Но Клауд се справя с чудовището, не без помощта на Ред, който се оказва незаменим съюзник в битката. Когато го побеждават, те се втурват към останалия в залата подчинен на доктор Ходжо и уплашеният човечец им дава картата за следващия етаж. Клауд обаче е по-загрижен за сигурността на Аерис и решава да се разделят, за да избегнат алармите, и да се срещнат на 66-ти етаж. Той потегля с Барет и Ред, а Тифа и Древната се придвижват отделно. Стигайки до асансьора обаче, и двете групи се озовават в капан и заловени от охраната на Шинра. Не след дълго приятелите отново се срещат с президента на корпорацията, който за пореден път злорадства над "сигурната" си победа. Обяснява им, че Обетованата Земя, макар и място, съществуващо досега само в легендите, въпреки това е твърде примамлива плячка, за да си позволи да не я преследва. Аерис, последният представител на живялата преди хиляди години раса, назована от днешните хора Древните, а наричала сама себе си "Цетра", можела да го отведе до това райско кътче, където Мако-енергията щяла да бъде толкова изобилна, че дори нямало да има нужда от реактори, които да я изсмукват. И там той щял да построи своя нов град – НеоМидгар. При споменаването на името Цетра, Ред XIII се извръща, сякаш го е чувал и преди. След това президент Шинра нарежда на стражите да затворят Клауд и другарите му.
Озовали се в затворническите килии, намиращи се на етажа под лабораторията на доктор Ходжо, приятелите нямат друг избор, освен да чакат и да видят какво ще стане по-нататък. Клауд и Тифа се намират в средната килия и докато от едната им страна се чува единствено ядното мърморене на Барет и странните изговорени насън приказки на Ред ХIII за неговия дядо, от другата се намира Аерис. Момичето споделя колко силно се е надявала, че гласовете ще престанат да й говорят с времето, но че това така и не е станало. Когато Тифа я пита какво все пак е Обетованата Земя и съществува ли в действителност, тя казва единственото, което нейната истинска майка й е казала в съня й – че Цетра "са родени от планетата, общуват с планетата и отключват планетата". И че тогава те ще се върнат в Обетованата Земя, която им обещава вечно щастие. Макар че тя самата не знае какво точно значи това, Аерис наистина чува гласовете на планетата, но казва, че понеже е светът е препълнен с хора, не може да различи нищо. И че единствено в своята църква под Мидгар е можела истински да чува. Истинската й майка твърдяла, че градът вече не е безопасен и че един ден Аерис щяла да напусне Мидгар, да се върне към общуването с планетата и да открие своята Обетована Земя.
Останали с повече въпроси, отколкото отговори, и без път навън, всички заспиват... докато Клауд не се събужда, за да открие, че вратата на килията му е отворена. Той предпазливо излиза навън, но вижда единствено тялото на пазач, убит по неестествено жесток начин. В джобовете му намира магнитните карти, с които да отключи и другите килии и скоро и петимата са отново на свобода. Ред съобщава, че пазачът не е убит от човешко същество и се втурва да претърси района, а Барет остава, за да разчисти и да скрие тялото. Оказва се обаче, че няма нужда, защото всички на този етаж са мъртви – убити по същия жесток и кървав начин. И по-страшно – камерата, в която е била затворена обезглавената жена, е разбита, а тялото липсва. Асансьорът за образците, използван от Ходжо, е бил вдигнат на горния етаж. Клауд и компания нямат друг избор, освен да проследят кървавата следа, водеща към него.
Следата ги отвежда още по-нависоко и по целия си път се натъкват на обезчленени трупове, кървави следи по стените и пода и резки, сякаш оставени от някое чудовище. Но истинският шок ги чака на последния етаж, в кабинета на президента. Който лежи мъртъв на стола си, а от гърба му стърчи огромен меч. Меч, известен с това, че само един единствен човек е в състояние да го използва. Мечът на Сефирот.
Един изплашен подчинен се опитва да избяга иззад една от колоните в залата, но Барет бързо го хваща. Човекът истерично обяснява, че Сефирот, за когото се е мислело, че е загинал или безследно изчезнал, е бил тук и той го е видял със собствените си очи, как е казал, че няма да допусне Шинра да стигне до Обетованата Земя и как е убил президента. Клауд обаче не вярва, че легендарният SOLDIER е направил това от алтруизъм и смята, че Сефирот със сигурност има някакъв по-дълбок план.
В този момент през прозореца проблясва светлина и всички виждат хеликоптер, който каца на терасата отвън. Групата излиза да посрещне новодошлия – Руфъс, синът на убития президент и сега пълноправен господар на Шинра. Младият мъж не изглежда видимо притеснен от наобиколилите го странни индивиди и заявява без особено притеснение, че докато баща му се е опитвал да държи света в ръката си със силата на парите и лъжата, той самият намира това за твърде изморително и ще се справи просто като вкара страха в сърцата на хората. Клауд разгорещено приканва останалите да напуснат, без да обяснява защо.
Докато те си пробиват път към изхода на сградата през редиците от бойни роботи, опитващи се да ги спрат, Руфъс споделя с Клауд нещо, което наемникът вече знае – че самият Сефирот е Древен. Той обаче не знае какви са плановете на легендарния войн и пита Клауд дали не го вълнува да се присъедини към него. Младият мъж обаче заявява, че не може да допусне нито Шинра, нито Сефирот да достигнат до Обетованата Земя, и се хвърля в битка.
Руфъс обаче се оказва подготвен и бързо напуска терасата с хеликоптера, оставяйки Клауд с празни ръце...
Сградата на Шинра е заобиколена отвсякъде и групата няма друг избор, освен да използват изложените на показ в магазините по долните етажи возила, за да избягат по магистралата. Преследвани от моторизираната полиция, каченият на мотор Клауд и натъпканите в малка камионетка негови приятели стигат до края на пътя.
Когато Барет пита какво ще правят сега, Клауд казва, че щом Сефирот е жив, той трябва да го намери и да си разчисти сметките с него. Барет решава да дойде с него, щом от това може да зависи и бъдещето на планетата. Аерис се присъединява, защото "има неща, които иска да открие", макар и да не пожелава да обясни какви. Тифа също тръгва с тях, казвайки на Клауд, че всичко ще е наред с нея, докато той спазва обещанието си. Аерис също се смее и добавя, че и тя има своя бодигард. Ред XIII пък иска да се върне в родния си град и решава да изпроводи групата, докато са в една посока.
Пътуването започва...
***
Приятелите отново се разделят на две групи, за да бият по-малко на очи, докато се придвижват към малкото градче Калм. Веднъж озовали се в страноприемницата там, Клауд започва своята история за Сефирот и опасността за планетата.
Той се присъединил към SOLDIER, за да прилича на великия войн. Служили заедно по време на войната и малко по малко станали близки, макар и Сефирот никога да не говорел за себе си. Въпреки това си имали доверие, докато един ден преди пет години, когато след края на войната войските трябвало да смазват съпротивата срещу Шинра...
Мако-реакторът в Нибелхайм – родното градче на Клауд – не работел както трябва и от него излизали страховити създания. Сефирот командвал мисия, която да се справи с проблема. Точно преди да стигнат, едно от "страховитите създания" нападнали камиона им. Легендарният SOLDIER победил огромния дракон с два страховити удара.
