ShadowDance

Хареса ми и втората част и се зачетох в третата на английски. Бард... Не отворих спойлъра, но ми се струва, че знам какво има там.

Междувременно прочетох първата част на новата поредица на Алън Камбъл - Море на призраци. Многообещаващо начало, светоизграждането е на много високо ниво, героите очаквам съвсем да се развихрят и те. Втората част започва страхотно.

След като най-после прочетох "Quo vadis", реших да мина на нещо (доста) по-лекичко и подхванах "Конан наемника" на Джон Мадокс Робъртс. Когато бях в шести клас, това ми беше едно от любимите фентъзита и любимата книжка за варварина.
Сега, като съм почти два пъти и половина на онези си години, виждам защо - тази книга просто е писана сякаш специално за дванайсетгодишни момчета. Има си много екшън и разнообразни чудовища, извадени все едно от филм на Рей Харихаузен, и готини мацки, които все си намират повод да останат без дрехи

Има и приятно приключение, а и, при все че маниерът на писане на Робъртс няма нищо общо с този на Хауърд, характерът на Конан е уловен прекрасно.

Най-сетне, чак сега, подхващам "Сянката на вятъра" на Сафон и дотук съм запленена.

Аз я пробвах преди няколко години и не изкарах и петдесет страници. Още не знам защо, понеже ме кефеше. Обаче в един момент просто я оставих и не я хванах повече.
Ще трябва пак.

Ох, и аз имам подобен опит със Сафон. След като почетох за него из нета, си намерих почти всичките му неща, започнах...и спрях, и аз не зная защо Но съм си решила да опитам отново...по-нататък.

Devoted of Slaanesh, сигурно вече си стигнал в третата част до оня момент, за който аз споменавам в спойлъра, така че той става безпредметен всъщност . Ако не обичаш да се спойлваш обаче, добре е, че не си го отворил.

Gilraen, не съм още, щото се зачетох в на Алън Камбъл нещата.

Иначе на Сафон четририлогията е страхотна, заслужава втори шанс да и дадете.

tigermaster wrote:След като най-после прочетох "Quo vadis

Аз съм чувал доста противоречиви отзиви. Твоето мнение какво е?

Книгата е невероятнa, обаче ми беше трудна за четене. А и определено не е за хардкор атеисти или хора, които не могат да приемат християнството.
Доста хора виждат в тази книга откровена християнска пропаганда и за това си има причина.

Обаче никога преди не съм виждал така описан живота в древния Рим, а героите са прекрасни, особено Петроний... А и Марк Виниций... И, разбира се, Нерон, който е показан в цялата си лудост, избиваща в откровен кошмар, но въпреки това на моменти успява да накара читателя - или поне мен - да му симпатизира.

Аз от доста време обмислям да я почна, но все нещо изкача пред нея.

^Определено си струва да се прочете. Наскоро си купих и "Кръстоносци", обаче нея ще я чета по-късно.
Сега захванах "Историкът" на Елизабет Костова. Съвсем в началото съм, обаче подозирам, че ще е бая интересно.

А на "Конан наемника" му видях сметката за две вечери. Лековата, непретенциозна книжка... Напомняше ми доста на разказите за Гералт от Ривия по някаква причина, може би заради чудовищата.

Кръстоносци ми е много любим роман.

Прочетох "Сянката на вятъра". Направих всичко възможно да я изчета за три-четири дни, вместо за няколко часа. Това е проблемът с хубавите книги - получавам паническа атака, когато си дам сметката, че с всяка страница задната корица неумолимо се приближава. Заредила съм се с "Играта на ангела" сега. Ох, много е добър тоз Сафон бе!

Литургия за Илинден от Свобода Бъчварова. Книга чудовище за борбите на българите за освобождение на Тракия и Македония. Препоръчвам я и мисля, че трява да се учи в училище.

