Така и не съм гледал филма, но изчетох подробно сюжета. Тоест не мога да коментирам редица елементи от централно значение за киното - режисура, операторска работа, актьорска игра, музика и бла-бла.
Но като история ми се струва доста елементарна

Филмът е поне частично вдъхновен от Killing Joke, но разликата е, че Killing Joke не е елементарен. Да, той показва как един добър човек - Жокера - става жертва на обществото и на ужасни обстоятелства и се пречупва и се превръща в психопата, когото познаваме. Но освен това показва и друг човек, изживял чудовищна лична трагедия - Брус Уейн, който реагира по точно обратен начин - докато Жокера започва патологично да сее хаос, то Батман избира патологично да налага ред и да посвети живота си на това. И имаме и третата точка - комисар Гордън - който пък успява да запази себе си, да не се пречупи след травмата.
И вместо едно истински нюансирано богатство за различните начини, по които хората реагират на травмата и на болестта на обществото, виждаме филм за това как един човек го бият, малтретират, отхвърлят и т.н. и той накрая почва да трепе и да се смее. Това е елементарно, звучи ми тийнейджърско - "светът е гаден, обществото не струва, всички хора са алчни и гадни, смърт за всички!".
И освен това ми се струва, че това е
ужасна интерпретация на Томас Уейн. Томас Уейн често е елементарен образ, включително и при Нолан - безкрайно добър човек, богат алтруист, загрижен за околните, любящ баща. И този филм, вместо да го направи сложен, да покажат какво стои зад това, какви минуси му носи това, да го покажат като разкъсан между оптимизма и депресията и т.н., те го показва като ужасно безчувствен богатаж, алчен и жесток, без грам емпатия. Това не е задълбочаване на образа, това е елементаризиране в другия край на полюса. А Марта Уейн вярно ли умира разстреляна без нито една реплика във филма?
Цялата идея "нека да направя анти-супергеройски филм, но да го кръстя с името на суперзлодей, че да го гледат хората" намирисва на печелбарство и самоцел. В крайна сметка пак получаваш блокбастър, пак го гледат феновете на тълпи с пуканки в мола. И пак печелиш пари на големите студиа и им помагаш на стават все по-богати.
Изобщо - излагация. Радвам се, че не съм на 16, защото тогава щях да чувам как всичките ви връстници обясняват "Ето това е сериозен и дълбок филм, истински смисъл има, всичко друго е бълвоч!" То пак голяма част от хората го казват, но когато съм видял повече от света, ми е по-лесно да си обясня заблудата им и да не си тровя нервите заради нея
