ShadowDance

Не бе, аз щото се познавам, затуй.

Ъ да, на мен даже ми се е случвало наистина това с чорапите по пода и тоалетната чиния. Познайте кво - нищо не се промени, само аз свикнах.
Но пък Александър ми търпи моите свинщини, така че сичко е ток и жица.

Рольо, продължавам да твърдя, че си казвам всичко. Понякога се случва да се оплаквам и да говоря зад гърба на някого, но в 90% от случаите тоя някого вече ги е чул същите неща от мен право куме в очи. В 5% от оставащите 10, ще го чуе скоро. В оставащите 5%, забравям просто, щото не ми е било важно...

Продължаваш да приказваш за говорене пряко, а аз продължавам да нямам това предвид. Виж си първия пасаж. Виж на Марфа потенциалната реакция. Това е говорене направо, очи в очи. Онова, което аз описах, е нещо съвсем друго. То пак е прямо, но е описание на синдрома и причините за него, а не на конкретния проблем, т.е. това е обобщението "отвън", от което най-често има нужда човекът, за да се замисли.

Е то разсъждаващите хора се справят с това и без да има "описание отвън" на ситуацията. На останалите описанието отвън не вярвам да им помогне - човек когато е решил да е сляп, ще си стои сляп, дори сам да си вдигне клепачите (т.е. да опише ситуацията, в която е и за която не си дава сметка). Те тия и най-много мрънкат всъщност - на тях все някой им е крив, все някой друг трябва да ги оправи. Щото то за някои неща се иска усилие - много по-лесно е да се размажеш и циклизираш в мрънкане.

You are frail. You are alone. Those who would love you, know you not. You lust for obscene things. You fear even your closest brother. And you understand far less than you pretend...

You lust for obscene things.

Тва поне го налучкаха.

Поръчах си семена за люти чушки....
да видим сега расте ли у нас хабаньеро или не...
аз бях пробвал преди време и не стана ама де да гу знаиш...
все си мисля, че щом има народни песни за "чушката люта по-люта...."
трябва да има начин....

Мня, ми то не си търсим като приказваме с някой за 3ти отговори, а слу ша тел. Директния подход ако бачкаше драстично по-добре немаше да е лошо. Не стаа Обиждат се. Минаха ни годините на по-фриволно лафене. Са стана минно поле да го еба. Аз се опитвам открай време да се уважавам с хората дето общувам, дори в редките случаи в които не открия нещо дето ми е интересно у тях, останалото поигнорвам ''доколкото не са ми в къщата''. Близките си патят де, аз иронията не я паза за форумите само. Повечето вече знаят, че е изключително здравословно да избягват да ми мрънкат за общ познат. Вярно и на мене ми се случва да кимам докат оплюват друг, ама само щото ценя тоя дет мрънка. Рядко някой ме е изнервил до там, че да го оплюя него. Постъпки да, флейма яко, но не и човека в цялост. "Той е такъв" не ми е в речника. Ма се съгласявам с приказките на околните, колкото да се наприказват, да им поолекне евентуално. Бая акъл имам, че да седна да уча другите как да живеят, и през времето на такива разговори е некъде другаде прегръщайки дървета. В Семейните дрязги(тм) да се набутвам вече е Табу. Верно че тука сме кат едно малко семейство голямата част и тва поебва директното общуване, щото 1 кат подхване и се почва кадаифа. Примери във всяка тема. Еле пък с тия дет се пецкат, вече съвсем сложно стана. Аман от хора дет изискват да заемеш страна. Тяхната. Това не значи, че му съчувствам и го разбирам изобщо. Обичам си го за други неща, не колко сам се праи нещастен. Ама информацията не моеш да я спреш и е заразно тва, признавам. За тва и се дистанцирам от тая или оная компания лека полека. Кефа се на хората поединично някак повече.