Силата му е нереална. Той е много по-могъщ в реалността, отколкото в която и да е от легендите, които се разправят за него...
Когато отрядът стигнал в градчето, Сефирот попитал Клауд как се чувства да е обратно в родния си дом. Той самият нямал такъв и не можел да знае. 16-годишното момче го попитало за родителите му и той отвърнал, че майка му се казвала Дженова, но тя умряла при раждането му, а баща му... а после се засмял и казал, че няма никакво значение.
В този момент Барет се стряска, осъзнал, че името на майката на Сефирот е същото като на безглавия изрод, затворен в лабораторията на Шинра. Въпреки това обаче другите го карат да замълчи, докато Клауд завърши историята си.
Градчето било празно, хората си стояли по къщите, изплашени от чудовищата... или от SOLDIER... Собственикът на страноприемницата разказал на Клауд как всичко е вървяло добре, докато още строяли реактора, но после всички дървета наоколо започнали да умират, природата се съсухряла и отслабвала... А после се появили и чудовищата. Клауд решил да обиколи градчето. Влязъл в първата позната му къща, а там го посрещнала млада жена... но само след миг се стопила в нищото, а в главата му нахлули объркани мисли, опитващи се да свържат миналото с настоящето... Притеснен, той излязъл и решил да посети Тифа. От един странен човек в страноприемницата бил чул, че тя учи при него бойни изкуства и Клауд много искал да разбере как е живяла през изминалите години. нея обаче я нямало, затова той бил принуден да отиде в собствената си къща.
Тук Клауд иска да смени темата, защото това нямало нищо общо с инцидента отпреди 5 години, но Аерис и Тифа настояват да разберат за срещата със семейството му. Така че той продължава.
То трудно можело да се нарече "семейство". Баща му умрял още докато бил съвсем малко дете, а оттогава майка му живеела сама в къщата. Жизнена и бодра въпреки нещастния си живот, тя го посрещнала изумено и започнала да се суети около него. Радвала се да го види, а той дори не знаел какво да й каже. Поседял известно време, слушайки притесненията й за живота му и как би било толкова по-добре за него да се установи някъде с добра приятелка и да живее далеч от града... колко се тревожела, че не се храни добре... как ли си чисти сам дрехите...
Клауд... Нали знаеш, Клауд... Клауд?... Аз винаги ще бъда твоя майка...
Няколко дни по-късно тя умряла.
Тук Клауд прекъсва разказа за родния си дом и отказва да говори повече за това. Наместо това продължава историята си за Сефирот и мисията.
Щом се върнал в страноприемницата, той се приближил до водача си, който съзерцавал гледката през прозореца и мърморел колко познато му изглежда това място. След това споменал, че е наел млад водач, който да ги съпроводи до реактора, и че се надява той да е добър. След това паднала нощта...
На другата сутрин отрядът потеглил. Водачът им се оказал не друг, а самата Тифа. Клауд се страхувал, че я излагат на опасност, но тя му казала, че няма по-добър от нея в градчето, а и Сефирот го успокоил, че ако я пази, всичко ще е наред. След това потеглили към планината, където бил построен реакторът.
Не след дълго обаче дошла и злополуката. Въженият мост, по който се движели, се скъсал, докато били по средата му, и макар и живи, те се озовали на дъното на бездната. Един човек от отряда липсвал, но Сефирот казал, че макар и да звучи студено, нямали време да го търсят и трябвало да продължат. Затова влезли в плетеницата от пещери, преминаваща през цялата планина. Там открили Мако-фонтан, обречен да бъде пресушен от реактора, а в неговата основа растяла материя. Сефирот обяснил, че е невероятно рядко да се види материя в естествената й форма. Според твърденията, в нея се криела мъдростта на Древните и когато я използва, човек можел да се свърже с естествените енергии, протичащи между него, другите хора и планетата. Така се появявала магията.
Накрая достигат реактора, но само Сефирот и Клауд влизат, защото Тифа е цивилна и няма достъп до тайните на Шинра, скрити в сградата. Вътре има голяма врата с надпис "Дженова" над нея, но е заключена. Около нея са разположени множество резервоари и когато Клауд поглежда в един от тях, вътре вижда зловещо създание, плуващо в синкава течност, която представлявана кондензирана Мако-енергия. Сефирот обяснява, че нормалните войници от SOLDIER като Клауд се облъчват с Мако, за да добият по-големи сили, но все пак си остават повече или по-малко хора. Докато тези създания са били хора, използвани от доктор Ходжо, наследникът на доктор Гаст, в неговите експерименти, облъчвани с многократно повече енергия, отколкото членовете на SOLDIER. Така се получавали тези чудовища. Сефирот споменава и нещо, че Ходжо се надявал така да достигне величието на Гаст, ала не можел. Но Клауд е заинтересуван от друго...
Казваш "нормалните войници от SOLDIER като мен". А ти не си ли като нас?
В този момент Сефирот се хванал за главата и започнал да стене.
Не! И аз ли съм бил създаден като тях!? И аз ли съм такова чудовище?!
Той извадил меча си и се хвърлил срещу контейнерите, но в този момент един от тях се разтворил и от него изпаднало гротескно хуманоидно създание.
Аз... човек ли съм?
Ужасени от чутото, приятелите на Клауд стоят втрещени. Накрая Ред XIII промърморва, че тази тайна, скрита в Мако-реакторите, би обяснила увеличеното количество чудовища през последните години. Групата обаче решава да си почине, преди Клауд да продължи историята...
***
След завръщането си в града, Сефирот се заключил в стаята си и не говорел с никого. След няколко дни обаче изчезнал. Не след дълго разбрали, че е в Имението Шинра – най-голямата къща в Нибелхайм, използвана преди години от хора на корпорацията. Клауд влязъл вътре, за да поговори с него, но вътре един от войниците му съобщил, че командирът е влязъл в една стая и е изчезнал. Младежът открива таен проход, водещ към тунел, който се спускал дълбоко под повърхността. Там се натъкнал на огромна библиотека и Сефирот, който се въртял в кръг, четейки стар дневник...
"Година Х, Месец Х, Ден Х:
В скално образувание, което е на поне 2000 години, открихме вкаменен и очевидно мъртъв организъм. Нарекохме го Дженова.
Година Х, Месец Х, Ден Х:
Дженова наистина е Древен. Получихме одобрение за Проект Дженова."
Името на моята майка? Съвпадение? Доктор Гаст, как можа да не ми кажеш нищо?! Как можа да умреш, преди да разбера каквото и да е?!
Сефирот не излязъл от подземието с дни, четял книги като обладан от демон, а светлината долу никога не изгасвала. Докато един ден Клауд отново не слязъл при него, подтикнат от изплашения пазач, твърдящ, че командирът им се е променил. И Сефирот наистина бил различен...
– Оо, предател!
– Какво?
– Предател. Ти, и всички други. Знаеш ли, този свят някога принадлежал на Древните. Те наричали себе си Цетра и пътували по лицето на Планета, колонизирали някоя област от нея, а после я изоставяли в търсене на своята Обетована Земя, която да им донесе вечно щастие.
– Сефирот...
– Но имало такива, които били против великата миграция и пожелали да се заселят за постоянно, да водят по-лесен живот. Те взели сътвореното от общите усилия на Цетра и самата планета, без да дадат нищичко в замяна. Това са твоите прадеди, Клауд!
–...
