ShadowDance

Mисля, че си заслужава отделна тема.

Anyway, този път за пръв път откакто това събитие е и в Пловдви, програмата ми се видя по-интересна и планирам да посетя доста прожекции. Вчера маратонът за мен започна с Howl's Moving Castle и Фалшификаторите.

Първият леко ме разочарова, определено не е нивото на другите на Миязаки, които съм гледал. Но поне гледах за пръв път аниме на голям екран, ако не друго.

Фалшификаторите обаче компенсира. Много силна австрийска драма за гениалния фалшификатор Зорович, затворен в концлагер през Втората световна и принуден да фалшифицира огромно количество паунди и долари. Той е изправен пред страшната дилема дали да помогне на себе си и другарите си да оцелеят, като помага на нацистите, или да ги саботира и така да им отреже възможността за достъп до финансов ресурс, който може да е много важен за изхода на войната. Всичко това е развито много добре сюжетно, без типичните прости отговори и елементаризиране, а и актьорите са на висота. Преди малко случайно видях, че това е и носителя на Оскар за чуждестранен филм за миналата година, и определено има защо (не че съм гледал конкурентите де... ).

По-нататък съм си взел билети за новите на Ароновски и Уди Алън плюс Ashes of time Redux, дано и те са на висотата, която очаквам да са.

Е, един от конкурентите на Фалшификаторите за чуждоезичния Оскар беше 12. И не знам колко добър трябва да е, за да го е изпреварил. Ще го гледам и аз тази седмица, със силно завишени очаквания, та да видим.

Освен "Изгори след прочитане" гледах и Be Kind Rewind. Мишел Гондри е абсолютно куку. Ако човек не е подготвен за ненормалното му въображение, вероятно филмът би му се сторил силно самоцелен. На мен ми хареса много, повече дори от миналогодишния "Науката за съня". Беше и по-изчистен и по-смешен.

Още се двоумя за Арновски. Много ми е трудно да се преборя със себе си и да отида на филм, който се казва "Кечистът".

Jen wrote: Още се двоумя за Арновски. Много ми е трудно да се преборя със себе си и да отида на филм, който се казва "Кечистът".

Не мисля, че ще съжаляваш. Минимум заради изпълнението на Мики Рурк, ако и филмът да е леко шаблонен.

Твърдо отивам на Кечистът на 30ти. Гледа ми се Роки по Аронфски. А някой с мен на Класната стая тази неделя в Люмиер?

Гледах Burn after reading (много готина сатира, ама доста разфокусирана и кратка) и много краткия и лежерен Вики Кристина Барселона (Уди Алън пак ме кефи след страхотния Мач Поинт и горе-долу крапавия Сън на Касандра).

Ммммда, аз моето мнение за "Кристина Вики Барселона" май вече го споменах:

Roamer wrote:А иначе, почти прясно (по-малко от 24 часа) - "Невероятната съдба на Амели Пулен" и съвсем прясно - "Кристина Вики Барселона". Просто нямам думи - и за двата. Толкова подобни, толкова различни, толкова свежи, толкова изпълнени с човечност, нежност, човещина и лека тъга, и все пак толкова усмихващи по толкова особен начин... Започвам да разбирам защо разни хора харесват Жьоне А пък толкова да ми хареса филм на Уди Алън не ми се е случвало от... може би от последния друг филм на Уди Алън, който съм гледал Няколко часа преди филма аз казах нещо като "сигурно ще е хубав, като другите филми на Уди Алън, и леко откАчен, като другите филми на Уди Алън" - и като че ли познах

Вчера гледах Лустро, последния филм на Андрей Кончаловски, който се оказа по-добър ор очакванията. Много силна сатира на живота на най-богатите и известни в Русия. В първите 30-на минути е основно изключително забавен, по-нататък обаче става все по-сериозен и хаплив като тон, като пак си има от време на време по някой гениален смешен момент, на който цялата зала се смееше с глас. Гаврата със света на висшата мода е просто безценна. Актрисата в гланата роля пък е толкова добра, че ако това беше холивудски филм, спокойно можеше да вземе някой Оскар. Въобще много качествен филм като цяло, препоръчвам горещо.

П.С. По някаква незнайна причина филмът има твърде нисък рейтинг на IMDB(5.7 или нещо от сорта), не му вярвайте.

Много ми е трудно да се преборя със себе си и да отида на филм, който се казва "Кечистът".

И аз имах същия проблем, обаче все пак реших да последвам принципа си, че режисьорът е доста по-важен от сюжета, и си взех билет, да се надяваме, че ще си струва.

Снощи гледах Да бъдеш Джейн - биографичен филм за Джейн Остин. Доколкото знам главната линия се опира на реални факти, макар че вероятно са доста разкрасени. Някак обаче бяха успели много добре да докарат точно атмосферата на другите филми по Джейн Остин (дори се чудя дали нямаше взети назаем реплики, но не съм сигурна), но в един малко по-мрачен и реалистичен отенък.

Burn after reading се оказа леко разочароващ, приятен фарс, който си струва гледането, обаче много далеч от класата на The Big Lebowski и Фарго. Дори и звездния актьорски състав не впечатлява особено, освен Малкович, който си е гений по default.

А аз току-що се връщам от "В класната стая". Имаше проблем със субтитрите. Където ги имаше . Защото от средата нататък почнахме да гледаме само по английските. Но това са дребни кахъри. Относно филма- силно ви съветвам да не го изпуснете. Проникновен, искрен, реалистичен, лентата създава един невероятен портрет на мултирасовото общество в Париж и как това се отразява върху децата. А аз си мислих, че отивам да гледам поредния филм за израстването.

Както споменах по-нагоре, имах сериозни притеснения дали този филм няма да се окаже провал заради безумния на пръв поглед сюжет, но The Wrestler се оказа много силен филм дори и за човек като мен, който смята кечът за едно от най-малоумните и безсмислени неща на света. Сюжетът наистина не е нищо особено, но всичко останало е почти перфектно. Мики Рурк прави гениална изпълнение, Мариса Томей също е страхотна в другата главна роля. Диалогът е много по-мислен от очакваното за филм с такова заглавие и една от основните причина доста тривиалния сюжет да работи успешно и да въздейства.

За мен лично особено интересно беше колко различен като стил на режисура е филма в сравнение с предишните на Ароновски - няма ги привличащите вниманието трикове бързи монтажи от първите му два филма или неземната красота и мистична атмосфера на Фонтанът. Тук всичко е максимално реалистично, цветовете са умишлено бледи, монтажът ненатрапчив, въобще напомня много на типичен европейски арт филм от последните 10-ина години. Този подход работи много успешно и постига целта си да контрастира изкуствена помпозност на кеч шоутата с реалността.