на царете дори е дописана от жена му Стела Гемел заради преждевременната му смърт. Искрено се надявам издаването му да не спре дотук, тъй като с книгите си за Троянската война той доказва, че е непростимо от страна на издателствата ни да се игнорира автор от такъв калибър. Абсурдно е и произведения като Drenai и Rigante, с които Гемел печели най-голямата си признателност и които са емблематични за жанра си, все още да са непознати на българския читател. Така че остава да почакаме и да видим дали ИнфоДАР ще продължат да ни радват с още от Гемел.
     Гибелта на царете ни връща към заключителната фаза на Троянската война. Многохилядната армията на гръцките царе, предвождани от хладнокръвния и безмилостен Агамемнон, хитрия Одисей и безстрашния Ахил, се събират пред стените на Златния град, а единствената надежда на Троя се крепи на плещите на непобедимия Хектор, Подпалвача Хеликаон и микенските ренегати Калиадес и Банокъл.
     И докато враговете се опияняват от жаждата си за кръв, те знаят, че от някои от тях – мъже и жени – ще станат герои: герои, които ще живеят вечно в историите, отекващи през вековете.

Плюсове:
+ Изпипан и динамичен сюжет. И докато в предните две части Гемел следваше в по-голяма степен митовете и легендите за Троя, придружени със собственото му въображение, то тук някои ключове моменти са коренно променени. Което пък е добра приумица, тъй като едва ли на някого му се четат до болки познати истории.
+ Лек и приятен стил. И също толкова четивна, колкото Повелителят на сребърния лък и Гръмотевичният щит.
+ Отличен хумор. Банокъл е колкото дебилен, толкова и култов.  
+ Независимо, че Гибелта на царете е малко по-слаба в сравнение с предните, няма някаква огромна разлика в качеството на книгите.  Все пак е завършена от жена му Стела и мнозина се опасяваха, че ще е разочарование.
+ Някои сцени са повече от трогателни, но без да дразнят. Личи си, че и женска ръка е барнала тук-там.

Минуси:
– Няколко доста абсурдни момента, в които ми се губеше логиката, за сметка на героизма.
–  След известно количество страници улавяш, че една част от битките представляват много кофти шаблон от рода на Той замахна с меча си, другият се наведе и третият уби двамата с огромната си брадва или нещо от тоя род.

Оценка: 8/10 Бенедикт

Вихърът на жътваря – сказание седмо от Малазанска книга на мъртвите Автор: Стивън Ериксън Издател: ИК Бард Цена: 19.99 лв. Ревю: Моридин, Матрим

Оценка: 8/10 Моридин, 7.5/10 Матрим

Завръщането на изгнаника (Конклав на сенки #3) Автор: Реймънд Фийст Издател: ИК Бард Цена: 10 лв. Ревю: Роланд

     В миналия брой имаше ревюта за първите две части от поредицата Конклав на сенки на Фийст и ето че Бард бързат да зарадват феновете на автора с третата, последна част. Макар и вече да не се числя сред въпросната таргет-група, трябва да призная, че Завръщането на изгнаника всъщност се оказа може би най-добрата част от поредицата, най-вероятно защото почти няма общо с нея.
     Както хората, чели предните две книги, знаят, историята на Нокът на сребърния ястреб приключи още в Лисичи крал. Каспар от Оласко бе пренесен на другия край на света от магьосника Магнус и оставен да се оправя срещу пустинни номади, а Талвин Хоукинс откри смисъла на съществуването си. Оказва се обаче, че историята на Каспар не е приключила и той е новият главен герой на поредицата. След първоначалния си сблъсък с пустинниците (книгата почва буквално в мига, в който свърши предната), той решава да направи всичко възможно, за да се върне в Оласко, да си върне трона и да отмъсти на Талвин за предателството му. По пътя обаче започва да се съмнява в това решение, а също и в онези, които е взимал под влиянието на Лесо Варен преди години, и целта му започва да се променя. Не след дълго той се натъква на мистерия от древното минало на Мидкемия, която заплашва целия свят. Останалото е екшън и разкрития.
     Завръщането на изгнаника продължава историята на Конклава, но реално не е обвързана с предните две части, освен дето произлиза от тях. За съжаление финалът на книгата е отворен широко, давайки път на следващата трилогия на Фийст (вече написана; предполагам, че и Бард я планират), но събитията в нея са достатъчно интересни сами по себе си, за да не се чувства читателят излъган.

