Final Fantasy VII – part 3
Автор: Роланд

Да, да, знам, виновен съм. Забавих се много, а заради всеобщото развлачване между последните два броя то се оказа още повече. Нямам оправдание, но за сметка на това се надявам, че последната част от Хрониките (предишните са в Брой 30 и Брой 35), посветена на Final Fantasy VII , ще ви хареса :) А след като приключите с нея, можете свободно да скокнете на ревюто ми на филма Аdvent Children. Enjoy :)

Roland

     Клауд казва на приятелите си, че е прекалено опасно да продължи преследването, защото не е ясно какво ще направи следващия път, когато се срещне със Сефирот. Но въпреки това ще го стори. И ги моли да дойдат с него, за да го спрат, ако се опита. Защото извършеното от Сефирот вече е непростимо. Той е унищожил родния му град, избил е толкова хора, а сега и Аерис. Кръвта вика за кръв...
     Приятелите потеглят на север, в ледената пустош. Малко по малко се изкачват към върха на огромна планина...
     За да открият в центъра й огромен кратер, в чийто център се вихри фонтан от духовна енергия. Някога тук се случило нещо, което жестоко наранило Планетата, и тя събрала сила, за да се излекува. Докато оглеждат кратера, забелязват, че много от хората с черните наметала се мотаят наоколо. Виждат също и небесния кораб на Руфъс, който се приближава след тях.

     Руфъс, Скарлет и Хайдегер наблюдават ширналата се под тях пустош от наблюдателницата на кораба. Те смятат, че това е Обетованата Земя, пълна с мако-енергия, която бащата на Руфъс е търсил толкова упорито. Намиращият се наблизо доктор Ходжо обаче промърморва, че тя не принадлежи на никой и че тук ще се извърши Обединението. Чуди се дали ще срещнат Сефирот...

     Клауд и групата му се спускат към центъра на кратера. Виждат все повече и повече закачулени фигури, много от които падат на земята и повече не се изправят, а други просто залитат и изчезват в бездната, над която минава пътеката. Накрая виждат и самия Сефирот, който блъска своите полудели жертви във вихъра от енергия. Самият той сякаш се стапя в нищото. Докато приятелите търсят следа от него, Клауд чува глас в главата си:

     Трябва да го дадем на Сефирот...
      
     Всички, които носят клетките на Дженова...
      
     Обединение...
      
     Роби...
      
     И в този миг срещу тях се нахвърля поредното изчадие, родено от Майката. Когато успяват да се справят с него, откриват Черната материя, захвърлена на земята. Клауд обяснява на останалите, че вече разбира и че всъщност не преследват Сефирот, макар и той да е съвсем наблизо. Че това е Обединението на Дженова и че сега подробностите нямат значение, но трябва да побързат, за да хванат Сефирот. След това поверява Черната материя на Ред ХІІІ, за да не я даде несъзнателно отново на врага си, и всички продължават надолу.

     И тогава се озовават в Нибелхайм. Клауд казва на другите, че това е само илюзия, създадена от Сефирот, и наистина, още в този момент самият Сефирот се появява в града. След него вървят войниците на Шинра, точно както е било преди пет години. Но с тях... не е Клауд. Младежът прилича на него, но има черна, а не руса коса и чертите му са различни. Облеклото и мечът обаче са същите.
     Наемникът им казва, че илюзията просто иска да ги обърка, но в следващия миг виждат нова картина – пожарът, опустошил Нибелхайм... и същият този непознат младеж, който изскача от имението Шинра, за да търси оцелели. Сефирот отново се явява пред групата, но този път не като част от илюзията, а в реалността.

     – Сега разбираш ли?
     – Разбирам само, че искаш да ме объркаш! Но това няма значение, защото аз помня всичко. Горещината, болката в тялото си... и в сърцето си...
     – Ти нямаш сърце! Ти си просто кукла и не можеш да чувстваш нищо! Каква стойност имат спомените на една марионетка? Аз ти показах реалността. А спомените ти... ето това е илюзията. Разбираш ли?
     – Отказвам да разбера. Но ми отговори на един въпрос – защо правиш това?
     – Защо ли? За да те върна към твоето истинско "аз". Към онзи, който ми даде Черната материя преди няколко дни. Кой би предположил, че един провалил се експеримент ще се окаже толкова полезен? Ходжо щеше да се гътне, ако разбере...
     – Ходжо? Какво общо има той?
     – Преди пет години... точно след злополуката в Нибелхайм... той те създаде парче по парче... Недовършен мой клонинг, който да резонира с Мако и клетките на Дженова. Експеримент, който дори не заслужава номер.
      
