Нещо за размисъл...

[Tais]

...

http://www.spiralata.net/jiv.html

[Dilvish the Damned]

Таис, точно това е причината да мразя американците и да са ми неприятни повечето западняци. Моето мнение е, че при нас е точно обратното - поне при мен. Нямам кола, но и да имах, не бих се вманиачил на тема колко бързо мога да я калам, а по-скоро бих се замислил кого и докъде мога да закарам с тази кола.

[Tais]

[Dilvish the Damned]

Ех, Таис, а какво ми липсва? И защо трябва да подхождаме към въпроса от този ъгъл?
Аз предпочитам да подходя от другата страна – какво ми липсва, за да съм щастлив? Имам уважението на хората, които уважавам аз – а това е едно от най-важните неща за мен, защото съм си го спечелил АЗ, не ми се дава заради това, кой е баща ми, или кой ме крепи (никой, за да сме точни). Имам човек, когото обичам и която, надявам се, също ме обича (не че имам основания да се съмнявам, но все пак, жена е, а аз съм мъж – много работи не разбирам и ще ми е трудно да разбера). Имам покрив над главата – не е мой собствен, но за момента не мога да си позволя такъв. Не съм гладен, не съм и жаден. Имам цигари в джоба. Имам пари (не и в момента, но по принцип имам заплата – така е то с учените в България, не съм само аз). Кой и с какво е по-богат от мен?
Ще кажеш, има повече пари. Добре, съгласен! И? Оттам какво? Повече хора го уважават – да, може би; но аз съм сигурен, че ме уважават заради самия мен, а не защото могат да изкарат някой лев от това. Има по-хубави жени? Добре, може; да, така е – и пак, какво от това? Ако исках друга жена, която да обичам, нямаше да съм с тази, с която съм. Яде по-добре – това, честно казано, ме съмнява (а аз, колкото и нескромно да звучи, съм малко повече от добър готвач), но дори и така да е – аз ям с когото си поискам, а той често е принуден да търпи хора, които не му понасят много. Има повече възможности – но аз съм на 26, тепърва ще откривам своите.
Това, естествено, не значи, че нямам амбиции – напротив, и Союз, и Аполо, и Ариана мога да изнеса извън Слънчевата система. Да цитирам Блейк (вече два пъти го пост-вам този откъс, но наистина е верен, според мен):

Човешки дрехи от кован Метал.
Човешката Снага от огнен Прах.
Човешкото Лице - потайна Пещ.
Човешкото Сърце - неутолим Стомах.

Но тях ще осъществя, когато имам познанията, за да го направя.
Кажи ми тогава, кой е по-богат от мен?

[Regsa]

Dilvish, американците и Западът тук нямат нищо общо. Това е за хората и трябва да си сляп, за да не го забележиш. Или прекалено зает с оцеляване, за да му обърнеш внимание.
По-тъжно от това - накъде?

[Drizzt Do`Urden]

да бе, никой не е имал теб в предвид, защо се сравняваш?

[Dilvish the Damned]

Таис, ще ме прощаваш, но това е писано от и за американци. Тук на Изток малко хора мислят по този начин. Къде видя "ниска търпимост" у нас? А "по-малко радост; по-малки семейства, по-малко време, по-малко разум, по-лоша преценка, по-малко здраве"? Не, това не се отнася занас в България. Мога да му съчувствам за загубата на жена му, но това просто не са нашите проблеми - това са техните.

Drizt, аз отговорих на въпроса на Регса, не съм казал, че се имам за еталон.

__________________
Допълнено:
Извинявам се на Турин и Дризт за объркването, грешката е моя и беше неволна.

[Tais]

[Marfa]

Дилвиш, ще ме прощаваш, но това е толкова общочовешко, че няма накъде повече. Това е едно от най-крсивите и най-човешките неща, които съм прочела напоследък, и е толкова вярно, че няма накъде повече... За целия изток не знам, тъжното обаче е, че у нас, в България, все по-малко хора изобщо мислят, пък било то и по какъвто и да било начин.

