Post
by Lubimetz13 » Fri Jun 25, 2004 7:03 pm
Стига бе! На мен единственото, което ми повдига настроението в дългите безсънни нощи, отдадени на нерадостни размисли за битието, селенията небесни и броя на нещата, които на сутринта е трябвало да съм свършил, а всъщност още не са започнати, са мислите за гениалния композитор Абрашев ( всякакви слухове, че е преписвал без свян от разни там...класици, са гнусни инсинуации, пък! Срамуваше се, човекът... ), дарен ни от бога като незаслужено благо и неукротимия унищожител на мобилни телефони Бойко Борисов. Разведрявах си обстановката дни наред с умилителни спомени за неосъществените, уви, идеи за охотеляване на столичните галерии, непримиримите гонения на културисти от недвижимата собственост на министерството, прочувствените речи за Мадарския конник ( "Това скеле е много грозно и закрива прекрасния паметник. Веднага, щом се върна в София, ще наредя да го махнат и да го сменят с нещо по-хубаво", или нещо подобно ) и т.н. Но, с гузна съвест си признавам, идеята с градината...въпреки цялото ми самонавиване, не ми харесва. И гласувах "против", даже. О, аз...