     Тифа увещава Клауд да не слуша думите на Сефирот, но самата тя изглежда по-изплашена от него, макар той да я убеждава, че не вярва и на думичка от казаното. Синът на Дженова им се надсмива и продължава с това, че Тифа не е виновна за страха си, тъй като самата тя не е сигурна в спомените си. След това дори му показва снимката, която са си направили тримата преди да тръгнат за реактора.

     – Недей да мислиш, Клауд, просто не мисли, моля те, докато имаме нашите спомени...
     – Оо, мисли , Клауд, мисли ! "Клауд"? Извинявай, ти никога не си имал име. Дженова може да променя облика и спомените на хората. Тя е изваяла спомена за теб в сърцето на Тифа. В крайна сметка момче на име Клауд може и наистина да е съществувало в детството й.
     – Защо да ти вярвам? Помня всичко ясно. Помня как дойдох тук и колко възбуден бях, защото това беше първата ми мисия като SOLDIER първо ниво. Първо ниво... Кога точно е станало това? Кога изобщо съм се присъединил към SOLDIER? ЗАЩО не си СПОМНЯМ?! Не, сега се сетих... Аз... Аз... Да вървим.
     – Клауд?
     – Не се тревожи, Тифа... Добре съм...
      
     Междувременно Ходжо, Скарлет и Руфъс оглеждат скалната стена. Президентът и жената са възхитени от количеството материя, събрано в скалата. Ходжо обаче не вярва, че това е Обетованата Земя. Той твърди, че тя е само легенда, която старите жени разказват на децата си. После всички чуват сътресение. Ученият обяснява, че не вярвал в тях, но явно наистина съществуват – чудовища, създадени от самата Планета, за да се прочисти от заразената си кръв...

     Ред, който е останал да чака приятелите сам, изведнъж се озовава в някаква черна мъгла. Уплашен, той се лута из нея, докато не се натъква на Тифа. Тя му казва, че Клауд е в беда и че им е нужна помощта на Ред. Той се затичва, а зад гърба му момичето приема формата на Сефирот. Около него се материализират зашеметените приятели на Клауд – всички, с изключение на самата Тифа и Винсент.

     Докато Руфъс умува какво да направи, Клауд, Тифа и Винсент изникват от нищото. Клауд казва на президента да се маха, докато все още може, защото тук всичко ще стане много сериозно, и да остави нещата на него. Руфъс не разбира и наемникът му обяснява.

     Тук ще се извърши Обединението... Където всичко започва... и всичко свършва...
      
     И с тези думи Клауд взима Черната материя от нищо неподозиращия Ред и се обръща към приятелите си. Извинява им се за всичко и особено на Тифа, за това, че никога не е успял да се превърне в онзи Клауд от нейните спомени. После се понася нагоре, към плътната маса от магическа енергия, обгърнала стената на кратера. А там се намира и истинският Сефирот. Това, което е останало от него след инцидента преди пет години, а не фантома, който досега са преследвали. Клауд вече няма воля да стори каквото и да е. Той осъзнава, че не е преследвал Сефирот, а е бил призован от него тук. Ходжо е създал клонингите, за да докаже теорията си, че дори и разградена на парчета, Дженова пак ще се събере малко по малко. Времето за това е дошло, но Обединението ще изпълни и целта на Сефирот. Призоваването на Метеор започва.

     Докато приятелите се евакуират заедно с Руфъс и неговите хора на кораба Хайуинд, от кратера започва да блика духовна енергия. Огромни създания излизат от дупката и се понасят към небето...

     Аз... ти ми каза, че не сме се виждали от пет години, но... те бяха седем. Радвах се, че те виждам, но... ти не помнеше неща, които би трябвало, а знаеше други, които нямаше откъде да научиш... И тогава ти споменах за работата с Avalanche... за да те наглеждам... но... не направих нищо..
      
