Брой 51 Ревюта

 съдържание

КНИГА НА БРОЯ

Вариант 13 Автор: Ричард Морган Издател: ИК Бард Цена: 15 лв. Ревю: Бенедикт

     В последно време Бард искрено ме изненадват, като пускат в ИСФ едно след друго няколко качествени заглавия. Все пак имаше периоди, в които си купувах една на всяка пет книги, тъй като останалото изобщо не можеше да задържи вниманието ми. А през последната половин година видяхме от тях заглавия като Краят на дъгата на Виндж (тазгодишният носител на Хюго), Загадката на Марголия на Джак Макдевит (победителят за Небюлата), Хронолитите на Уилсън, Войната на старците на Скалзи. Сега пък следва Black man на Ричард Морган със свободния превод Вариант 13 (от европейското заглавие Thirteen) – четвъртата неговата книга, която българските читатели имат шанса да прочетат.
     Историята ни отнася в двадесет и втори век. За човечеството войните са минало и всичко, свързано с тях, се изкоренява. Такава е и съдбата на тринайстките – генетично подобрени мъже, водили последните битки на столетието. Твърде опасни за външния свят, те биват изпращани на Марс, затваряни в лагери или просто избивани. Но не всички са склонни да се примирят с такава съдба. Един от тях се връща от Червената планета и започва серия от брутални убийства без ясна мотивация. Друга тринайстка – Карл Марсалис – пък се заминава именно с такива случаи – залавянето на избягалите си себеподобни. Това го събира с двама детективи от нюйоркската полиция, които заедно с него се впускат в преследването на тринайстката-ренегат.

Плюсове:
+ Оригинална политическа постановка – коренно променена Америка, враждуващи помежду си организации, всесилният Китай, разбира се, и какво ли още не. Всичко това е подкрепено с разсъждения на автора, както в глобален, така и в конкретен план.
+ Сериозните теми, заложени в книгата. Задават се десетки въпроси от рода на какво прави човечеството с нещо, което вече не му е от полза, кое е основното чувство, от което се ръководи, възможно ли е феминизирано общество и прочее.
+ Нещата в книгата са адски изпипани, като започнем от дребните подробности и стигнем до цялостната картина. Авторът непрестанно слага парченце по парченце в историята на всеки от героите, като същевременно все повече и повече задълбочава историята. Личи си, че Морган е вложил огромен труд в произведението си, което се вижда и в предисловието на книгата. Човечецът си е обяснил откъде е черпил идеи и в последствие ги е интерпретирал. Което му прави чест, тъй като не са много авторите с подобна практика.
+ Тринайстките. Сами по себе си не са някаква оригинална идея, но Морган ги представя по такъв начин, че кефят безобразно. Особено на фона на общество, стремящо се да загърби всичко, свързано с войната. Освен това носят и основната идея на книгата.
+ Изпипаният сюжет на Вариант 13, съчетаващ достатъчно количество екшън, крими елементи, силни взаимоотношения между героите и това, без което не може нито една фантастика, в която има яки мъжаги като тринайстките – сексът.
+ Приятен и неангажиращ стил.

Минуси:
– Книгата все пак на места е доста тегава, тъй като авторът се стреми, както вече споменах, да изпипа нещата до край, и подробностите може да дойдат в повече на някои читатели. Аз не го смятам точно за минус, но като се има предвид големината на книгата, е добре да се има предвид.

     Една от най-добрите книги, които съм чел през вече изминаващата година, заедно с Троя на Гемел. Задължителна.

