ShadowDance

Съкровището в Сребърното Езеро.

Продължавам с Карл Май.

Андре Агаси : Открито Препоръчвам!
Какво да кажа - просто е прочетете ако се интересувате от тенис ,а ако не се интересувате - пак ! Възхода ,падението и пак възхода на един от най-добрите тенисисти на всички времена .Легендарните му битки със Сампрас,връзката с Брук Шийлдс и разбира се Щефи Граф.Проблемите му с психическата нагласа (като бивш професионален спорстист (ама тенис на маса) донякъде го разбирам -ама само до някъде.Всъщност този човек (то така и започва книгата ) ненавижда тениса!
Ако някой я иска в epub формат да пише.

Винету, и смятам да изчета всичко на Май което имам, а имам почти всичко на Май, което е издавано на български.

Град на Остриета - не по-слаба от и без това неимоверно зарибяващата Град на Стълби. При цялото ми уважение към Мъглородена Божествените градове ми стана любимата поредица от последните няколко години, и то само след 2 книги. Дано по-скоро да преведат 3-тата.
8/10

И между другото прочетох Slade House, която по незнайни причини някоя добра душа от Прозорец е решила да преведе на български. Ревютата в списанието са доста точни и не мога да го кажа по-добре - комарджийски усет при граденето на персонажите, или това, или Мичъл е истински магьосник.
8/10

Аз съм на 200 страници в ТО (демек пролога...) и за пореден път съм удивен колко бързо и лесно върви тая книга.

Чета "Пътуване по посока на сянката" на Яна Букова. И ми е неудобно. Не мога да не я прочета, защото една приятелка ми я даде, след като ми я хвали надълго и широко като литературното събитие на хилядолетието. Не ми разказа за какво става дума, така че не се овърхайпнах. Започнах да чета... и запецнах. Проверих в интернет и установих, че май съм единственият човек на планетата, който не само че не харесва книгата, ами никак не я харесва. И ми е самотно и тъжно. Не мога да следя събитията, всичкото е някакъв поток на мисълта и се налага по няколко пъти да се връщам, за да разбера кой какво направил и пак не разбирам. И уж езикът е някакъв хем приказен, хем уж старовремски наратив, а постоянно се вмъкват думи като "трансформирам" например, докато уж се гледа през очите на герои от трийсетте години на 19 век. Та се боря, мъча се, давам всичко от себе си, дето се вика, пак проверявам да видя кой какво мисли и пак се оказва, че книгата явно е писана за цялото човечество минус мен.

Не се притеснявай, има и такива книги Примерно 90% от хората умират за Брулени хълмове, което е класика на класиките, а аз не мога да я понасям! Както и Спасителят в ръжта... Обратно, има книги, за които аз си умирам, а разни хора казват - мех Ами това е, разни хора, разни идеали

Викаш, може да не е в мен повредата, а?

Не знам, ако цялата книга е като този откъс, повредата определено не е в теб:
http://books.janet45.com/covers/bg967/p ... bukova.pdf
Последователни изречения:

Градът беше ням, слюден и нито следа от милост в небето. Отъпка пръстта край реката, избра мястото и започна да строи, а чираците му го следваха във всяко движение.

И аз идвах с откъс, ако става дума за това.

http://liternet.bg/publish17/y_bukova/pytuvane.htm

Ми всичкото е такова, да. Дори още повече. Но целият ми литературен кръг се кълне в туй чудо все едно е новата Библия, спусната свише. И ревютата са суперлативни, и масовото мнение - също. То било невероятен език, невероятно богатство, прелест, връх на върховете и все така. А на мен ми прилича все едно някой се опитва да разкаже невероятно объркания си сън, дето почти го е забравил. Може би това е целта и може това да оценяват хората, това да харесват, не знам, честно. На мен всичко ми изглежда като хапче за мигрена, тежка при това. И сега ме е срам да призная на приятелката ми, че не само, че това не ми е харесало, ами го намирам за откровено словоблудство. А иначе вътре има история, има герои, но докато се боря да разбера кой от тях какво е направил, престава да ми пука за историята, а когато някой от героите умре, не мога да изпитам нищо друго, освен облекчение, защото няма да се налага да боря намнайсет страници, за да разбера дали точно този герой прави нещо, дали на него му правят, или някой съвсем различен човек случайно е наминал натам и е получил намигване в някой пасаж.

Mushu wrote: ↑

Mon Sep 11, 2017 4:24 pm

......... което е класика на класиките, а аз не мога да я понасям! Както и Спасителят в ръжта...

За "Спасителят" или всичко или всичко.
В моето обкръжение, аз съм единственият, който обожава и боготвори тази книга. Та, така, де.
Обаче да поставяш новата българска литература редом до "Спасителят" или "Брулени хълмове" (колкото и да не ти харесват) е нередно; несъпоставими са.
Аз пък имам чувството, че съм единственият, който смята "Физика на тъгата" за абсолютно нищо, далеч от каквато и да е литература. Да, не е плачевно зле, даже не е и зле, обаче и нищо не е. Дори и "Естествен роман", който ми е никаква (разбирай не провокира каквито и да е емоции у мен) книга, ми стои по-добре от "Физиката". Ама, толкоз. Очаквам анатемосването си.

Та, който иска да се кълне, в каквото си иска, убаво. Обаче, фактите са си факти. Хубава, нова българска литература не съм чел. А микроразказите са на бетер плачевно ниво. Явно, за пишещите в тази сфера, кратко е микро и думи са разказ.

Мравки и богове на Стефан Цанев е доста добра - за разлика от типичната нова беге гняс имаш история, персонажи, добре написана е, въобще като истинска книга е, което явно модерният роден драскач, особено на "сериозна" литература смята, че е под нивото му

Че и аз не харесвам Физика на тъгата, кво. Господинов е добър оратор, но не ми харесва като писател.

А снощи продължих борбата с Пътуването. Удавих се в словоблудство, хора. Не знам как някой би могъл да харесва нещо подобно, чета мненията, не разбирам причината за тази странна любов. Богат език имало. Ми не, няма. Словоблудството не е богатство на речта. Доколкото схванах от снощната глава, някаква разгулна жена, на която драмата от детството й е, че селските момчета й убиха патицата, а на нея й дойде цикълът, първо преспа с цялото село, после избяга при едни цигани, накрая стана жена на някакъв, там също преспа освен с него, ми и с братята му и практически със селото, после някакъв каза на мъжа й каква е тая, той наръга братята си, опита да убие и нея, ама тя беше спасена от един куц любовник, с когото избягаха в гората, където имаше и някакви хайдуци, с които имаше и някаква жена, та намериха бебето на жената от първата глава и протагонистката го спаси, щото се сети как да го нахрани. И след петнайсет години порасналото момче се върна и я закла. За огромно мое облекчение.

А Мушу не съпоставя Спасителят и Хълмовете с новата българска литература. Просто даде пример за книги, които хората масово харесват и боготворят, а на нея не й допадат. В смисъл, че такова явление е нормално - много хора да харесват определена книга, а някой да не се кефи никак на нея.