На корицата на „Милостта на Калр“ пише: „Феновете на космическата опера ще пируват!“. Което можеше да е вярно, ако премахнем „космическата опера“ от изречението. Да, главният ни герой продължава да е космически кораб, но действието се развива главно на станция Атоек и обитаемата планета. Може би още съм под въздействието на Стрейндж и Норел (сериалът, не съм чел книгата), но всичко сякаш крещеше английски чай, английски колонии, английски (чаени) плантации, английско джентълменстване... Проблемите, които се разчепкваха, бяха същите от първата книга, може би малко по-добре развити. Та, ако ви е харесъл светът, който изгражда Леки и искате още от същото, то ще го получите - „Феновете ще пируват!“. Гражданската война в междузвездната империя и външният враг пресгер

Spoiler: show

са все още на няколко портала разстояние и за сега са само за фон. Очаквах доста по-сериозни неща да се случат в тази насока, въпреки че не липсваха такива възможности.

Изключително лесно се чете (изключая няколко имена ) - в рамките на ден и като цяло ми хареса, въпреки че излиза от сферата на космическото, и по-скоро спада към жанра на меката фантастика. Което, на практика, хич не е лошо, но тотално се разминава с очакванията.

Ето още малко и от мен:
Joshua Dalzelle пише доста интересни Sci-Fi-та. За разни кораби. Сигурно мнозинството тук са чели Omega Force, но сегашното му творение -- Black Fleet Trilogy също е занимателно. И за Omega Force да си кажа, понеже аз наскоро попаднах на тази поредица. Lucky кърти, както може би и Twingo. По различен начин. Авторът обеща, че ще приключи следващата част от поредната история за славната чета някъде към третата четвъртина на годината. Стискаме палци това да е така.

M.R. Forbes продължава да радва. Имам странното усещане, че с каквото се захване, все го докарва до много интересен край, макар и в началото да страда от синдрома на бавнозапочващите истории. Ето някои неща, които определено си заслужава да се погледнат:
Ghosts & Magic: Стандартни неща -- некромансъри. Нестандартна история, при това ужасно увлекателна. 8 от 10 определено. До момента имаме четири книги в тази поредица. Некромансърите са само един брой, но пък за сметка на това не са терминатор
War Eternal: Поредица (три книги?) за космически кораби, безкрайна вселена и врагът (тм), който ни побеждава във всяка една от тях. Две книги са излезли до момента.

Brian McClellan успя да завърши през тази година The Powder Mage Trilogy. Тамас се бори до последно, а синът му още повече. Изключително увлекателно и не страда (поне според мен) от Затъпяването на всяка следваща книга от дадена поредица. Adamat куца в душевен план -- някак си исках да видя повече от него. Въпреки това, историята приключва без излишно протакане. 8 от 10.

D.K. Holmberg тази година издаде поредната книга от The Cloud Warrior Saga, която до момента се развива доста добре. Продължава да няма cliffhangers. И въпреки, че добрите са лоши и лошите са добри и другите стават лоши, добри и нещо средно, не е като Брук да се жени за Рич за пореден път, след като е успяла да го изстръгне от прегръдките на Керълайн, или каквото беше там. Препоръчвам също. 7 от 10.

Neal Stephenson издаде тази година Seveneves. Много неща могат да се кажат за тази книга и всичките от тях (поне от моята уста) са само суперлативи. От много отдавна не ми се беше случвало да чета нещо толкова увлекателно, добре написано, в стил 70-те години... поредица "Галактика"... и добрите времена, когато фантастиката не беше просто поредната история, разказана между другото, а опит да се решават проблемите на настоящето и бъдещето. Изключително вдъхновяваща. До някъде неочаквана. Така неусетно увлича с всичките си герои, от чиито поглед е разказана историята, че изобщо не разбираш как са минали вечерните часове. Най-приятно изненадан останах от факта, че авторът успя да ме убеди в грешната ми представа за събитията, точно когато бях убеден, че няма как да се получат нещата по неговия начин. И че прибързаното раздаване на морал, приемането на крайни решения... не винаги е решение. Особено в дългосрочен план. Смея да твърдя, че научих доста, както за себе си, така и за хората, като цяло. И за веригите, но за това повече, в книгата. Не знам кога ще я преведат на български и дали това изобщо е запланувано. Би било жалко родните издатели да пропуснат подобно събитие в литературата. Определено 10 от 10. Може би вдигна летвата прекалено високо за всички останали.