Хм, хабаньеро ли баш. Мазохизъм лек усещам. Интересно ше е да наблюдавам резултата... за предпочитане скрит зад стена и откъм вятъра

Невъзможността за правилен подбор на думи и гледна точка при разговор с човек, с когото имаш някакъв проблем е самата емоция и притеснението от реакцията на въпросния.
Докато с А не може да се разбереш как точно да решите еди-какъв-си-проблем-в-евентуално-отношенията-ви например, това често е породено от емоции, които те афектират малко или много в момента на провеждане на диалог с А. Докато говориш с Б, бил той по-близък или по-далечен приятел, и/или сам със себе си в главата си си до голяма степен отдалечен от първичните емоции (яд, завист, досада, обида и т.н.), появяващи се в присъствието на А и породени от проблемата. Тяхната липса съответно ти дава възможност да хвърлиш по-трезв поглед върху проблемата и да намериш евентуално начин да изразиш мнението си и решението й без да нагрубиш А. И в това отношение си търсим понякога именно слушател, на който да изнесем проблемата, за да можем сами да помислим върху нея и съответно да опитаме и да разберем А. Това във елементаризиран план. Наистина е безгранично нелепо, но така работи мозъкът ни (поне моя), уви! Казването на нещо очи в очи е недостатъчно обикновено - нужен е подход в изнасянето на мнението, така, че да не предизвика на секундата негативни емоции в А, пречейки по този начин и страна А да вникне трезво в мнението ти.
После се намесват всички други взаимозависимости, които Ники изреди и само доусложняват нещата..... И дявол го взел, наистина е заразно.....

Аз пък имам малко по-различен проблем. Най-вече при срещи и запознанства. През цялото време имам чувството, че не се държа, както трябва или че очакват нещо от мен. Неуверен съм и все имам чувството, че не общувам правилно с тях. Аз по принцип мога да се отпусна и да разговарям нормално само с истинските ми приятели, а те се броят на пръстите на едната ми ръка.

Освен това не ме бива в любезностите много. Често забравям да пратя поздрави на някой или да направя комплимент. И винаги се сещам за това в миговете след разговора и се самобичувам в мислите си

Иначе странно, но пък точно стане ли дума за конкретен проблем или нещо, което ме засяга лично, нямам проблем с подбора на думите. Е може и да не избирам правилните думи винаги, но винаги гледам задължително да реша проблема с конкретната персона, максимално бързо.

Amikae wrote:Аз пък имам малко по-различен проблем. Най-вече при срещи и запознанства. През цялото време имам чувството, че не се държа, както трябва или че очакват нещо от мен. Неуверен съм и все имам чувството, че не общувам правилно с тях. Аз по принцип мога да се отпусна и да разговарям нормално само с истинските ми приятели, а те се броят на пръстите на едната ми ръка.

Освен това не ме бива в любезностите много.

Аз съм същата. Така и не се научих как да водя любезен неангажиращ разговор с почти непознати. В резултат едно 90% от хората ме мислят за скучна.

И аз съм така с "малките разговори" с не особено добри познати. Когато не знам какво *наистина* да кажа, а празните любезни приказки просто не съм ги усвоила. И все пак не мисля, че това ми пречи много, доколкото важните са ми близките. Бтв, все пак има начини да се подобри донякъде това положение. Примерно аз почти нарочно се опитах да си създам навика с непознати да отвръщам на комплиментите със същото или когато някой ме впечатли с нещо, да го казвам, а не само да си го мисля. Понякога дори работи.

За предишното... аз наистина мисля, че разговорът заора не накъдето трябва. Не става дума за казването очи в очи просто. А за казването очи в очи, но спокойно и така че да ти разберат гледната точка. Както на един непознаващ въпросния човек би обяснил "Х е много готин, много си го обичам, но когато ме иронизира е като някво дежа вю от времето като бях загубеняка на класа и това адски ме стресира и вбесява". Това е съвсем различно от това да идеш и да кажеш на Х "Виж
кво, брато, дразниш ме, спри сега или вече не отговарям за себе си".

При водене на разговор с непознати трикът е бързо да усетиш тема/и + маниер, които и на двамата да ви допадат. С времето става много лесно - просто се изисква широк мироглед и лек език. Така наречените "контактни личности" го правят интуитивно почти, докато други се притесняват.... знам ли. Разбира се винаги го има моментът със тягостното мълчание и затваряне в собствените мисли - винаги има поне един човек, с който за нищо на света да не успееш да завържеш разговор. Елате за две седмици при мен в книжарницата и ще направим от вас професионални разговорливци.

Мдам, работата с хора много помага да се научиш да говориш за общи глупости с непознати. И аз имам тренинг от магазина на майка ми.

Мислят ме за Бойко Борисов. Някакъв човечец му писал. В моя блог.
Ето бе:

Уважаеми господин Борисов,

Защо не си кажете, че сте вече социал-демократ ами си измисляте разни центризми и десни позиции.Цялата Ви политическа платформа е социал-демократическа.Няма нужда да се открива топлата вода втори път.

Стефан

http://marfieta.wordpress.com/2009/01/1 ... mment-5869