Кое точно нещо прави писателите отговорни към работата им? Дневният обем ли?
Има хора като теб, които пишат по 1000 думи на ден. Има и такива, които надвишават този обем. Някои работят върху даден абзац, колкото време е нужно, преди да продължат напред. Други може да пишат по изречение на ден или няколко думи. Кое точно ги разграничава и прави едните по-отговорни от другите?
По какъв начин дадено литературно произведение (било то роман, повест, разказ, къс разказ или микроразказ) превъзхожда друго такова, освен по обем? Защо си мислиш, че на подобни срещи, на една "половин книга" ще се обърне повече внимание, отколкото на няколко къси разказа?
И пак да дойдем на битово-консуматорския въпрос - сериозното писане трябва ли да се обързва постоянно с "цел за изкарване на хляб" с него?
Разбирам колко примамливо и блазнещо изглеждат подобни "писателски" групи с Паланюк, обаче доколкото разбирам, ти все още не си писател, поне не такъв разпознаваем и продаваем, затова и не разбрах, защо така набързо анатемоса форума и мислиш, че коментарите, които се дадоха досега, трябва да се причислят само към "хоби" кръга.
И, да, писателството е от "най-лесните" изкуства. През последните десетилетия светът е залят от "литература" (и тук изобщо не говоря за качество), просто защото болшинството си мисли, че изначалната му способност да може да пише, го прави писател. И, защото като физически инструменти изисква минимално парично вложение. И, защото е модерно. И, защото почти всеки иска да е разпознаваем сред по-голям кръг от хора, извън семейния и приятелския.