ShadowDance

Вчера започнах нещо, което бях пропуснал да прочета когато излезе у нас преди 2-3 год - Снежен крах на Нийл Стивънсън.Един приятел още тогава я сравни с Фалшивите огледала&Лабиринтът на отраженията на любимия ми Лукяненко и ми даде да разбера, че е задължителна ако съм фен на последния.
О'кейк - сайбърпънк и т.н., ама иначе...Прочел съм към 200 странички и вече мога да кажа, че е далеч от Л. Първо Метавселената не ме кефи колкото дълбините, а и дайвърите са си доста по яки от тоя ми ти Протагонист После реалността в Снежен крах мноо ме дразни,ама тва сигурно е щото при Л. тя ми бе толкова близка - изпълнена с постсоциалистически битовизми и едни такива "истински" човешки взаимоотношения(което прави най-силни книгите според мен).При Стивънсън атмосферата(както и стилът на автора) ми навяват една далечна(ама много далечна и бледа) асоциация с Портокал с механизъм(който ,разбира се, е гениална книжка ), но естествено не може да стъпи и на малкия пръст на Бърджис, пък и сравнението по същество не е много уместно.Опс, отплеснах се...Та за снежен крах - сегашното време ми бърка в...ъ-ъ-ъ навсякъде, бр-р-р
Иначе книжлето не е лошо - бързо се чете, ма просто диша праха на Лукяненко.Вие що ще речете?

Аз пък ще кажа, че Лукяненко диша праха на Стивънсън. Отделен е въпросът, че съм чел само първата книга за Дълбината, вече не помня как се казваше, пък и честно казано, не помня много-много и за какво се разправяше, та освен да кажа, че с нищо не ме впечатлила няма какво друго да добавя. Стилово Стивънсън ми се вижда по-добър (особено в Cryptonomicon, който чета в момента) сегашното време не ми пречи особено, а и е майстор на хумористичните отклонения и гаври с политическата коректност.

Без да съм чел Стивънсън, искам се изрепча на Мат да ходи се снима. Лукяненко е страшен точно, а и не само, поради причините, които е изброил Воланд. А до Снежния крах дали и кога ще стигна, е една от мистериите на нашето време...

Като не си го чел - ходи се снимай ти.

Сарказмът и иронията на места са доста добри, но като цяло стилът му ми се струва по-подходящ са кратък разказ отколкото за роман.Нека прочета цялата книга, все пак и тогава ще правя обобщения.Истината е че фабулата тепърва се разгръща, така че може да ме изненада приятно.

Не е много уместно да се сравняват двете, бих казал. "Снежен крах" e на първо място за мен изключителна пародия и гавра с цялата американска "политическа коректност", "традиционни ценности", икономическите им възгледи и т.н. Написана по безподобно ... май култов е единствената точна дума в случая, начин. Толкова много незабравими истерично забавни моменти и гениални лафове има. Но в това е вплетена за времето си(доколкото знам, киберпънкът не ми е много силна област) революционните идеи за аватарите,Метавселената, и т.н. Добавено е и доста оригиналната идея за вирусите, развитието на езика и т.н.
"Лабиринтът" е много по-реалистично насочена, особена за нас от соцлагера и изглежда по-възможна като представа за близкото бъдеще, неограничаваща се със Запада. Героите естествено са по-реални и задълбочено описани, но пък не са невероятно култовите типове на Стивънсън. "Лабъиринтът" много ми допадна, но все още даже не съм намерил време, желание и пари да си взема и изчета продължението. А "Снежен крах" си препрочитам постоянно.

Ами, Демандред, намери време и прочети Огледалата- ни на йота не е по-слаба от Лабиринта, дори мисля,че е по-добра(героят търпи логично развитие, сюжетът е по-дълбок и философски, без да утежнява действието, носи накаква носталгия - абе супер е!).
Основания за сравнение м/у книгите - да ги ринеш с лопата , а че се различават - ми различни книги са все пак.

Е, хайде и аз да се изкажа, че май не сме много тези, които сме ги чели и трите книги. Моето мнение е почти аналогично на Дем - Стивънсън е просто страшно добър и, колкото и да ми харесва Лукяненко, Снежен Крах много повече ме кефи от "Лабиринта" и "Огледалата".

