Брой 45 Ревюта

 съдържание

КНИГА НА БРОЯ

Пътуване към Сарантион Автор: Гай Гавриел Кай Издател: ИК Бард Цена: 14.99 лв. Ревю: Матрим, The Dragon

Оценка: 8/10 Матрим, 9/10 The Dragon

Стоманени сънища (Втора книга на юга) Автор: Глен Кук Издател: Лира Принт Цена: 8.50 лв. Ревю: Ян

     Една от малкото наистина качествени поредици на родния книжен пазар се завръща след едногодишно отсъствие. Стоманени сънища е шестата книга от Хрониките на Черния отряд и е директно продължение на Сенчести игри. Отрядът е разбит при Деджагор, а Знахаря е отвлечен от Ловеца на души. Ролята на Летописец и Капитан е поета от Господарката. След като в Сенчести игри стана ясно, че Господарите на сенките не са това, което са, в Стоманени сънища се появява нов играч – Удушвачите. Междувременно съюзници и врагове кроят планове да прецакат нашите момчета. Само дето са си направили сметката без кръчмаря, в случая без Господарката.
     Глен Кук все така продължава да радва с цинично чувство за хумор и стегнато повествование. Господарката не е толкова забавен хроникьор, колкото Знахаря, но пък историята е достатъчно интересна и кървава, че да задържи вниманието. За огромно мое съжаление книгата завърши на възможно най-интересния момент. Това нямаше да е толкова зле, предвид оставащите четири тома, но за съжаление скоростта, с която Лира Принт ги издава, ме кара да си мисля, че Мартин ще свърши с Песента доста преди ние да получим последната от Хрониките. Като изключим това дребно неудобство, Стоманени сънища е едно от най-качествените предложения за месеца.

Плюсове:
+ Стегнато повествование.
+ Обичайното за Глен Кук цинично чувство за хумор.
+ Качествени герои.


Минуси:
– Свършва на най-интересния момент, а продължението има да го чакаме.

     Ако си падате по добре написано дарк фентъзи, в което няма дракони, фригидни принцеси и хомосексуални младежи, това е вашата книга.

Оценка: 8.5/10 Ян

Пясъчните Войни II Автор: Чарлз Ингрид Издател: ИК Бард Цена: 11.99/14.99 лв. Ревю: The Dragon

     Значително по-добра алтернатива от прочита на тази книга е злобно напиване с ракия първак, току-що изляла се от казана. Поне смъртта на мозъчните клетки си струва. Та по същество.
     Джек, Амбър, Свети Колин и некви други продължават борбата срещу драките, императора, новия военен министър, някакъв нов убер могъщ враг и болезнените хемороиди. След купчина неясни, нелогични и откровено тъпи интриги, книгата стига до края си.

Плюсове:
+ Край. Приключи се с тази поредица.

Минуси:
- Героите – през цялото време искрено им пожелавах работа на опитни зайчета в училищата за ибрикчии, кралски модел или поне дългогодишна кариера на главни действащи лица в следващите филми на Мел Гибсън.
– Скуката е повсеместна. Няма нито един момент, който да се запомня поне бегло.
– Отвратителен стил на писане.

Първородният Автор: Кристофър Паолини Издател: ИК Хермес Цена: 13.95 лв. Ревю: Ян

     В брой 29 ShadowDance ви представи ревюто на "хита на 21 век" Ерагон. 16 броя по-късно имаме съмнителното удоволствие да ви зарадваме с продължението. За изминалото време Кристофър Паолини чукна 20-така, отпадна от групата на "децата-чудо" и в момента вероятно се поти над последната част от трилогията Наследството. Аз от своя страна прекарах три дни в потене над Първородният и горя от нетърпение да споделя впечатленията си.
     Предвид качествата на оригинала, подходих към втората книга с много сериозни резерви и може би затова останах леко изненадан. Не казвам "приятно изненадан", макар безспорно това да е най-хубавата книга от категорията "боклуци, които да набутаме на шефа", а просто изненадан. Голяма част от проблемите на Ерагон  присъстват и в Първородният, но Паолини все пак е показал някакво развитие като писател. Диалозите продължават да са на ниво "Джордж Лукас в Епизод 1", а идеята за романтична връзка да е нещо средно между латино сериал и късен Робърт Джордан, но книгата е много по-завършена от предишната. Ако продължи в тази посока, е напълно възможно третият том да излезе от блатото на посредствеността. Като изключим сюжета, за който ще стане дума след малко, нещото което ме издразни най-много, е изключителната мудност, така характерна за повечето съвременни фентъзита. В първите 180-200 страници на книгата има практически ЕДНО важно събитие, заемащо около 2 страници, и толкова. Останалото е много пълнеж, слаби диалози и желанието да се описват детайли, на които би се израдвал единствено десетгодишен хлапак, хванал книга за първи път. Сори, Крис, но не се прави така. Не и ако ще претендираш за "наследник на Толкиновата традиция". Техническото изпълнение как да е, но иде ред за черешката на тортата – сюжета...
     Спомняте ли си Империята отвръща на удара? Да? Значи може да не четете Първородният. Сменете Люк с Ерагон, джедаите с драконовите ездачи, направете Йода елф, и готово. Младият Паолини до такава степен е черпил вдъхновение от Междузвездни войни, че на моменти буквално е преписвал сценария на Епизод 5. Ерагон се нуждае от допълнително обучение, за да стане пълноценен драконов ездач, и единственият, който може да му го даде, е не друг, а елфическия вариант на Йода – Оромис. Междувременно Варден се готвят за нов сблъсък с Империята, а братовчедът на Ерагон Роран се превръща в герой по неволя.
     Цялата история на драконовите ездачи е толкова окрадена от джедайската, че ако бях на мястото на автора, щях да стоя засрамено в ъгъла и да се надявам, че на Джордж Лукас няма да му хрумне да ме осъди. За да е по-голям купонът обаче, Крис си чопва и малко от Джордан, и ни представя своя еквивалент на Перин – Роран, който се превръща във водач, защото лошите отвличат любимата му (това да ви напомня за ситуацията с Файле?). Така де, като ще черпим вдъхновение от чужди произведения, защо да се задоволяваме само с едно?
     Въпреки всичко написано дотук, в книгата все пак има някакво наивно очарование, което не ме кара да съжалявам твърде много, че загубих няколко вечери в четенето й. Крис Паолини все още е на светлинни години от А-листата на фентъзи писателите, но има всички шансове да се добере поне до резервите.