– После тази планета била сполетяна от жестока катастрофа. Твоите прадеди се скрили и оцелели, но Цетра останали, за да спасят света. Планетата оцеляла, жертвайки тях, но предшествениците ти оцелели и станали още повече и още по-арогантни. И сега Древните съществуват само в тези записки...
– Но какво общо има това с теб?
– Още ли не си схванал? Само преди години в скално образуване отпреди повече от две хилядолетия, бил открит Древен. Дженова. Започнал Проектът Дженова. Доктор Гаст, най-великият гений на този свят, искал да създаде хора, притежаващи качествата на Древните... не, на Цетра. И успял. Създал мен!
– С... създал?
– Махни се от пътя ми, Клауд. Отивам да видя майка си!
Сефирот напуснал подземието, а Клауд се втурнал след него. Но закъснял. Когато излязъл от имението, целият град бил обхванат в пламъци. По земята лежали трупове, а от горящите къщи ехтяли писъци. Клауд се затичал към своя дом, но било твърде късно. Тифа и баща й обаче ги нямало. И тогава той видял Сефирот сред пламъците. Великият SOLDIER го гледал като демон от преизподнята, а огънят около него сякаш не го засягал. След това той се обърнал и се стопил в горещия вихър.
Ала Клауд знаел къде ще го намери. Той се затичал към реактора.
Но отново закъснял. Когато влязъл вътре, видял, че Тифа клечи над посечения си баща, а до тялото се търкалял мечът на Сефирот. Тя крещяла колко силно мрази Шинра, SOLDIER, реакторите, всичко! След това сграбчила меча и заслепена от ярост се затичала към залата с контейнерите.
И Сефирот наистина бил там, опитвайки се да отвори вратата на Дженова. Тифа скочила върху него, опитвайки се да го наръга със собственото му оръжие, но той небрежно й го взел и я съсякъл през гърдите.
Когато Клауд влязъл в залата, успял единствено да чуе последните думи на приятелката му от детинство, която му напомняла за обещанието му. Той яростно изтичал след влезлия в камерата на Дженова Сефирот, за да стане свидетел на пълното му потапяне в лудостта. Командирът стоял пред металната статуя на крилата жена и говорел на Майка си, която била предопределена да властва над Планетата, а вместо това била използвана от жалките предатели. Казал на статуята, че сега той ще я вземе със себе си и заедно ще отидат в Обетованата Земя. След това изтръгнал статуята и зад нея се разкрил стъклен контейнер, пълен с прозрачна течност. А сред нея, обвито от кабели, се носело нещо, приличащо на жена, чието лице било покрито от голям шлем.
Клауд му изкрещял да спре и че това не е Сефирот, когото той познавал, но другият само му се изсмял. Двамата извадили мечовете си...
... и Клауд приключва своя разказ. Той не помни нищо повече, но е твърдо убеден, че не би могъл да победи Сефирот и това, че вестниците, държани от Шинра, твърдяли, че полуделият SOLDIER е умрял, не значело нищо. Но въпреки това Сефирот не го убил, а и Тифа се оказала жива и здрава. Дженова също била непокътната и от Шинра я преместили в Мидгар, където стояла, докато отново не изчезнала по време на събитията от предния ден. Макар и Калм да е малко градче, отдалечено сякаш на двеста години от урбанизма на Мидгар, новините стигат и дотам. Някои хора са чували за Avalanche, а неколцина дори са забелязали странен мъж с огромен меч и черно наметало да се придвижва на изток. Клауд и спътниците му решават да започнат търсенето си в тази посока.
Пътят им обаче се пресича от блато, обитавано от страховита водна змия. Единственият начин да се премине е с помощта на бързите чокобота. Но странникът, минал преди Клауд и компания оттам не е имал чокобо. И във вътрешността на блатото те откриват резултата от това. Трупът на огромна, тридесетметрова змия е омотан около високо дърво, а главата е нанизана на върха му като шип. Всички са втрещени от силата, способна да направи това. Зад дървото обаче намират вход към пещера. Преследването продължава.
В пещерите, които се оказват мини за митрил, се натъкват на Турките и техните водачи Тсенг и Руд, както и новият им член – Елена, повишена заради пораженията, които Клауд и приятелите му са нанесли върху Рено. Те им казват, че плановете им съвпадат и макар че групата на Клауд им се пречка, и те искат да заловят Сефирот. Тсенг се държи почти приятелски, а после Турките изчезват сред тунелите, но не и преди Елена да се изпусне за местонахождението на Сефирот – пристанището Джунон.
Излизайки от митриловите мини, Клауд и приятелите му стигат до Джунон. Градът е построен от Шинра по време на войната преди пет години и неговата сянка надвисва над първоначалното крайбрежно селце, намирало се там преди. Водите около него са силно замърсени, а плажът тъне във вечната сянка на конструкцията. След като спасяват младо момиче от нападналото я мутирало морско чудовище, хората в селцето стават гостоприемни и им предлагат подслон. Клауд сънува странен сън, в който гласът в главата му казва, че скоро ще разбере наемникът ще разбере с кого си говори в тъмното, но по-важното, дали може ясно да обясни къде е била Тифа във всеки един момент, когато не са били заедно преди онзи инцидент пет години по-рано. И защо никога не е била наоколо, освен когато ги е водила със Сефирот към реактора.
На сутринта ги събужда силен шум. Клауд се опитва да зададе на Тифа въпроса от съня си, но тя отбягва отговора и излиза навън. Горе, в същинския Джунон, оркестърът репетира поздрава си към новия президент на Шинра Руфъс, който ще мине оттук, за да прекоси океана. За да достигнат до горната част на града обаче – платформата, – им е необходима помощ, тъй като асансьорът е забранен за цивилни, а по подпорната кула тече ток. Помага им момичето, спасено по-рано от Клауд. Тя вика своя приятел делфин и използва специална свирка, за да го накара да подхвърли протестиращия бивш SOLDIER над нивото на електричеството, за да може да се покатери по кулата.
Горе той вижда впечатляващ въздушен кораб, завързан за платформата, но в хаоса изведнъж се оказва сбъркан за редови войник от организаторите на посрещането и е принуден да навлече униформа на Шинра и да се включи в парада.
Помня колко бях горд, когато за първи път облякох това нещо... Чудя се... кога ли започнах да изпитвам отвращение от нея?
Накрая не само той, но и останалите от групата му успяват да инфилтрират кораба, в който пътува президентът, защото ясно разбират, че щом той иска да прекоси океана, а Турките го следват, значи Сефирот вече не се намира на този континент.
На кораба ги чака следващата неприятна изненада. Изведнъж зазвучава аларма и по мегафона съобщават, че на борда е забелязано съмнително лице. Но явно не става дума за Клауд и неговите приятели. Спускайки се в трюма, те откриват обезобразени трупове и умиращи войници. Един от тях им казва, че трябва да отидат при двигателите.
А там ги чака смайваща гледка. Един офицер пред очите им се свлича на колене и пада с кървава дупка в гърба. Изпод краката му, сякаш твърдият метал на пода не е нищо повече от въздух, започва да се появява човешка фигура.
Сефирот.
Той се издига над нивото на пода, държейки нещо в ръцете си, и с празен поглед промърморва "най-накрая... след дълъг сън... сега е времето..." Клауд се опитва да привлече вниманието му, но Сефирот не го разпознава изобщо. Той само повтаря, че моментът е дошъл, а след това се понася във въздуха и изчезва през стената като привидение. Но не и преди Клауд да види какво носи в ръцете си. Дженова.