Книгата на всички часове: Пергаментът Автор: Хал Дънкан Издател: ИК ИнфоДАР Цена: 17 лв. Ревю: Опасна Тиква

     Преплитането и напластяването на реалности в литературата са ни дали като резултат вече толкова много незабравими произведения, че добавянето на още едно към тях вероятно не се струва на никой нещо особено вълнуващо. Е, въпреки липсата на новаторство в похватите или сюжета, Пергаментът е вълнуваща книга и то на много нива. Чисто интелектуалното удоволствие, което може да изпита читателят, докато разгадава митовете, образите, различните исторически епохи, вплетени едни в други, е почти равнозначно на удовлетворението от нестандартната реализация на идеите, предположенията и научните спекулации, познати му от толкова много други научнофантастични книги.
     Трактовката на класическите митове, като слизането на Инана в Подземния свят и митът за Прометей, обаче, е само основата, върху която се развива истинското майсторство на Хал Дънкан. Често се произнася обвинението, че текстът е накъсан, че гледната точка се сменя твърде бързо и това затруднява възприемането. Но ако човек се опита да чете над буквите и над дребните истории в отделните накъсани параграфи, може би ще успее да долови общата, по-голяма, фундаментална история – да прочете Пергамента (както би казал авторът) – основата, върху която Словото пише живота.

Плюсове:
+ Силно въздействащата атмосфера.
+ Преплитането на историческите и митологични реалности и специфичната трактовка на известни митологични епоси.
+ Литературните, митологични и исторически препратки.
+ Стилът на автора, който на места наподобява древногръцките ритмични схеми, на места тече като поток на съзнанието,а на места използва фриволния език на битниците за собствените си метафизични визии.
+ Идеята за Първия език (Няма как да я обясня, но за мен това беше квинтесенцията на цялата книга).

Минуси:
– Твърде честата смяна на перспективата, която води до накъсване на разказа. (Пояснение: лично аз не го смятам за слабост, но поне няколко души изказаха мнение, че е затормозяващо)
– Големите очаквания, които създава и оставя за втория том. След Илион и Олимп на Симънс тази ситуация е травматична за мен.

     Струва си да превъзмогнете първоначалното първосигнално възмущение от липсата на яснота в сюжета, да забравите очакванията си за динамика, темпо и изразни средства и да положите съзнателно усилие да стигнете до края, защото това не е книга за убиване на време, а текст, който се отплаща по различен, по-неуловим и задълбочен начин, ако човек дръзне да го възприема, а не да го сравнява.

Бог на императори Автор: Гай Гавриел Кай Издател: ИК Бард Цена: 14.99 лв. Ревю: Матрим

     Много е лесно да се опише тази книга – тя е ни повече, ни по-малко още от същото от Кай. От Tigana насам човекът ни представя все книги, които доста се отличават от почти всичко останало на пазара, но за сметка на това май твърде много си приличат една с друга. Лично аз нямам много против това – авторът пише толкова добре, че си заслужава да се чете дори и само заради стила, а и сетингите му са достатъчно различни, за да не се получава тоталната повторяемост, характерна за занаятчии като Едингс.
     Продължавайки историята от Пътуване към Сарантион, Бог на императори ни потапя в интригите на имперската столица Сарантион. Император Валерий Втори е твърдо решен да нахлуе в Батиара, но множеството му врагове са готови пък на всичко, за да го спрат. А майсторът на мозайки Криспин се опитва да съчетава нежеланата си главна роля в дворцовите интриги с нещо доста по-извисено – създаването на произведение на изкуството, което ще пребъде през вековете.

Плюсове:
+ Не виждам смисъл да се повтарям, затова ще ви насоча към собственото си ревю на първата част на поредицата. Същите положителни черти ги има и във втората част. Накратко това са стил, герои, оригиналност на тематиката, емоционалност и т.н. Като цяло Сарантийската мозайка оставя впечатлението за една книга, разцепена на две за удобство на читателите и издателите, а не за конвенционална поредица.
+ Няколко блестящи сюжетни обрата. Кай ги умее тези неща, особено във финалите на романите си. Ключовият обрат в средата на книгата буквално ме накара да зяпна от изненада и възхищение към майсторството на автора да смесва реални и измислени събития в една история, която е достатъчно алтернативна, за да е интересна, дори за хора, които познават периода особено детайлно. Като се замисля, познанията за периода са май даже ключово изискване, за да се изкефи човек максимално на въпросния обрат, но пък той и сам по себе си е достатъчно качествен.
+ Кай е абсолютен майстор в преплитането на съдбите на хората и държавите. В неговите книги падането на империи и кралства обикновено е толкова прочувствено, че човек се изпълва с една такава носталгична нега за отминалия златен век. Бездната между това, което прави един човек добър, и нещата, които един владетел е принуден да прави, за да постигне успехи, е обрисувана по прекрасен начин.
+ Краят оставя усещане за завършеност на произведението.