Плюсове:
+ Някакво наивно очарование.
+ Добър превод (натегач :р – бел. Роланд).

Минуси:
– Дословно преписан от сценария на Империята отвръща на удара.
– Излишно развлачена и предвидима.
– Слаби диалози.
– Участието на Муртаг отново е сведено до 5-6 страници.

     Обобщение: Ако си падате по добре написано фентъзи, в което няма дракони, фригидни принцеси и хомосексуални младежи, това НЕ Е вашата книга. Тук не само, че ги има, но са главните герои. От друга страна, ако сте чели Ерагон 10 пъти и го считате за "едно периодично евангелие на фентъзито", вероятно не четете ShadowDance и вече сте си я купили... :)

Оценка: 6.5/10 Ян, 6.5/10 Роланд

Септимъс Хийп, книга 1: Магия Автор: Анджи Сейдж Издател: ИнфоДАР Цена: 12.00 лв. Ревю: Морвен

     Въпреки че Сайлъс Хийп не е особено силен маг, той е седми син на магьосник. И когато на него му се ражда седми син – Септимъс, то този син е предопределен да бъде велик. За съжаление бебето умира при раждането, а Сайлъс намира друго изоставено бебе – момиченце, което отглежда като свое на мястото на загубеното дете. В същото време се случват и други тревожни неща – кралицата е убита, зли сили витаят почти осезаемо.
     Десет години по-късно намереното момиченце, наречено Джена, се оказва загубената принцеса. Тя е единственото, което спира некромантът Дом Даниъл отново да възвърне силите и властта си. И Сара е принудена да бяга заедно със Свръхобикновената магьосница Марша, природения си брат Нико и случайно откритото момче 412 от стражата. Възниква и въпросът дали Септимъс наистина е умрял, и тъй като явно не е, то кой тогава е той.

Септимъс Хийп, книга 2: Полет Автор: Анджи Сейдж Издател: ИнфоДАР Цена: 12.00 лв. Ревю: Морвен

     Изминала е една година откакто Джена е разбрала, че е принцеса, а Септимъс Хийп – че е Септимъс Хийп. Той вече е чирак на Свръхобикновената магьосница Марша, при това крайно талантлив. И всичко щеше да е цветя и рози, ако не се случват някои странни неща, като сянката, следваща Марша, или това, че Саймън внезапно изчезва и отвлича Джена. Нико и Септимъс трябва да минат през куп премеждия, за да я намерят и в крайна сметка над всичко отново тегне мрачната сянка на Дом Даниъл.

Плюсове:
+ Стилът е лек, забавен и четивен.
+ Сюжетът върви в добрите традиции на хубава приключенска приказка.
+ Хуморът, когато го има, е ироничен и подходящ и за възрастни.

Минуси:
– Краят и плот туистът са отчайващо предвидими (а като се замисля – дори и завръзката е такава...). Ако ще четете книгата трябва да я четете, за да видите как ще стане, а не какво.
– Книгите изобилстват от приказни клишета – изгубена принцеса, зъл некромант, появяващи  се почти от нищото магии в точните моменти на точните места. 
– Имаме Свръхобикновени магьосници, което може и да е точен превод, но на мен ми звучи като синоним на Свръхскучни или Свръхнормални магьосници.

     В заключение искам да натвърдна, че трябва да се помни, че това са детски книги. И като такива не се предполага да съдържат ужасно идеен сюжет и крайно авангардни методи на повествованието. Според мен книгите са прекрасно балансирани за деца – хем не са съвсем елементарни и имат добри моменти, хем все пак напомнят традиционните вълшебни приказки и лесно смилаемото за разума фентъзи. Забавни са за четене и всъщност ако не ви дразнят клишетата и средната възраст на героите, книгите са доста приятни.