В следващия миг ги напада кошмарно създание, родено от плътта на Древната, но приятелите успяват да го победят. На негово място остава единствено ръката на Дженова, но и тя се стапя в нищото...
Коста дел Сол е крайморски град, в който грее ярко слънце. Курорт, наричан още "Вратата към Запада", там цари вечно веселие и е винаги лято. Докато Клауд и приятелите му оглеждат местността, те се натъкват на странна гледка – доктор Ходжо, излегнал се на шезлонг на плажа, наобиколен от група красавици. Скоро преди това Клауд е научил, че Ходжо е напуснал Шинра. Когато групата се струпва около него, докторът изобщо не се стряска. Държи се странно, но не и враждебно. Даже пита Аерис как е майка й и се изненадва, че Ифална е умряла. Когато обаче тя го пита дали наистина Дженова и Сефирот са Древни и дали в техните вени тече същата кръв като нейната, той започва да си мърмори, гледайки на запад, а после млъква и отказва да говори повече. Клауд обаче е чул – "На запад, към планина Корел и отвъд него...".
Следващата цел е ясна.
Скрит сред планините се намира Мако-реактор, издигнат от Шинра, за да зарежда местността. Групата обаче го подминава и навлиза още по-дълбоко из скалния масив. Така стигат до остатъците – не повече от няколко палатки и купчини боклук – от малко градче, наречено Северен Корел. Жителите се нахвърлят върху Барет с обвинението, че той е виновен за унищожаването на градчето и за сегашното му състояние. Черният великан се очевидно се чувства потиснат, но не казва нищо повече от това, че вината наистина е негова. Някои хора в Северен Корел обаче казват, че катастрофата е била неизбежна, но останалите просто имат нужда от изкупителна жертва.
Барет обаче вярва, че вината е негова. Когато напускат останките и стигат до голямата гара отвъд него, той разказва на останалите, че някога на мястото на палатките и купчините ламарина е било родното му градче. Но само за четири години то било буквално погребано.
Преди това Корел бил толкова малък и беден миньорски градец, че никой не го забелязвал. Но хората си живеели спокойно. После за пръв път чули думата Мако-реактор. Всички, освен един, били съгласни да бъде построен такъв близо до тях. Мъж на име Дайн твърдял, че след като поколения наред са пазели въглищата си, сега не могат после да ги зарежат. Но Барет го увещавал, че Мако-енергията вече ги е заменила и вече никой не ги търси.
Дайн нямал избор. Накрая реакторът бил започнат... и построен.
Само няколко дни по-късно, докато Барет и Дайн били извън града, Корел бил изпепелен от войските на Шинра. В реактора имало експлозия и корпорацията обвинила хора от града в подривна дейност. Барет изгубил семейството си, включително и съпругата си.
Той обаче отказва да каже повече и групата влиза в лифта – единственият път извън Корел, водещ към увеселителния град Golden Saucer1. Огромната конструкция се състои от големи игрални зали, свързани помежду си със скоростни тръби. Войниците на Шинра вече са там, но Клауд и приятелите му успяват да им се изплъзнат, като се разпръсват из града. Само Тифа остава заедно с наемника. Запознават се с шефа на града – Дио. Той пита Клауд дали знае какво е "черна материя", защото някакъв мъж приблизително на годините на наемника го питал дали има такава. Мъжът имал дълга бяла коса и носел черно наметало. Клауд разбира, че Сефирот със сигурност е минал оттук.
Не след дълго срещат странно създание, на име Кайт Сит, което се представя като "машина за предсказания". То предсказва на Клауд, че ще "намери онова, което търси, но ще изгуби нещо безкрайно ценно", а после, изплашило само себе си, решава да се присъедини към него, за да разбере какво е имало предвид. В една от залите с името "Битка" се намира имитация на имение. Пред входа му стои пазач с униформа на корпорацията, но когато групата се приближава към него, той пада мъртъв. Те влизат вътре, за да открият още мъртви пазачи. Те са застреляни, а не наръгани, което значи, че това не е дело на Сефирот. Един от тях обаче още диша и успява да промърмори за мъж с оръжие на ръката си... Барет?
Преди да успеят да реагират, в имението нахлуват войници, водени от Дио. Той им нарежда да заловят Клауд, Тифа и Кайт Сит, смятайки, че те са отговорни за убийствата. Те правят опит да избягат, но напразно. След това Дио нарежда на хората си да ги хвърлят през една огромна шахта. Така те се озовават далеч под носещите се в небето зали на града в затвора Корел – естествено създаден от заобикалящите го плаващи пясъци, през които никой никога не е успял да премине, поне според Кайт Сит. Той обаче споменава, че е имало едно изключение, но тъкмо когато се кани да го отбележи, Клауд вижда намиращия се наблизо Барет и се затичва към него. Едрият мъж стои надвесен над друго простреляно тяло, но когато вижда приятелите си, изръмжава, че това е нещо, с което той трябва сам да се справи, и настоява да стоят настрана от него. След това побягва...
Те обаче не се отказват и го спипват отново в разнебитена барака, където той убива още един човек, скрит зад дивана.
– Барет, какво става?!
– Казах ви, не исках да ви въвличам в това!
– О, стига, моля те, това е реплика на Клауд – "Твърде е опасно, не мога да си позволя да ви изложа на риск, бла бла бла..." Кажи ни какво има. Твърдят, че убийствата горе са извършени от човек с вградено в ръката оръжие. Това ти ли си?
– Не, има друг... Това стана преди 4 години...
Барет се връщал от огледа си на строящия се Мако-реактор, когато му съобщили за атаката върху селото му. Двамата с Дайн се затичали натам, но по пътя ги пресрещнали войници на Шинра. Отначало не успявали да ги улучат, но после се появила жена на име Скарлет, която само с няколко точни изстреля запратила Дайн до ръба на скалиста пропаст. Барет успял да го хване за лявата ръка, но Скарлет ги простреляла право в дланите и той безпомощно гледал как най-добрият му приятел пада в бездната.
Оттогава не можел да използва дясната си ръка. Накрая решил да замени протезата с оръжие. Докторът му споменал, че и друг мъж наскоро си направил същата операция, но на лявата ръка. Барет не бил сигурен, но било възможно това да е и Дайн. Бил сигурен обаче в едно – че трябва да открие мистериозният човек с вградено в ръката оръжие.
Клауд и Тифа решават да помогнат на Барет да намери някогашния си приятел, за да може да му се извини лично за онази случка, за това, че не могъл да го спаси.
Накрая те откриват Дайн в пустинята. Той е озлобен от живота и иска да унищожи всичко и всички... включително и себе си. Дайн е загубил много повече от ръката си онзи паметен ден преди четири години. Скъпата му съпруга Елеонор и дъщеря му Марлин са мъртви и той не се чувства по-жив от тях... Умопомрачението му е толкова силно, че дори когато Барет му казва, че Марлин е жива, той просто се нахвърля върху него.
Макар и да не желае да се бие, черният мъж няма друг избор, освен да отвърне на удара. Накрая Дайн вече няма сили да стои на краката си. Вместо това той отива до ръба на каньона, около който са говорили.
