Искам да започна с нещо, което вероятно хората, запознати с проекта, така или иначе предполагат, но все пак да го отметнем - да, Where the Wild Things Are определено е един от филмите на годината.
Тъкмо се връщам от него и още съм леко замаян. Невероятно силна, невероятно жива, епична в камерността си история за вътрешния свят на едно неразбрано дете. Съвършено деликатен и същевременно изтъкан от необуздана детска агресия и разрушителност.
Историята с три думи:
Макс (изигран замайващо добре от съименника си Макс Рекърдс) е момче, което прекарва дните си в безгрижна игра в собствения си отвеян и мечтателен свят, но същевременно копнее за близост от отчуждената си голяма сестра и заетата си майка. Една вечер, след сцена с майка си, той бяга от къщи и... отива на далечен остров, населяван от огромни, човекоядни, но добродушни чудовища, които го правят свой крал.
Прекрасна постмодернистична приказка, в която всеки герой е аспект от личността на Макс, за да го научи малко по малко колко трудно е да задържиш едно семейство заедно и да не изгубиш онези, които обичаш. The Wild Things... е страхотно заснет, като камерата е треперлива, кътовете са насечени и прескачат от сцена на сцена, но това не е досадният и безсмислен шейки кам на Борн, а осмислен художествен похват, който само подсилва непосредствената, жива, дива атмосфера на вътрешния свят на самотния Макс.
Вече споменах, но ще повторя, че момченцето играе зашеметяващо. Ясно е, че са кастнали дете, което да е максимално близо до търсения образ, но при все това си представям колко болезнена и дълга работа е паднала по превръщането му в точната смесица от мечтателност, невинност, агресия, детска жестокост и в крайна сметка пълно безсилие. Поклон.
Филмът има само два по-сериозни проблема:
1. При целия си (напълно резултатен разбира се) стремеж да е невероятно фин, майсторски и арт, той леко губи емоционалния фокус на моменти и от време на време губи... не знам как да го кажа... цвят. Това не е твърде натрапчиво, но все пак го има.
2. Where the Wild Things Are e базиран върху култова (на запад) детска книга от 60-те, маркетва се като детски филм и т.н., но той е всичко друго, но не и детски! Тънкостта, с която е заснет, майсторството, с което е разказан, и в крайна сметка твърде подтискащата му атмосфера и натрапчива сериозност просто не стават за деца и си мисля, че ако бях под определена възраст, дори би ме изплашил. Сериозно. В смисъл, шибаното слънце ще умре, ебати!
С последното не искам да кажа, че това е някаква сериозна и мрачна драма. Не е. The Wild Things... има своите приказни моменти, своите фантастични пейзажи, шеметни игри и безгрижен смях. Но всичко това е вкарано в наистина сериозен и смислен контекст и просто трябва да се гледа с тази мисъл.
Много горещо го препоръчвам. Надявам се да го пуснат в България, но в случай, че са го планирали за Великден примерно, или им е твърде арт, за да си дадат зор, изчакайте малко и награбвайте първият рип с някакво все пак почтено качество. Във филма определено има неща, които си струват големия екран, но точно тук по-важното е друго. Аз излязох разтреперан от салона, мамка му!
Слагам трейлърите, за който не ги е виждал:
http://www.youtube.com/watch?v=SsZXKLtDb-k&NR=1 (началната музика тук е от филма)
http://www.youtube.com/watch?v=2NOkQ4dYVaM
Че за този филм ако няма тема, за кой тогава?