     Тифа се събужда седем дни по-късно. Барет стои до леглото й. Съобщава й, че се намират в килия в Джунон, а после й показва гледката през прозореца. В небето над града е надвиснала огромна черна сфера, обвита в пламъци... Метеор. Само след броени дни магията ще удари Планетата. Може би фатално. И сякаш това не е достатъчно, навсякъде са плъзнали огромните чудовища, затворени преди това в кратера. Оказва се, че те се наричат Оръжия. Тифа обаче се притеснява повече за Клауд. Барет не знае нищо, освен, че приятелят им би трябвало да е жив.
     В този момент влизат Руфъс и Хайдегер, които им съобщават, че тъй като хората имат нужда от виновник за създадената ситуация, бунтовниците ще трябва да бъдат екзекутирани, за да се успокоят масите.
     Докато екзекуцията се провежда обаче, Джунон е нападнат от едно от Оръжията. Огромното чудовище понася първия изстрел на голямото оръдие на града без особени последици и продължава да нанася поражения на конструкцията. Използвайки бъркотията, Тифа и Барет се измъкват от надзирателите си. И тогава, точно когато са притиснати до ръба, корабът Хайуинд се появява сякаш от нищото, за да им предложи спасение. Оказва се, че екипажът на Хайуинд е вдигнал бунт срещу Шинра, когато видели, че Сид е пленник. Така групата скоро отново се събира, при това вече разполагат със средство за пътуване из целия свят.
     Тифа иска да намери отново Клауд. Тъй като той е бил погълнат от Жизнения поток, тя насочва кораба към крайморското градче Мидеел, тъй като понякога потокът избликвал на дъното на океана, а Мидеел е единственото място, където могат да разберат дали това е ставало наскоро.
     Но там ги чака нещо много повече от информация. Самият Клауд преди няколко дни е бил изхвърлен на брега от вълните. Той обаче е бил облъчен от толкова огромно количество мако-познание, че мозъкът му не функционира и той изобщо не отчита присъствието на приятелите си. Отчаяна, Тифа решава да остане до него, докато останалите търсят начин да го излекуват.
     Междувременно Кайт Сит засича с подслушвателите си разговор в централата на Шинра. Изглежда Хайдегер и Скарлет искат да съберат Огромната Материя от всички реактори по света. Тази специална Материя се изгражда при специален процес в машините за преработка на Мако и събрана в голямо количество, може би би могла да унищожи Метеор. Приятелите обаче не желаят такава сила да попада в ръцете на Шинра и след като разбират, че първата цел на събирачите на Материя ще бъде родния град на Барет – Корел – решават да им попречат.
     Бунтовниците се намесват в последния момент и успяват да спрат влака, засилил се право към Корел. След това прибират натоварената на него Огромна Материя и потеглят към следващата цел на Шинра – Форт Кондор. Там също прибират Материята под носа на корпорацията. Последната им цел – подводният реактор в Джунон – трябва да изчака малко, тъй като групата има нужда от кратка почивка. Те решават да навестят Тифа и Клауд, за да видят дали няма промяна в състоянието на приятеля им.
     В Мидеел обаче ги застига земетресение – Жизненият поток се опитва да избликне под повърхността на града. В същия момент и едно от Оръжията нахлува, за да сее разруха. Макар и да успяват да го победят, земетресенията стават още по-силни и накрая потокът наистина пробива земята и поглъща Мидеел. А с него и Клауд и Тифа...

     ***

     Тифа се събужда в пълен мрак. Умът й е нападнат от видения за неща, които е извършила, но тя не може да повярва, че е способна на това и се опитва да избяга от картините. Така се озовава на странно сюреалистично място, където множество копия на Клауд стоят в различни краища на огромна тераса и размишляват. Тя разбира, че е попаднала в подсъзнанието на приятеля си, където той се опитва да намери себе си, и решава да му помогне.
     Двамата отново посещават Нибелхайм. И този път Тифа разкрива пред Клауд тайната, която се е страхувала да изрече, за да не се случи нещо ужасно. Клауд НЕ Е бил там преди пет години. В града наистина дошли двама членове на SOLDIER – Сефирот и един млад боец. Но това не бил Клауд, а... някой друг.
     Ръка за ръка те продължават да изживяват различни спомени, но погледнати от нов ъгъл. Тифа осъзнава, че като деца двамата изобщо не са били толкова близки. Клауд пък вижда, че винаги е бил различен. Искал да влезе в SOLDIER, за да бъде забелязан. За да го забележи дори и тя. И тогава...
     Но Тифа най-сетне вижда истината. Не може да я обхване цялата, но знае, че я е намерила. Двмата отново изживяват спомена за Нибелхайм и станалото преди пет години... в реактора. Виждат как Сефирот посича младата Тифа и как след него в камерата на Дженова се затичва не Клауд, а чернокосият младеж... Зак. Сега Клауд си спомня името му. Не след дълго и Зак полита през прохода, за да се стовари недалеч от мястото, където лежи Тифа. Но се появява нов човек. Войник от обикновените дивизии на Шинра, който сграбчва меча на Зак и се втурва след Сефирот. Твърде изненадващо, за да го предотврати, войникът намушква великия командир в гърба, а после бяга. Стига до Тифа и сваля шлема си...
     Клауд...

