ShadowDance

Напоследък чета случайно подбрани разкази на Стърджън от страхотните сборници Complete Stories of Theodore Sturgeon. Не само повечето от тях са на много високо ниво като качество, но и за разлика от почти всичко, писано от автори на фантастика през този период (края на 40-те и 50-те години), не изглеждат въобще морално остарели. И като литературни техники, и като идеи, ако щете дори и по отношение на неща като присъствие на отлично развити и много разнобразни героини в разказите му, Стърджън е изпреварил колегите си с бая години.

„Правдата на Торен“ на Ан Леки е историята на Торен и неговата правда „Второстепенна правда“, варианта на заглавието използван в публикувано интервю с Леки в края на книгата, по-добре пренася оригиналното „Ancillary Justice“, но явно са решили, че стои доста по-неясно като за корица...
Имаме космическа опера от първо лице, единствено число (с известни уговорки), въпросното лице търси отмъщение от Анаандер Мианаай - едноличната императора на галактическата империя Радч. Като ИИ, главната ни героя е наясно, че обикновено убийство на едно от телата на тирана няма да промени нищо в цялостната картинка и тръси начин да направи така, че действията му да доведат до сериозни последствия за цялата империя.
Книжката е спечелила един куп награди (на практика всички заслужаващи си споменаване) и има за какво. Светът, който авторката е изградила е доволно правдоподобен и изпълнен с детайли. Имаме си Правда, която търси правдата. Историята следва своя логически път. И накрая имаме доволен читател, който се чуди дали следващите книги ще успеят да запазят нивото.
В началото беше трудно обаче. Къде по дяволите е ударението на Анаандер Мианаай и как да го прочета? Почти всички имена са от този сорт - лейтенанта Скааиат, например. За сметка на това се повтарят дразнещо често - докато се научите да ги изговаряте правилно или да ги прескачате при четене Друг проблем на бъдещето е, че дискриминацията е победена окончателно и вече нямаме полове. Всъщност имаме, но в радчайският език те липват, а ИИ-то отказва да направи разлика между мъж и жена. От един момент ми писна да пробвам да отгатна, какъв пол е всеки от героите и четенето стана значително по-лесно и бързо

Abaddon's Gate - Вече трета книга поредицата не е загубила увлекателността си. Дори завърши подобаващо затворено и ми е много интересно какво са замислили за последните 2 книги. На практика това е най-слабата и безсъбитийна книга до тук, но никак не е слаба, така че чакам Бард да се задействат с 4-тата.
8/10

Часът на Чудовището на Патрик Нес е страхотна, влюбих се в корицата, а се оказа, че отвътре е още по-яко илюстрирана. А и историята е силна. Препоръчвам!
8/10

За Коледа ми подариха Физика на тъгата на Георги Господинов. Реших да я пробвам, макар че рядко чета българска литература.

На първата страница си спомних защо рядко чета българска литература.

Всъщност взех да си го спомням още на епиграфите. Да, епиграфи, в множествено число, защото да сложиш един епиграф е твърде плебейско за великия български писател Георги Господинов! За да въведе читателя в творбата си, Господинов използва не по-малко от девет различни цитата без никаква логическа връзка помежду им. Три от тях са от някой си Гаустин, който след кратко търсене в Гугъл се оказа измислен от писателя герой. Другите шест са от Фернандо Песоа (чийто цитат, кой знае защо, е даден в оригинал на португалски с превод под линия), Свети Августин, Борхес, Флобер, Хемингуей и Елиът (чийто цитат, кой знае защо, е даден в оригинал на английски без превод).

Не знам какъв ефект е искал да постигне Г. Господинов с това струпване на епиграфи, но знам какво постигна в действителност - наведе ме на мисълта, че би трябвало да чета изброените автори вместо него.

След епиграфите дойде прологът. Първите три параграфа изглеждаха поносими. После обаче се сблъсках със следните две изречения (удебеляването е мое):

Георги Господинов wrote:Все още си спомням началото на Ледената епоха и края на Студената война. Гледката на умиращи динозаври (и в двете епохи) е едно от най-непоносимите неща, които съм виждал.

Очевидно авторът е учил естествена история от Батман и Робин на Джоел Шумахер.

Това беше първа страница, която прочетох преди малко в тоалетната. Нямам сили за втора.

Хаха, good catch. Но много прибързваш.

Да не искаш да кажеш, че според теб книгата е добра? Дотук ми лъха на непоносима претенция, но ако ти смяташ, че си струва, ще й дам шанс.

Според мен книгата е едно от най-добрите неща, писани на български език. Ако приемем, че претенцията е някаква разновидност на амбицията, то може би тя не е непременно тъй лошо нещо всеки път, не ли? Иначе щяхме да си останем на Балзак (не че Балзак е лошо нещо сам по себе си, нищо не ми е направил човекът ). И може би все пак трябва да прочетеш още мъничко, за да разбереш какво е искала да постигне и какво е постигнала в действителност книга, която разчита изключително на структурата си като наративен инструмент.

Аз прочетох 30 страници и я захвърлих. Това почти не ми се случва, а чета много. И не мисля, че е от най-добрите книги писана на български език...

Определено не мисля, че е от типа книги, които биха били по вкуса на всеки. Има книги, които са за широка публика(Още не съм чул лош отзив за Часът на чудовището или Крадецът на книги, например), има и такива, които не са. На мен определено ми хареса, но не съм изненадан да видя и негативни мнения.

И Крадеца на книги не можах да дочета...

За Крадеца на книги не знам, в Какво четеш стана мариз, щото някъв пич я чел на английски и спомена няколко безумни според мен метафори и фрази, като "the rising of the breakfast coloured-sun", та съм склонен да мисля че е бозица, поне на ниво проза. А за историята и идеите може би ми е минала възрастта. Ще я изпиратствам да видя сигурно, но все пак.

Да не искаш да кажеш, че според теб книгата е добра? Дотук ми лъха на непоносима претенция, но ако ти смяташ, че си струва, ще й дам шанс.

Мхм. За това колко е добра не се наемам да кажа, преди да я прочета пак. (А и вероятно след това няма да се наема.) Но не е изобщо сред претенциозните представители на литературното си течение според мен. Къде-къде по-езотерични и превзети постмодерни неща има.

Мда, още не съм стигнал до нея, ама на мен като структура ми звучи малко по - "претенциозно"/сложно от Cloud Atlas. И явно е също толкова достъпна за четене, щом толкова народ й се накефи, та недоумявам какво му е чак непоносимото.

Добре, прочетох трийсетина страници нататък и ситуацията взе да се подобрява. Просто първите страници създават ужасно впечатление.

И сега съм изправена пред дилемата дали да чета това или някоя от другите петнайсетина книги, които съм започнала и не съм довършила. Петнайсетина ли казах? Според Goodreads са тридесет и девет. И то след като поизчистих списъка. А не всички са записани в Гудрийдс...

Днес просто трябва да прочета поне две книги. Не може повече така.