ShadowDance

Значи, минава ми от време на време тая мисъл, колко извратено и перверзно е едно общество, в което спасяването на живот е толкова скъпо, че човек може да умре, просто защото не може да си позволи животоспасяваща операция. Не съм навътре в законите и прочее, знам, че някои видове помощ се оказват моментално и без значение от осигуровка или наличие на пари, но всички тези обяви "Малката 10-месечна Ани страда от остра уотевър смъртоносна увреденост и и трябва спешна операция в Швейцария за 400 000$" просто ме изпълват с... презрение. В смисъл, мамка му, нека после родителите на малката 10-месечна Ани цял живот да работят в диамантените мини в Африка, за да изплатят операцията, но да й я направят преди това :/ Не знам, безкрайно порочно ми изглежда това.

Dunno защо го пиша това всъщност, но ми се струва нелепо деца (че и големи хора) да умират, защото не са футболисти или холивудски актьори, че да могат да си позволят нещо, което просто не е хуманно да изисква предварително заплащане

И аз често съм си го мислел същото - как по дяволите се стига до тези огромни цени за една операция? И що за цинизъм е това? Не съм навътре в материята, но ми се струва невероятно разходите на лекуващите организации да са ЧАК толкова големи...А да събираш големи печалби от такива неща е за мен висша форма на безчовечност и краен егоизъм...

И ми е толкова болно като науча, че лицето Х умряло само защото не успели да съберат пари за операцията навреме...

Абе доколкото знам наистина е кошмарно скъпо като средства. Апаратура, медикаменти, материали, етц. Надуване мисля, че няма или поне не в перверзната степен, в която изглежда отстрани. Но е нехуманно заплащането да се изисква преди извършване на операцията

Ми просто това са "state of the art" операции и техниката, която се използва, наистина е "state of the art" - дотолкова, че най-често я сглобяват на място. Също доста често това са операции, които са първи по рода си, така че една огромна част от парите отиват за покриване на разрешения за провеждане на въпросната операция...

Тук не съм особено съгласен, защото ако цените са близки до разходите и се приеме схема за плащане след операцията, рискът да не се съберат голяма част от средствата е твърде голям и болницата като нищо ще фалира. Пък и както и да го погледнем, след операцията или преди нея, твърде много хора никога няма да успеят нужната сума.

След операцията вече има цял човешки живот и сто милиона начина за принуда да се изплати в някакъв, колкото и голям да е, срок сумата. Преди операцията имаш тиктакащ таймер, който отброява месеците, седмиците, а понякога дори дните до смъртта ти или, не дай си боже - тази на детето ти.

Цинично ще прозвучи, но все пак - повечето спонсори с много по-голяма охота ще дадат пари преди операцията, отколкото след нея. После колкото и да притискат хорицата, те пък може и да не съберат нужната сума, болницата в резултат на тази политика да фалира и като последствие никой да не може да бъде спасяван от нея. Та колкото и гадна да е политиката "дай парите първо", и тя си има своите основания...

Ставаше въпрос за това, че тия пари се събират, за да може да се проведе въпросната операция. Тоест, ако не ги събереш, няма да са в състояние да те оперират. Все пак, не можеш да очакваш фина неврохирургична оперция да се извърши с трион за дърва, нали? Тука е същата ситуация - в повечето случаи дори интрументите се изработват специално за тази операция. Да не говорим за експериментални лекарства - за които, освен себестойността им, трябва да платиш и солидна сума на производителя (ако нещо се издъни, той поема вината); нови методи, които не са одобрени или изпробвани - където вече се работи едва ли не на сляпо... Иначе казано, тая работа не е "Ори, мели, яж", както и да изглежда отстрани. А и не бива дасе забравят хонрарите на самите хирурзи - все пак, това са хора тежки, с по няколко (7 - 12) съкращения, преди да стигнем до малкото име - и те трябва да ядат, все пак, а тяхното ядене не е като на обикновените хора...

Ъъ, Мат, ооок, но тоя тип болници не зависят на тези операции, за да продължават съществуването си, Дилвиш обясни и какви хора работят там. И пак казвам, начини зап ринуда много. Сключваш договор, да речем, и 80% от месечната ти надница отива там по дефолт без право на обжалване. И всякакви други такива. Ипотекиране и прочее. В крайна сметка човешкият живот трябва да е по-ценен от всичко останало, нали?

