Парадоксът с този текст е в това, че за да бъде интерпретиран този текст, трябва да бъде интерпретирано именно неговото съдържание. А като всеки добър текст, този текст е произведение на изкуството.
Ето го и самият текст:
- Spoiler: show
- ... и именно защитата на изкуството поражда странната визия, според която нещо, което сме се научили да наричаме „форма” е разделено от нещо друго, което сме се научили да наричаме „съдържание”. Както и добронамерения ход, който прави съдържанието съществено, а формата – допълнителна.
Дори в модерни времена, когато повечето артисти и критици са се отказали от теорията за изкуството като представление на една външна реалност в полза на изкуството като субективно изразяване, основната черта на миметичната теория се е запазила. Дали ние възприемаме света на изкуството по модела на една картина (изкуството като картина на реалността) или по модела на едно изказване (изкуството като изказване на артиста), съдържанието все пак си остава на първо място. Съдържанието може да се е променило. Сега то може да е по-малко фигуративно, не толкова ясно реалистично. Но все пак се предполага, че един свят на изкуството е неговото съдържание. Или, както обикновено се казва в наши дни, че един свят на изкуството по дефиниция казва нещо. („Онова, което Х казва е...”, „Онова, което се опитва Х да каже е...”, „Онова, което Х каза е...” и т.н. и т.н.)
Никой от нас не може да възстанови онази невинност отпреди всяка теория, когато изкуството не е познавало необходимостта да доказва себе си, когато не е било необходимо да се пита едно произведение на изкуството какво то е казало, защото човек вече е знаел (или е мислел, че знае) какво то вече е направило. От сега до края на съзнанието ние си оставаме заети със задачата да защитаваме изкуството. Ние можем само да се караме относно едно ли друго средство за защита. Всъщност ние имаме задължението да отхвърляме всяко средство за защита и оправдание на изкуството, което става особено тъпо или обременително или нечувствително към съвременните нужди и практика.
Именно това е ситуацията днес, със самата идея за съдържанието. Каквото и да е била в миналото, идеята за съдържанието днес е най-вече пречка и неудобство, една фина или не чак толкова фина еснафщина.
Макар че настоящите развития в много изкуства може би изглеждат така, сякаш ни водят далеч от идеята, че изкуството е преди всичко неговото съдържание, тази идея все още упражнява една изключителна хегемония. Аз искам да изкажа предположението, че това е така, защото тази идея сега е увековечена под формата на един начин за възприемане на произведенията на изкуството, твърдо установен сред повечето хора, които вземат на сериозно което и да било изкуство. Онова, което води със себе си прекомерното подчертаване на идеята за съдържанието е неувяхващият, никога доведен до край проект на интерпретацията. И, обратно, именно навикът да се подхожда към произведенията на изкуството, за да бъдат те интерпретирани, поддържа фантазията, че съществува нещо такова като съдържание на едно произведение на изкуството...
„Против интерпретацията”
Източник: Интернет