Минуси: 
– Почти цялото действие се развива в град Сарантион, а важните събития по други места са описани мимоходом, често само на няколко реда. Очаквах поне някоя военна кампания да бъде описана, пък било то и само на няколко страници.
– Гореспоменатата повторяемост в книгите на Кай, която може и да подразни по-запознатите с творчеството му люде. Също като в Лъвовете на Ал-Расан, имаме доктор, който спасява отписани от всички други лекари пациенти, момче което може да предвижда бъдещето, вечният двубой между религиозна власт, светска власт и хората на изкуството, и т.н.

Оценка: 8/10 Матрим

Абхорсен Автор: Гарт Никс Издател: ИК ИнфоДар Цена: 14 лв Ревю: Ян

     След порядъчно забавяне, на коледния панаир на книга се появи Абхорсен. Признавам си, бях се отчаял, че няма да я видя преди края на годината, но явно все още стават чудеса. След малко по-дългата от нужното Лираел, в която не се случи почти нищо, но пък се подготви мегдан за Големите Събития™, имах известни притеснения. За радост, оказаха се безпочвени. Гарт Никс се оправя добре с формулата въведение (Сабриел) – завръзка (Лираел) – развръзка (Абхорсен) и успява да не попадне в капана на доста от съвременните автори, които губят фокус и се отдават на безкрайни словоблудства.
     Историята продължава директно от там, където приключи предишната книга. Хедж и подчинените му са пред прага да освободят нещо ужасяващо и на пръв поглед нито Лираел и Сам, нито Сабриел и Тъчстоун ще са в състояние да им попречат. Първите са обградени в дома на Абхорсен, а вторите си имат не малко проблеми в опитите да убедят правителството на Анселстиер да им помогне. Началото на книгата е експлозивно (буквално) и след това темпото остава достатъчно високо, че да не доскучае нито за миг. Никс успява да даде задоволително обяснение на повечето неизяснени неща от втората книга и донякъде да оправдае обема й. Единственото, което леко ме подразни, е че събитията в Сабриел сякаш бяха твърде отдалечени от ставащото в продълженията. Някак голямото зло, което едва не унищожи Старото кралство, се оказа не чак толкова голямо, за сметка на новата опасност. Почти имах чувството, че нещата не са били замисляни по този начин от самото начало. Все пак по-важното е, че Абхорсен се оказа достоен завършек на трилогията (на този етап) за Старото кралство. Интересно ми е каква нова гадост ще измисли авторът за плануваните две продължения (2010 и 2011 г. на Запад).

Плюсове:
+ Качествена история.
+ Всички сюжетни линии получават своя завършек.
+ Героите търпят развитие и почти не действат нелогично.
+ Най-сетне разбираме какво представляват Могет и Падналото куче.

Минуси:
–  Както споменах, някак ми се губи връзката с целия екшън в Сабриел.

     Достоен завършек на Трилогията за Старото кралство. Ако сте харесали първите две книги, задължително ще си набавите и тази. За пропусналите – наваксайте, мисля, че няма да съжалявате.