Тя вече е на 4 годинки. Изобщо няма да ме познае. Ръцете ми са твърде мръсни, за да я държа в тях...
После дава на Барет медальона на жена си Елеонор, за да го подари на дъщеря му... и се хвърля повторно в бездната, но този път завинаги.
Когато чува за това, че с убийствата най-сетне ще се свърши, шефът на затворниците позволява на Клауд да участва в чокобо-състезанията – единственият начин човек да получи право на освобождаване от Корел. Той ги спечелва, а междувременно Дио научава за грешката си и за Дайн. Той не само оправдава приятелите, но и им подарява бъги, с което да се придвижват по-бързо, в знак на извинение за грешката.
П.П. Ах, да, за малко да забравя. Отново срещнах мъжа, който търсеше черна материя. Нарича се Сефирот. Изключителен младеж, веднага мога да разбера защо момчетата на твоята възраст ще му се възхищават. Каза ми, че потегля на юг към Гонгага.
Дио
Клауд и групата му потегля на юг, продължавайки преследването. В местността Гонгага откриват останките на взривен Мако-реактор. Пред тях ги очакват Турките Рено и Руд, които очевидно са знаели посоката на пътуването им. Макар и да се справят с тях и да ги принуждават да избягат, Клауд не може да не се зачуди дали някой в групата им не е шпионин на Шинра. Как иначе Турките ще знаят къде да ги намерят, за да им устроят засада?
Сред руините на реактора обаче се случва нещо още по-странно. Точно докато групата оглежда мястото, наблизо каца хеликоптер на Шинра и от него излиза не друг, а жената от кошмарите на Барет – Скарлет, директор на оръжейния сектор на корпорацията. Съпроводена от Тсенг, тя оглежда реактора и казва, че той също не й върши работа. Тя имала нужда от огромна и могъща материя, за да създаде най-великото и съвършено оръжие. След това двамата отлитат, оставяйки Клауд да си блъска главата над това с какво се е захванала Шинра.
В селцето Гонгага, издигало се някога точно до реактора и наполовина пометено при експлозията, един възрастен човек познава по очите на Клауд, че е бил в SOLDIER, и го пита дали не познава сина му Зак, който също е служил там, но е изчезнал. Клауд не си спомня подобен човек, но името му се струва познато.
В горите наоколо се сблъскват със странно момиче, което определя себе си като нинджа. Тя първо напада приятелите, но после им предлага помощта си. Нарича се Юфи и Клауд не може да се отърве от чувството, че срещата им не е била случайна, а тя я е планирала. Причините й обаче не се изясняват.
Следващата спирка по пътя се нарича Каньона Космо. Място, където от векове наред коренните обитатели посрещат странници, дошли да научат повече за Планетата и вселената. Той е също така родният дом на Ред XIII, когото всички тук наричат Нанаки.
Тук Ред се отпуска да каже малко повече за себе си, но то отново е крайно недостатъчно. Оказва се, че неговата раса от векове брани това място от враговете му, но сега, след смъртта на майка му, той е последният от своя вид. За баща си говори само с отвращение, тъй като преди години, когато вражеското племе Ги нападнало каньона, той избягал като страхливец, оставяйки ги сами да се борят за оцеляването си. Оттогава никой не го видял.
Клауд се запознава с "дядото" на Ред – възрастен мъж на име Бугенхаген, който вече не може да използва краката си и за това се носи във въздуха върху малка платформа. Той е изключително мъдър човек, който в своята лаборатория показва на приятелите модел на слънчевата система на Планетата, а също така им разказва за Жизнения поток – течение, носещо се през целия свят, в което се вливат душите на умрелите – жизнената сила на Планетата, която й носи силата, нужна, за да ражда живот. От него се появяват не само живите същества, но и самата земя и всичко в нея. И именно него засмукват Мако-реакторите, като по този начин създават Мако-енергията. Но по този начин те убиват Планетата, лишавайки я от кръвта й, и тя "вие от болка". Клауд още по-ясно осъзнава опасността, която представлява Шинра за света. От друг старейшина пък научават малко повече за Обетованата Земя. Той вярва, че тя не е истинско място нейде по света, а по-скоро кътчето, където Цетра са отивали след смъртта си, когато отново са се вливали в Жизнения поток. Приятелите на Клауд също разговарят със старейшините. Аерис казва, че е научила много за себе си, но не споделя нищо.
Барет винаги е мечтал да дойде в Космо, защото тук се е родила Avalanche. Някога един мъж от този каньон дошъл в Мидгар, за да се бори за оцеляването на Планетата, и така дал живот на организацията. Барет е обещавал на подчинените си, че един ден, когато битката е спечелена, те ще дойдат тук, за да видят къде започват корените им. Но сега всички те са мъртви, а Avalanche не съществува... И все пак, особено след чутото от Бугенхаген, той решава да продължи борбата за спасението на Планетата и обявява, че Avalanche е не просто организация, а идеал. И че докато той, Барет, е жив, и идеалът ще оцелее.
Но преди да заминат, остава още нещо. Ред XIII се оказва представител на много дълголетна раса и неговите 48 години са всъщност равностойни на 15-16 човешки. Той е още дете, макар и невероятно интелигентен, и неговият "дядо" се бои, че още не е готов да се справя сам с живота си. Особено се притеснява, когато научава за срама, който изпитва Нанаки от баща си. Тогава решава, че трябва да му покаже нещо, и моли Клауд да дойде с тях. Навлизат в пещерите под каньона, където се сблъскват с духовете на убитите Ги, опитали се да отнемат дома на жителите на Космо преди години. След като преодоляват и най-смъртоносните от тях, стигат до малък отвор, излизащ извън каньона в затворена от отвесни скални стени местност, а точно пред него – невероятна гледка. Статуя, силно наподобяваща Ред. Но това не е статуя, а Сето – неговият баща, останал тук, за да се бори сам с цялата нахлуваща армия. И той ги победил, дори и докато техните отровни стрели превръщали тялото му в камък, но не искал никой никога да научава за този таен проход, за да не би някой ден племето отново да се окаже изправено пред заплаха. За това и Ред никога не научил за героизма на баща си. А което е още по-страшното – Сето още е жив, макар и вкаменен.
Бугенхаген е щастлив, че е показал на Нанаки истината за баща му преди да умре и казва, че сега Ред може да се отърси от срама завинаги. После моли "внука" си да продължи пътешествието си с Клауд, защото макар и да смята, че Планетата е обречена на смърт независимо от това дали групата ще победи Сефирот и Шинра, той все пак не може да не се надява, че надежда има. И тъй като неговият дълъг живот е в края си, той не би могъл да помогне и моли Нанаки да го стори вместо него.
Накрая групата достига мястото, където се е намирал Нибелхайм, родното място на Клауд. И където... се намира Нибелхайм, родното място на Клауд. Недокоснат. Никой не вярва на очите си. Питат Клауд дали не ги е излъгал, но той отрича категорично. Спомня си пламъците, писъците... В страноприемницата всичко изглежда нормално, човекът зад тезгяха се опитва да им предложи стая както би трябвало. Когато му казват, че този град е бил изпепелен преди 5 години, той стреснато отвръща, че е изживял целия си живот тук и никога не е ставало подобно нещо. Но в кухнята има странна фигура, покрита от глава до пети с черно наметало, от което не се вижда нищо. Фигурата има татуировка на китката с надпис "6". Клауд си спомня и за човека с надпис "2", когото е срещнал в Сектор 6 в Мидгар. Фигурата говори несвързано за Обединение и как трябвало да стигне до него.