Плюсове:
+ Динамична и интересна история. Йекшън!
+ Извънземна заплаха, древни тайни, Валхеру, чудовищни портали... Абе яко е.
+ Въпреки че е почти неразличим протагонист от Нокът, по някаква причина Каспар е доста по-симпатичен от него. Може би понеже не е толкова емо и е идея-две по-безскрупулен.

Минуси:
– Още от същото. Досадното на тия безкрайни поредици е, че в един момент авторът е принуден едва ли не във всяка глава да ти разказва за събития от миналите три/тетра/пенталогии.
– Историята върви отникъде наникъде. Което малко дразни.
– Един герой, който изобщо не получи нужното развитие за тези три книги, умря безславно. Подразних се много.

     И така, Завръщането на изгнаника е хубава и приятна книга, макар и да не предлага абсолютно нищо ново спрямо предишните сто на Фийст. На феновете би трябвало да се хареса, а и на мен ми допадна. Препоръчвам умерено.

Оценка: 7/10 Роланд

Те не вярват в приказки Автор: Мартин Петков Издател: ИК Тера Фантастика Цена: 7 лв. Ревю: Роланд, Трип

Оценка: 7.5/10 Роланд, 6.5/10 Трип

Домът на Велзевул Автор: Тервел Пейков Издател: ИК Тера Фантастика Цена: 7 лв. Ревю: Роланд

     Очевидно да повтаряш колко добра е дадена поредица, е на лош късмет, защото в същия брой, в който славословя селекцията на Тера Фантастика в ревюто на Те не вярват в приказки, сега ми се налага да оплюя Домът на Велзевул – пета книга от поредицата. Всъщност ще ми се да кажа, че книгата просто е посредствена, но истината е, че тя ме остави в истински ступор.
     Домът на Велзевул е забавна сатира, където действието се развива в Ада и главните герои са демони. Или поне идеята е такава, но сатирата не е особено забавна. Вместо това е дебелашка, тромава и много, много насилена. Би следвало да кажа нещо за историята, но тя е толкова объркана и некохерентна, че ми създаваше впечатлението за ролева сесия на маса с бира, с чудовищно неориентиран дънджън мастър и играчи, на които им е за около пети път, но като цяло не ги бива много. "Ами сега ще отидем натам, обаче ще вземем Х с нас, пък после ще отидем другаде, след това на трето място. А, между другото Х още е с нас, да добавя само". Не се бъзикам, събития и герои хвърчат из романа абсолютно на случаен принцип, без мотивация, без логика, а в случая с героите – и без всъщност да присъстват! Ангелчето Аззи например се появява без реплики, не се споменава, докато не дотрябва на автора, тогава отново няма реплики, дори за декор не става. А не е и изолирано явление. Историята на Домът на Велзевул е толкова любителски написана, че единственото, което можеше да го спаси, е наистина качествен хумор. Уви, не му било писано.

Плюсове:
+ Няколко доста ценни лафа и описания, пръснати из книгата.
+ КНИГАТА ИМА ШИБАН РОН ДЖЕРЪМИ НА КОРИЦАТА! УХИЛЕН! Ок де, сигурно не е той, но доста прилича...
+ Авторът има нелош и доста четивен стил...

Минуси:
– ...но за сметка на това му липсват всякакви разказвачески умения...
– ...способност да изгражда герои...
– ...и усет за дозиране на хумора.
– Книгата е пълна с лафове за дяволи. "Дявол да го вземе", "Един дявол знае" и т.н. Което, предвид героите и сюжета, успява да предизвика вяла усмивка първия път, но когато видиш, че се случва поне по веднъж на страница, усмивката се превръща в разтриване на слепоочията.

