Един от филмите, които най-силно ме впечатлиха, много противоречив и доста шокиращ. Това е вторият филм на Лукас Мудисон за този фест и както си му е запазена марка – нямаше нищо общо като атмосфера, усещане, послание, идеи и т.н. нито с "Покажи ми любовта", нито с "Лиля завинаги". Честно казано за мен човекът се доказва като адски качествен и талантлив режисьор, който определено има какво да каже и намира уникални начини да го казва.
"Дупка в сърцето" разказва за един мъж, който снима аматьорско порно в дома си, неговият най-добър приятел, който е в "ролята" на мъжа в продукцията, мацката и дистанцирания син на "режисьора." Действието се развива почти изцяло в един апартамент, като малко по малко всичко става все по-хаотично, безсмислено и все по-далеч от порното.
Нещото, което откровено липсва в този филм, е сексуалността и еротиката. Че за еротика трудно може да се говори при порно, е ясно, но тук дори сексът реално отсъства. Всичко е толкова... болно. Не знам как да го опиша, но деградацията, безсмислието и зверството, обхванали като тумор човешкото съзнание... никога не бях виждал по-ярко представяне на всичко гадно, безсрамно и безцелно порочно у хората.
Самият филм е смразяващо заснет. Представете си филмчето от видеокасетата в "Предизвестена смърт". Сега си представете вместо разни хлебарки и червени да гледате клоуз-ъпи на операция на женски полов орган или пулсиращи вътрешности. И всичко това за стотни от секундата, разбира се, но поднесено по адски стряскащ и натуралистичен начин, гадно, първично и болно. Звуковите ефекти са резки и също толкова стряскащи, по-шумни от поносимото, но твърде кратки, за да се осъзнаеш.
Хаос и деградация. Стаена болка и омерзение. Много такива чувства имаше в този филм, много и все така хаотични и неразбираеми. "Дупка в сърцето" е заснет изцяло с аматьорска камера, всеки надпис или картинка, а на няколко места извън апартамента дори лицата на хората, са замъглени и разфокусирани сякаш заради някакви авторски права или запазване на анонимност. На моменти има и изповеди на героите в нещо като стаичка на истината, но камерата е изкривена, обективът – зелен, а очите на актьорите отразяват светлината, превръщайки ги в някое грозно нощно животно...
Наистина мога да пиша по също толкова разхвърлян начин за филма още доста време. Истината е, че той не би могъл да се "хареса" на никого, поне така мисля. Толкова е отблъскващ, рязък и нараняващ психиката, че за да ти "хареса", трябва да си наистина много извратен. Но е добър, ценен и смислен, поне аз така мисля, и определено го оценявам като едно от откритията си за този фест, затвърждавайки мнението ми за Мудисон като един от режисьорите, чието творчество искам да следя. Препоръчвам ви да го гледате с предупреждението, че ще видите някои наистина адски шокиращи кадри. Но пък в крайна сметка какво ли не сме видели вече, малко смислен натурализъм действа ободряващо ;)
Оценка: 9.5/10
Моридин
“Дупка в сърцето” е един доста предизвикателен филм, вероятно по замисъл целящ да остави противоречиви чувства. Какво искам да кажа – ами посланието на режисьора е доста открито, смазващата визуалност, с която е предадено – също, но при все това лично според мен естетиката у зрителя налага граници, които просто не могат да бъдат преминати, без да предизвикат раздразнение, независимо от безпристрастната оценка на замисъла и изразните средства.