В другите къщи също има такива странни хора с различни номера, татуирани на ръцете им. Всички говорят за великия Сефирот, как той е тук, как трябва да намерят нещо и да му го занесат. Как чуват гласа му. И за Обединението. Клауд с уплаха пристъпва в собствения си дом, но там вместо майка му живее странна старица, която троснато отказва да разговаря с него, особено след като той й споменава унищожаването на градчето. тя също категорично отрича да е имало такова нещо. Малцината останали хора в градчето също нито помнят да се е случвало подобно нещо, нито пък самия Клауд, макар и да е израснал тук. Дори го наричат лъжец.
Приятелите влизат в Имението Шинра и в една от стаите му намират бележка, която намеква, че някъде долу е затворен човек, който е бил генетично променен. Те незабавно се спускат в подземието. В една странична стая откриват затворен ковчег. Щом го докосват, капакът изхвърчава нагоре и отвътре се появява мъж с дълга черна коса и червено наметало. Мъжът се понася във въздуха и пристъпва върху ръба на ковчега. После ги пита защо са го събудили от кошмара, а после им казва да се махнат, защото за тях това имение ще бъде началото на друг кошмар. Клауд се съгласява горчиво и мъжът го кара да му разкаже какво има предвид. Така наемникът отново разказва историята на Сефирот и случилото се тук преди пет години. В замяна мъжът им казва, че името му е Винсент и някога е бил част от Турките на Шинра, но това е в миналото. Когато Клауд му отвръща, че той пък е бил в SOLDIER Винсент се оживява и го пита дали тогава не познава Лукреция. След това добавя, че това е майката на Сефирот. Всички са втрещени. Той обяснява, че тя е била помощник на доктор Гаст и жената, която е родила Сефирот. А също и че е негов грях, че не я е спрял, тъй като я е обичал от цялото си сърце. А за нея това се оказало катастрофално. После само добавя, че разкритието, че Сефирот знае за произхода си, е добавило още към греховете му и сега трябва да заспи. След това махва с ръка и капакът на ковчега полита обратно и се затваря отгоре му.
А там, в дълбините на библиотеката, ги чака и самият Сефирот. Той отново се държи все едно никога не е виждал Клауд и ги пита дали ще дойдат на Обединението отвъд планината, където Дженова ще се превърне в бедствие, спускащо се от небесата. Клауд стреснато го пита не е ли Дженова от расата на Древните, на което някогашният SOLDIER се изсмива и казва, че явно те не заслужават да участват в Обединението, но могат да дойдат да го гледат. След това полита във въздуха, сякаш носен от невидими криле, и изчезва. Клауд прекосява отново планините и излиза от другата им страна. Там намира малко градче, над което се извисява огромна конструкция. Някога това е било ракетна площадка, свързана с космическата програма на Шинра, но след някаква ужасяваща катастрофа проектът бил зарязан. Капитанът, който трябвало да излети в космоса, се наричал Сид и все още се надявал, че програмата ще бъде възстановена. А новините, че тук всеки момент ще пристигне Руфъс, само добавят за надеждите му. Клауд отива при самата ракета, където Сид се разхожда безцелно. Той разказва на приятелите за програмата за космически изследвания на Шинра и как заради някаква грешка на глупавата Шера (която и да е тя), всичко се объркало и излитането на "Шинра-26" така и не се състояло. След това с горчивина се извръща и отказва да говори повече.
"Шера" се оказва неговата помощничка, която живее в дома му. Тя разказва на Клауд, че вината мечтата на Сид да умре е изцяло нейна. Тъй като останала в отделението под двигателите, за да е сигурна в изправността на резервоарите, тя се подложила на смъртна опасност. Ако излитането се осъществяло докато тя е долу, щяла да загине. Но нея не я интересувало това, стига да е сигурна, че полетът ще бъде успешен. Сид обаче не могъл да преживее мисълта, че ще я убие, затова анулирал полета, макар и следващият възможен да бил след цели шест месеца...
Или поне така мислели тогава. Защото само месец по-късно Шинра анулирали програмата. Шера се чувствала истински виновна и отдала живота си на Сид, въпреки че той й отвръща с постоянна грубост. Докато тя разказва това, капитанът се връща, а скоро след него се появяват и Руфъс и Палмър – шефът на отдела за космически полети. Те обаче не са дошли да възстановят програмата, а да поискат от Сид да им даде самолета си, защото смятали, че знаят къде е Сефирот, но имали нужда да прекосят океана отново. Докато Сид крещи на Руфъс, Шера вика Клауд в задния двор, където е самолетът. Палмър вече се опитва да го подкара, но приятелите го спират. След това скачат на самолета и докато се опитват да го овладеят, прелитат ниско над главите на каращите се Руфъс и Сид. Капитанът не губи време, а се хвърля върху ниско преминаващото возило, а войниците на Руфъс откриват стрелба. Уцелват обаче само едното крило и возилото пада в океана. С помощта на перките си обаче самолетът все още може да плува, така че групата стига до другия бряг. Сид решава да се присъедини към тях, отчасти защото са тръгнали срещу Шинра (въпреки че той смята това за пълна лудост), но най-вече защото не знае какво друго да прави с живота си. Казва им, че Руфъс му е споменал място, наречено "Храмът на Древните", а също и че това е неговата цел и там е отишъл непознатият за Сид Сефирот.
Паркират самолета на брега на огромен остров. В северния край на острова се намира Вутай – родното място на Юфи. Тя моли Клауд и приятелите му да минат през него и той се съгласява. Почти веднага след това обаче са нападнати от войници на Шинра. Те обаче сякаш не търсят Клауд, а някой друг. Юфи се отдръпва, казвайки, че не е с групата, а после се втурва да бяга. След като приятелите се справят с нападателите, установяват, че цялата им Материя е изчезнала. Става им ясно, че момичето-нинджа се е интересувало единствено от нея. Решават да я последват на север.
В градчето Вутай хората им разказват за техния велик предводител Годо. Той загубил някаква битка във войната преди 5 години и сега не правел почти нищо друго, освен да спи по цял ден. Оттогава насам градчето се превърнало в курорт за онези, които искали да видят традиционно селище, в което хората все още вярват в отживелици като боговете. Жителите на Вутай също така споменават, че напоследък имат проблеми с Шинра и че много от войниците на корпорацията се мотаят наоколо. В кръчмата пък са тримата Турки Рено, Руд и Елена. Те обаче, с изключение на амбициозното момиче, не искат изобщо да се занимават с бунтовниците, защото "били на курорт". Клауд решава да поговори с този Годо, за да види дали той не знае нещо за Юфи.
Лордът обаче отрича категорично. След това казва на Клауд, че ако той има нещо общо с Шинра, ще трябва да напусне. В този миг от съседната стая изскача Юфи и му изкрещява, че е страхливец и че Клауд и приятелите му са истински борци срещу тиранията на Шинра, а не като него. Годо се вбесява и й отвръща, че е непочтително за една дъщеря да държи такъв тон на баща си, но след като тя не млъква, се втурва да я гони, докато тя не изчезва от къщата. Той се отказва да я преследва, но Клауд не, и след дълго преследване из градчето най-накрая я приклещват. Тя се примирява и ги води в мазето на собствената си малка къщичка. Там им казва, че е откраднала материята им заради Вутай и защото преди войната това бил велик град с вековни традиции и горди жители. А сега се превърнал в обикновен курорт. Тя се надявала, че ако има толкова много материя, ще може да... и избухва в сълзи. След това изхлипва, че ръчката в дъното на стаята отваря тайното отделение, в което е скрита материята.
