ShadowDance

Да именно за рецензията в Сивостен идеше реч, което ме подсети, че още не съм пратил хипервръзка на Матрим, но вярвам че той е способен да я намери и сам .

В 10.38 часа посетих сайта и не видях статията тогава, засрами се.

Иначе какво да ти кажа. - ти все пак смяташ първата (дано да е и последната) Ралмия за една прилична книга, така че не виждам как ще намерим общ език по отношение на литература.

или
Не мога да реша.

Въпрос: Симба, ти чел ли си предишните книги от поредицата, или реши да започнеш от средата? Питам, за да поставя написаното от теб в някакъв контекст, пък и доколкото си спомням, това е единствената рецензия за книга от нея, пускана досега в Сивостен.

Spoiler: show

Някой може ли да ме осветли какво всъщност се опитваше да направи Икариум накрая чрез тези статуи или там каквото бяха и доколко всъщност започна да си спомня миналото.

Все така се получава при мене с Малазана - чакам,чакам да излезе и като излезе го чета за един ден и половината неща не ми стават ясни,а няма време за второ четене.

Според мен този въпрос няма точен отговор засега, ще видим в следващите книги такъв май. Но може и да греша, аз не съм от най-големите теоретици за поредицата, а и отдавна не съм чел предишните части.

Ще да е. Особено след като прочетох как реагира Симба на критиката.

Симба wrote: Не, авторът на статията няма абсолютно никакви проблеми с паметта. Авторът просто не приема опита на Ериксън да създава впечатление за динамика, чрез редуване на кратки, несвързани помежду си сцени. Също така авторът отрича и подходът с огромно количество действащи лица, които поради ограничения откъм обем за жалост отричат добрите практики на съвременното производство създавайки идеална плоскост.

Очевидно авторът е чел прекалено много фантастика и фентъзи писани от гранд мастъри и носители на сериозни награди, за да възприеме творческия подход, кован в Айова. За което авторът си посипва главата с пепел и отива да се напие от радост, че най-сетне е оставил един шедьовър на модерната литература. Шедьовър с това, че ако се ползва за изолация няма да изгуби нищо от достойнствата си.

Не мисля, че е нужен друг коментар. Пожелавам му приятно четене на втората Ралмия, когато и ако излезе.

П.П. Link kum Iowa e ot men

Мм, явно и да си критик не е лесно. Животът си тече, нищо че е твърд.

О творческия гений на Спарки не може да се сравнява с титана Ериксън. Чуш, чуш!

@matsi: Те на великите книги това им е проблема. Чакаш, чакаш, па накрая трябва три пъти да я прочетеш и да си водиш обширни записки, че да схванеш за к'во иде реч.

Demandred wrote:Иначе какво да ти кажа. - ти все пак смяташ първата (дано да е и последната) Ралмия за една прилична книга, така че не виждам как ще намерим общ език по отношение на литература.

Абе вземете се разберете ся, нали беше поръчкова там статията, сега по поръчков материал литературните ми възгледи нищите.

Daggerstab wrote:Въпрос: Симба, ти чел ли си предишните книги от поредицата, или реши да започнеш от средата? Питам, за да поставя написаното от теб в някакъв контекст, пък и доколкото си спомням, това е единствената рецензия за книга от нея, пускана досега в Сивостен.

Да, запознах се с творчеството Му. И спокойно - няма да е последната рецензия.

--

Авторът са маща от тука и излиза в нелегалност .

Simba wrote:Да, запознах се с творчеството Му. И спокойно - няма да е последната рецензия.

Можеше да си спестиш едно натискане на Shift-а - не съм от хората, които го боготворят, но книгите мУ на мен ми харесват. И ревюто ти, меко казано, ми прозвуча странно. Липсата на рецензии я споменах заради учудването си, че специално това е първото и досега тази поредица беше минала под радара на Сивостен.

Освен това, нещо против да ми обясниш в едно ЛС кога успях да те настъпя по лъвската опашка? Че този момент някак го съм го изпуснал...

Айде да не се обиждаме.
Това е пума, не е лъв:)

Личното мнение си е лично мнение, така че няма да го коментирам особено, но в това "ревю" има горе-долу дотолкова конкретика доколкото и телефонния указател представя подробни биографии на хората споменати в него.
Аз поне ако застъпвах подобно мнение и пишех ревю бих си направил труда поне да дам някакви примери за "липсата на взаимовръзки" и другите уж вопиющи недостатъци. But that's just me...

Симба, какво точно значи "запознах се с творчеството му"? Означава, че си прочел предните шест книги, или си се "запознал" със станалото в тях? В смисъл, наистина е важно това разграничение, а при вас досега верно не е имало ревюта на Малазана, така че е оправдан въпросът.

matsi wrote:

Spoiler: show

Някой може ли да ме осветли какво всъщност се опитваше да направи Икариум накрая чрез тези статуи или там каквото бяха и доколко всъщност започна да си спомня миналото.

Все така се получава при мене с Малазана - чакам,чакам да излезе и като излезе го чета за един ден и половината неща не ми стават ясни,а няма време за второ четене.

Тук има и по-авторитетни рийдъри от мен, но аз за себе си знам:

Spoiler: show

При вторият ми прочит на RG открих един момент още в началото, докато се мотаят Kettle казва на Silchas и другите нещо от сорта на: (в свободен превод) "Голямото колело ще се завърти още веднъж, защото той идва. Ще се завърти и той ще започне всичко отначало. Така го е направил, да се завърне един ден, за да си спомни всичко". После я питат кой е тоа дето идва и тя естествено: "Ами, той". Така, че явно това е направил Икариум, влезе си там у машината, проблема ще е, че тя май беше счупАна, а?

@ивонски

Spoiler: show

Нещо такова е. Така и не обясняват какъв точно е планът на Икариум, освен че се очаква да му върне спомените и че има смътна връзка с извършеното от Крул (създаването на лабиринтите). Но, както се казва в последното изречение от абзаца, машината е просто счупена. Кво ше стаа оттук нататък...