     Адски ме разочарова тази книга. Уви, Тера Фантастика се сдоби с първата си черна овца (прочее, Домът на Велзевул е издавана и преди, но старото издание е доста апокрифно). Бих препоръчал романа на хора без претенции, защото той не е съвсем без попадения и ако не очаквате нищичко от него, ще ви забавлява в два леко ръбати и друсащи часа. За мен обаче това е просто нескопосан опит за описване на ролева сесия и наистина не ми го побира акълът как може подобно четиво не само да се издава, ами и да се преиздава.

Оценка: 4/10 Роланд

Изповедник (Мечът на истината #11) Автор: Тери Гудкайнд Издател: ИК Прозорец Цена: 22 лв. Ревю: Ян

     Мечът на Истината е от онези поредици, за които сякаш е измислен израза "провален потенциал". Първата книга беше разкошна и нивото се задържа сходно до към третата. После нещата почнаха да се скапват. Четвърта ставаше, пета бе толкова потресаващо тъпа, че сериозно се чудех същия човек ли я е писал. После качеството започна да варира нагоре-надолу и така до последната книга.
     Изповедник слага край на трилогията Лавинен огън (алелуя), която пък от своя страна приключва (дали?) поредицата. Историята продължава директно от там където свърши Призраци. Ричард е пленник на Императорския орден (но те не го знаят) и се опитва да се добере до Калан, която също е във властта на Джаганг (това го знаят... поне тия, които трябва). Народният дворец е обсаден от армиите на врага и нещата изглеждат доста неприятни. Междувременно Ничи, в опит да помогне, вкарва Ричард в играта с кутиите на Орден и допълнително усложнява нещата.
     Прави чест на Гудкайнд, че се постарава да приключи всички сюжетни линии в рамките на една книга. Проблемът е, че е доста слаб писател и резултата поне за мен беше незадоволителен. В първата половина на книгата преобладават диалозите (има цели глави само от диалози) при това от възможно най-дразнещия инфодъмп тип. Четенето е истинско мъчение, а решенията, които изскачат за нашите хора са бащата и майката на всички deus ex machin-и. От средата насетне нещата малко се пооправят, появява се истинско повествование, но нивото, за съжаление, е толкова далеч от първата книга, че на човек направо му се плаче. Разбира се за неприятната картинка помага и много слабият превод (будещ недоумение при елементарния език, на който е написан оригинала), комбиниран със посредствена редакторска и коректорска намеса. При книга струваща 22 лева (почти двойно на цената на оригинала) е недопустимо да има правописни грешки, които буквално те удрят в челото, както и изречения, чието значение е трудно установимо. Но пък вече би трябвало да сме им свикнали на Прозорец.
     Цялата развръзка е толкова умилително нелепа и захаросана, че единственото, което ми дойде на ум, след като затворих последната страница, беше: "Слава богу, свърши се!". Жалко за което.

Плюсове:
+ "Слава богу, свърши се!".

Минуси:
– Героите са идиоти.
– 70% от книгата е гигантски инфодъмп и предъвкване на нещата, случили се в предишните десет книги.
– Разочароваща развръзка.
– Прекомерно висока цена.
– Слаб превод и редакторска работа.

     Тъжният край на поредица, имаща потенциала да бъде сред класиките в жанра. А можеше да е толкова повече...

Оценка: 5/10 Ян

Саблено море Автор: Р.А. Салваторката Издател: ИК ИнфоДАР Цена: 12 лв. Ревю: Трип

     Оф, пак тоя.
     Знаете ли, струва ми се невероятно как е възможно за книги като тия да има повече от две мнения. Ето ги и тях:

     Първо – "Йееее, Дризт е баси якият пич, как само УАУ с тия ятагани, ама чакай да ти кажа за ВЪХ на Улфгар Щитозъб, АХААХА, другарю Бруенор, като втори баща си ми, ей, ама Кати-бри таковото, бблблблблблблб (разлива се в ломотене и ловки опити за имитация на безумно скучно описаните битки пред огледалото в кенефа след поредната мастурбация на полупредизвикателните снимки на Ема Уотсън и мятане на котката през прозореца с крясъци "Напред, Гуенивер! Напред, вярна моя пантеро!")."

