Витоша - откриващият филм си беше шедьовър и хвала на СФФ, че го избраха. Покрай няколко минути рандъм кадри от Витоша, лентата представлява главно интервюта с хора, ангажирани с планината и природния парк - планинари, зоолози, лесовъди, юристи, дори един алпинист. Ако се появи онлайн, препоръчвам на всички, които продължават да недоумяват за какво протестирахме лятото. Обстановката в зала 1 (препълнена бтв) беше страхотна, много топла и дори викахме "Долу Цеко от Алеко"

Духът на Севт III - пълна чекия, за която не мога да повярвам, че дадох осем лева. Рандъм 3D + подводна камера от яз. Копринка рисуват неособено убедителна картина на Севтополис на фона на пълни чичковци и лелки с лаврови венци и роби, които танцуват мистично насред пущиняка на Подбалкана. Всичко това, гарнирано с глас зад кадър, четящ учебник на ниво трети клас на тема тракийската цивилизация. За цвят интервю с една от арехоложките на Севтополис - може би най-интересната част от всичко, но честно казано се удивих от почти нулевото й възмущение от реално едно от най-големите културни престъпления на соцрежима - заливането на Севтополис с язовира.
Който тръгнал е сам - най-интересният но доста противоречив филм, оказа се дело на учителката ми по рисуване от основното. Филмът е документален и разказва чрез интервюта с тях за живота на едно неортодоксално семейство, което живее по силно хипарски начин в доста голяма мизерия и отричайки парите. Повествованието е снадено от разговори отпреди 12 год. със семейството и седемгодишния им син - художник-гений; и нови разговори в наши дни. Вдъхновяващ, но доста противоречив филм, който си струва да се види, ако още го дават, но малко дотяга с документалността си. Най-ценното са приказките на момчето, очевидно доста интелигентно и за съжаление доста погубено. С прожекциите се продава и неговата книга, която звучеше суепр интересно като концепция (поредица от шахматни партии с променящи се правила), но не успях да си я купя.