Китай и китайците
Posted: Tue Sep 08, 2009 4:52 am
В моята програма има солидно количество китайци. Живея една година много близко с тях. Приятели са ми и ги обичам. На моменти са коне с капаци и дразнещо отказват да говорят на английски в смесени компании, но са готини и добри хора.
По тази причина винаги съм се чувствал странно да чета коментари за китайци, в частност в ШД тези на Амелия, които са почти универсално башващи.
Вчера бях в китайското посолство. Всичко ми стана ясно
Това са най-неприятни, шумни и груби хора, които съм виждал (от България насам
). Може би съм разглезен от японците, не знам. Тъжното е, че дори ЯПОНЦИТЕ в посолството бяха прихванали тия качества.
Ако имате някаква романтична представа за китайците като изтънчени хора, с хилядолетна цивилизация, запазена дори в условията на буйстващ комунизъм, можете спокойно да ги забравите. Комунизмът е виновен да са идиоти, но не е виновен да са простаци, а оказва се (поне според туристическите гайдове ) китайците винаги са си били шумни, плюещи, блъскащи се (да звучи познато?). Хилядолетната им цивилизация се дължи основно на претопяване на завладелите я, а изтънчени в далеч по голяма степен (колкото и да е странно) са повлияните от Китай народи, нежели самите китайци (изключвайки естествено интелигенцията, както си е навсякъде).
Остава обаче въпросът защо аз знам толкова готини китайци? Явлението обяснявам или със някакво качествено изменение в стаден вариант, или с тъжния за цялото човечество принцип на златото в пясъка. Хората в моята програма са подбирани специално от организаторите за подходящи за интернешънъл експириънс и са сред най-отличените в университетите си, въпреки че това не значи нещо особено, тъй като и аз съм отличен и голямата работа като цяло. Освен това сред тях има и доста тайванци, което може би има значение. И все пак беше баси стряскащият експириънс това посолство
Не ми се иска да башвам целия китайски народ, естествено това е неоправдано, но някои поведенчески синдроми просто се набиват на очи
Всъщност бях в посолството, защото ще ходя за два дни на екскурзия там. Представих си Шанхай като точно толкова тъпкан, колкото е Токио, но всичко е седем пъти по-шумно (а това казва МНОГО, повярвайте ми), всички се блъскат и всички крадат.
Май отсега сънувам кошмари.
По тази причина винаги съм се чувствал странно да чета коментари за китайци, в частност в ШД тези на Амелия, които са почти универсално башващи.
Вчера бях в китайското посолство. Всичко ми стана ясно
Това са най-неприятни, шумни и груби хора, които съм виждал (от България насам
). Може би съм разглезен от японците, не знам. Тъжното е, че дори ЯПОНЦИТЕ в посолството бяха прихванали тия качества.Ако имате някаква романтична представа за китайците като изтънчени хора, с хилядолетна цивилизация, запазена дори в условията на буйстващ комунизъм, можете спокойно да ги забравите. Комунизмът е виновен да са идиоти, но не е виновен да са простаци, а оказва се (поне според туристическите гайдове
) китайците винаги са си били шумни, плюещи, блъскащи се (да звучи познато?). Хилядолетната им цивилизация се дължи основно на претопяване на завладелите я, а изтънчени в далеч по голяма степен (колкото и да е странно) са повлияните от Китай народи, нежели самите китайци (изключвайки естествено интелигенцията, както си е навсякъде).Остава обаче въпросът защо аз знам толкова готини китайци? Явлението обяснявам или със някакво качествено изменение в стаден вариант, или с тъжния за цялото човечество принцип на златото в пясъка. Хората в моята програма са подбирани специално от организаторите за подходящи за интернешънъл експириънс и са сред най-отличените в университетите си, въпреки че това не значи нещо особено, тъй като и аз съм отличен и голямата работа като цяло. Освен това сред тях има и доста тайванци, което може би има значение. И все пак беше баси стряскащият експириънс това посолство
Не ми се иска да башвам целия китайски народ, естествено това е неоправдано, но някои поведенчески синдроми просто се набиват на очи
Всъщност бях в посолството, защото ще ходя за два дни на екскурзия там. Представих си Шанхай като точно толкова тъпкан, колкото е Токио, но всичко е седем пъти по-шумно (а това казва МНОГО, повярвайте ми), всички се блъскат и всички крадат.
Май отсега сънувам кошмари.
.