     Подобни мнения имат цялото право на света да съществуват, а аз имам правото да смятам имащите ги за олигофрени, ако са над здравословната 15-годишна възраст, когато травмите на психиката, нанесени от по-долнопробните разновидности на масовата култура и нейните по-редки фекалии, са все още обратими.

     Второ – "Пичове, няма да си губя времето с рецензия на тая книга, вие не си губете времето да я четете; нормални, ценящи литературата хора сме все пак."

     За мое изумление обаче открих и трета вариация. Има хора, които ВСЪЩНОСТ гледат на това като на литература. Открих даже няколко ревюта, в които пишешият сравнява СТИЛА (божемойбожемойбожемой) на Салваторе от третата му книга Саблено море с този от предните му две и стига до следния извод: "Стилът му е загубил хромирания си блясък, но Салваторе си остава един от най-добрите фентъзи писатели."
     Е, не мога. Не мога да сравнявам и оценявам стила (и каквото и да било  на тоя самодоволен хак) нито с този на негови, нито с този на други книги в жанра.
     Затова, накратко: Някаква пиратка краде Щитозъб (якия чук-бумеранг на ЯКИЯ Улфгар). Нашите герои спасяват новата жена на Улфгар, бившата курва Дели Кърти, и се събират с мрачния, изоставил ги Улфгар. После правят разни работи, бият се, фатки-матки и накрая Дризт бие поредния кретен, който си мисли, че може да бие него. Стават и разни драми, ама те са тъпи и пуберски.

Плюсове:
+ Нъц.

Минуси:
– Вижте предните ми статии.

     Сори, че не мога да съм по-информативен, но читателите на ShadowDance са наясно, че за да получат по-информирано и подробно мнение за ТЕЗИ книги, не трябва да ги търсят тук.

Оценка: Пълно пренебрежение и презрение/10 Трип

Пътят на Мури Автор: Иля Бояшов Издател: ИК Колибри Цена: 10 лв. Ревю: Рандъм

     Колибри са едно от по-симпатичните и сериозни издателства на бг-пазара, а различните им поредици се отличават с прилична подборка, разнообразие и добре свършена работа по техническата част. В поредицата за съвременна европейска проза се появяват доста интересни заглавия, които определено са свеж полъх на фона на преобладаващата американска или опитваща се да бъде американска литература.
     Пътят на Мури е едно такова свежо попадение. Повeче басня или приказка за пътя и целта в живота, отколкото роман, дребното книжле се отличава с оригиналност, еклектичност и мъдър спокоен поглед върху житейската бъркотия. Историята разказва за премеждията на котарака Мури, деспот на къща с двор, купичка мляко, одеяло и прислужваща му свита от двуноги, чието деспотство бива разрушено по време на бомбардировките в Босна. Нахаканият чешит тръгва на дълъг път, за да си върне полагащото му се и нищо не може да го разколебае и отклони от заветната му цел. Иля Бояшов е разказал баснята си със свеж хумор и дистанцирана проницателност, проследявайки съдбите на около дузина същества, чиито истории се преплитат с пътешествията на котарака. Темата е пътят и важността му. Просто и ясно, без претенции, но пък много симпатично и поднесено в изключително приятна форма. Емигранти, арабски шейхове, воюващи учени, Моби Дик, смятащи гъсоци, кучета философи, елементали, демони и обикновени хорица – в романа се срещат всякакви образи, нахвърляни като странични бележки. Самата книга е една бележка под линия – под простичката истина, че на всекиго е нужен един лично негов си път, за да е щастлив или поне за да вижда щастието и да се стреми към него.

Плюсове:
+ Котаракът е голям образ и егоистичен използвач.
+ Чете се бързо и леко, не доскучава заради разнообразието на историите.
+ Една такава топла и малко меланхолична, без да има големи претенции.