Къде видя "ниска търпимост" у нас?

А ти къде не я виждаш? Ниската търпимост е станала такава неотлъчна част от ежедневието ни, че дори не я забелязваме. Аз например имам безбожно много познати, които мразят негри, мразят евреи, мразят араби, но пък за сметка на това са убедени, че българите са велик народ и само Злият Запад му пречи всеячески, че да не прокопса някак. Моите познати ти ги остави, ами вземи влез например във форума на Уъркшопа и мигом ще ти стане ясно за какво говоря... Ако по някакъв начин ти си се озовал в ядка на хора, за които проблеми от този характер просто няма, то не значи, че такива хора няма и че не стават все повече и повече.

"по-малко радост; по-малки семейства, по-малко време, по-малко разум, по-лоша преценка, по-малко здраве"?

Да започнем с "по-малко радост". Хората тотално забравиха да се радват и са обхванати от някаква тотална аномия. Газят през купища боклуци, но това не им прави впечатление. Панталоните на младите момичета до коленете с в кал, но на тях не им пука. Площадките пред вездесъщите панелки са покрити с вековна помия, но никой вече не обръща внимание на това, как съседът му си изсипва кофа с боклука през балкона. Вместо това обикновените хора се радват на неща като тези, че този месец не им се е наложило да си купят лекарства, че някак са успели да се намъкнат в рамките на сметките на тока, парното и телефоните без да са на червено, а може пък даже да успеят да спастрят малко пари за някой чифт обувки, че миналогодишните летни вече за нищо не стават. По-малки семейства... Хората панически се чудят как ще се оправят с подрастващото отроче, малко имат смелостта да поработят и за второ. "По-малко време" . Не, то вече наистина няма време. Няма време за нищо. Да идеш някъде, да се разтовариш, да бъдеш с хората, които обичаш - всичко това остава на заден план ви мето да успееш да избуташ някак и тоя месец. Само не смей да ми казваш, че греша, моля.

по-малко разум, по-лоша преценка

Едното си върви за ръка с другото. Не знам дали изобщо някога сме бъкали от кой знае колко разум, може би сегашното ниво на достъп на информация дава обаче възможност да се проследи съвременното състояние, което обаче е плачевно. Най-голямото доказателство е как голяма част от тоз народ, здрав и прав ужким, гласува на последните избори за човек с очевадни психически проблеми, който обеща с много запъвания при напразните си опити да произнесе цяло свързано изречение, да ни бил оправил за 800 дни. И как голяма част от същите тези хора с похвални усилия продължават да сипят дитирамби в чест на величеството, оправдавайки идиотския израз в разфокусирания му поглед и страховитите словоизлияния, които се сипят из устата му с фрази като "ама той е един много умен човек, ти изобщо не знаеш какво има превид той и след Х години като станем богати, известни, а може би и красиви друга песен ще запееш". По-малкото здраве пък смятам, че изобщо не се нуждае от коментар, особено в страна, която е на челно място в Европа по борй на инфаркти и инсулти.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Кое от всички тези неща, от всички тези, не е вярно? Кое точно не важи за нас? Не за злите американци, лошите германци или пропадналите шведи, кое не е вярно и приложимо точно за нас?

[Dilvish the Damned]

Не, Таис, не си пропуснала нищо, аз обърках имената - съжалявам (вече ги оправих).

Ами съжалявам, но невиждам такова нещо. Когато се огледам, виждам хора, които от ръба на бесилото се усмихват на близките си, за да не ги товарят с излишни проблеми. Виждам хора, които на ръба на мизерията отделят пари от хляба си, за да могат да си купят книга на Достоевски. Не знам как е около теб - явно е доста по-тъжно - но аз мога само да се възхищавам на такива хора. Те поне не са затлъстели душевно, както преждеспоменатите гадове.

