ShadowDance

Прочетох Кръвна Песен на Антъни Райън с невероятен кеф. Обаче сега като чета отзивите за другите две от трилогията и ме яд ,че я четох. Наистина ли е толкова зле положението с другите книги? То е ясно ,че като съм я почнал ще я довърша,ако предвид политиката на Бард да не си довършат поредиците,издадат останалите части!

И аз я прочетох преди седмица-две, видях отзивите и се хванах за главата... Пак ще ги прочета, де, все пак не се знае, може на мен да ми харесат другите части. И дано Бард да ги издадат, ако не - ще ги търся в оригинал.

Прочетох на един дъх "Време за живот" на Маркос Торенте, което не ми се беше случвало отдавна за книга, при все малкия й обем (чета бавно, ко да се прави ). Страхотна книга.
За самия автор и произведение разбрах като слушах представянето й на панаира на книгата, а и нещата, които каза Маркос страшно ми харесаха, за да ме накарат веднага да отскоча до издателството и да си купя книгата. Оказа се, че Персей имат страшно хубава поредица от малки книжки от по 7-8лв., чиито произведения са печелили някакви престижни (по думите на задните корици) награди.

Захванах "Шадоус Фол" на Саймън Грийн.
Приятна е, идеята е интересна, обаче книгата е толкова натъпкана с инфодъмпове, че на моменти имам чувството, че чета филмов сценарий. Доста странно.

Чета "Трите заповеди на Създателя". Това е фантастика. Засега мога да кажа, че автора е изобретил интересна фабула. Казвам изобретил, защото автора ми навява повече на изобретател, отколкото на писател, въпреки, че пише добре. В някои отношения към днешна дата някои виждания на автора звучат нелепо, като това, че към 2020-та година, се още въществува

Spoiler: show

СССР

. Макар още да не съм дочел книгата, виждам, че автора е атеист, насочен към науката както я разбира.
Предполагам, че книгата особено ще допадне на хора с атеистични наклоности.
Всеки случай книгата е интересна с художествените си стойности.

Вчера дочетох Зора на Октавия Бътлър в подготовка за сбирката на клуба по фантастика в Гринуич тази неделя. Книгата е прекрасна, както си говорихме с Intery, напомня ти защо обичаш жанра. Много ми хареса начина на разказване - доста елиптичен, без особено детайлни физически и психологически описания, но винаги правилно прицелен, поддръжащ напрежението и вниманието на читателя. Има невероятно силни фантастични идеи - повече в сферата на социологията и антропологията, отколкото в твърдите науки (макар че извънземните технологии са много по-шашкащи и добре пресъздадени от повечето други в жанра) - които постоянно те карат да се поставяш във въображаемия свят и да се чудиш какво би било... Но вероятно най-силната черта на романа е, че никога не си позволява да очертае ясни морални граници - просто защото концепцията за морал е напълно неприложима в този нов пост-апокалиптичен свят. Страхотен роман, адски жалко е, че поредицата има почти нулев успех в България и третата книга вероятно никога няма да бъде издадена. Аз нямам търпение да намеря време за втора и трета част на трилогията.

Прочетох "Вълци" и "Доведете труповете" - две части на нещо, което се очертава като три- или тетралогия от Хилари Мантел. Напълно заслужени две награди "Букър" и няколко други за цвят. Стопяващо добра историческа фикция за времето на Хенри VІІІ, разказана през погледа на един от главните му министри, Томас Кромуел (който иначе в официалната историческа литература се ползва със славата на ловък, коварен и безскрупулен използвач). Сега съм се завтекла да гледам и сериалът на BBC, който бил направен по книгата - и за него ми казаха, че не бил лош.

Забавлявам се следобеда с препрочитане на пасажи и лафове от фейса на Никола Крумов, докато дойде книжката му от Озон тия дни.
https://www.facebook.com/%D0%9D%D0%B8%D ... age_bubble

Трябва да взема и аз да си я купя На някои разкази съм се смяла със сълзи, да не кажа на всички

Вашта леля wrote:Прочетох "Вълци" и "Доведете труповете" - две части на нещо, което се очертава като три- или тетралогия от Хилари Мантел. Напълно заслужени две награди "Букър" и няколко други за цвят. Стопяващо добра историческа фикция за времето на Хенри VІІІ, разказана през погледа на един от главните му министри, Томас Кромуел (който иначе в официалната историческа литература се ползва със славата на ловък, коварен и безскрупулен използвач). Сега съм се завтекла да гледам и сериалът на BBC, който бил направен по книгата - и за него ми казаха, че не бил лош.

Първият сезон беше доста епик, вторият го оставих по средата, но може би после пак вдига ниво

Захванах "Лъвовете на Ал-Расан" на Гай Гавриел Кай. Книгата е много готина, хубав стил, интересна история и т.н., обаче на моменти имам чувството, че гледам някакъв филм, чиито сценаристи и режисьори не смеят да се разгърнат истински заради бюджетни ограничения. Много странно. Уговаря се - в продължение да достатъчно време - епична, може да се каже, гладиаторска битка на двама от главните герои срещу петима бойци. Потривам доволно ръце и... Епичната битка бива прескочена, за да бъде след това преразказана два пъти от различни хора - което със сигурност си има своята функция, обаче ме подразни много. Твърде често Кай казва, вместо да показва, което е поносимо заради красивия му стил на писане, обаче, подозирам, именно заради това през цялото време - а вече съм доста напреднал - ме преследва усещането, че историята тепърва ще започва. Другата причина за това усещане е постоянното въвеждане на нови герои и гледни точки. И това ме кара да предчувствам разочарование на финала... Дано да греша, понеже, каквото и да изписах досега, ако си нямах предостатъчно работа (дори в момента, обаче просто ми пламна главата), едва ли щях да пусна книгата.

Прочетох "Оковният пръстен" на Бюджолд. Готина книжка, леко твърде детска. И по някаква причина я влачих повече от месец. Нито ми е било трудно да я чета, нито нищо, просто... Не знам. А и това име Джулия, при положение, че героинята беше италианка, ми бъркаше в здравето. Грешка в превода, явно, обаче при всяко споменаване ме изваждаше от атмосферата на книгата.

И това ме кара да предчувствам разочарование на финала...

Лек спойлър:

Spoiler: show

Подозирам, че финалът няма много да ти допадне, защото е използван точно същия разказвачески похват, от който се оплакваш.

Ще го преживея...

Чета Uprooted на Naomi Novik - последните месеци си напълних Киндъла с книжки и сега чета наред

След като, преди години спрях Троновете на половината на книга 2, наскоро реших да продължа да чета от книга 3. Слабо ми е, след блестящата книга 1, и след като съм чел Колелото и Малазана, слабо е.