Минуси:
– Не се подвеждайте, няма да намерите нищо твърде дълбоко, но пък и книгата го няма за цел.
– На места текстът ми звучеше малко странно. Дали заради превода или пък заради спецификата на руския текст, не знам. В по-голямата си част обаче се чете много лесно и е доста цветиста, така че и този минус почти няма тежест.

Таласъмия 2006-2007 Автор: сборник разкази Издател: ИК Квазар и клуб Уибробия Цена: 10 лв. Ревю: Бенедикт

     Таласъмия 2006-2007 е петият пореден сборник, в който са събрани най-добрите разкази (наградените и няколко номинирани) от едноименния конкурс, посветен на фантастичното и приказното в българската митология и фолклор. Тази похвална инициатива е организирана от старозагорския клуб по фантастика Уибробия и заедно с Хоризонтите, издавани от Аргус, са единствените периодични издания с разкази, дело на български автори.
     В Таласъмия 2006-2007 са включени общо десет произведения от двете години, но няма присъдено първо място, което изобщо не говори добре за качеството на разказите. Обаче за сметка на това пък има по две трети места за съответните години. Ето ги и тях в реда, в който са подредени в сборника.

     Търговци на души – Божидар Грозданов, трето място за 2006
     История за селце, в което мистериозно започват да изчезват хора. И докато няколко български светци се опитват да намерят решение, в играта се намесват голямо разнообразие от персонажи – търговци на души, таласъми, върколаци, самодиви и прочее. И, разбира се, нищо не е такова, каквото изглежда. Лек и приятен разказ – донякъде оригинална идея, но не особено интересна развръзка. Описанията на вътрешните борби на героите ми се сториха необосновани и ненужни. Има и опит за неочакван край, но по-скоро се е получил претупан.
     Оценка: 6.5/10

     Еньовден – Ценка Бакърджиева, трето място за 2006
     Разказ за момиче, което от години е влюбено в по-възрастния си най-добър приятел, но той не й обръща желаното от нея внимание. Като цяло една голяма драма с убиването на няколко зли създания и хепиенд. Все пак съм длъжен да спомена, че ми хареса стилът на авторката, ако това може да оправдае третото място, но ме съмнява.
     Оценка: 4/10

     Мъст – Силвия Иванова, второ място за 2006
     От този разказ вече очаквах нещо повече, все пак по-високо от второ място в този сборник няма. Обаче не... Сюжетът се върти около змей и селска девойка, които се обичат, но тъй като са толкова различни, между тях не може да има нищо. Постна идея, кофти реализация. И това не успя да ме разчувства, сори. Поне е кратък.
     Оценка: 4.5/10

     Караконджул в костюм – Илия Деведжиев
     Малкият фантазьор Петето тръгва да преследва караконджул, който е откраднал костюма на баща му. Попада в Приказната страна и оттам нататък започват да се случват всякакви странни неща. Забавен, оригинален и добре написан, но с уговорката, че е ориентиран към детската аудитория.
     Оценка: 7/10

     Сестринска кръв – Любен Загорчев
     Разказ за дълга на един откъснат от цивилизацията получовек, полувълк. Авторът повече набляга на някои ненужни описания, вместо да се спре върху избора и вътрешната борба на главния герой, които за мен си останаха повече повърхностни. Едно от произведенията, за които ме хвана яд, тъй като ако се разшири, може би ще излезе нещо в пъти по-добро.
     Оценка: 6/10

     Нестинарката – Андрея Илиев
     Зло същество се е вселило в икона на светец и вместо да напътства хората, той черпи от тяхната жизнена сила. Чел съм минимум 7-8 разказа на Андрея Илиев и този е най-слабият от всички. Все така четивен, но очаквах повече като идея от него. Краят пък е толкова предвидим, че няма повече накъде.
     Оценка: 5.5/10