     Сега си спомням... Така и не можах да вляза в редиците на SOLDIER. И ме беше... срам. Не исках никой от вас да ме види и се криех под шлема... После Сефирот излезе от стаята и носеше главата на Дженова в ръка... Опитах се отново да го спра, но той ме наръга...
      
     И все пак с последни сили Клауд прави невъзможното – вдига Сефирот върху дръжката на собствения му меч, забит в тялото на младежа, и го хвърля в бездната на бушуващата Мако-енергия заедно с главата на "Майка" му. А после умира...

     Така мистерията около Клауд е почти разплетена. Макар и не всичко да е ясно, той вече е сигурен поне в едно – че е реална личност, родена и живяла истински живот, а не копие на Сефирот, създадено в лаборатория преди пет години. И че причината Нибелхайм отново да е цял и никой да не помни случилото се, е това, че Шинра го е възстановила тухла по тухла и е заменила спомените на жителите му, за да изтрие от миналото инцидента със Сефирот. И с това знание той открива отново себе си и заедно с Тифа е готов да напусне Жизнения поток.

     Отново на Хайуинд, Клауд разказва на всички колко се е срамувал. И че е излъгал, макар и несъзнателно, за миналото си в SOLDIER. Че всичко, което им е разказал, е история на неговия приятел Зак, която е оплел около себе си сякаш той е бил в центъра й. Тъй като бил слаб, експериментите на Ходжо за изграждането на SOLDIER, твърде подобни на тези при клонирането на Сефирот, били катастрофа. А после клетките на Дженова, в които се крие истината за "облъчването с Мако-енергия на членовете на SOLDIER", макар и неуспешно инжектирани у него, а също и могъщата воля на замразения в центъра на Жизнения поток Сефирот, свършили останалото, за да повярва той изцяло в лъжата.
     Но сега не е време за извинения, а за действия. Отново върнал се в екипа, Клауд обявява, че след като вината за Метеор е лично негова, най-малкото, което може да стори, е да продължи да се бори, за да спаси Планетата. И пътешествието продължава.

     ***

     Последната Огромна Материя, за която приятелите знаят, се намира в подводния реактор на Джунон. Те се насочват към него и накрая успяват да си пробият път до хангара. За съжаление закъсняват – Рено успява да изпрати Материята в океана с подводница. Клауд обаче се хвърля в друга подводница и успява да потопи опасния товар, за да не се докопа Шинра до него.
     От компютрите на реактора обаче научават, че има още една такава Материя и че тя се намира в родния град на Сид. Той осъзнава, че Шинра иска да изстреля ракетата, за да я сблъска с Метеор. Бунтовниците успяват да победят чакащия на входа на ракетата Руд и да проникнат вътре. Те поемат контрола над машината, но разбират, че не могат да променят курса на сблъскване. Само че Клауд е убеден, че дори заредена с Огромна Материя, ракетата пак не може да унищожи магията. Затова той решава да не хвърля цялото знание на Планетата, затворено в кълбото, и прибира Материята, преди групата да се спаси с капсула.

