Една дебела Скръб и аз
Posted: Tue Dec 07, 2004 9:40 pm
Знаете ли, лесно мога да се преборя с тъпите филми. Те не ми пречат, защото моят простомер е стар и очукан, отдавна вече не хваща нищо в долната част на скалата. Но да се боря с невъобразимо тъпите филми, виж, това е друго нещо. Те са подигравка с чувствителността и таланта ми. Ама ха. За пореден път ми се наложи да преглътна тази тъжна истина преди има-няма две седмици, когато едно същество, таящо необяснима омраза към крехката ми личност ме заведе(или по-точно ме повлече, срещайки яростен физически и вербален отпор от моя страна) на кино. Ще се запитате, вероятно, какво ще да е това чудо на кинематографията, успяло да ме облее в топли вълни на ужас и потрес, след като наскоро не е излизал никакъв филм с Орландо Блуум. Е, ще ви го опиша кратко. Името – “Бели мадами”; въздействието – унищожително. Беше много по-ужасно от най-песимистичните ми очаквания, а те, повярвайте ми, бяха едни от най-бесните шедьоври на песимизма, акумулирани от мен във връзка с каквато и да е кинопродукция, които мога да си спомня. За близо сто минути екранно време зверовете, отговорни за тази гавра с моите три лева, са успели да наблъскат десетминутна сцена с пръдни, петминутна сцена, озаглавена от мен “Как не бива да го правите”, десетминутна сцена, озаглавена от мен “Ще ви извия врата, ако понечите да го направите”, седемдесет и осем гладки като ледена пързалка скеча, които биха били срам дори и за “Сам в къщи” и един от най-отвратителните сценарии, които ми се е налагало да гледам реализирани. Освен това присъстваше и неизменното усещане за американска комедия, направена да забавлява американци. Да обира американци по-точно, но не като третата Матрица например, защото за това все пак се изискват някакви спорни и закърнели качества, а само с простичката и открита претенция да спечелим малко пари. Гаси, третата Матрица поне имаше специални ефекти и "Матрица" в заглавието.
Но имате ли представа кое беше най-съкрушителното? Че цялата зала се заливаше от смях, ето това беше най-съкрушителното. От стотина зейнали от хилеж усти се пръскаха предъвкани пуканки и ме целеха по носа, скърцащи хрипове, минаващи за смях, заглушаваха отчаяните ми вопли за спасение, а за капак на всичко човекът, който отговаряше за този пропилян в безсмислена агония следобед, оцеля въпреки всичките ми опити за справедливо възмездие.
Може би ви изглежда префърцунено и преувеличено и вероятно имате основание – в крайна сметка изпод клавиатурата ми се изплъзват думи като “вопли”, обаче, моля ви, не гледайте този филм, каквито и мрачни пътеки на неволята да ви отведат пред вратите на киносалона с това намерение. Ей на, аз за пореден път през абсолютно цялото време, че и отгоре, зяпах тавана или часовника си. Което, очевидно, не ми помогна, защото иначе нямаше да имам впечатленията, които изложих. Уви.
Тъй като щеше да е прекалено егоцентрично от моя страна да посветя цяла тема само на дребнавите си трагедии, реших да я замаскирам с някаква малко по-смислена идея. А именно – излейте тук на воля мъката и гнева си по извратените американски комедии, които извратените американци ни принуждават да гледаме. Или поне мен, като най-наивна жертва явно…Та както и да е, идеята беше, че отворих топик за ядно мрънкане свещу Системата, на ваше разположение е ;)
Но имате ли представа кое беше най-съкрушителното? Че цялата зала се заливаше от смях, ето това беше най-съкрушителното. От стотина зейнали от хилеж усти се пръскаха предъвкани пуканки и ме целеха по носа, скърцащи хрипове, минаващи за смях, заглушаваха отчаяните ми вопли за спасение, а за капак на всичко човекът, който отговаряше за този пропилян в безсмислена агония следобед, оцеля въпреки всичките ми опити за справедливо възмездие.
Може би ви изглежда префърцунено и преувеличено и вероятно имате основание – в крайна сметка изпод клавиатурата ми се изплъзват думи като “вопли”, обаче, моля ви, не гледайте този филм, каквито и мрачни пътеки на неволята да ви отведат пред вратите на киносалона с това намерение. Ей на, аз за пореден път през абсолютно цялото време, че и отгоре, зяпах тавана или часовника си. Което, очевидно, не ми помогна, защото иначе нямаше да имам впечатленията, които изложих. Уви.
Тъй като щеше да е прекалено егоцентрично от моя страна да посветя цяла тема само на дребнавите си трагедии, реших да я замаскирам с някаква малко по-смислена идея. А именно – излейте тук на воля мъката и гнева си по извратените американски комедии, които извратените американци ни принуждават да гледаме. Или поне мен, като най-наивна жертва явно…Та както и да е, идеята беше, че отворих топик за ядно мрънкане свещу Системата, на ваше разположение е ;)