Дайвърите са готини, а особено Подляра във втората книга е много правилен, но почти всеки от по-често срещаните персонажи в SnowCrash е такъв пич, че няма накъде повече Начело с Гарвана и Хиро естествено лафовете също са култови, а и историята е доста по-завъртяна и определено ме кефи в пъти повече. Книгите на Лукяненко са страхотни, но някакси не ми харесва историята толкова и в двете му книги.

Снежен крах, безспорно. Макар че е по-близо до каноните на киберпънка (мрачна футуристична реалност, шарена мрежа, полупостапокалиптичен свят) , просто ме грабна повече със засукана история и тук-там някой интересен обрат в сюжета.
За готините персонажи Тънд каза вече, съгласен съм с него и за тримата изброени.
С което не искам да кажа, че "Лабиринтът" не става - напротив, книгата ми хареса много, но просто "Снежен крах" предлага повече. Освен това, концепцията за тъмния дайвър във втората част ме издразни.

На мен поне ми е доста трудно да правя подобно сравнение, чел съм и трите споменати книги. При Лукяненко виртуалната реалност ме израдва много повече от тази при СК, но пък при Стивънсън реалността е уникална, на всяка страници има некъв размазващ лаф или гавра, дава адски много храна за въобръжението... Героите като че ли са малко по-добри при СК, но пък действието в нея леко се прецаква накрая, поне на мен така ми се стори, докато при Лукяненко сичко си е на шест в това отношение, а и има някаква много радваща атмосфера ала Амбър, колкото и абсурдно да звучи. Не че е при СК няма невероятно киберпънк усещане, но пък и аз не съм такъв фен на жанра. Ами май нищо не казах в край на сметка, просто и двамата автори са уникални и трябва да се прочетат:)

Ами снощи прочетох "Снежен крах", а преди доста време си купих "Фалшивите огледала" ... и според мен "Огледалата ..." е по-яка Просто действието в него роман е по-динамично, героите са по-яки, но което е по-важно: Тъмния дайвър ... беше много изродско и въобще не ме издразни ...
(Даже - аз преди това четях трилъри със серийни убийци и като прочетох рецензията на романа веднага си го купих ... един вид - тъмния дайвър беше причината да прочета романа ... )
Обаче и Гарвана от Снежен крах не беше лош ... (аз май повече на лошите се кефя, а ...
Сега ще си купя и Лабиринтът ... и макар че там няма да има някой "супер-изрод-дето-коли-и-беси-наред", вече здраво съм захапал идеята за виртуалната реалност ... така че - очаквайте поне още един пост от мен
(А колкото до сравнението между Улицата и Дълбината - ами и двете са яки, но при Лукяненко нещата са "по-реални" ... или по-скоро по-вероятни ...
иначе - героите при него са или гонити и се харесват, или само дразнят ...
и наистина - действието на края на Снежен крах малко издиша ...
(Обаче Гарвана (моя пич) като й го набута на 15 годишната ... ... е това наистина ме накефи много

Аз наскоро все пак прочетох "Фалшивите огледала" и страшно много ми хареса (единственият проблем беше, че разваляше перфектния финал на "Лабиринтът на отраженията").

От друга страна, като си препрочтам части от "Снежен крах" и взех да откривам разни слабости, тъй че в момента резултатът е горе-долу равен в битката между двете.

Spoiler: show

Четирийсет хиляди маймуни завират си отзад банан...

Demandred wrote:(единственият проблем беше, че разваляше перфектния финал на "Лабиринтът на отраженията").

Стига бе! Това беше едно от нещата, които най-много ми харесаха във втората книга. Прави героя още по-истински и земен.

А Стивънсън е добър, само поредицата за Нютон не можах да я изтрая, щото много бавно се точеше. Между другото ако ви попаднат ранните му книги - The Big U и Zodiac - грабете без да се свените, страхотни са. Фантастични само по ръба, а вътрешността е пълна с яки персонажи, заплетени ситуации и странни случки

"Снежен крах" е забавна, ама не знам дали може да се сравнява с Лукяненко - единия е прогностичен, другия гони руския битов реализъм. Просто са различни в жанрове, мъчите се да сравнявате ябълки с виолетово

Вярно, че база за сравнение много няма. Аз все още не знам дали Снежният крах или книгите за Дълбината са ми харесали повече, но след като прочетох Cryptonomicon, спокойно мога да заявя, че той ги тръшка всички в земята Мъчничко върви, но е една от най-забавните книги, които съм чел през последната година. Сега се точа на The Baroque Cycle, но е много голямка и вероятно ще я поотложа малко, щото ако не се хвана сериозно, има да я чета цяла година:/