     Тунджън – Светлана Янева
     Подозирам, че този разказ е сложен, за да контрастира на останалите и да им повдига поне малко качеството. Сюжетът на Тунджън е пълен абсурд. Главната героиня Родопа и безсмъртен монах трябва да разрешат един особено важен проблем в името на междупланетната дружба. Неизвестна самодива краде селскостопанска реколта и я изнася от една на друга планета с неясна политическа цел. Междузвездното общество пък е повече от трагикомично. Появява се и икона, за да може фолклорният елемент да е пълен. И всичко това се случва по някаква логика, която явно е отвъд моите разбирания. Предполагам, че авторката е вложила доста труд и ентусиазъм в разказа си, но така и не намерих адекватна причина за присъствието му в сборника.
     Оценка: 2/10

     Ab Ovo – Ценка Бакърджиева, трето място за 2007
     И този разказ на Ценка Бакърджиева не се различава много от първия. Сюжетът се върти около същите теми, главната героиня отново претърпява метаморфоза в края и намира любимия си. Основната разлика е, че този път повествованието звучеше доста по-логично до към средата на разказа, но изводи от рода на "Хората за зли, глупави и не заслужават да живеят. Боговете също." развалят цялостното впечатление.
     Оценка: 4/10

     Урната на Урдур – Александър Лютов, трето място за 2007
     Това дори не е разказ, а повест, тъй като е почти 70 страници. Историята е смесица между фентъзи и тайм-фантастика. Българин е натоварен със задачата да пренесе мистериозна чанта през океана, тъй като това ще допринесе за доброто на човечеството. Сюжетът се върти около многократно експлоатирани клишета, което не е лошо само по себе си, но и реализацията на идеите на автора не е от  най-добрите страни на повестта. Има и няколко сцени, които трябва да претендират за хорър такива, но по-скоро стояха като кръпки. А пък на места многото бележки под линия на автора допълнително затруднява четенето.
     Оценка: 5/10

     Торба с вяра – Божидар Грозданов, второ място за 2007
     И това също е повест, като цяло със същото качество и като другото произведение на Божидар Грозданов. Фабулата е усложнена от множеството герои, но пък нито един от тях не блести с каквото и да е. Краят отново трябва да е изненадващ и шокиращ, но пък се губи логиката на голяма част от действията на героите.
     Оценка: 6/10

     Таласъмия 2006-2007 се оказа голямо разочарование. Надявам се конкурсът постепенно да придобие по-голяма популярност и участниците да се увеличават, за да можем да видим и наистина класни разкази, каквито в този сборник просто липсват.

Оценка: 5/10 Бенедикт

Към бъдещето, към бъдещето Автор: Никола Енчев Издател: ИК Хермес Цена: 5.95 лв. Ревю: Опасна Тиква

     Към бъдещето, към бъдещето е дебютната книга на Никола Енчев, лауреат на втория Национален конкурс на ИК Хермес. Книгата е съставена от 10 разказа, последният и най-дълъг от които е виновникът за заглавието й. Стилът и изказът на младия автор издават увлеченията му към киното (което той сам посочва като ключово влияние върху начина му на писане, вж. интервюто с автора (линк: http://www.hermesbooks.com/news.php?newsID=149)) и в същото време стремежа към изразяването или внушаването на определени послания, които са ключови за всеки разказ. Творческият му почерк, който според наблюденията ми е още в процес на формиране, дотук демонстрира гъвкавост по отношение на похватите, разнообразие по отношение на сюжета и известна съзерцателност по отношение на динамиката.
     Въпреки това обаче, десетте разказа са обединени от един недостатък – липсата на ясно послание, което да породи в читателското съзнание усещане за завършеност и осъществена цел. В края на всеки от тях въпросите са повече от отговорите, което, приложено веднъж, би могло и да е ефект, но повторено постоянно, се превръща в дефект. Въпреки това книгата има несъмнени достойнства и в реализирането й се виждат ясно немалка ерудиция и умение на автора да борави с разнообразни литературни похвати, което в бъдеще би довело до несъмнено много по-силни книги.

Плюсове:
+ Вниманието към думите, към детайла, към структурирането на изречението, което създава впечатление за начетеност и отговорност към процеса на писане.
+ Впечатляваща постапокалиптична визия; повечето от описанията са силно картинни и въздействащи сами по себе си.
+ Сцените, описващи поредица от действия, са доста добре балансирани и последователни.