Да, знам че преувеличих със споменаването на фалит, но все пак, ако постоянно работят "на доверие" и дотам може да се стигне в екстремни слуачаи, в по-леко екстремните просто най-добрите специалисти вероятно ще се преместят в по-цинично настроени болници. За мен решението или държавата, или някоя много мощна финансова организация да дава безлихвени дългосрочни заеми за подобни случаи.

Сигурно няма да е голяма изненада ако кажа, че неведнъж съм мислила по въпроса и винаги ми е ставало едно горчиво и тягостно. Човек не трябва да е кой знае колко сантиментален, за да почувства най-малкото неудобство от обстоятелствата/условностите, при които трябва да се спаси човешки живот...

Скоро ми се случи да усетя тази тежест на гърба си и бях отчаяна от системата, всичкото протакане и задължението да минеш през 1000 инстанции, за да има минимален резултат (дори само ако става въпрос за информация). Свидетел съм как ако не си връзкар по някаква семейна или приятелска линия в българските болници можеш да попаднеш на ВСЯКАКВИ некадърници и буквално да бъдеш осакатен до живот! Отношението към пациентите е почти животинско... въобще няма да споменавам корупцията, защото ми се повръща като помисля, че трябва да си платиш за инжекция с аналгин 2 часа след операцията (при положение, че си в държавна болница!)... Но това не е много по темата... Иначе съм съгласна 100% с Роланд, че човешкият живот е над всичко..., но какво можем да направим по дяволите, с какво можем да помогнем освен да пращаме СМСи (знаете множеството "благотворителни" инициативи, които вървят общо взето само около Коледа)...

Знам ли доколко съм по темата... съжалявам ако съм кривнала, но трябваше да си кажа

На мен ми е извратен фактът, че можеш да се окажеш в състояние, в което да нямаш достатъчно пари за да оживееш. Имам предвид, правото на живот, да му се не види! Онова, изначалното и седящото в началото на сума ти конституции. За което се плащат данъци, осигуровки и какво ли не. И би трябвало човек да е сигурен, че ако му се наложи, ще има достъп до всякаква медицинска помощ. В крайна сметка случаите, в които е необходима скъпа операция достъпна единствено в чужбина не са чак толкова чести.
Друг е въпросът, че и тук може да се окаже, че въпреки покритите от здравната каса услуги (оказа, че доскоро нямали клинична пътека за недоносени бебета... тези луди ли са?), пак можеш да попаднеш на такова лекарско безразличие, че да те унищожи.
Другото извратено нещо в българската здравна система е, че с всички сили се създават условия, в които да ходиш на лекар само като си пред умиране. Ако отидеш за някакви профилактични изследвания ти се отговаря или че направленията са свършили, или че той по принцип е платен. Съответно на теб не ти се занимава и си тръгваш, защото всъщност нищо чак пък толкова ти няма. И се връщаш чак когато състоянието ти се обостри до непоносимо.

Ох, ами то затова аз съм на мнение, че здравеопазването трябва да е държавно навсякъде, на принципа че здравето е неотменимо право на всеки човек. Сега, ясно е че това не е идеалното решение и предполагам че частния сектор може да върши същата работа по-ефективно. Но така отпада моралния въпрос дали трябва да се плащат космически суми за човешки живот. Все пак в момента доста цинично се получава, че живота ти струва колкото да речем 50,000 евро (или колкото са там), които са ти нужни за операция.

Иначе аз съм в подкрепа на това лекарите, особено хирурзите да получават много пари за труда си. Все пак, те са вложили много време и усилия за да придобият тези умения. Освен това, колкото е по-сложна толкова операция, толкова повече хора са работили преди това в изследователски центрове и институти, за да може дадена операция да се извърши на първо време. Точно тук трябва да дойде държавата, защото иначе бедните (че и не толкова бедните) ще продължат да си умират като мухи. Лошото е, че и на мен като стане дума за българска администрация ми се гади, но ако знаех друг начин да се подобрят нещата, щях да го кажа.

Морв, абсолютно! Системата става все по-пошла и абсурдна. Човек просто ако не е пред умиране, не може се добере до никакво направление. То кво ти направление, аз до личния си лекар не мога да стигна от бабките с лекарствата, на които сестрата им попълва рецептурните книжки близо час на глава....

Просто нищо друго в тая държава не е било такъв грандиозен провал в последните 5-6 години, сравнено с тая здравна реформа. Нямам реална представа преди колко е работела, но сега НЕ РАБОТИ.

То нещо за да работи трябва първо да е налице. А здравна система у нас липсва. Мразя я, мразя я, мразя я!