Филмът най-общо се върти около мъж, който снима аматьорско порно със събрани от кол и въже актьори в къщата си, докато синът му живее само в стаята си, в нещо, което някога сигурно е било мълчалив протест, но вече е просто единственият му начин на живот. Мудисон ни показва безмилостно абсолютното дъно, до което може да достигне едно човешко същество, при това ей така – без да му липсва нищо, без да има причина да го прави – а просто защото животът
му е изпразнен от съдържание и смисъл. С течение на действието всички задръжки на героите биват пометени, те преминават всички възможни граници на безсмисленото деградиране и в крайна сметка остава точно този въпрос – защо. Според мен именно в това е центърът на режисьорския замисъл – да си без задръжки не е формално лошо, каквото и да значи лошо. Само че то трябва да има цел. Това, с което свързваме падането на задръжките обикновено – дали бунт срещу обществото, дали признаване на скрити желания, или просто стремежът към неограниченото съществуване и абсолютната свобода – това тук просто липсва. И тримата участници в порното (бащата, Рикард, който снима, и двамата актьори – Тес и Геко) с всяка следваща сцена все повече затъват в някаква нереална и нарочна извратеност, докато накрая вече просто не приличат на човешки същества. Приличат на себе си, обърнати отвътре навън, по някакъв начин устремени към пълния крах на всичко, което считат за нормално. И покрай тях остава изкривената гледка на едно момче, на което без причина е отнет шансът да живее нормално – Ерик напомня на някакво растение, което само загатва за ярък вид и красота, но понеже е расло само на много тъмно и влажно място е останало сгърчена фиданка. Стигаме обаче все пак до изразните средства, които режисьорът е избрал, за да опише дъното, до което са достигнали героите му. Нормално е да се очаква, че филмът ще напомня гротеска и ще е доста гнусен – това е и целта. Само че според мен наистина е прекалено. Лентата напомня някой от по-некадърните клипове на Мерилин Менсън с добавка от изобилни количества патоанатомия. За съжаление, за разлика от въпросните клипове, които се стараят (къде успешно, къде не) да изградят гротеска, която бидейки антиестестична, сама се превръща в някакъв готически тип естетика, тук такова нещо няма. Сцените са прекалено натуралистични и това ги прави чистокръвно гнусни. Вярно е, че са достатъчно кратки, за да не дразнят прекомерно, но затова пък са ужасяващо много и просто губят мярката на естетиката. Стават безвкусни. Колкото и извратено да е нещо, то в един момент престава да бъде шокиращо и остава чисто и просто проява на лош вкус и нищо повече. Признавам, че има доста естетични моменти – например изключително фрустриращите кадри през активно зелен негативен филтър, или пък умело вплетените идилични природни картинки насред целия хаос от фрагментарна гадост, но натурализмът на места просто е безидейно отвратителен. Има кадри на живо сърце в операция, на всякакви вътрешности, течности, храни, (твърде) близки и активни планове на, ъм, да кажем синтетична имитация на полова система и изобщо всякаква бълвоч. Да не говорим за самото порно, снимано от бащата, което е от най-отвратително евтиния тип, стил “знаеш, че си абсолютна курва, сега седни на дивана, хвани с два пръста и разтвори широооооооко”, които аз не мога да разбера как съумяват да поддържат какъвто и да е интерес у някого, че да се произвеждат в такива монументални количества. Все пак палмата печели финалната сцена, която просто е твърде гнусна за описване, но пък включва стомашните сокове на Геко...
На фона на това абсолютно безобразие се открояват сцените с момчето – те също са порядъчно гротескни, но значително по-естетични, по някакъв начин отговарят на неговата душевност и са в известен смисъл поетични, особено на фона на неговите разсъждения. Много ме впечатли сцената, в която той дава на Тес да послуша музиката в слушалките му – очаквах някакъв бесен хардкор, а то всъщност се оказа странно тихо мелодично припукване – нещо като собствения му живот.
Понеже стана дума – звуковите ефекти и изобщо звуковото оформление са перфектни и донякъде измиват лошото впечатление от визуалната ексцесия. Не ме разбирайте погрешно, и звуците са преекспонирани, на места ужасно шумни, другаде заглушени, и не по-малко натуралистични, но просто се връзват много добре и са успешен експеримент, за разлика от кадрите.
Не на последно място доста добри думи заслужават и актьорите. Героите им в крайна сметка са пълни деграданти, но те го изиграват по много реалистичен начин и моментите, в които все пак се достига до някакви катарзиси, са забележителни (няколко опита за осъзнаване на Тес, и няколко бягания от действителността на Геко, който накрая съумява дори да заспи насред порното, вече като пълна гротеска на цялата работа).
В заключение – доста хубав всъщност филм, но просто преминава границата на добрия вкус, а не е чак такова проникновение, че да може да си го позволи. Навремето хората роптаеха срещу “Страстите Христови” по същия начин, но честно казано той много по-малко заслужава подобни думи от произведението на Мудисон. Най-малкото не е справедливо спрямо гаджетата на мъжете в залата – те вероятно никога повече няма да намажат орален секс, защото пред очите на половинките им ще се въртят единствено кървави прясно отрязани срамни устни. Гнях.
Оценка: 6/10