Минуси:
– Опитите за сатира са неуспешни и клиширани.
– Част от разказите (като Скрито) приличат на упражнение по тема – представляват един напълно несамостоен отрязък от текст, смисълът на чието съществуване остава пълна загадка до края.
– На повечето места авторът разказва, вместо да показва. Особено ясно това се вижда в случаите с авторова реч от първо лице.
– Образите на героите – клиширани, поучаващи и без никакво развитие. Съзнавам, че те вероятно не са били ключови в замисъла на автора, за сметка на идеите, но и самите идеи са твърде банални или пък твърде неясни.

     Личният ми фаворит е И тя пак ще е наша – непретенциозен, но с достатъчно строен динамичен сюжет, за да сведе до минимум възможностите за логически грешки, макар краят да ме разочарова.
     Като цяло, въпреки неизбежните слабости като за първа книга, е добре да хвърлите едно око на Към бъдещето, към бъдещето. Написана е рядко грамотно, от определено обещаващ автор, който има пред себе си достатъчно време и заложби, за да осъществи пълния си потенциал.

Оценка: 7/10 Опасна Тиква

Камъните на елфите Автор: Тери Брукс Издател: ИК ИнфоДАР Цена: 17 лв. Ревю: Ян

     След порядъчно забавяне ИнфоДар продължават с преиздаването на Трилогията за Шанара.
     Мечът на Шанара до голяма степен беше препис на Властелинът на пръстените, но Брукс направи грешката да използва всички ключови моменти още в него, така че за втората част е бил принуден да подходи малко по-оригинално. Изминали са доста години от победата над Брона и Четирите земи живеят в мир. Понеже идилията не е интересна от сюжетна гледна точка, а и дечицата искат кръв, Брукс прехвърля действието в земите на елфите, където някой от градинарите е объркал опаковката с торовете и в резултат магическото дърво Елкрис умира. Повечето нормални хора биха вдигнали рамене, примирени с кофти ситуацията, но всеки, чел повече от едно фентъзи, знае, че елфите имат странен фетиш към дърветата. Пък и в случая става дума за магическото дърво, което държи в плен демоните, така че притесненията може би са оправдани. Логичната реакция на всеки автор на фентъзи е да събере отбор юнаци, които да наритат злото и да спасят света. Нашите момчета са Уил Омсфорд (Внук на Флик и Ший от Мечът), Ганда-пардон-Аланон (закъде без него) и Избраната (внучка на краля на елфите и единствената, на която Елкрис говори (споменах вече, че иде реч за магическо дърво, нали?). Следват 600 страници приключения, магия и драма. Брукс ги умее тези неща.

Плюсове:
+ Няма толкова заемки от Властелинът на пръстените.
+ Брукс си го бива в създаването на мрачна атмосфера.
+ Жътваря.

Минуси:
– Elessedil някак се е превърнало в Илъсдийл.
– Все така предвидима и по клишето.
– Брукс е прекалено обстоятелствен и това често прави повествованието тромаво.

     Ако Мечът на Шанара ви е харесал, направо ще се влюбите в Камъните. В противен случай може с чиста съвест да пропуснете поредното томче от Сага за Омсфордови.

Оценка: 6.5/10 Ян

В ничия власт Автор: Чарли Хюстънс Издател: ИК ИнфоДАР Цена: 9 лв. Ревю: Ян

     Вече мъртъв беше неуспешен опит за смесване на детективски романи ала Чандлър с истории за вампири. Имаше добри идеи и посредствена реализация. Обяснимо не бях особено ентусиазиран от наличието на втора част, но както са казали хората, чудеса се случват непрекъснато.
     Схемата на романа е същата като при първата книга, но изненадващо работи много по-добре. Джо Пит получава поредната поръчка, която би било неразумно да откаже. В резултат трябва да се справя с представители на всички вампирски общества, а последните не го обичат особено. Личният му живот също не е цвете, гаджето му започва да се изнервя все повече и повече от постоянните му изчезвания и недомлъвки.