     Взривът е колосален и се вижда от цялата Планета. Всички гледат към небето с надежда... но огромното, пламтящо черно кълбо все така се носи към тях. И въпреки че от него са се откъртили огромни късове, те продължават да са свързани с тялото от енергийни нишки.
     Ред предлага да се върнат в каньона Космо, за да питат Бугенхаген какво да правят.
     Старецът им казва, че няма отговор за тях, но те могат сами да го намерят в себе си, ако се разровят из спомените си. Първото, за което всички си спомнят, е Аерис. И в следващия миг осъзнават, че нямат представа какво е правела тя в Забравения град, преди Сефирот да я убие. Макар и да е твърдяла, че само тя може да стори това, така и не им е казала какво точно е то. Бугенхаген им нарежда да го отведат до града.
     Когато пристигат там, дядото на Ред открива голяма зала с ярък кристал, поставен на пиедестал в центъра й. Там, потапяйки се в знанието на Древните, той разбира за Бялата Материя, способна да се противопостави на Черната. Единствено нейната магия Холи¹ може да спре Метеор. Но тази магия е волята на Планетата и тя ще унищожи всичко , което се смята за вредно за света... може би дори и хората. Но ако те се свържат със съзнанието на Планетата, скрито в Жизнения поток, и говорят с нея, надеждата за човешкия вид ще се върне и Бялата Материя ще заблести в бледозелено. Клауд разбира, че именно "безполезната" Материя на Аерис е била Бялата, но тя е изчезнала при смъртта й.
     Бугенхаген обаче успява да разчете две от думите, написани под олтара. Те са "скрит" и "ключ". Малко по малко става ясно, че този "Ключ на Древните" може да даде на приятелите някаква следа за следващите им действия. След дълго търсене те го откриват в дълбините на океана и го носят на стареца. Ключът разкрива образ, запазен във водата, течаща в залата – Аерис, сключила ръце в молитва. Нейната смърт... и бледозелената Материя, която пада във водата.
     Така Клауд разбира, че Древната е изпълнила задачата си и е дала на хората шанс да бъдат спасени, молейки Планетата да ги спаси. Но магията Холи не се противопоставя на Метеор. Това означава, че нещо й пречи.
     Сефирот.
     В този момент Кайт Сит казва, че Шинра са преместили оръдието от Джунон в Мидгар, за да се зарежда от осемте Мако-реактора. Смятали да го използват срещу сина на Дженова, но той не знае точно как. Изглежда работата е поверена на Рийв – шефа на отдел градоустройство.
     Докато влизат в Хайуинд, приятелите чуват далечен тътен. Кайт им съобщава, че от морските дълбини е излязло ново Оръжие и се е насочило към Мидгар. Клауд решава да пресрещнат чудовището, за да спасят хилядите невинни жители на града. Изправяйки се в битка срещу него, приятелите успяват да отслабят Оръжието достатъчно, за да може Мидгар да отговори на атаката със своята новопридобита защита. Лъчът на Джунонското оръдие пробива дупка през роденото в бездните на Жизнения поток създание, но не и преди то да изстреля смъртоносен залп енергия към града. Ударите покосяват много от по-високите сгради на Мидгар, включително и централата на Шинра, в която Руфъс умира на място.
     Лъчът от оръдието обаче има и друга цел – да пробие силовото поле, издигнато от спящия Сефирот около кратера на северния континент. И това наистина става. Преди обаче Клауд и компания да стигнат до ледовитите земи, Кайт Сит им съобщава, че е разкрит и затворен. Тогава те научават, че той е бил самият Рийв. Сега Хайдегер и Скарлет могат да правят каквото си пожелаят, но това не е най-сериозната опасност. Мидгар отново е заплашен от пълно унищожение, защото вманиаченият Ходжо иска отново да използва оръдието, а то е прегряло. Ако открие огън с него, има опасност претоварването да доведе до експлозия, която да помете целия град.
     Приятелите нямат друг избор, освен да се върнат обратно и да спрат Ходжо. Когато достигат оръдието, докторът им разкрива черната си тайна – че Лукреция – любимата на Винсент – е била негова съпруга и детето, облъчено с гените на Дженова, което растяло в утробата й, било именно от Ходжо. Той пожертвал собствената си съпруга в името на изгарящата си страст да бъде учен. Винсент мрачно обявява, че не той е трябвало да спи в ковчега толкова години, а побърканият доктор. Ходжо обаче отдавна инжектира в самия себе си клетки от Дженова и не след дълго започва да се трансформира в гротескно чудовище, подобно на онези, с които Сефирот е нападал приятелите преди.
     Дори и така обаче Ходжо пада мъртъв и оръдието е спряно.
     Следва кратък период на затишие, в който приятелите могат да свършат някои неща, за които досега не са имали време. Клауд решава да посети отново Имението Шинра в Нибелхайм, за да потърси в библиотеката в подземията информация за Дженова. Още с влизането си в мрачната зала обаче е застигнат от много силно видение...
     Двамата със Зак се носят в някаква странна зелена течност в два резервоара. Очевидно това се случва след битката със Сефирот, тъй като по телата и на двамата личат белези от неестествено бързо зараснали рани. Клауд разбира, че резервоарите имат лечебна функция. Един слуга от имението носи храна за Зак, който вече се е възстановил достатъчно, за да се храни, макар и не достатъчно, за да представлява опасност... или поне така си мисли слугата, защото когато непредпазливо отваря вратата, младият SOLDIER го поваля с един удар. Така Зак успява да избяга, влачейки изпадналия в ступор Клауд със себе си. Те се спасяват от Нибелхайм и бавно се опитват да достигнат Мидгар – града на безкрайните възможности. Качват се на стоп и макар че Клауд все още не продумва и само гледа с празен поглед в нищото, другият младеж му говори така, сякаш обикновеният войник наистина осъзнава думите му. Казва му, че няма да го остави и че ще се грижи за него. И че двамата ще станат наемници...
     Ала на Зак не му е писано да стигне до Мидгар. Само на километър от града войниците на Шинра най-накрая успяват да ги достигнат и чернокосият командос е убит. Клауд е оставен да лежи там, тъй като никой не вярва, че ще оживее. Той обаче бавно долазва до окървавеното тяло на приятеля си и взима меча му... а спомените започват да нахлуват неканени... и променени.
     Клауд най-накрая получава последното парченце от пъзела на миналото си – начина, по който се е озовал в Мидгар след погрома на Нибелхайм.
     Сега остава единствено кратерът... и Сефирот. Но преди това Клауд изпраща всичките си приятели по техните домове, за да открият за себе си причината, в името на която се борят. Той самият знае, че го прави заради отмъщението си към Сефирот и за да може да прегърне миналото си такова, каквото е. Но също така съзнава, че спасяването на Планетата само по себе си не е достатъчна мотивация за един обикновен човек, затова иска всички в групата ясно да осъзнаят собствените си причини и ако решат, да се върнат след това. Казва им, че няма да вини никого, ако реши да изживее последните си дни преди падането на Метеор в мир.
     С него остава само Тифа, която няма къде да отиде. Освен това нейната причина да се бори е самият Клауд и тя най-накрая намира сили да му признае това, макар и не с думи.