[Lannis]

Тоя разговор ми напомня за един много стар виц, в който съдията подред признавал на вреки, че е прав. Не, че искам да вляза в роля на съдия (опазил ме Господ), ама в случая и двамата сте прави. Е, Дилвиш, за мое съжаление, ти - донякъде. Има ги тея ... човечни хора, така е. Пръснати са из цялата страна. Че и отвъд нея. Обаче и другите, негативните тенденции, са в пълна сила. Негативизмът плъзва навсякъде, без да подбира пол и възраст. А той изващава всичко хубаво и човек забравя да се радва на хубавите неща в живота. И на самия живот. Но, слава Богу, не е непреодолимо това

[Tais]

[Dilvish the Damned]

Ланис, благодаря ти за подкрепата... донякъде . И все пак, продължавам да твърдя, че тук у нас повечето хора се опитват да гледат възможно най-ведро на живота - толкова ведро, колкото могат да си позволят.

Марф... Няма да ти кажа, че не си права, защото би трябвало да се гръмна след това за лъжесвидетелство. Но това, че младите момичета ходят окаляни до коленете (няма да коментирам другите особености на облеклото) е защото им е все тая на тях, а това, че ти си го забелязала, говори че не ти е все едно на теб. Е, сега, като сложиш нещата от двете страни на везните, според теб не се ли уравновесяват? Да не говорим, че тази мърляшка "мода" я има не само у нас, и се дължи не само на отчаяние, а и на тотално безразличие към всичко друго, освен следващото удоволствие (следващата трева, следващия мъж/жена, следващото напиване - you name it).
А другите... другите живеят така, както могат, но го правят по най-добрия достъпен им начин. Това, че някой няма пари за нови обувки, означава ли, че се е поддал на отчаянието и е пратил всичко по дяволите? Не мисля. Аз също нямам пари - няма и да имам, както ме ощастр(ливиха, до 15.06. И какво - да мра ли? Като няма - няма. Усмихваш се, плюеш настрана, пиеш едно с някого и продължаваш, това е моя начин.
Боклуците - "ами ако всеки прави боклук, защо и аз да не правя?", предполагам, че това имаш предвид. Моят отговор е, че когато мога, ще се наведа и ще почистя. Когато мога, ще направя някому забележка - може да не ме изслуша сега, но на 15-тия път ВСЕ НЕЩИЧКО ще му влезе в главата, а току-виж на 50-тия и се сетил, че човечеството е изобретило кошчета за боклук.
Не казвам, че всеки може или иска да подхожда така, но ако ще да съм единствен, аз ще продължа да действам така - не за да се доказвам на някого или защото съм загрижен за бъдещето на младото поколение, а защото е моя избор и не мога по друг начин.
Съгласен съм за семействата - изцяло. Тук, виж, сбърках. Наистина са по-малко, но не съм съгласен, че са по-малки - все още повечето са по две деца, въпреки всички условия и "облекчения" от правителството.
Търпимост, казваш, няма. Готови са, казваш, да колят, бесят, дамгосват и горят наред. Да, има такива хора. Но според тях ли трябва да съдим? Кажи ми, колцина от тях ще успеят да разпознаят евреин в тълпа от хора? А колцина са виждали жив негър или арабин? Аз съм расъл в Бейрут и Дамаск от 7-тата до 12-тата си година и мога да ти кажа от личен опит, че бих предпочел да си имам вземане-даване по-скоро с араби, нежели с хора, които повтарят папагалската че, видите ли, тези били крадливи, онези били миризливи, трети - подли, четвърти - вероломни и т.н. И това от хора, които сигурно могат да напишат докторат на тема Вторият райх - възход и падение, но ще допуснат поне по две правописни грешки във всяка дума? Благодаря, но не, благодаря - не желая и няма да се сравнявам с такива хора.

[Dilvish the Damned]

Таис, а какво ти пречи за пет минути - пет минути само - да станеш, да погледнеш навън и видиш красотата около себе си? Едно листо, понесено от вятъра, не е ли красиво мигар? Или уличното коте, което си играе с това листо? В крайна сметка, наслади се на гледката на нечии хубав задник - това също е красиво по своему.
Огледай се без предразсъдъци и ще видиш, че красотата е навсякъде около теб - никой не може да ти я вземе.

[Tais]