Плюсове:
+ Чарли Хюстън се е понаучил да пише и е понамалил дразнещите монолози и размисли (спокойно, фенове на Чандлър, пак са си там, просто не са дразнещи).
+ Концепцията за вампиризма се доразвива.
+ Героите търпят развитие (може би с изключение на Джо Пит).

Минуси:
– Джо Пит е все така досаден и на моменти откровено тъп.
– Хубаво е някой да обясни на автора, че deus ex machina-та всъщност е адски дразнеща и разваля общото впечатление.

HELLGATE: London – Изходът Автор: Мел Одом Издател: ИК Хермес Цена: 9.95 лв. Ревю: Гаро

     Да видим какво пише на корицата: най-отгоре се мъдри "по най-новата компютърна игра" – изречение, което вероятно трябва да накара четящите поне малко геймъри автоматично да си купят книгата, но истината е, че играта Hellgate: London излезе на 31-ви октомври миналата година, което определено не я прави "най-новата". Кратка справка с английската коrица ни обяснява, че от ИК Хермес на ишлеме са преписали написаното там, а в оригинал книгата е излязла през юни 2007. Следва приятна корица, побрала тамплиер "с гол в ръката" меч.
     Малко история: Лондон, 2020-та година. Демоните превземат нашия свят и градът тъне в руини. Фракциите на тамплиерите и кабалистите използват различни методи, за да поемат контрол над ситуацията, докато купища демони сеят смърт и разрушение. Нашите двама герои (по един във всяка група) преоткриват себе си и способностите си на фона на битката за оцеляване срещу демоничната напаст.
     Докато четях книгата, ме споходи странното усещане, че гледам някое от предаванията на Световната федерация по кеч, например Разбиване. От една страна имаме апокалиптичен сетинг, но от друга не особено богатият речник е убил доста от търсеното внушение. В кеча също е така – хората се опитват да създадат наситен с емоции фон, но се провалят, защото основната цел е да бъде задоволена американската публика, което изисква минимум мисловни процеси. Въпреки това основната идея, поне според мен, е доста добра, просто реализацията малко куца.
     Героите търпят развитие, но само основните. Второстепенните присъстват единствено за да има с кого главните да разговарят, а това не създава добро впечатление. В книгата преобладават битките и това, плюс не особено дълбоката история, на моменти докарват т.нар. "усещане Салваторе", иначе казано оставят впечатлението, че случващото се между сраженията е там единствено за да запълни дупките (същото е и в кеча, между другото). Освен това авторът е вмъкнал доволно количество магия и модерни технологии, които макар и не особено подробно обяснени, са набутани в различни пропорции като обяснение за куп ситуации.
     По страниците на Изходът срещнах доста странни словосъчетания, които ме накараха да се замисля какво е имал предвид преводачът. Дори само този факт, заяви Trip, означава, че нещо в този превод не е наред. Първа страница ме сблъска с едно странно съкращение: ПД (разбирай прозрачен дисплей). Зачудих се кому е нужно да се съкращават точно тези две думи, които и без това не са твърде често срещани в книгата. Става дума за шлем, който посредством ПД гарантира на тамплиерите "360-градусово зрително поле".
     Почти всяка глава е с дължина максимум 10 страници и това, плюс не особено дълбокия сюжет, правят книгата удобна за всякакви ситуации тип: претъпкан рейс с досадно задръстване, ако подраните за среща и т.н. Разбира се, на места си личи, че главите са разделени чисто самоцелно, защото е доста глупаво да прекъснеш глава по редата на битка, само за да я продължиш на следващата страница, при това точно където последно си спрял.

Плюсове:
+ Едно неангажиращо четиво в пълния смисъл на думата.
+ Интересен поглед към постапокалиптичен Лондон.
+ Демоните са добре описани.

Минуси:
– Плитък сюжет (по-горе съм го написал под друга форма като плюс).
– Като изключим двамата главни герои, останалите са далеч от какъвто и да е опит за плътност.
– Авторът борави с малък речников запас.

Оценка: 6/10 Гаро