Оценка: 9/10 Ян

Хроники на Западния бряг: Дарби. Гласове Автор: Урсула Ле Гуин Издател: ИК Бард Цена: 11.99 лв. Ревю: Демандред

     Бард изненадаха приятно почитателите на Урсула Ле Гуин и пуснаха на пазара в един том двата първи романа от най-новата й фентъзи поредица. В нея действието се развива в съвсем нов свят. Подобно на Землемория, и тук различните части на поредицата не са особено силно свързани сюжетно и могат да се четат спокойно самостоятелно, но имат някои общи герои и следват  хронологично една след друга.
     В първият роман Дарби действието се развива в един от най-изостаналите райони на света, създаден от авторката – Предпланинието. В него, за разлика от по-цивилизованите земи в равнините, все още има хора, които притежават свръхестествени дарби, предавани по наследство, а най-надарените от тях стават брантори – господари и защитници на група фермери. Главният герой Оррен е младият син на брантора на едно от владенията и има сериозни проблеми с овладяването на наследствената си дарба.
     Във втория роман Гласове се пренасяме в град Ансул, доскоро процъфтяващ търговски център, който е бил завладян преди години от алдите (народ от религиозни фанатици) и в резултат на това е сериозно западнал. Сега обаче времето за промяна изглежда е настанало и ние ставаме свидетели на събитията през очите на младата Мемер, наследничка на най-почитаната фамилия в града.
     Основната тема и в двата романа е намирането на своето място в обществото от младите хора, които търсят баланса между дълга, който имат към семейството, и близките си, традициите и собствените си желания и таланти.

Плюсове: 
+ Отлично развити герои. Това се отнася най-вече за главните (които се явяват и разказвачи, защото и двата романа са в първо лице), но и другите са обрисувани добре и липсват клиширани и едностранчиви такива. Забележително е колко умело и убедително Ле Гуин успява да пише за чувствата на подрастващи герои, проблемите им, свързани с тяхното съзряване, и търсенето на идентичност, имайки предвид вече доста напредналата й възраст.
+ Увлекателен сюжет, умишлено развит по начин, коренно различен от фентъзи клишетата.
+ Стилът е на висота, както може да се очаква. Преводът също е на ниво, доколкото мога да преценя, без да съм чел оригинала.
+  Поредицата е подходяща както за младежи на 14-18 годишна възраст без особен опит във фентъзито (на запад поредицата е класифицирана като Young Adult), така и за по-възрастни и опитни читатели. По-лесно четивна от Землемория, без това да е за сметка на прекалено опростяване.
+ Интересни идеи по немалко съвременни проблеми, представени ненатрапчиво, които успяват да накарат читателя да се позамисли.

Минуси:
– Той е само един, и то съвсем дребен – имената са пренесени на български с двойни съгласни  (Оррек, Огге, Барре, Мелле и т.н), което е дразнещо и ненужно.

Хари Потър и Даровете на смъртта Автор: Дж. К. Роулинг Издател: ИК Егмонт България Цена: 29.90 лв. Ревю: Роланд, Алексис

     Понеже сме писали за книгата в непреведеното на брой 49, а за разлика от Пергаментът нямахме възможност да предложим нова гледна точка, можете пак да се върнете към ревютата на колегите Роланд и Алексис, които и така са си доста подробни.

Гръбнака на света Автор: Р.А. Салваторе Издател: ИК ИнфоДАР Цена: 12 лв. Ревю: Трип

     "Уф, че миришеееее..."
     Чучнало се едно мъниче на тоалетната чиния, жълто такова едно, подстригано на купичка, и току хвърля поглед между крачетата си. После бърчи носле и го стиска с пръстчета.
     Майката се появява на вратата, мило усмихната, клати руса скандинавска главица, а ти се питаш: "Що за маймуна е бащата при такова хлапе?!?"
     Еех, много готина рекламка.

     Сега към ревюто, което разбира се няма нищо общо с горесподеления романтичен епизод, макар някои думи, използвани там, да се появят (в съвсем различен контекст) и по-долу.
     Наскоро открих една интересна зависимост. Ето на, разглеждах вчера снимки на Р.А. Салваторе, производител на текстове и трети херцог на фентъзито по лелина линия – същ Декандидо, същ Станек, като изключим някои дребни разлики в лицето. Тия благороднически особи верно явно се... съчетават често помежду си. Малко обезпокоително, като се има предвид, че повечето от тях са мъже.