Клауд дръпва ръчката... и върху него и групата му пада желязна клетка. Юфи му се изсмива и тътри да бяга отново. Приятелите бързо се измъкват от затруднението, но когато откриват момичето в скритото под дома на баща й подземие, там ги чака невероятна изненада – Юфи и Елена са пленени... от дон Корнео. Донът обявява, че вече си има две нови момичета и с малоумен кикот хуква нагоре по стълбите, следван от двамата облечени в черно биячи, държащи пленничките.
Клауд се втурва след него и налита на войниците на Шинра, които, оказва се, преследвали именно избягалия им Корнео. След тях се натъкват и на Руд и Рено, които се опитват да спасят Елена. Изглежда именно Корнео е бил търсеният от Шинра човек, след като изгубили следите му преди известно време. Сключват споразумение, че поне няма да си пречат, докато не се справят с проблема.
Накрая сгащват дона на върха на планината, издигаща се над Вутай. Той обаче насъсква новия си любимец срещу тях. Дори когато Клауд и компания побеждават чудовището, той отново има скрита карта в ръкава си. Оказва се, че само с натискането на едно копче, може да запрати завързаните за скалната стена момичета в бездната. Тогава обаче се появяват Турките и го обезоръжават с изненада. След това Рено безмилостно го хвърля в бездната... а после обявява, че днес не са на работа и ще продължат преследването на Клауд друг път, след което си тръгва.
Юфи връща материята на Клауд и приятелите му, но пожелава да тръгне с него, за да помогне за свалянето на Шинра и възстановяването на родния си град.
Групата потегля към селцето Гонгага, намиращо се до разрушения Мако-реактор, с надеждата, че в руините ще намери някаква следа за следващата си цел – Храмът на Древните. Вместо това обаче се натъкват на самотна къща, а там, сякаш изпратен им от провидението, възрастен мъж им казва, че е притежавал Ключовия камък, нужен, за да се влезе в Храма. Уви обаче, преди няколко дни го продал на мъж на име Дио, който не приемал "не" за отговор. Сега Клауд отново има ясна посока – Golden Saucer и налудничавия му собственик.
За щастие Дио се съгласява да отстъпи временно камъка на бунтовниците, тъй като все още се чувства леко гузен, че по погрешка ги е запратил в затвора. Появява се обаче друг проблем – влакът, водещ извън града, се поврежда и групата трябва да остане в местния хотел. Там всички сядат да поговорят за станалото досега. Оказва се, че загадъчни мъже с черни наметала и татуировки с някакъв номер са разпитвали наоколо за черната материя. Когато става дума за числата, Ред стреснато се сеща, че той самият има номер "13", поставен му от Ходжо в лабораторията. Това може би значи, че и другите татуирани са били част от някакъв експеримент на учения. Ред започва да се страхува, че той самият може да полудее, но Тифа го окуражава да бъде силен. Докато говорят за това, а също и за Сефирот и Обетованата Земя, Аерис сякаш иска да каже нещо, но изведнъж спира и казва, че е изморена и ще си легне. Другите мълчат в недоумение, но тя не казва нищо и се изнизва от помещението.
През нощта Тифа влиза в стаята на Клауд и го моли да излязат да се разходят. Прекарват си чудесно, но тя сякаш през цялото време се опитва да му каже нещо, макар и така и да не успява. По едно време промърморва, че на Аерис сигурно би й било съвсем лесно да каже това...
Когато се връщат към хотела обаче, току пред тях преминава забързан Кайт Сит... с Ключовия камък в ръце. Те се втурват подире му и след дълга гоненица сред различните зали на града, най-накрая го хващат в ъгъла. В този миг от небето се спуска хеликоптер на Шинра и Кайт им хвърля камъка. След това хеликоптерът изчезва, но предателят остава. Той признава на Клауд и Тифа, че е бил шпионин през цялото време и че няма смисъл да унищожават тялото му, защото то така или иначе е играчка, която той контролира от централата на Шинра. Отказва да им каже истинското си име и дори си позволява наглостта да предлага да не предприемат нищо и да продължат по начина, по който са карали досега. Клауд е бесен и го пита защо трябва просто да не му откачи бурмите. Кайт му отговаря, че докато е наблюдавал бунтовниците, е мислил много. Те не получавали пари за това, което правели, никой не признавал труда им, но въпреки това рискували живота си. Това го накарало да преосмисли и своя живот при Шинра и преценил, че не иска нещата да останат каквито са сега.
Клауд изобщо не му вярва и започва да вади меча си, затова Кайт въздъхва досадено и пуска запис на детско гласче... гласчето на Марлин, която вика баща си и Тифа за помощ. Предателят им обяснява, че не е искал да се стига дотам, но след като те не желаят да го слушат, ще трябва просто да приемат думите му по принуда. Казва им, че знае къде се намира Храмът на Древните и че ще го посетят на следващия ден, пък макар и след Шинра. А също и че каквото и да си мислят, не е имал избор в това да ги предаде. И че е хубаво да се преструват пред другите, че всичко е както преди.
Храмът на Древните се намира в джунгла далеч на изток. Когато най-накрая намират мястото, пред тях се издига висока стъпаловидна пирамида. Аерис пада на колене и започва да шепне за чувствата и спомените, събра ни тук. След това сякаш говори на някой друг, когото никой не вижда. Групата влиза в храма и още на входа се натъкват на малък олтар, а пред Тсенг – шефът на Турките, – който лежи прободен в едното рамо и едва диша. Той промърморва, че Сефирот изобщо не търси Обетованата Земя и че той е вътре. Аерис започва да му крещи, че Шинра изобщо не разбира какво представлява Земята и че те не биха могли да спечелят независимо какво направят. Тсенг само поклаща глава и им връща камъка. Щом го поставят в центъра на олтара, подът изведнъж губи плътността си и те потъват в него.
Озовават се в странен сив лабиринт, пълен с диви създания, капани и тайни отвори. Някъде в далечината някаква фигура сякаш се опитва да се скрие от тях, но накрая те я догонват. Това е странно нечовешко създание, безмълвно и сякаш полуразумно, но Аерис казва, че в него и другите, подобни на него, са затворени душите на много Древни, решили да останат тук, за да пазят храма. Съществото ги води до малък басейн, пълен с лилава течност. Аерис обяснява на Клауд и останалите, че тук е част от съзнанието на Цетра, а после се навежда, за да разбере това, което езерото иска да й каже. Но вместо да го стори, то предпочита да покаже...
Приятелите виждат сцена, в която Тсенг, все още здрав, разглежда покритите с рисунки стени на някаква странна зала и си мърмори, че това не може да е Обетованата Земя. В този момент до него се появява Сефирот, който му благодари иронично, че е отворил пътя към Храма, а после му казва, че е на път да се слее с Планетата. Цялото знание на Древните, всички животи на света, всичко ще се превърне в част от него, както и той – в част от Планетата. След добавя, че останалите ги очаква само смърт, но така те ще се върнат в ядрото на света... а после вади меча си и намушква Тсенг.