     ***

     Въпреки дадената им свобода, всички членове на групата се завръщат, осъзнали собствените си причини и решени да се борят докрай. Сид приземява Хайуинд при кратера на северния континент и приятелите започват бавно и опасно спускане към дълбините на Планетата.
     Когато групата най-сетне достига дъното на разлома, се налага да се разделят. Тъй като от пещерите, скрити сред стените на кратера, започват да извират пълчища чудовища, събудени от силата на Сефирот, Клауд, Винсент и Тифа продължават към центъра на света, докато останалите ще бранят гърба им, като не позволяват на враговете да ги последват.
     Навлизайки в място, където самата гравитация сякаш е объркана, тримата се натъкват на последното проявление на Дженова, създадено от Обединяването на всички по-слаби клонинги – огромна сфера с грозно женско лице, подаващо се от едната й страна, и две дълги пипала, завършващи с остри нокти. Създанието обаче няма шанс срещу тях и скоро пада мъртво, разпадайки се на миниатюрни светулки. В този миг и последният помен от "горе" и "долу" изчезва и Клауд, Тифа и Винсент се озовават в нищото. Празно черно пространство без време и без живот…
     Докато не съзират малка синя точица. Тя бавно се уголемява и се превръща в ярка светлина.
     Холи.
     Ала с появяването на магията, способна да спре Метеор, Клауд вижда и друго. Около синята сфера като ракови тумори са се вплели гнусни червени пипала, които не й позволяват да се разшири. А в центъра на плетеницата ги чака Сефирот от плът и кръв. Той обаче изобщо не прилича на човек, дори лицето му е неразпознаваемо.
     Битката започва. Силите на Сефирот изглеждат безгранични и атаките на хората не му причиняват нищо. Той хвърля срещу тримата обикновени смъртни магии, коствали смъртта на цели слънчеви системи. Сменя формите си, превръщайки се в нещо, все по-различно от някогашния му облик. По някакъв начин обаче атаките му сякаш не успяват да ги поразят със силата, с която би трябвало. Изглежда, че нещо ги предпазва. Осъзнавайки това, те малко по малко успяват да проникнат през защитите на противника им и да го поразят смъртоносно.
     Ярката светлина на Холи поглъща Сефирот и той изчезва. Приятелите бързо се връщат при останалата част от групата, която междувременно се е разправила с атакуващите зверове. Изглежда, че всичко е свършило и сега трябва да оставят Планетата да си свърши работата.
     Но точно в мига, в който всички потеглят по пътеката нагоре, умът на Клауд е прорязан от ярка светлина и болка. Той залита и усещането, че се раздвоява, отново го обзема. Изведнъж един мощен изблик на Жизнения поток го поглъща и той отново се озовава в чернотата. Клауд лети през тунел от светлина, а навсякъде около него се простира безбрежната бездна на космоса. И тогава някъде в далечината се появява петънце – нищожна точица сред нищото. Но той вече вижда лицето, което го е съпътствало в кошмарите му през всичките тези години. И когато достига до целта на пътешествието си, там го чака последното проявление на Сефирот – такъв, какъвто е бил в най-бляскавите си дни – могъщ човек, заченат с кръвта на безсмъртно създание, дошло отвъд пределите на света. Дългата му бяла коса се развява от поривите на несъществуващ вятър, а в ръцете му е дългият меч, така болезнено познат на Клауд.
     Но той вече не се страхува от това лице. Мечът му е не по-малко могъщ от този на Сефирот и силите му са се увеличили стократно от последния му истински сблъсък един срещу един с полубога. И докато Сефирот бавно вдига оръжието си, през ума на Клауд преминават гледки на всички злини, причинени от врага му. И най-жестоката сред тях – невинното красиво лице на Аерис.
     Той се затичва напред сред нищото и замахва яростно с меча си. Ударът му е по-бърз от рефлексите на Сефирот и той го поразява през гърдите. После замахва отново и отново. Противникът му сякаш плува в някаква гъста течност, неспособен да отвърне на яростта и бързината на Клауд.
     И така Сефирот най-накрая умира в действителност.
     Клауд се събужда и осъзнава, че все още е на дъното на кратера, чийто стени са станали нестабилни и са започнали да се рушат. Холи най-сетне се надига от дълбините на Планетата и това място всеки миг ще бъде изпепелено. Абсолютно немислимо е приятелите да успеят да стигнат до повърхността преди да е станало късно.
     И в този миг един по-силен трус им носи неочакван късмет.
     Огромното туловище на Хайуинд се понася право към тях и се заклещва на броени метри от мястото, където се намират. Последният трус е сринал скалната тераса, където е бил закотвен корабът, и той е полетял право към дъното.
     Така в последния миг, точно преди Холи да избликне на повърхността, групата спасители на света се спасява на борда на въздушния кораб.
     Ала е възможно вече да е твърде късно. Могъщата червена сфера на Метеор се намира само на няколкостотин метра от повърхността на Планетата, директно над Мидгар. Гравитационните сили зпаочват да изтръгват цели сгради от основите им и да ги засмукват към кълбото. Първа бива унищожена високата централа на Шинра, но и останалите части от града бавно и сигурно се сгромолясват. Реакторите се срутват върху жилищните квартали, нанасяйки още по-страшни поражения. Кайт Сит е наредил на всички да се скрият в каналите, но докато наблюдава от борда на Хайуинд случващото се, вече не вярва, че дори това може да ги спаси.
     Холи се сблъсква с Метеор, оформяйки похлупак над града. Енергиите се завихрят една около друга, но изглежда смъртоносната магия, призована от Сефирот, ще надделее, защото бавно, но неминуемо прониква през щита, за да продължи апокалиптичното си спускане към повърхността. Фактsът, че на пътя й е застанал Мидгар, не може дори да я забави.
     И когато изглежда, че всичко е било напразно, че дори молитвата на Аерис и Холи не са в състояние да спасят Планетата, земята се разтърсва и Жизненият поток изплува на повърхността. Не като зловещият гейзер, погълнал по-рано Клауд, а като нежен вятър, носещ се от всички посоки на света към една-единствена точка – отчаяния щит на Холи. И когато всички нишки достигат до щита, бликва яростна синя светлина.
     И на Клауд му се струва, че успява да различи в нея усмивката на Аерис…