     Та, сега към ревюто.
     Гръбнака на света е втора книга от четвъртата или петата поредица от поредицата поредици, занимаваща ни с Мрачния Елф™ – едно грандиозно и за съжаление обречено на успех фентъзи начинание, развиващо в най-пълна степен уменията и визията на магистъра по Английски език и Литература и запален почитател на бодибилдинга и носенето на мечове Робърт Антъни Салваторе.

     Както навярно не си спомняте, предишната книга завърши с тежка раздяла. Уолфгар се сплитна от партито и сега набира яко експириънс самичък. Освен това набира и високоградусова бозица и прави секс с кифли-тавернаджийки. Двамата с верния му приятел, пропадналият уличен хайдутин Морик, се премятат в хиляди премеждия, преди книгата да достигне логичния си незавършек.

     За съжаление желанието ми да пиша всичко това се изчерпва с главоломна скорост, поради което преминавам към кратката и безсъдържателна секция с плюсове и минуси.

Плюсове:
+ Ами, много хора, дето още не са се научили, ще си я вземат. Щото е популярна и прочие.
+ Главните герои, Уолфгар и Морик, са пробитаци и маймуни. Не знам защо това е плюс, ама реших да го сложа тук, че само с една положителна страна ревюто някак не ми се струва вървежно.

Минуси:
– Всичките негативни страни от ревюто ми за първата книга от поредицата присъстват и тук. (бел. към ред. – може би линк към нея тук ще е на място? (Може, ма ше ти оставя и бележката, че си готин като се червиш – бел. ред.))
– Тая купчина трупна хартия мирише още по-силно отпреди. Това реално можех да го напиша към предния минус, ама иначе плюсовете ставаха повече, пък аз, ако не сте забелязали, не искам чак толкова да я хваля тая книга.

Кафенето на лунатиците (Анита Блейк #4) Автор: Лоръл К. Хамилтън Издател: ИК ИнфоДАР Цена: 12 лв. Ревю: Алексис

     Интересно, че макар да ги имам на компа, тия книги нещо не ме влекат да ги чета, обаче като излезе новата книга в превод, веднага й се нахвърлих. И даже за невероятните 5-10 минути обмислях да седна да чета следващите от компа. Няма страшно, мина ми.
     Сюжетът ни е до болка познат. Нов клиент в агенцията, на когото само нашата Анита може да помогне и нещата, разбира се, се объркват.
     Изчезнала е жена-върколак и нейният мъж иска дискретно да я открие. Когато Анита започва да се рови в нещата, изведнъж се оказва че тази жена не е единственият изчезнал превръщач. За капак, има някаква вътрешна битка за надмощие в клановете, в която е замесен нейния настоящ приятел – Ричард. А и тя, с невероятните се способности да нагазва все по-дълбоко в бедите, взима че се утвърждава като Доминираща сред превръщачите. И сякаш тези проблеми са й малко, Жан-Клод продължава да я изкушава. Появява се и Едуард, готов да трепе.

Плюсове:
+ Поредицата продължава да е забавна, въпреки предсказуемостта си.
+ Има прилично (ако и недостатъчно) присъствие на Жан-Клод.
+ Някои оригинални превръщачески форми.
+ Анита е все така кораво маце.

Минуси:
– Сюжетът, както вече казах е предсказуем.
– Лесно е да се сети човек, кой е виновен за всички беди на превръщачите, даже ако не си дава особено много зор.
– Недостатъчно Жан-Клод (ама на тая Анита къде й е акълът, не вижда ли какъв мъж има пред себе си, ами се хвърля на второ качество?)
– Ами, бозава си е книжката. Като цяло си е точно за автобус/трамвай.