Клауд и останалите решават бързо да намерят залата с рисунките, преди да е станало късно да се намесят.
Независимо какво си мисли Сефирот, това ще приключи сега!
Най-накрая намират залата, а в нея и самия Сефирот. Той е сякаш на много места едновременно, изчезва от едно, за да се появи на друго – като игра на светлината, вместо човек от плът и кръв. Той казва на Клауд и Аерис, че ще се слее с Планетата и когато те го питат как, обяснява, че когато светът получи рана, той събира духовна енергия, за да я заличи. Колкото по-голяма раната, толкова повече енергия се събира. А ако раната застрашава самия живот на Планетата, силата ще бъде необхватна. Но Сефирот щял да бъде в нейния център, за да поеме всичко. И да спре да съществува такъв, какъвто е сега, а да се превърне в бог, владеещ душите на всичко живо. И да стане едно с Майка си. Сефирот сякаш се измества от фокуса на очите им. Все едно не един, а двама идентични мъже стоят на мястото на един, извършвайки не съвсем съгласувани движения. После той само промърморва "Абсолютната Унищожителна Магия – Метеор". После изчезва. Клауд се втурва към изхода, но по пътя спира пред една от рисунките по стените и започва да крещи. След това с него се случва същото, което допреди миг е ставало със Сефирот – сякаш на негово място има две еднакви на външен вид личности, движещи се поотделно. Той се хваща за едната глава първи с едните ръце, после и с другите, повтаряйки си, че разбира, че помни. После извиква, че не, той е Клауд, знае, че е Клауд, а после... отново става само един и не помни какво е станало току що. Аерис не му казва, но когато поглежда рисунката на стената, тя също разбира. Метеор – магия, способна да намери планета и да я блъсне. Черната материя...
Връщайки се обратно към олтара в дъното на залата, където са говорили със Сефирот, приятелите виждат странна носеща се над него конструкция. Под нея са изписани думите "Черна материя". Аерис призовава един от пазителите и посредством телепатичната си връзка с него успява да разбере, че всъщност самият храм е черната материя и че с решаването на загадките му, той ще става все по-малък, докато не добие размерите на нормална материя и не стане възможно да бъде използван. Но има уловка – за да се решат загадките, е нужно човек да бъде вътре в храма, така че когато той се смали, човекът ще умре вътре.
Това обаче едва ли би спряло Сефирот, който жертва хората с лекота. Черната материя трябва да бъде преместена. В този момент Кайт Сит се обажда и предлага на Клауд да използват неговото механично тяло за спасяването на Планетата. Наемникът изобщо не му вярва, но няма избор, затова приема.
Кайт решава загадките, щастлив, че все пак и той ще направи нещо ценно през живота си, и храмът имплодира отгоре му, а от него остава само един огромен кратер и малко черно кълбо.
Клауд и Аерис взимат черната материя. Аерис казва на наемника, че никой не може да използва подобно нещо без огромно количество духовна енергия. Но толкова много енергия може да има само в Обетованата Земя. Ала как очаква Сефирот да я открие, след като не е истински Древен?
В този миг от никъде се появява самият Сефирот и обявява, че вече я е открил. Че е много по-могъщ от Древните, защото е станал пътешественик по Жизнения поток и е открил всичкото им познание. И тогава Клауд отново се хваща за главата и пада на колене. Сефирот полита и се приземява пред него, а после почти нежно протяга ръка. На мястото, където Клауд допреди миг е стоял прав, все още стои малко русо момче, което го окуражава да бъде силен и да не се поддава. Но въпреки това той дава черната материя на Сефирот, който веднага отлита.
Останал сам с приятелите си, Клауд не може да разбере какво е направил и защо. Дори внезапната поява на Кайт Сит номер 2 не изненадва никого в този момент. А Клауд губи съзнание.
В съня си той се озовава в красива и спокойна гора. Листата на дърветата са разцъфтели, а над тях грее слънце. Там се намира и Аерис. Тя му казва, че са в Спящата Гора, отвъд която се издига Градът на Древните. И че Сефирот ще използва Метеор съвсем скоро и затова тя ще се опита да го спре. Че само оцелял представител на Цетра е способен на това и че тайната се крие в главата й. Казва му, че има усещането как някой направлява стъпките й. После го моли да се пази и добавя, че скоро ще се върне при него. Но когато тя изчезва, се чува гласът на Сефирот, който сякаш говори с някой друг. Той казва, че Аерис е опасна и е време да се разправят с нея...
Клауд се събужда в малка къщичка в селото Гонгага. Приятелите му са около него. Всички, освен Аерис. Той им казва къде е тя, а също и че Сефирот знае за нея. Но самият той се страхува, че ако се приближи пак до него, ще загуби разсъдъка си. По някаква причина го е страх да научи истината за себе си...
Докато беше в SOLDIER, срещал ли си младеж на име Зак?
Въпреки това накрая наемникът решава да се сблъска с истината, каквото и да му струва. Той бързо научава къде се намира Спящата гора и тръгва заедно с останалите към нея. В селото, намиращо се току преди първите дървета, има много миньори. Заедно те му помагат да намери Лунната Арфа, която да събуди гората, за да се отвори пътят към Забравения град – Градът на Древните. Така групата достига до мястото. То изглежда така, сякаш някога тук е имало море, което го е обгръщало от вси страни. Миди и пясък покриват земята, а къщите са като издълбани от огромни рапани. Но все пак нещо не изглежда както трябва. Сякаш това са просто обикновени руини... Но през нощта Клауд усеща нещо в себе си, сякаш чува гласа на Аерис. Той следва този повик, за да открие таен проход. А под него – огромна пещера, в която е скрит друг град, затворен в ярък кристал. Там именно открива Аерис, свила ръце в молитва и изпаднала в транс. И тогава, без да осъзнава какво прави, той вади меча си и го насочва към нея. Викът на Тифа обаче го спира навреме. Той разтърсва глава и вижда с ужас как някъде от височините на пещерата скача Сефирот с насочен надолу меч.
Той наръгва Аерис в гърдите и тя пада ничком. Клауд се хвърля към нея, неспособен да повярва на очите си. Прегръща я, но момичето вече е мъртво. Сефирот му се надсмива. После започва отново да говори за Обетованата Земя и как тя е скрита на север отвъд ледовете. После сякаш забелязва мъката на Клауд.
Защо се преструваш на тъжен? Защо се правиш на ядосан? Престани да се преструваш! В крайна сметка ти си...
После белокосият войн се понася във въздуха и изчезва, оставяйки Клауд и приятелите му да се борят с ново изчадие, създадено от плътта на Майката. И когато го побеждават, Клауд чува в главата си женски глас. Глас, който инстинктивно разбира, че принадлежи на Дженова: ... В крайна сметка ти си само кукла...
Битката е приключила. Сефирот го няма, а сърцата на приятелите са опустошени. Клауд носи безжизненото тяло на Аерис на ръце и навлиза в езерото, заобикалящо входа към града. Момичето, което винаги е било жизнерадостно, весело и усмихнато... което никога повече няма да се усмихне. Жената, която може би е можел да обикне... Той тихо се сбогува с Аерис, а после нежно оставя водите да я погълнат. Последната Древна на този свят се връща при Планетата... и може би при своята Обетована Земя.
------------------
1 Златна чиния (англ.)