      
     Да, всъщност играта свършва именно по този странен и недовършен начин. Финалните надписи започват, оставили повече въпроси, отколкото отговори. Отговорът на най-големия въпрос всъщност се появява след тях. Всеки, който е имал търпението да ги изчака до края, е възнаграден със следния надпис:
      
      
     500 years later…

     Червено създание, подобно на лъв, но с пера, втъкнати в гривата, тича сред прашен каньон, следвано от своите две малки отрочета. Създанието, някога на границата на изчезването, сега е горд представител на силна и многобройна раса, която броди сред дивите земи на Планетата. Трите звяра стигат до стената на каньона и скачат с невероятна пъргавина по издатините в нея, докато не достигат до върха. А оттам се разкрива невероятна гледка.
     Руините на някога велик град, заобиколен от осем метални цилиндъра, разделящи го на осем части. Град, покрит с гъстата растителност на джунглите, върнали си територията, която човечеството някога им е отнело…

      
     Или поне аз така си го превеждам. Същата сцена присъства и като начало на филма Final Fantasy VII: Advent Children , чието действие се развива две години след края на играта. Последвана е от надписа "498 years earlier" и действието започва. Ще го гледам скоро и ще пиша ревю.
     Най-големият въпрос за мен остава обаче този – какво за бога представляваше Дженова? Възможно е отговорът да се крие в някой страничен куест, който съм пропуснал, тъй като играех с възможния минимум отклонения, за да стигна по-бързо до края на историята, но гарантирам, че освен смътното споменаване, че тя не е Древен, нищо повече не става ясно. Затова ви предлагам превод на информация, която намерих в мрежата. Изглежда достоверна и се намира в сайт, пълен с много качествено инфо, за което мога да гарантирам, че е вярно. Откъде е извлечена обаче си остава загадка за мен, макар че така поднесена, тя всъщност допълва историята по толкова съвършен начин, че вероятно просто съм изпуснал нещо значително и важно :( По какъв точно начин съм постигнал това, също ще трябва да остане мистерия…
      

