Post
by Random » Mon Jan 03, 2011 2:06 pm
Сексът и романтиката са си основна част от ежедневието, така че - да, разбира се, че имат място и че са нужни. Не винаги, естествено. В много от случаите обаче най-нормалното и логично нещо е между героите да съществува някакво сексуално напрежение и това е важно да го има, дори да си остане само напрежение. В противен случай повечето герои биха били една идея по-плоски. Много автори сигурно просто не могат да се справят добре с тези ситуации и затова и ги избягват, от което качеството страда. Други пък сигурно се чувстват некомфортно да пишат за това, или пък са наясно с публиката си, кой знае. За мен романтичните взаимоотношения са убедителни на страниците, когато взимат под внимание максимално количество фактори, както обикновено става и в реалността. Не може да плескаш само секс сцени за цвят, защото стои необосновано и читателят надали би съпреживял някаква емоция. От друга стана не може да героят ти да обяснява колко прекрасен е ненамсикой друг герой и колко много е влюбен(а) той/тя в него и с това да се изчерпа цялата обосновка на взаимоотношенията им. Голяма част от нещата, които могат да направят една романтична връзка правдоподобна в литературата, са все дребни неща. Думите, които героите използват в разговорите помежду си, значимостта на действията им в сюжетната структура на историята, дребните физически детайли, които героите забелязват един у друг и т.н. В Stars in My Pocket Like Grains of Sand на Дилейни цялата структура на романа е построена, така че да предизвести любовта между двамата главни герои, Марк Дайът постоянно се фиксира върху нагризаните нокти на Рат Корга, а сексът между двамата е описан по толкова остраннен начин, че самото разкодиране на сцените превръща акта в централен за разбирането на романа. Хал Дънкан също се справя добре по тоя параграф, според мен. Сексът там е нещо, което просто го има и е такова каквото е. Независимо дали е стрейт или гей. Няма евфемизми, увъртания, свенливост. Сексът не е самоцел, нито пък е най-важното нещо за историята, но самото му присъствие, описано по един искрен и смел начин, го прави важен. Това за мен е ключът - да вкараш романтиката/секса в историята и в нейната структура. Независимо дали в структурата на наратива, дали в психологическата обосновка на героите, в културата им или пък в политиката им. Секс, колкото да го има, е все едно героите ти да гледат порно, без това да има каквото и да е значение за историята.
Като се замисля сега, май не съм чел твърде много фентъзи автори, които се справят добре с тая тема. Джордан,Фийст, Едингс, Брукс са пословично зле. Мартин трябва да го препрочета, за да преценя доколко самите сцени са добре написани, но там сексът определено играе важна роля в повествованието, пък дори да се прекалява често с него. Ериксън, колкото и да го обичам, май няма кадърни романтични завръзки в Малазана, а секс сцените му се състоят основно от изнасилвания и некрофилия. Бакър в първата част на първата трилогия имаше готини сцени, но май не и някакво по-нормално романтично взаимодействие. Спомням си, че Хоб май доста ми беше харесала по тоя параграф, но тогава съм бил дечко, тъй че кой знае. Ле Гуин определено е добра, макар че тя като че ли повече загатва, отколкото да експлицира. В момента чета Rats and Gargoyles на Мери Джентъл, където сексуалното напрежение го има почти на всяка страница и далеч не стои неестествено, напротив - героите звучат много по-убедително благодарение на това.
Колкото до по-нестандартните секс сцени и тяхното място в литературата, аз съм напълно за тях, стига да пасват в споменатите структури. Най-естественото нещо за човешкото съзнание е да категоризира знанието си за света в категории, които имат добре обособени концептуални централни представители (прототипи) и маргинални такива. Прототипите са "нормалните" примери в различните категории, съответно са много по-стабилни и силно обвързани с нормативното културно познание. Периферните представители най-лесно се поддават на изкривяване и афективни асоциации, много хора дори не разполагат с адекватно познание за тях. Човек лесно се огражда в своя си собствен кръг на комфортност и всичко извън него бива удавено в неразграфена концептуална каша от етикети, които могат да сменят референтите си почти постоянно. Същото, мисля си, важи и за рецепцията на секс сцените в литературата. Изнасилването е някакъв прототипен представител на "морално лоша" категория за хората от западния свят. Само че съм напълно сигурен, че нещата не стоят по абсолютно същия начин в други култури, а какво да си говорим тогава за измислени фентъзи и научнофантастични светове? С което не искам да кажа, че изнасилването може и да не е лошо нещо, а само да предложа, че именно това качество на литературата е изключително ценно - възможността да се замислим през призмата на друг културен модел, да го разберем поне донякъде, да преоценим част от собствените си схващания, които ни се струват като някаква божа истина, спусната отгоре. Гей/лезбиън сексът в литературата е още по-централен пример за това. Нещата, които Дънкан, Дилейни, Жаклин Кери и други правят с описанието на хомосексуални сцени, са важни, защото по този начин ги изваждат от дълбоката маргиналност в концептуалните модели на огромна част от хората в западната цивилизация. Живеем в модерен свят, в който един сериозен процент от хората не са с хетеросексуална ориентация. За да имаме литература, която отговаря на културните нужди на модерността, трябва да имаме повече литературни герои, които правят гей/лесбиън секс, и повече автори, които го описват добре и могат да го обвържат смислено с историите си.
А може и да си остане едностраничен топикът де.
Сериозно, има и добри попадения - немалко бюджолдки, Робин Хоб, Гай Гавриел Кай, "Ендимион" и множество други, за които сега не се сещам.