     Произходът на Дженова
     Дженова, поне според записките за Проект Дженова, открити в подземната библиотека на Имението Шинра в Нибелхайм (няма такова нещо там, бтв), паднала на повърхността на Планетата по времето на Древните, причинявайки с това създаването на Оръжията като антитела. В началото тя им изглеждала като миролюбив приятел и те й позволили да научи всички техни магии, включително Холи и Метеор. Цетра обаче не знаели, че Дженова ги е заразила със смъртоносна болест. Заразата се разпространила невероятно бързо и унищожила по-голямата част от Древните и тяхната култура. Една малка група от войни Цетра успели да победят абоминацията и запечатали тялото й в земята. Кратерът, създаден при падането на Дженова, така и не зараснал напълно и Жизненият поток на Планетата го лекува и до ден днешен. Падането станало известно като "Напастта, паднала от небесата".
     Хилядолетия по-късно Дженова била открита от Професор Гаст от Шинра. В началото той я смятал за Древна – предположение, което нямало как да бъде по-далеч от истината. Той взел замразеното й тяло и по някаква (все още неизяснена) причина го занесъл в Мако-реактора на Шинра в Нибелхайм. Той осъзнал, че нейните клетки, инжектирани в човешки носители, развивали у хората невероятна физическа сила и други странни умения. Тъй като по това време Шинра била във война с Вутай, Доктор Ходжо видял в Дженова идеалната възможност за създаването на супер-войници. Тъй като сметнал, че процедурата е твърде опасна, за да се използва върху напълно пораснало човешко същество, той инжектирал клетките в тялото на все още неродения си син. Това дете се превърнало в Сефирот – най-великият член на SOLDIER. Той никога не научил истинския си произход, а само, че майка му била жена на име Дженова. След като открил истината за Проекта в архивите в Имението Шинра, Сефирот полудял и се опитал да завърши онова, което "майка" му се провалила да стори – да рани Планетата до такава степен, че когато тя се опита да се излекува, той да се намира в центъра на енергията и да се превърне в "Бог".

     От прочетеното в сайтове като Уикипедия и други, стигам до заключението, че голяма част от историята на Дженова и всичко, свързано с нея, така и остава недоизяснено. Обединяването е теория на Доктор Ходжо, гласяща, че всеки жив организъм, независимо разумен, или не, ще се опита да се слее обратно с цялото, ако носи клетки на Дженова и Обединяването бъде обявено от организмът-майка. В случая обаче не е ясно дали това е самата Дженова, или Сефирот, който е нейният най-велик клонинг. Той очевидно има огромен контрол както над останалите клонинги, така и над самата нея, макар че изкривяването и лудостта му говорят за това, че и тя му влияе. "Открадването" на тялото й от сградата на Шинра всъщност е инсценировка, тъй като камерата е разбита отвътре, а това, което е убило президента, е било именно безглавият труп на извънземната, приел формата на Сефирот, понеже по-късно научаваме, че той е бил победен физически в Нибелхайм преди 5 години и оттогава се намира в центъра на кратера в северния континент, откъдето управлява клонингите. Твърди се обаче (и официалните изявления в голяма степен го потвърждават), че той има по-голям контрол над Дженова, отколкото тя над него и че дори бягството й е контролирано от него.
     Така или иначе препоръчвам изиграване на играта, тъй като тези Хроники, освен дето са лишени от ВСЯКАКВИ литературни достойнства, просто не са в състояние да предадат нито пълната история с всичките й нюанси (срещата на Винсент с Лукреция – жената, родила Сефирот, – например е нещо изключително разтърсващо, ако и много кратко изживяване, но подобни сцени има много и те обогатяват сюжета, но не ми беше възможно да ги предам всички), нито всички емоции и усещания, които те разтърсват докато я играеш. Освен това финалът, макар и да изглежда силно недовършен на хартия, в действителност не създава такова впечатление в процеса на игра.
     И прочее оправдания :) Играта може да е смъртоносно грозна, но японците отдавна са доказали, че са майстори на сюжета, и Final Fantasy VII е ако не върховото им гейм-постижение в това отношение, то, мамка му, нечовешки близо до такова определение :)
      

Роланд